ПРОПОВЕД ЗА 12 НЕДЕЛЯ СЛЕД ПЕТДЕСЕТНИЦА
СЪЩНОСТТА НА БОГАТСТВОТО
„Истина ви казвам, богат мъчно ще
влезе в царството небесно”.
/Мат.19:23/
Тези думи на Христа смутили учениците Му. Те объркват и нас. Някои смятат, че с тях Христос се обявява против богатите и богатството въобще. Тръгвайки от това разбиране, те отиват по-нататък, считайки, че бедността и материалната нищета са предпоставка по пътя към царството небесно. Затова за християнинът е важно да знае, осъжда ли Спасителя богатия само за това, че е богат и какво трябва да бъде отношението ни към богатството.
За просветеният християнин нещата са ясни. Осъжда се не богатството само по себе си, а лошото му използване и пристрастяването към него. Осъжда се ония богаташ. който се надява само на богатството си и за когото то е всичко на този свят. Осъжда се ония богаташ, които е натрупал богатството си по нечестен път, ограбвайки останалите хора. Апостол Яков в съборното си послание казва за такива: „Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте….Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. /Яков. 5-1,4/
Осъжда се онзи богаташ, който прекарва живота си в разкош и удоволствия, задоволявайки всички свои прищевки, а същевременно отказвайки на бедния дори и трохите що падат от господарската му трапеза. Точен образ на такъв човек Христос ни е дал в притчата за бедния и богатия Лазар. /Лук.16:19-31/ И на друго место Спасителят разказва за такъв човек, който поставя материалното богатство над всичко за което си заслужава да живееш на този свят. Става дума за евангелският богаташ, който след една богата реколта на нивите си казал: „Това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”.
Фаталната отсъда на Бога, обаче, била:”Безумнико, нощес ще ти поискам душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” /Лук.12:18-20/ С една дума осъждат се всички онези към които могат да се отнесат думите на Спасителя: „Идете от Мене, проклети, в огън вечен, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях и не ме облякохте; болен и в тъмница, и не ме споходихте”. И когато запитаме, кога е било това Господи, ще чуем отговора: „Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.” /Мат.25:41-45/
Христос не осъжда богатите само за това, че са богати. Между Неговите последователи имало и заможни хора. Той често гостувал в дома на Лазар, който бил имотен човек. Посетил дома на Закхей, началник на митарите, - богат човек. Жените мироносци, които приживе следвали Христа, служели с имотите си на Спасителя и апостолите. Никодим и Йосиф Ариматейски били юдейски първенци и богати хора. Богатството на тези хора, обаче, не им пречело те да бъдат последователи Христови и в живота си да се ръководят от истините на евангелското учение. Христос осъжда прекомерната привързаност към богатството, към материалните блага, които държат човека здраво прикован към всичко земно и не му позволяват да се доближава до Бога. Негови са думите:” Не събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец ни ражда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /Мат.6:19-21/
Сърцето на човека! Прието е да считаме че от сърцето излизат и доброто и злото в живота. Спасителят не осъжда богатството само по себе си, а осъжда човешката алчност и корист, които раждат злини, престъпления и неправди. Богатството се съживява, само когато е в ръцете на човека, и там става лост за човешкия напредък и развитие или средство за погубване на човешката душа и раждане на световните злини и неправди..
Богатството може да бъде много полезно и в същото време много вредно в зависимост от употребата му. То е добра когато служи на социална кауза, когато допринася за установяване на ред и благоденствие в света. Когато отива при гладните за да ги нахрани, при голите за да ги облече, при страдащите за да изтрие сълзите им. Кой може да осъди богатство, което създава условия за по-добър и спокоен живот на земята? Богатството е зло, когато плени сърцето и обсеби душата, като се настани там като единствен господар; когато стане идол на когото се принасят в жертва съвест, чест, достойнство и пътят на придобиването му е осеян със страданията, и мизерията на много човешки същества.
