Проповед за 4 Неделя след Пасха на Разслабления
СПАСИТЕЛНИТЕ СТРАДАНИЯ
“Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.”(Иоан 5:14)
В древния Иерусалим при така наречените „Овчи порти“ се намирала къпалня, чийто останки са открити при археологически разкопки през 1881 година. Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора и по времето на Христос те били пълни с множество болни страдащи от различни лечими и нелечими болести.
Те пребивавали там и чакали чудото, което ставало на неопределен период от време, когато Бог изпращал Ангел от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно оздравявал, независимо от болестта си.
Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години.
Като узнал за дългото му боледуване, Господ Иисус Христос го запитал: „Искаш ли да оздравееш?“, болният отговорил:“Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата“. Иисус му казал: „Стани, вземи одъра си и ходи!“ Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал. На това чудо Господне е посветен и днешния празник, наречен Неделя на разслабения, т.е. на освободения от болестта си. Всички ние също приличаме на хората струпани във Витезда, защото имаме нужда от благодатната помощ на Господа, но сме загубили волята си да опознаем и преодолеем своята греховност.
Иска ни се да се излекуваме от болестта, но не желаем да премахнем причината за нея, не можем да различим добро от зло и нямаме сили да вървим по пътя към Бога, защото греха е помрачил разсъдъка ни. Затова е блажен човекът, който понася всички страдания с търпение и упование на Господа. Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеци и години живот на безбожника. Блажен е човекът, който не роптае в страданията, но с търпение и упование на Бога изследва причините за тях и ги открива в самия себе си. Адам и Ева са страдали заради неверието си, праведният Иов – заради духа на злобата, а слепородения юноша, на когото милосърдния Бог е развързал очите, е страдал за слава Божия и за вечна награда.
Разумният човек търси причината за страданията винаги в себе си, а неразумния обвинява другите. Разумният човек помни греховете си и със страх Божий очаква страдания за тях. Той знае, че всяка болест в този кратковременен живот е допусната от Човеколюбеца Бог за негово благо. Бог допуска хората да страдат по милост, а не по правда. Ако Той съди по правда, всеки грях би водил до неизбежна смърт, както казва св. апостол Иаков: “А сторения грях ражда смърт”(1:15).
Вместо смърт Господ изпраща лекарство чрез страданието. Няма на света страдание толкова тежко и пагубно, колкото сторения грях, защото греха води до смърт на душата. Страданията не само трябва да се понасят с търпение и упование на Господа, но с благодарност и радост, както казва св. апостол Петър в първото си послание: “Но ако участвате в Христовите страдания, радвайте се”(4:13). Да участваш в Христовите страдания означава да страдаш съзнателно и разумно, кротко и търпеливо, за да се очистиш от греховете и да се оживотвориш. Когато св. Иоан Златоуст умирал в изгнание измъчен и унизен от хората, последните му думи били: “Слава на Бога за всичко”.
Чрез разслабения, който 38 години страдал парализиран с търпение и упование, ни се разкриват две истини. Той търпял болестта, чиято причина била в него самия. Всемогъщият Господ го изцерил с Божествена сила, казвайки: “Стани, вземи одъра си и ходи”. Той не го попитал дали вярва, защото вярата му била очевидна. Той лежал 38 години с вяра и упование в небесната помощ и не само вярвал в чудесното действие на Божия ангел, но той вярвал и в Спасителя, иначе не би Го нарекъл Господ. Спасителят изцелявал множество бесновати и глухонеми, от които не изисквал вяра, а правел това от чисто милосърдие. И във Витезда Той се ръководил от милост към страдащия от дълги години парализиран човек.
Но искал да покаже жестокосърдечието на хората останали безразлични към мъките на своя ближен. Той извършил това чудесно изцеление в събота, за да изобличи иудейското идолопоклонничество и да внуши, че човека е по-важен от съботата, а милосърдието е по-ценно от всякакви законови формалности. Вкаменените сърца на иудеите са разкрити чрез думите на разслабения, който разказва за изцелението си като за нещо много важно, а след това споменава, че е носил постелята си. Иудеите не обръщат внимание на изцелението, на истината, че му е възвърнат живота.
