ПРОПОВЕД ЗА 6 НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

За бесноватия от Гадара

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

С неделното евангелско четиво Светата Църква за втори път ни напомня за евангелското чудо на изцелението на гадаринския бесноват. Може да възникне в нас въпросът: "Защо Църквата отново ни предлага този евангелски откъс, така, както и в петата неделя след Петдесетница? Тогава се чете Евангелието от Матея, а сега това Евангелие е от Св.ап.Лука, което ни разказва абсолютно същото".

Покрай добрите, светлите духове, които се именуват ангели, съществуват духовете на злобата, които се наричат демони. Ние трябва твърдо да изясним, че дяволът действително съществува, той е личностен. След своето отпадане от Бога той станал Негов противник и воюва не само с Бога, но и с човека, който е "венец на божественото творение".

Днес в евангелското повествувание ние чухме за това, как Господ, преплувайки с кораб Генисаретското езеро и отивайки в Гадаринската страна, се срещнал с бесноватия човек, обладан от множество нечисти духове. Когато Господ попитал този човек как е името му, той от името на демоните отговорил, че името му е "легион". Легионът – това е воинско формирование. В римската армия в един легион се наброявали шест хиляди човека. От тук можем да си представим, колко демони са мъчили този човек. От евангелския текст ние знаем, че този бесноват живял не сред хората, защото сред хората той не можел да живее, а живял сред мъртъвците, на гробището. По време на неговите пристъпи не могли да го удържат не само въжетата, но и веригите, които той разкъсвал с лекота. Господ от жалост към този човек изгонил от него демоните. Нечистите духове, нямайки възможност да се разпореждат със самите себе си, се обърнали към Христа, за да им заповяда да влезат в стадото свине, което пасяло наблизо. И Господ разрешил на тези демони да влезат в свинете. И цялото стадо, след като в него се вселили демоните, изведнъж побягнало в див бяг надолу към стръмнината направо към езерото, и се издавило.

Когато жителите на град Гадара узнали за това, те пресрещнали Христа Спасителя. Но излезли, не за да Му изкажат благодарност за извършеното чудо, не за да Го поканят в своите домове, не за да Го помолят за изцеления и чудеса, от които те, разбира се, като хора се нуждаели. Те молели Христа да не влиза в техния град, защото били обзети от голям страх. А нека да погледнем как пък се държал този, в когото доскоро се намирал легионът от нечисти духове! Той, за разлика от своите съграждани, се намирал редом с Христа, кротко седял в нозете Му и внимавал във всяка дума. Той молел Христа да му разреши да остане заедно с Него. Но Господ му заповядал да се върне в своя град и да разказва на всички за извършеното чудо от Бога.

От личен житейски опит ни е известно, че врагът на човешкия род - дяволът "като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне" (1 Петр. 5:8). Действително, тези изкушения, които се срещат в живота ни, не са нищо друго, освен дяволски капани, мрежи, които той така изтънчено поставя на нашия път. Макар Господ да е дошъл в този свят и да е извършил спасението на човешкия род, ние трябва да осъзнаем, че злото, намиращо се в света от деня на грехопадението, окончателно не е унищожено.

Не случайно, братя и сестри, трябва да си припомним това нещо, че наистина злото окончателно не е унищожено. Господ победил злото, но окончателно не го е унищожил. Може да възникне в нас въпросът "защо?" Ако Господ дойде на земята и извърши делото на спасението, то защо не унищожи злото? Защо злото до ден днешен не само съществува, но и тържествува в този свят? 

А отговорът е прост: ако Господ би унищожил злото, то каква би била нашата заслуга в това спасение, което ни е дарувал Господ? 

Тогава не би имало борби, благодарение, на които ние имаме възможност да закалим своята душа и своето сърце, очиствайки ги от сквернота и пороци. Тогава всички бихме станали автоматически святи. Но не този "автоматизъм" желае Бог. Господ иска, не само по заслугата на Божия Син, да станем деца Божии, но всеки от нас, като воин Христов, с упование в Господа, да положи всички усилия за своята душа за извършване на своето спасение.

При това ние добре трябва да осъзнаем, че ние се спасяваме не по своите заслуги. Ние се спасяваме не, защото в сряда и петък спазваме пост, не защото се стараем да обичаме заобикалящите ни хора, и не защото в неделните дни идваме в църквата. Ние се спасяваме, разбира се, с Божията благодат – ето в това се крие ключът към нашето спасение. Ние се спасяваме с Божията благодат, съпроводена с нашите лични усилия. Бог не ни спасява без нашето участие. Всеки от нас трябва много сериозно да се труди над делото за своето спасение. 

