На днешния ден Светата Църква възпоменава четири събития от живота на Спасителя: омиването на нозете на Апостолите от Иисуса Христа; установяването на Тайнството Евхаристия; молитвата на Иисуса Христа в Гетсиманската градина; и предателството на Юда.


Преди Пасхалната вечеря, Господ Иисус Христос Сам омил нозете на Своите ученици. Свети апостол и евангелист Йоан Богослов разказва: "Стана..., съблече горната Си дреха и, като взе обрус, препаса се; после наля вода в омивалника и започна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с обруса, с който бе препасан... А когато им оми нозете и Си съблече дрехата, седна... на трапезата и им рече: знаете ли какво ви направих?... Пример ви дадох, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих" (Йоан 13:4-6,12 и 15).

Помислете, братя и сестри, - Господ омил нозете на учениците! - Какво смирение!... Какво служене на човека, служене на другите!

"Пример ви дадох!", - казва Спасителя. - Пример ви дадох да не ламните за големство, за надмощие, за господаруване над другите, а да им бъдете служители!...



След като омил нозете на учениците Си, Господ идвършил Пасхата: отначало по Закона Моисеев, а после установил Новозаветната Пасха - великото тайнство Светата Евхаристия. - Светият евангелист повествува: "Когато ядеха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го, и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;... това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на греховете" (Мат. 26:26-28; и Мар. 14:22-23; Лук. 22:19-20).
В Светата Евхаристия, в Светото Причащение ние се съединяваме с Господа Иисуса Христа, приемаме в себе си Господа. Каква велика милост е това, братя и сестри! - "Бог стана човек - казва свети Атанасий Велики, - за да ни направи богове", тоест: да ни обожестви, като ни съедини със Събе Си. Свети Йоан Златоуст възкликва: "Помисли, с каква чест ти си удостоен! От каква трапеза вкусваш! С това, на което ангелите гледат с трепет, с него ние се храним... и ставаме едно тяло с Христа!... Той ни храни със Собствената Си кръв и чрез това ни съединява със Себе Си! Със всякого от върващите Той се съединява посредством Тайнството!"


След Тайната вечеря Господ и учениците Му отишли на Елеонската планина и после в Гетсиманската градина (Мат. 26:30-36; Мар. 14:26-32; Лук. 22:39). Тук - в Гетсимания са започнали Господните страдания отначало душевни, а после - и телесни. Като преклонил глава и колене, Спасителя се молил до кървав пот и се предал на волята Божия: "Отче... нека бъде... Твоята воля!" (Лук. 22:42). Гетсиманската молитва на Иисуса Христа показва: че сред изкушенията и скърбите молитвата дава голямо и свято утешение и укрепва готовността геройски да бъдат посрещнати, понесени и пренесени най-тежки изпитания.
Още показва, че човек трябва да се предава на Божията воля. Ние, хората, често се молим Богу за много неща, за които вярваме, че са добри и полезни за нас, а в същност те се оказват вредни и гибелни.
- "Много пъти аз, - казва преподобни Нил Синайски, - молейки се, исках това, което ми се струваше, че е добро за мене, и настоявах, неразумно изнасилвайки волята Божия, а не предавайки Богу Той да устрои по-добре това, което намира полезно за мене. Но, след като получавах просеното, после бивах в голяма скръб, и именно за това, че не съм просил, - да бъде по-добре по волята на Бога; защото просеното за мене се оказваше не такова, каквото си мислех".
И ние трябва: от една страна, да сме благодарни Богу за това, че Той не всяко наше искане изпълнява, и, от друга, винаги да придружаваме прошенията си с предоставяне на Бога: да бъде не както ние искаме, а както Той; да бъде не нашата воля, но - Неговата, защото Той най-добре знае кое за нас е полезно и необходимо.


Около полунощ дошъл в градината предателят Юда, един от дванадесетте, придружен от множество народ, въоръжени с ножове и колове, от страна на първосвещениците, книжниците и стареите народни (Мат. 26:47; Мар. 14:43), а имало е и чета войници и слуги (Йоан 18:3).
Юда бе дал знак, заявявайки: "Когото целуна, Той е; хванете Го" (Мат. 26:48; Лук. 22:47), "и водете зорко" (Мар. 14:44). Затова незабавно се приближи до Иисуса и рече: "Радвай се, Рави!" и го целуна (Мат. 26:49). А Иисус му рече: "Юдо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?" (Лук. 22:48) - Тогава пристъпиха, сложиха ръце на Иисуса и Го хванаха (Мат.26:50; Мар. 14:46). От онзи час името Юда Искариотски е станало омразно и проклето. Никой не кръщава своето дете Юда...

"Юда" - така наричаме всеки предател! "Юдински души" назоваваме ония, които под мантията на приятелството вършат измяна; ония, които за нищожни и земни блага стават предатели на най-святи неща и вечни ценности; ония, които скъперничеството и алчността ги превръщат в изнудвачи; ония, които алегорично или направо заявяват: "Какво ще ни дадете, и ние ще ви предадем всичко, всичко!"...

Юда, - както се знае, - се обесил. Свети евангелист Матей казва: "И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде, та се обеси" (27:5). А дееписателят свети евангелист Лука допълня: че Юда след обесването се струполил ничком, пръстал се през средата, и всичката му вътрешност се изсипала (Деян. 1:18). Страхотна участ!


Братя и сестри, като възпоменаваме описаните четири събития от земния живот на Спасителя, нека се поучим от тях:
- Да служим и ние на другите!
- Да се приобщаваме със светите Тайни за прошка на греховете и за вечен живот!
- Да се предаваме на волята Божия!
- Да се пазим най-бдително да не изпаднем никога в ролята на Юда!

Господи, помогни ни, та тези поуки не само да ги запомним, но и да ги изпълним в нашия живот! - А М И Н!