Естествено би било да го попитат Кой го е изцерил. Но вместо това се интересуват Кой му е казал да си вземе одъра и да си ходи. Разслабеният разкрива истината и тази негова постъпка не остава неизвестна на Господа. Той го среща сред тълпата в иерусалимския храм и категорично го предупреждава: “Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”.
Съществува тясна връзка между болестта и греха. Христовите думи изразяват една дълбока истина - нашите телесни страдания често ни се изпращат за изцеление на душевните ни болести. Както пише блажени Теофилакт Охридски: “Тукашните страдания са вразумления, а отвъдните - наказания”. Всеки грях е оскърбление на Бога и Богоотстъпничество. Когато злоупотребява със свободата на волята си и нарушава Божиите заповеди, човек се отдалечава от източника на живота - Бога, а който се отчуждава от Бога, неизбежно се доближава до сатаната.
Света Синклитикия Александрийска ни казва: „Дяволът има множество остри оръжия. Когато не побеждава душата с бедност, дава богатство, за да я прелъсти. Ако не я победи с обиди и унижения, обсипва я с похвали и слава. Когато е победен от здравето на човека, поразява тялото му с болести..., за да помрачи в ленивите любовта към Бога”.
Затова, нека да принасяме плодове достойни за покаяние, да вършим дела на милосърдие и да станем подобни на онзи човек, за когото псалмопевеца казва: ”Блажен е оня, който пригледва бедни и сиромаси! В злочест ден Господ ще го избави! Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му! Господ ще го запази и ще заварди живота му, и той ще бъде блажен на земята”(Пс. 40:2-4). Амин!
“Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо.”(Иоан 5:14)
В древния Иерусалим при така наречените „Овчи порти“ се намирала къпалня, чийто останки са открити при археологически разкопки през 1881 година. Наричали я Дом на милосърдието, на еврейски Витезда. Тя имала пет притвора и по времето на Христос те били пълни с множество болни страдащи от различни лечими и нелечими болести.
Те пребивавали там и чакали чудото, което ставало на неопределен период от време, когато Бог изпращал Ангел от небето, да раздвижи водата, за да стане тя целебна. Който успеел да влезе пръв в лечебната вода непременно оздравявал, независимо от болестта си.
Сред множеството имало един човек, който чакал цели 38 години.
Като узнал за дългото му боледуване, Господ Иисус Христос го запитал: „Искаш ли да оздравееш?“, болният отговорил:“Да, но си нямам човек, който да ме пусне в къпалнята, когато се раздвижи водата“. Иисус му казал: „Стани, вземи одъра си и ходи!“ Човекът веднага оздравял, взел одъра и си тръгнал. На това чудо Господне е посветен и днешния празник, наречен Неделя на разслабения, т.е. на освободения от болестта си. Всички ние също приличаме на хората струпани във Витезда, защото имаме нужда от благодатната помощ на Господа, но сме загубили волята си да опознаем и преодолеем своята греховност.
Иска ни се да се излекуваме от болестта, но не желаем да премахнем причината за нея, не можем да различим добро от зло и нямаме сили да вървим по пътя към Бога, защото греха е помрачил разсъдъка ни. Затова е блажен човекът, който понася всички страдания с търпение и упование на Господа. Един негов ден тежи повече на небесните везни от месеци и години живот на безбожника. Блажен е човекът, който не роптае в страданията, но с търпение и упование на Бога изследва причините за тях и ги открива в самия себе си. Адам и Ева са страдали заради неверието си, праведният Иов – заради духа на злобата, а слепородения юноша, на когото милосърдния Бог е развързал очите, е страдал за слава Божия и за вечна награда.