Богатството според Христовото учение е талант, поверен на християнина да го съхранява, да го увеличава и развива, като го употребява за свое, но и за общо добро. Да не му служи, а да си служи с него за благото на хората и за слава на Бога. Свети Йоан Златоуст в една от беседите си по повод на богатите казва:”Позволено е на човек да бъде богат, но не и алчен….Аз не отричам богатството, но осъждам злоупотребата с него….и както когато говоря за пиянството, аз не осъждам самото вино, също тъй не осъждам богатството, а неговата лоша употреба. От друга страна и бедния не е предпазен от опасността да има свой идол на когото да служи. И малкото, което има може да роди алчност, завист, егоизъм, които да го потопят в блатото на греха и да погубят душата му. Човек се ражда на този свят с дадени му от Бога заложби и наследствени дарби. Много са предпоставките, които допринасят за развитието на тези заложби и дарби но в края на краищата над всичко стои свободната човешка воля и обусловената от нея нравствена отговорност. Интересен пример за това виждаме в притчата за талантите. Господарят дава различно на своите подчинени, но иска отчет за това което са направели с даденото и с оглед на усилията, които са положили, определя своето отношение към тях. / Мат.25:14-30/
И Господ Иисус Христос и апостолите, никога не са насърчавали мързела и леността. Във второто си послание до Солуняни св.ап. Павел казва: „Сами знаете как трябва да подражавате нам….Защото у никого не ядохме хляб даром, а работихме с труд и мъка деня и нощта, за да не отегчим някого от вас… за да ви дадем себе си за пример та да ни подражавате. Защото… който не иска да се труди, не бива да яде. Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи; на такива заповядваме, и го молим в Господа нашего Исуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат”. /3:7-11/
И така, Христос не осъжда материалните блага и ония които ги притежават. Богатството само по себе си не затваря вратите към царството Божие и бедността не дава свободен вход за него. В Царството на Христа има място за всички – и за бедни и за богати. Стига разумно да употребяват поверените им таланти. Християнинът трябва да си служи с богатството само за добро, за изграждане Царството Божие на земята, царство на мира и благоденствието за всички, царство за което всеки ден се молим: „Да дойде Царството Ти”. Всеки християнин можи и с малкото, което има да прави добри дела в духа на любовта и милосърдието, в духа на Христовите повели, защото и чаша вода да дадем в Негово име, това ще има цена пред Бога. Да си припомни за случая с двете лепти на бедната вдовица. Те хванали повече място пред Бога, отколкото тежката кесия на фарисея, защото Бог гледа не на лице, а на сърце.
В днешното време на криза и на лишения за мнозина, всеки християнин според силите и възможностите си е длъжен в името на Христовата любов да прояви милосърдие. Да помним, че няма да ни се отнеме наградата за облекчената съдба на страдащия и изнемогващия под бремето на живота наш по-малък брат. Така като гледаме и си служим с богатството и това което имаме, то няма да бъде пречка, а средство да придобием Царството Небесно, в духа на християнската любов и милосърдие. Като сме верни в малкото, което ни е поверено тук на земята, ще се удостоим да влезем в голямата радост и вечното блаженство на Царството Божие. Амин.
„Истина ви казвам, богат мъчно ще
влезе в царството небесно”.
/Мат.19:23/
Тези думи на Христа смутили учениците Му. Те объркват и нас. Някои смятат, че с тях Христос се обявява против богатите и богатството въобще. Тръгвайки от това разбиране, те отиват по-нататък, считайки, че бедността и материалната нищета са предпоставка по пътя към царството небесно. Затова за християнинът е важно да знае, осъжда ли Спасителя богатия само за това, че е богат и какво трябва да бъде отношението ни към богатството.
За просветеният християнин нещата са ясни. Осъжда се не богатството само по себе си, а лошото му използване и пристрастяването към него. Осъжда се ония богаташ. който се надява само на богатството си и за когото то е всичко на този свят. Осъжда се ония богаташ, които е натрупал богатството си по нечестен път, ограбвайки останалите хора. Апостол Яков в съборното си послание казва за такива: „Дойдете сега вие, богатите; плачете и ридайте….Ето, заплатата, що сте задържали от работниците, които пожънаха нивите ви, вика, и виковете на жетварите стигнаха до ушите на Господа Саваота. /Яков. 5-1,4/
Осъжда се онзи богаташ, който прекарва живота си в разкош и удоволствия, задоволявайки всички свои прищевки, а същевременно отказвайки на бедния дори и трохите що падат от господарската му трапеза. Точен образ на такъв човек Христос ни е дал в притчата за бедния и богатия Лазар. /Лук.16:19-31/ И на друго место Спасителят разказва за такъв човек, който поставя материалното богатство над всичко за което си заслужава да живееш на този свят. Става дума за евангелският богаташ, който след една богата реколта на нивите си казал: „Това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си, и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се”.
