Проповед за Пета неделя на Великия пост - 2024г.
Към Великия пост много подхождат следните думи на свети апостол Павел от второто му послание до коринтяни където казва: "Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!"/6:2/. Да, Великият пост наистина е най-благоприятното време за духовни подвизи и духовно обновяване, най- благоприятното време за спасение на душата чрез очистването ѝ от греховете! И през това време, ако го прекарваме тъй, както светата Църква изисква, Бог - според казаното от пророк Исаия, - ще ни чуе и ще ни помогне /49:8/.
Всичко в Църковното богослужение, като се почне от Подготвителните недели към Великия пост, е подредено тъй, че да ни води към постигане целта на Поста.
Колко ободряващи душите примери ни се предлагат!...И във всеки от тях ясно се долавя такова внушение: "Не падай духом, грешни човече, и не се отчайвай за своето спасение!
Ти си богат с грехове, но Бог е по-богат с милости; падни пред Него със сълзи, покай се със съкрушено сърце; нали Той е твой всеблаг и любим Отец, и много отдавна вече те очаква с разтворени обятия!"
Припомнете си, братя и сестри, началото на подготовката за Великия пост! Току-що се заговори за покаяние, и ето на църковния праг стои смирения митар: с наведен поглед, с удряне в гърди и с тиха, но гореща молитва на уста, молитва, извираща от дълбините на измъченото сърце: "Боже, бъди милостив към мене грешника!"/Лук.18:13/, - и стоя той дотогава, докато не излезе от храма оправдан.
На следващата неделя имаме нова трогателна сцена! Ето блудния син, когото чужбина тъй негостоприемно посрещна и материално и морално опустоши, връща се в бащиния си дом, - и възрадваният отец със сълзите на любовта среща милото чедо, прегръща го и го целува, забравя цялото му минало и устройва богат пир по случай неговото връщане...
Още една неделя минава и пред нас се разгъна във всичкото си величие картината на Страшния Божи съд. Как ужасяваща е тя за грешника, а как - утешителна за праведника!.
След няколко седмици, на неделя Кръстопоклонна, посред храма сияеше светият Кръст Господен, оръдието на нашето спасение, - този Кръст, чрез чиято чудотворна сила разпнатия отдясно на Спасителя разбойник се възкачи от своя кръст направо в Рая. Това спасително Дърво и сега приютява под своята животворна сянка всеки грешник, който със смирение наведе към неговото подножие своята, обременена с грехове, глава!
В четвъртата неделя на Великия пост, ние отбелязахме паметта на свети Йоан Лествичник. Пред нас застана този дивен подвижник с неговата чудна духовна Лествица, по която сам той се изкачи на небето и която е оставил в наследство на нас, за да се упражняваме и ние във възлизане пак там, в нашето общо небесно Отечество.
А днес, петата неделя на Великия пост, пред нас е преподобна Мария Египетска, на която греховния свят отреждал ад, но Бог, за нейния впоследствие свят живот, я удостои с рая. Тя се отбила от правия път и се предала на безнравствен живот. Всичко принесла в жертва на греха: и красотата и свежестта на младежките сили, и душата и тялото.
И все по-дълбоко и по-дълбоко тъй затъвала в тинята на покварата, че изглеждало невъзможно да излезе оттам.
На Кръстовден тя е в Иерусалим. Тук е свещената Голгота, тук е Живоносният гроб Господен, тук всяка педя земя е осветена от Божествените стъпки на Спасителя на света. Но Мария и тук живее така разпътно, че Адът ликува, а нейният Ангел Пазител плаче.
Иска да влезе вътре в светия храм, но някаква невидима Сила не я допуска, и всичките ѝ опити завършвали безуспешно. Ето тук за пръв път заговорила нейната съвест, и заговорила така силно и заплашително, че Мария изпаднала в ужас: сега тя почуствала всичката гнусота на своето житие и страшната бездна на своето падение. На стената, в притвора на храма се намирала икона на Божията Майка.
В горчиви покайни сълзи Мария паднала ничком пред усърдната Застъпница на християнския род, просила нейната всесилна помощ и обещала да посвети занапред своя живот на нея и на нейния Божествен Син. Риданията и молбата на грешницата били чути: сега тя вече свободно влязла вътре в храма и заедно с другите богомолци се поклонила на животворящия Кръст Господен.
