Светата Православна църква се грижи не само за живите, но също така и за починалите, за които тя се моли да ги упокои Господ “в място светло, в място злачно, в място прохладно, дето няма никаква болка, скръб и въздишка”. Това тя извършва по-специално няколко пъти в годината, в специални молитвени дни, наречени задушници. В тия дни Светата Църква отправя горещи заупокойни молитви към Бога за всеки вярващ, който по повелята на Господаря на живота и смъртта е завършил земния си живот. В своите молитви тя не забравя да помене и всички ония, които са дали живота си за свободата на родната земя и са положени в знайни и незнайни гробове. Смъртта е общ наш жребий. Всички сме подчинени на неизбежния неин закон. И само чрез молитвата и заупокойния помен задгробната участ на преселилите се отвъд се подобрява и нашата скръб се облегчава. За състоянието на душите в задгробния свят е писано в Светото Писание, в творенията на Светите Отци на Църквата и на много просияли Божии угодници..

Епископ Теофан Затворник пише за душата: “Вътре или в глъбината на видимия за нас свят е скрит друг свят, толкова реален, както този, или духовен, или тънко материален - Бог знае... но е известно, че в него живеят светците и ангелите... Душата се стреми нагоре, но само до такава степен, до каквато я допускат духовните сили... Около душата сега всичко е ново. Тя е извън привичното пространство и време. Тя може мигновено да се принесе където пожелае, може да преминава през стени, врати, през всичко материално...” Личността според архиепископ Антоний остава непроменена: “Ако смъртта изменяше коренно състоянието на душата, то това би било насилие над неприкосновеността на човешката свобода и би унищожило това, което наричаме личност на човека”. След смъртта на тялото душата живее “пълноценен живот” и личността се развива в една или друга насока. “Ако починалият християнин е бил благочестив, молел се е на Бог, надявал се е на Него, покорявал се е на волята Му, разкайвал се е, старал се е да живее по заповедите Му, то след смъртта душата му радостно ще усети Божието присъствие и веднага ще се приобщи в по-голяма или по-малка степен към божествения живот, който й е открит... Ако ли умрелият в земния си живот е загубил любящия Отец небесен, не Го е търсел, не Му се е молел, светотатствал е, служейки на греха, то душата му след смъртта няма да намери Бога и няма да е способна да усети Неговата любов. Лишена от божествен живот, заради който бил създаден богоподобният човек, неудовлетворената му душа ще започне да тъгува и да се измъчва в по-голяма или по-малка степен...


Очакването на възкресението на телата и на Страшния съд ще увеличава радостта на благочестивите и скръбта на нечестивите”. На двата различни пътя съответстват и двете различни състояния на душата след смъртта на тялото. Ето как пояснява това архиепископ Лука: “Вечното блаженство на праведниците и вечните мъки на грешниците трябва да се разбират в следния смисъл - безсмъртният дух на първите, просветлен и силно пречистен след освобождението от тялото, получава възможност за безпределно развитие към добро и Божествена любов, в постоянно общение с Бога и всички безплътни сили. А мрачният дух на злодеите и богоборците в постоянно общение с дявола и неговите ангели ще се мъчи вечно от своето отчуждение от Бога, светостта на Когото ще познае накрая, както и непоносимата отрова, която таят в себе си злото и ненавистта, безпределно нарастващи в непрестанно общение с центъра и източника на злото - сатаната. За вечните мъки на големите грешници не бива, разбира се, да се вини Бога и да се представя като безкрайно отмъстителен и наказващ с вечни мъки за греховете, извършени през краткия живот. Всеки човек получава и има дихание от Светия Дух.

Никой не се ражда от духа на сатаната. Но както черните облаци затъмняват и поглъщат светлината, така и злите прояви на ума, волята и чувствата, при постоянното им повтаряне и преобладаване, заменят Христовата светлина в душата на лошия човек и неговото съзнание все повече и повече се определя под въздействието на духа на дявола. Който е възлюбил злото, а не доброто, сам е приготвил за себе си вечни мъки във вечния живот”. Дълг на всеки християнин е да отправя молитви за покойниците, за да облекчи отвъдната им участ. Св. Йоан Кронщадски ни наставлява как да правим това със следните думи: „Когато ще се молиш за упокой на душата на някой починал, принуди се да се помолиш за него от цяла душа и помни, че това е съществен твой дълг, а не само на свещеника и клирика. Представи си колко нужен е покой на починалия и как са му потребни  молитвите на живите за него, понеже е член на едното тяло на Църквата, как бесовете спорят с ангелите за неговата душа и как трепери тя, като не знае каква участ ще я постигне навеки. Много значи пред Владиката молитвата с вяра и любов за покойника. Представи си също колко нужен ти е покой, когато те стегнат веригите на греховете, и как усърдно се молиш тогава, с колко искреност, жар, сила се молиш на Господа и на пречистата Богородица и как се радваш и тържествуваш, когато след усърдна молитва си получил освобождение от греховете и душевен покой.


Приложи това и към душата на покойника: неговата душа също се нуждае от молитва - сега вече от твоята молитва, защото тя сама не може да се моли плодотворно; и неговата душа се нуждае от покоя, който ти можеш да му изпросиш чрез топла молитва, с благодеянието в полза на неговата душа и особено чрез принасянето на Безкръвната Жертва за него. За покойните се моли така, сякаш твоята душа се намира в ада, сред пламъците, и самият ти се мъчиш; чувствай техните мъки със сърцето си и пламенно, пламенно се моли за упокоението им в място светло и злачно, в място прохладно. Моли се на Господа за упокой на твоите починали праотци, отци и братя ежедневно, сутрин и вечер, за да е жива у теб паметта за смъртта и да не гасне у тебе надеждата за бъдещия живот след смъртта, за да се смирява ежедневно духът ти при мисълта за бързотечния твой живот. ” Божиите угодници ни съветват да помним смъртта, за да се спасим. Ако си грешник, кай се! ... Аз се боя, казваш ти, понеже мисля, че за мене няма спасение. Какво говориш, човече?! Господ и досега те чака, възлюбени, чака те да се вразумиш и, като се покаеш, да се очистиш от страстите си. Защото в каквото състояние смъртта завари човека, в такова ще го и проводи на Съда. Ако умреш като роб на дявола, ще бъдеш нещастен в бъдещия живот. А ако се освободиш от греха преди смъртта си, ще имаш блажен жребий в бъдещия век и ще отидеш при Господа. Да започнем да се каем, докато сме живи. Защото покаянието ни е дарувано само в този живот, докато носим това смъртно тяло. В деня на Съда духовното бездействие в този живот ще причини ужасна скръб на онези, които приживе са дремали в греховен сън.

И тъй, умолявам ви, възлюбени: нека се потрудим в духовни трудове и подвизи, нека чрез тях подчиним тялото на духа, та с усърдие и много усилия, като съберем в себе си добро и полезно за пътя към вечността, да преминем в безкрайния живот при Иисуса Христа, нашия Господ, Когото подобава слава сега, и всякога, и во веки веков! Амин.