Фаталната отсъда на Бога, обаче, била:”Безумнико, нощес ще ти поискам душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?” /Лук.12:18-20/ С една дума осъждат се всички онези към които могат да се отнесат думите на Спасителя: „Идете от Мене, проклети, в огън вечен, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях и не ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях и не ме облякохте; болен и в тъмница, и не ме споходихте”. И когато запитаме, кога е било това Господи, ще чуем отговора: „Доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили.” /Мат.25:41-45/
Христос не осъжда богатите само за това, че са богати. Между Неговите последователи имало и заможни хора. Той често гостувал в дома на Лазар, който бил имотен човек. Посетил дома на Закхей, началник на митарите, - богат човек. Жените мироносци, които приживе следвали Христа, служели с имотите си на Спасителя и апостолите. Никодим и Йосиф Ариматейски били юдейски първенци и богати хора. Богатството на тези хора, обаче, не им пречело те да бъдат последователи Христови и в живота си да се ръководят от истините на евангелското учение. Христос осъжда прекомерната привързаност към богатството, към материалните блага, които държат човека здраво прикован към всичко земно и не му позволяват да се доближава до Бога. Негови са думите:” Не събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат, но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец ни ражда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат; защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” /Мат.6:19-21/
Сърцето на човека! Прието е да считаме че от сърцето излизат и доброто и злото в живота. Спасителят не осъжда богатството само по себе си, а осъжда човешката алчност и корист, които раждат злини, престъпления и неправди. Богатството се съживява, само когато е в ръцете на човека, и там става лост за човешкия напредък и развитие или средство за погубване на човешката душа и раждане на световните злини и неправди..
Богатството може да бъде много полезно и в същото време много вредно в зависимост от употребата му. То е добра когато служи на социална кауза, когато допринася за установяване на ред и благоденствие в света. Когато отива при гладните за да ги нахрани, при голите за да ги облече, при страдащите за да изтрие сълзите им. Кой може да осъди богатство, което създава условия за по-добър и спокоен живот на земята? Богатството е зло, когато плени сърцето и обсеби душата, като се настани там като единствен господар; когато стане идол на когото се принасят в жертва съвест, чест, достойнство и пътят на придобиването му е осеян със страданията, и мизерията на много човешки същества.
Богатството според Христовото учение е талант, поверен на християнина да го съхранява, да го увеличава и развива, като го употребява за свое, но и за общо добро. Да не му служи, а да си служи с него за благото на хората и за слава на Бога. Свети Йоан Златоуст в една от беседите си по повод на богатите казва:”Позволено е на човек да бъде богат, но не и алчен….Аз не отричам богатството, но осъждам злоупотребата с него….и както когато говоря за пиянството, аз не осъждам самото вино, също тъй не осъждам богатството, а неговата лоша употреба. От друга страна и бедния не е предпазен от опасността да има свой идол на когото да служи. И малкото, което има може да роди алчност, завист, егоизъм, които да го потопят в блатото на греха и да погубят душата му. Човек се ражда на този свят с дадени му от Бога заложби и наследствени дарби. Много са предпоставките, които допринасят за развитието на тези заложби и дарби но в края на краищата над всичко стои свободната човешка воля и обусловената от нея нравствена отговорност. Интересен пример за това виждаме в притчата за талантите. Господарят дава различно на своите подчинени, но иска отчет за това което са направели с даденото и с оглед на усилията, които са положили, определя своето отношение към тях. / Мат.25:14-30/
И Господ Иисус Христос и апостолите, никога не са насърчавали мързела и леността. Във второто си послание до Солуняни св.ап. Павел казва: „Сами знаете как трябва да подражавате нам….Защото у никого не ядохме хляб даром, а работихме с труд и мъка деня и нощта, за да не отегчим някого от вас… за да ви дадем себе си за пример та да ни подражавате. Защото… който не иска да се труди, не бива да яде. Но слушаме, че някои у вас живеят безчинно, нищо не работят, а се занимават с празни работи; на такива заповядваме, и го молим в Господа нашего Исуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат”. /3:7-11/
И така, Христос не осъжда материалните блага и ония които ги притежават. Богатството само по себе си не затваря вратите към царството Божие и бедността не дава свободен вход за него. В Царството на Христа има място за всички – и за бедни и за богати. Стига разумно да употребяват поверените им таланти. Християнинът трябва да си служи с богатството само за добро, за изграждане Царството Божие на земята, царство на мира и благоденствието за всички, царство за което всеки ден се молим: „Да дойде Царството Ти”. Всеки християнин можи и с малкото, което има да прави добри дела в духа на любовта и милосърдието, в духа на Христовите повели, защото и чаша вода да дадем в Негово име, това ще има цена пред Бога. Да си припомни за случая с двете лепти на бедната вдовица. Те хванали повече място пред Бога, отколкото тежката кесия на фарисея, защото Бог гледа не на лице, а на сърце.
В днешното време на криза и на лишения за мнозина, всеки християнин според силите и възможностите си е длъжен в името на Христовата любов да прояви милосърдие. Да помним, че няма да ни се отнеме наградата за облекчената съдба на страдащия и изнемогващия под бремето на живота наш по-малък брат. Така като гледаме и си служим с богатството и това което имаме, то няма да бъде пречка, а средство да придобием Царството Небесно, в духа на християнската любов и милосърдие. Като сме верни в малкото, което ни е поверено тук на земята, ще се удостоим да влезем в голямата радост и вечното блаженство на Царството Божие. Амин.