При излизането, с искрено сърдечно умиление и плач, отново коленичила пред иконата на Богоматер и чула от нея духовното наставление: "Отиди и се уедини в Задйорданската пустиня".
Какъв поучителен и същевременно утешителен урок за всички нас, християните - грешници, - урок: А именно, никога да не се отчайваме за своето спасение! Кой би могъл да помисли, че в мрачната душа на Мария Египетска може да засияе светлината на Божията благодат?
А тя наистина засияла, е засияла така ярко, че Мария станала като че светоносен ангел.
И само този ли пример имаме? Разбира се, че не! Те са извънредно много в историята на Христовата Църква!
Кой е бил например разбойникът, разпнат отдясно на Спасителя? Щом е бил разбойник, означава че не е бил добър човек, и все пак той от кръста си направо премина в рая. А преподобна Евдокия? - И тя е била такава голяма грешница като Мария. Ами преподобни Варвар?...- Разбойник, който убил и ограбил триста човека, в това число и двама свещеници. И той намерил милост и прошка от Бога!
Но да се върнем отново на Света Мария Египетска! Ние я оставихме в Иерусалимския храм. Сега тя вече е в Задйорданската пустиня. Отишла е там, за да се кае, а главните подвизи на покаянието са: постът, молитвата и борбата със страстите и изкушенията. Четиридесет и седем години прекарала в пустинята. Със себе си донесла два и половина хляба, а след това се хранила от оскъдната растителност, каквато пустинната камениста и безплодна почва могла да ѝ предложи. Ето такъв е бил нейния пост! А каква е била молитвата ѝ? - Тя се молила денем и нощем, обливайки се в покайни сълзи: молела се ту при много горещо време, те при много студено време, нямайки нито покрив, нито обувки, нито дрехи; молела се в самота и тишина, молела се, докато, въпреки природните закони, се издигала от земята и стояла във въздуха.
Водила упорита борба със страстите, с лошите мисли и грешни пожелания, които често се пробуждали и оживявали в нея, борила се с нападенията на лукавия и с неговите нечисти внушения. Простряна на земята, тя викала към Бога за помощ и не ставала, докато не се усмиряло сърцето ѝ.
И този изумителен подвиг на пустинно покаяние продължил цели четиридесет и седем години! И се извършвал не от ангел, а от обикновен подобострастен нам смъртен човек!. Затова пък този човек, с Божията благодат, станал като че ангел!. Мария преминала през река Йордан като по сухо, през време на молитва, - както вече казах, - издигала се във въздуха, знае името на дошлия при нея старец Зосима, когото за пръв път вижда, знае, че той е свещеник и то от много години, чете мислите му, вижда и предсказва бъдещето...Пред стареца Зосима тя се изповядала, той пък я и причастил...
Разбира се, такива покайни подвизи, като тия на Св. Мария Египетска, не са по нашите сили! За нас обаче е достатъчно да прекараме Великия пост в молитва, постене, искрено сърдечно покаяние и приобщаване със светите Христови Тайни; през тези свети дни да не се препъваме в "камъните" на съблазните и греха, да обуздаваме нашите страсти и светски влечения, да се въздържаме, - както ни съветва свети апостол Павел, - "от всякакво зло"/1 Сол. 5:22/.
Братя и сестри,
Преп. Мария Египетска е не само образец на покаяние, но е и наша молитвеница и усърдна помощница в това велико дело. Тя върху себе си е изпитала тежкото бреме на страстите и от опит знае, колко трудна е борбата с тях. С християнска твърдост и храброст е издържала тази страшна битка и спечелила победата. Мъжествено, с Божия помощ, е преодоляла своята греховна природа и с безпримерни подвизи на истинско покаяние е изкупила своята вина.
Сега тя е в светлия Сонм на Небожителите, увенчана с победния венец на славата и блаженството и има дръзновението да ходатайства за нас пред Престола на Божието милосърдие.
Нека я призоваваме на помощ всеки път, когато нашата воля слабее в борбата с греха, - и трябва да вярваме, че тя, която добре познава немощта на човешката природа, непременно ще се отзове!.
А в тая минута нека ѝ се помолим така: Духовна наша Майко, преподобна Марие, помоли се на Христа Бога да ни прости съгрешенията и ни помагай достойно да продължим и завършим поста, та с възродена душа да посрещнем най-светлия ден, а именно - Празника на Христовото Възкресение и с чисто сърце да го славим! - Амин!
