Проповед за Водици
„Така казва Господ. С радост ще черпите вода от изворите на спасението…”
(Ис. 12:3)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото бигие, но и част от неговия религиозен живот. В Стария Завет са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека. Такъв е потопът, описан в книга Битие (7:12-24), преминаването на Червено море (14:21- 22), изтичането на вода от камък (Изх.20:11) и др.
В Новия Завет водата също играела важна роля в този план – река Йордан, къпалнята Витезда, къпалнята Силоам и др.
От първите християнски векове водата била свързана с две от тайнствата на Църквата – кръщението и евхаристията. За освещаването на водната стихия в православната богослужебна традиция се оформили няколко различни последования – велик (или богоявленски) водосвет, малък водосвет, освещаване ма вода при кръщение, благославяне на теплота, освещаване на т.нар. Бабини води, освещаване на вода при чина на измиване нозете на Велики четвъртък и др. За тази цел били съставени голям брой молитви, някои от които излезли от употреба и били забравени.
Вярата в лечителните свойства на осветената вода била разпространена не само сред християните, но н сред езичниците. Според блажени Августин (+430) някои езичници кръщавали болните си деца с надежда, че осветената вода ще ги излекува.
Св.Симеон Солунски споменава за ръсене „с вода чрез изобразяване на Кръста…“, за ръсене „със света вода или с теплота…“ или с „вода от светото Богоявление…“.
Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Православната църква. Основна тема в съдържанието му е възпоменаването на кръщението на Господ Иисус Христос, в което се разкрива не само първообраза на тайнственото омиване на греховете, но и реално освещаване на самото естество на водата чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог.
Съгласно установената практика, великият водосвет се извършва два пъти в годината – в навечерието, и на самия празник Богоявление.
Преданието приписва установяването на великия водосвет на апостолите. Най-древният писмен паметник, който говори за него. Са „Апостолските постановления“, в 29 глава на които за негов автор се сочи св.евангелист Матей.
За освещаване на вода на празника Богоявление говорят още Тертулиап (+230) в трактата си „За кръщението“, св.Киприан Картагенски (+257), св.Василий Велики (+379) в 91то си правило и др.
През 498 г. за нуждите на ефеските християни е написан чин за освещаване на водата в нощта срещу празника Богоявление. Тази практика била въведена през V век от Антиохийския патриарх Петър Гнафеас (+488). До тогава извършването му ставало в полунощ и било свързано с кръщения на големи групи оглашени.
Извършването на водосвет в навечерието на празника, както е днес, давало възможност и на неприсъстващите на кръщението на оглашените да бъдат поръсени с богоявленска вода. Остатък от тази традиция е практиката християните да черпят и съхраняват през годината в домовете си само вода осветена в навечерието на Богоявление.
Постепенното изчезване на чина на оглашените довело до извършването на водоосвещение в навечерието на Богоявление. Водосветът бил извършван след литургия, а на самия празник Богоявление – след утренята и преди литургията. Това било остатък от древната практика, даваща възможност на приелите кръщение да бъдат причастени същия ден.Практически съображения наложили днес и вторият водосвет да бъде извършван след литургията.
В осветената богоявленска вода били кръщавани оглашените. В този смисъл великият водосвет е стар колкото е стара практиката да бъде освещавана вода за кръщение. Това предопределило и отношението към осветената на Богоявление вода.
Потапянето на Кръста в края на последованието символизирало потапянето па Спасителя в река Йордан и нямало освещаваща функция.
Братя и сестри, осветената богоявленска вода се съхранява през цялата година. Според св. Йоан Златоуст (+407) тя не променя качествата си две и дори три години.
В древността от нея заедно с нафора приемали християни, които по една или друга причина не се причастявали със св. дарове. Приемането на осветена на великия водосвет вода ставало след задамвонната молитва, т.е. преди раздаването на нафората.
От нея пиели или с нея били поръсвани болни и немощни християни, домове, ниви. Различни предмети и др. Осветена богоявленска вода се използва още при освещаването на миро и антиминси.
Нека и ние, братя и сестри, да се удостоим чрез причащението с тази вода да се изпълним с освещението на Господа и това да ни бъде за здраве на душата и тялото. Амин.