Разумният човек търси причината за страданията винаги в себе си, а неразумния обвинява другите. Разумният човек помни греховете си и със страх Божий очаква страдания за тях. Той знае, че всяка болест в този кратковременен живот е допусната от Човеколюбеца Бог за негово благо. Бог допуска хората да страдат по милост, а не по правда. Ако Той съди по правда, всеки грях би водил до неизбежна смърт, както казва св. апостол Иаков: “А сторения грях ражда смърт”(1:15).
Вместо смърт Господ изпраща лекарство чрез страданието. Няма на света страдание толкова тежко и пагубно, колкото сторения грях, защото греха води до смърт на душата. Страданията не само трябва да се понасят с търпение и упование на Господа, но с благодарност и радост, както казва св. апостол Петър в първото си послание: “Но ако участвате в Христовите страдания, радвайте се”(4:13). Да участваш в Христовите страдания означава да страдаш съзнателно и разумно, кротко и търпеливо, за да се очистиш от греховете и да се оживотвориш. Когато св. Иоан Златоуст умирал в изгнание измъчен и унизен от хората, последните му думи били: “Слава на Бога за всичко”.
Чрез разслабения, който 38 години страдал парализиран с търпение и упование, ни се разкриват две истини. Той търпял болестта, чиято причина била в него самия. Всемогъщият Господ го изцерил с Божествена сила, казвайки: “Стани, вземи одъра си и ходи”. Той не го попитал дали вярва, защото вярата му била очевидна. Той лежал 38 години с вяра и упование в небесната помощ и не само вярвал в чудесното действие на Божия ангел, но той вярвал и в Спасителя, иначе не би Го нарекъл Господ. Спасителят изцелявал множество бесновати и глухонеми, от които не изисквал вяра, а правел това от чисто милосърдие. И във Витезда Той се ръководил от милост към страдащия от дълги години парализиран човек.
Но искал да покаже жестокосърдечието на хората останали безразлични към мъките на своя ближен. Той извършил това чудесно изцеление в събота, за да изобличи иудейското идолопоклонничество и да внуши, че човека е по-важен от съботата, а милосърдието е по-ценно от всякакви законови формалности. Вкаменените сърца на иудеите са разкрити чрез думите на разслабения, който разказва за изцелението си като за нещо много важно, а след това споменава, че е носил постелята си. Иудеите не обръщат внимание на изцелението, на истината, че му е възвърнат живота.
Естествено би било да го попитат Кой го е изцерил. Но вместо това се интересуват Кой му е казал да си вземе одъра и да си ходи. Разслабеният разкрива истината и тази негова постъпка не остава неизвестна на Господа. Той го среща сред тълпата в иерусалимския храм и категорично го предупреждава: “Ето, ти оздравя, недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо”.
Съществува тясна връзка между болестта и греха. Христовите думи изразяват една дълбока истина - нашите телесни страдания често ни се изпращат за изцеление на душевните ни болести. Както пише блажени Теофилакт Охридски: “Тукашните страдания са вразумления, а отвъдните - наказания”. Всеки грях е оскърбление на Бога и Богоотстъпничество. Когато злоупотребява със свободата на волята си и нарушава Божиите заповеди, човек се отдалечава от източника на живота - Бога, а който се отчуждава от Бога, неизбежно се доближава до сатаната.
Света Синклитикия Александрийска ни казва: „Дяволът има множество остри оръжия. Когато не побеждава душата с бедност, дава богатство, за да я прелъсти. Ако не я победи с обиди и унижения, обсипва я с похвали и слава. Когато е победен от здравето на човека, поразява тялото му с болести..., за да помрачи в ленивите любовта към Бога”.
Затова, нека да принасяме плодове достойни за покаяние, да вършим дела на милосърдие и да станем подобни на онзи човек, за когото псалмопевеца казва: ”Блажен е оня, който пригледва бедни и сиромаси! В злочест ден Господ ще го избави! Господ ще го подкрепи в леглото на болестта му! Господ ще го запази и ще заварди живота му, и той ще бъде блажен на земята”(Пс. 40:2-4). Амин!
