Ние сме в навечерието на Рождественския празник. Славата на „Господи воззвах“ на вечернята на 24-ти декември ни разкрива накратко смисъла на настъпващия Празник и ни настройва за духовна подготовка.

Тя гласи: „Ето приближи се времето на нашето спасение! Готви се, пещеро, Дева се приближава, за да роди; Витлееме, земя Юдина, радвай се и се весели, защото из тебе възсия Господ наш: чуйте планини и хълмове, и околни страни юдейски, че идва Христос, като човеколюбец, когото създаде!“

Идва Христос Господ, за да ни спаси от греховете и да ни даде вечен живот (1 Йоан 1:2). Ангелът Господен извести на обручника Йосифа, че Иисус „ще спаси народа Си от греховете му“ (Мат.1:21). А св.ап.Йоан Богослов пише за Иисуса Христа: „Той е омилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2:2).


Сам Иисус Христос каза на Никодима, учител Израилев (Йоан 3:10): „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16).

Божият Син слезе от Небето на небесата и избра за Свое първо жилище на нашата малка планета – Земята една тъмна пещера и бе положен върху слама в твърди ясли. Най-богатия във всяко отношение се явява в образа на най-бедния!... И всичко това става от любов към нас!...

Нека тази вечер мислено застанем в някогашната Витлеемска пещера и възпроизведем диалога на блажени Йероним, който също ни разкрива: защо се ражда Богомладенецът.
Блажени Йероним е именит учител на Западната църква, презвитер, аскет, и плодовит писател, който е живял през втората половина на четвърти и началото на пети век (342-420). Той се заселил в Палестина и основал манастир във Витлеем, в който протекли неговите последни 33 години.

Блажени Йероним често коленичил пред мястото на яслите, в които някога бил положен Богомладенецът, мислено се пренасял в Рождественската нощ и повеждал с Младенеца такъв разговор:

- Дете мое, как трепериш ти! На каква твърда постеля лежиш заради вашето спасение!... Мога ли някак да Ти помогна?

И като че чува Детето Иисус да му казва:

- Нищо не искам от тебе, Йерониме! Само пей: Слава на Бога във висините!... Аз ще бъда в още по-голяма неволя в Гетсимания и на Голгота!

Тогава Йероним казва:

- Дете, искам да Ти подаря нещо, искам да ти дам всички мой пари!

Детето, като че се усмихва и отвръща:

- Небето и Земята са Мои. Не искам твоите пари! Дай ги на сиромаси! Така ще ги приема, като да са дадени от Мене.

Йероним:

- Но все пак аз желая лично на Тебе да дам и за Тебе да сторя нещо, иначе ще умра от скръб!

Божественото детенце, като че му отговаря:

- Добре! Щом толкова много желаеш да Ми дадеш нещо, ще ти кажа какво да Ми поднесеш: дай Ми всички твои грехове, дай Ми всички тревоги на твоето сърце!

- Какво ке правиш с тях? – пита Йероним, съвсем слисан, - и като че чува Детето Иисус да му открива:

- Ще ги понеса върху Себе Си.

Йероним заплака:

- Ти, предобри Младенецо Иисусе, вземи моите грехове, вземи това, което е мое, и ми дай туй, което е Твое!...
Рождението на Иисуса Христа, братя и сестри, е най-великото и най-важното събитие в историята на човечеството. Годините минават, отминават, Христос пребъдва!... Имена отзвучават, народи отшумяват, държави изчезват, обаче „Иисус Христос е, - както казва св.ап.Павел, - същият вчера, и днес, и во веки“(Евр.13:8)!...

Да приклоним мислено колене и ние пред Витлеемските ясли, благоговейно мълвейки словата на дивните църковни песни: „ Слава на Тебе Отче, Сине и Душе, от Когото се устрои страшното тайнство за възраждането на човека!“ Радвай се, Дево Богородице, която си родила от Светия Дух живота на света, избавлението на всички!“

Нека да се подготвим духом за молитвено всесърдечно участие в Рождественската света служба! – А м и н!