Източник: www.bogonosci.bg
(Ис. 12:3)
Възлюбени в Господа братя и сестри,
От сътворението водата е не само неотделима част от човешкото бигие, но и част от неговия религиозен живот. В Стария Завет са описани редица случаи, в които водата е тясно свързана с Божия план за спасението на човека. Такъв е потопът, описан в книга Битие (7:12-24), преминаването на Червено море (14:21- 22), изтичането на вода от камък (Изх.20:11) и др.
В Новия Завет водата също играела важна роля в този план – река Йордан, къпалнята Витезда, къпалнята Силоам и др.
От първите християнски векове водата била свързана с две от тайнствата на Църквата – кръщението и евхаристията. За освещаването на водната стихия в православната богослужебна традиция се оформили няколко различни последования – велик (или богоявленски) водосвет, малък водосвет, освещаване ма вода при кръщение, благославяне на теплота, освещаване на т.нар. Бабини води, освещаване на вода при чина на измиване нозете на Велики четвъртък и др. За тази цел били съставени голям брой молитви, някои от които излезли от употреба и били забравени.
Вярата в лечителните свойства на осветената вода била разпространена не само сред християните, но н сред езичниците. Според блажени Августин (+430) някои езичници кръщавали болните си деца с надежда, че осветената вода ще ги излекува.
Св.Симеон Солунски споменава за ръсене „с вода чрез изобразяване на Кръста…“, за ръсене „със света вода или с теплота…“ или с „вода от светото Богоявление…“.
Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Православната църква. Основна тема в съдържанието му е възпоменаването на кръщението на Господ Иисус Христос, в което се разкрива не само първообраза на тайнственото омиване на греховете, но и реално освещаване на самото естество на водата чрез потапянето в нея на дошлия в плът Бог.
Съгласно установената практика, великият водосвет се извършва два пъти в годината – в навечерието, и на самия празник Богоявление.
Преданието приписва установяването на великия водосвет на апостолите. Най-древният писмен паметник, който говори за него. Са „Апостолските постановления“, в 29 глава на които за негов автор се сочи св.евангелист Матей.
За освещаване на вода на празника Богоявление говорят още Тертулиап (+230) в трактата си „За кръщението“, св.Киприан Картагенски (+257), св.Василий Велики (+379) в 91то си правило и др.
През 498 г. за нуждите на ефеските християни е написан чин за освещаване на водата в нощта срещу празника Богоявление. Тази практика била въведена през V век от Антиохийския патриарх Петър Гнафеас (+488). До тогава извършването му ставало в полунощ и било свързано с кръщения на големи групи оглашени.
Извършването на водосвет в навечерието на празника, както е днес, давало възможност и на неприсъстващите на кръщението на оглашените да бъдат поръсени с богоявленска вода. Остатък от тази традиция е практиката християните да черпят и съхраняват през годината в домовете си само вода осветена в навечерието на Богоявление.
Постепенното изчезване на чина на оглашените довело до извършването на водоосвещение в навечерието на Богоявление. Водосветът бил извършван след литургия, а на самия празник Богоявление – след утренята и преди литургията. Това било остатък от древната практика, даваща възможност на приелите кръщение да бъдат причастени същия ден.Практически съображения наложили днес и вторият водосвет да бъде извършван след литургията.
В осветената богоявленска вода били кръщавани оглашените. В този смисъл великият водосвет е стар колкото е стара практиката да бъде освещавана вода за кръщение. Това предопределило и отношението към осветената на Богоявление вода.
Потапянето на Кръста в края на последованието символизирало потапянето па Спасителя в река Йордан и нямало освещаваща функция.
Братя и сестри, осветената богоявленска вода се съхранява през цялата година. Според св. Йоан Златоуст (+407) тя не променя качествата си две и дори три години.
В древността от нея заедно с нафора приемали християни, които по една или друга причина не се причастявали със св. дарове. Приемането на осветена на великия водосвет вода ставало след задамвонната молитва, т.е. преди раздаването на нафората.
От нея пиели или с нея били поръсвани болни и немощни християни, домове, ниви. Различни предмети и др. Осветена богоявленска вода се използва още при освещаването на миро и антиминси.
Нека и ние, братя и сестри, да се удостоим чрез причащението с тази вода да се изпълним с освещението на Господа и това да ни бъде за здраве на душата и тялото. Амин.
Източник: www.bogonosci.bg
