ПОТРЕБНОСТ ОТ ВЯРА

“Учениците, като Го видяха да ходи по морето, смутиха се
и казваха: това е привидение; и от страх извикаха. Но Иисус
веднага заговори с тях и рече: Дерзайте! Аз съм, не бойте се!” (Матей 14:26-27)


В днешната девета неделя след Петдесетница в Църквата се чете откъс от Евангелието на Матей (14:22-34) за ходенето на Господ Иисус Христос по водата. Това чудо е може би е едно от най-трудното за разбиране в целия Нови Завет. Вървенето по повърхността на водата противоречи на основния закон на вселената – закона за притеглянето. След убийството на св. Йоан Кръстител Богочовека извършва чудото с умножаването на храната и насищането на повече от пет хиляди души в пустинята. След това Той нарежда на Своите ученици да се качат в кораба и да преминат на другия бряг на Генисаретското езеро, за да изпрати множеството хора по домовети им. По този начин Спасителят се грижи за сигурността както на апостолите, така и на хората, които Го следват, за да чуят Неговото слово. След като разпуска хората, Христос се изкачва на едно възвишение, за да се моли сам през нощта. Всъщност Той е имал намерение да се моли, преди хората да Го обкръжат и последват. Св.ев. Лука описва как Господ Иисус се моли в седем важни моменти на Неговото служение (3:21; 5:16;6:12; 9:18; 9:29; 11:1; 23:46). 

Но какво става с апостолите? В Галилейското езеро започва да вилнее една от внезапните бури,които често настъпват там. Вятърът и вълните блъскат кораба или по-скоро ладията. Дори и денем това би било голямо изпитание за учениците, които нито могат да сложат платно, нито могат да гребат успешно. А всичко става нощем, по време на четвъртата стража. През тази епоха евреите делят нощта на четири стражи, като четвъртата е призори, когато се развиделява. Апостолите, които отчаяно се мъчат да спасят себе си и кораба, изведнъж съзират нещо страшно и необикновено – някакъв човек върви по вълните. Това противоречи на елементарната логика. За секунда в съзнанието им нахлува всичко, което са чували за духове и привидения. Те изкрещяват от ужас, но „призракът” проговаря и бърза да ги успокои, че Той е техният Учител и не трябва да се боят. Тази среща на Христос с тях в езерото напомня за Негово явяване след Възкресението и съдържа същите елементи – страха на учениците, които не очакват да видят Спасителя, и Неговото уверение, че Той е с тях.

Св. ап. Петър - най-пламенният апостол, който често реагира импулсивно, не познава гласа на Странника или не Го вижда ясно през бурята. Той не е съвсем уверен в думите на Христос и казва: „Господи, ако си Ти,позволи ми да дойда при Тебе по водата” (ст. 28).Петър търси доказателство и моли за разрешение, а не тръгва на своя глава. Първите му стъпки по водата са уверени, но вихърът, дъждът, бездната под него изведнъж помитат неговата увереност. Петър пропада във водата, започва да се дави и извиква: „Господи, избави ме!” Тогава Иисус протяга ръка и го спасява с думите:  „Маловерецо, защо се усъмни?” Името Петър на гръцки означава „камък”. Този епизод ни показва един променен Петър, който се преутвърждава от Господ Иисус във вярата като „човек на камъка”, след като е започнал да потъва като камък поради недостатъчна вяра. Самият Петър едва ли би могъл да обясни защо се е усъмнил и се е поддал на естествените си инстинкти. За секунда той загубва вярата си в Иисус. Вяра, която трябва да е постоянна, когато всичко се променя и да е трайна, когато всичко се разпада. Светите Апостоли, които са очевидци на станалото, се покланят пред Богочовека и изповядват, че Той наистина е Син Божи (ст. 33). „Сърцето им се беше вкаменило”, допълва св. Марк (6:52). Пълното разкриване и утвърждаване на тяхната вяра още не е настъпило. Малко по малко, събитие по събитие Спасителя отваря очите на своите ученици за истинската вяра. 

Тук идва и следващото чудо – щом Иисус влиза в кораба, вятърът бързо утихва (Марк.6:51). Бог е този, Който простира небесата и ходи по морските вълни (Йов 9:8). Древните евреи смятат,че морето е обиталище на бесовски сили и място на хаоса, което прави за тях ходенето на Христос по водата още по-голямо чудо. Където има буря,Бог дава покой; където има смут и отчаяние, Той предлага мир и надежда. Животът е море, корабът е Църквата, кормчията е Христос. Нека всеки от нас искрено да потърси сили в себе и да извика: „Господи, избави ме” защото на тези молитвени слова Богочовека отвръща с призива: „Дойди”. Нека когато потъваме в бездната на страховете и проблемите си, не се отчайваме, а смело да протегнем ръка към Господ Иисус Христос и да влезем в кораба на вечния живот. Амин!