Свети Теофан Затворник ясни ни говори какво представлява Божията благодат.

Той казва така:

Божията благодат обикновено означава благ Божий дар, подаван на човека даром, единствено по милост Господня, без каквито и да са заслуги от страна на човека; понякога означава също Божественото влияние. Сам човек не може да съгради нещо добро, ако не получи благодат; и благодатта не дава нищо на човека, ако човек сам не се труди. Делото на обръщането към вярата извършва благодатта, а как - това е тайна. Благодатта е обща за всички, и достъпът до нея е открит за всички - и всички могат да бъдат спасени, ако пожелаят. Вината за неспасението носи не благодатта, а нашето нежелание. Врагът и лукавото грехолюбиво сърце все дърпат към себе си. Божията благодат помага на този, който пази сам себе си, а който се хвърля в огъня - него тя оставя да изгори. Благодатта на Светия Дух, когато дойде и се всели в сърцето, става извор на духовен живот, който води в живот вечен.

Св. Василий Велики също ни говори за Божията благодат.Той ни дава пример за Божията благодат, в лицето на живописците.

Той казва така:

Както живописците отначало с един цвят очертават образа на човека, а след това, добавяйки цвят след цвят, предават образа на този, който живописват, така и святата Божия благодат отначало чрез кръщението възстановява в човека чертите на образа Божи, а когато види, че ние с цялото си същество жадуваме за красотата на подобието Божие, тогава добродетел след добродетел разцъфтява в душата и издигайки лика й от слава в слава, предава й чертите на подобието Божие.

Затова трябва, братя и сестри, да се борим да задържим в нас тази Божия благодат ,която сме придобили при Светото Тайнство Кръщение, и дори да я увеличаваме, и при това да не се бои от дявола. Някои хора говорят така: "Не трябва усърдно да се моля, нали дяволът ще ми отмъсти за това". Или: "Няма нищо да правя за спасението на своята душа, защото зная, че все някога ще попадна в дяволските мрежи".

Така не трябва да разсъждава човек, който изповядва православна вяра. Заедно с нас е Господ и ние сме способни да преодолеем всякакви вражески нападения. Господ ни е дал всичко необходимо за тази борба. Ние сме призвани не просто празно да преживеем дните на нашия земен живот с надеждата, че, може би, Бог за някаква свещичка, поставена някога в църквата, ще ни дарува Царството Небесно. Всеки от нас трябва да разбере, че Царството Божие се достига с труд и само този, който се труди сериозно, упорито, и с надежда на Божията помощ, само той е способен да достигне Царството Божие. Църквата отново и отново ни говори: "Човече! Помни си за своето спасение. Помни си за своето предназначение. Започни да се трудиш. Не се бой от нищо. Уповавай се на Бога. Господ ще ти бъде помощник и спасител не само в този живот, но и в живота в бъдещия век". Ако ние постоянно съзнавахме това и живеехме така, то много неща в нашия живот биха се променили.

Богослуженията в храма, тайнствата на Църквата (особено тайнството евхаристия, в което тайнство вярващият приема под вид на хляб и вино истинското Тяло и истинската Кръв на Господа Иисуса Христа за прошка на греховете си и за живот вечен), също така кръстното знамение, молитвите,четенето на Свещеното Писание и четенето на Творенията на Светите Отци, - всичко това ни помага в борбата за спасението ни. Нека да използваме цялото това оръжие за спасение на души ни. Да даде Бог да нямаме страх пред врага на човешкия род, дявола, а да имаме твърда надежда и увереност в Божията помощ. Господ е готов да ни окаже помощ, и действителност Той ни я оказва, трябва само да отворим свойте сърце, за да почувстваме тази божествена помощ. Да не се леним, а постоянно да се трудим над усвояването на благодатта на Светия Дух в сърцата ни.

Нека използваме времето, което Бог ни е подарил, като ни държи още живи и здрави, да го използваме благоразумно, да го използваме за добро, за наше духовно възрастване, като призоваваме на помощ силата Божия срещу нападенията на лукавия! И не като гадаринците да викаме: "Иди си от нас Господи!", а винаги да казваме: "Ела при нас, Господи Иисусе Христе!" и ни помогни! - Амин!

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