Всичко в Църковното богослужение, като се почне от Подготвителните недели към Великия пост, е подредено тъй, че да ни води към постигане целта на Поста.
Колко ободряващи душите примери ни се предлагат!...И във всеки от тях ясно се долавя такова внушение: "Не падай духом, грешни човече, и не се отчайвай за своето спасение!
Ти си богат с грехове, но Бог е по-богат с милости; падни пред Него със сълзи, покай се със съкрушено сърце; нали Той е твой всеблаг и любим Отец, и много отдавна вече те очаква с разтворени обятия!"
Припомнете си, братя и сестри, началото на подготовката за Великия пост! Току-що се заговори за покаяние, и ето на църковния праг стои смирения митар: с наведен поглед, с удряне в гърди и с тиха, но гореща молитва на уста, молитва, извираща от дълбините на измъченото сърце: "Боже, бъди милостив към мене грешника!"/Лук.18:13/, - и стоя той дотогава, докато не излезе от храма оправдан.
На следващата неделя имаме нова трогателна сцена! Ето блудния син, когото чужбина тъй негостоприемно посрещна и материално и морално опустоши, връща се в бащиния си дом, - и възрадваният отец със сълзите на любовта среща милото чедо, прегръща го и го целува, забравя цялото му минало и устройва богат пир по случай неговото връщане...
Още една неделя минава и пред нас се разгъна във всичкото си величие картината на Страшния Божи съд. Как ужасяваща е тя за грешника, а как - утешителна за праведника!.
След няколко седмици, на неделя Кръстопоклонна, посред храма сияеше светият Кръст Господен, оръдието на нашето спасение, - този Кръст, чрез чиято чудотворна сила разпнатия отдясно на Спасителя разбойник се възкачи от своя кръст направо в Рая. Това спасително Дърво и сега приютява под своята животворна сянка всеки грешник, който със смирение наведе към неговото подножие своята, обременена с грехове, глава!
В четвъртата неделя на Великия пост, ние отбелязахме паметта на свети Йоан Лествичник. Пред нас застана този дивен подвижник с неговата чудна духовна Лествица, по която сам той се изкачи на небето и която е оставил в наследство на нас, за да се упражняваме и ние във възлизане пак там, в нашето общо небесно Отечество.
А днес, петата неделя на Великия пост, пред нас е преподобна Мария Египетска, на която греховния свят отреждал ад, но Бог, за нейния впоследствие свят живот, я удостои с рая. Тя се отбила от правия път и се предала на безнравствен живот. Всичко принесла в жертва на греха: и красотата и свежестта на младежките сили, и душата и тялото.
И все по-дълбоко и по-дълбоко тъй затъвала в тинята на покварата, че изглеждало невъзможно да излезе оттам.
На Кръстовден тя е в Иерусалим. Тук е свещената Голгота, тук е Живоносният гроб Господен, тук всяка педя земя е осветена от Божествените стъпки на Спасителя на света. Но Мария и тук живее така разпътно, че Адът ликува, а нейният Ангел Пазител плаче.
Иска да влезе вътре в светия храм, но някаква невидима Сила не я допуска, и всичките ѝ опити завършвали безуспешно. Ето тук за пръв път заговорила нейната съвест, и заговорила така силно и заплашително, че Мария изпаднала в ужас: сега тя почуствала всичката гнусота на своето житие и страшната бездна на своето падение. На стената, в притвора на храма се намирала икона на Божията Майка.
В горчиви покайни сълзи Мария паднала ничком пред усърдната Застъпница на християнския род, просила нейната всесилна помощ и обещала да посвети занапред своя живот на нея и на нейния Божествен Син. Риданията и молбата на грешницата били чути: сега тя вече свободно влязла вътре в храма и заедно с другите богомолци се поклонила на животворящия Кръст Господен.
При излизането, с искрено сърдечно умиление и плач, отново коленичила пред иконата на Богоматер и чула от нея духовното наставление: "Отиди и се уедини в Задйорданската пустиня".
Какъв поучителен и същевременно утешителен урок за всички нас, християните - грешници, - урок: А именно, никога да не се отчайваме за своето спасение! Кой би могъл да помисли, че в мрачната душа на Мария Египетска може да засияе светлината на Божията благодат?
А тя наистина засияла, е засияла така ярко, че Мария станала като че светоносен ангел.
И само този ли пример имаме? Разбира се, че не! Те са извънредно много в историята на Христовата Църква!
Кой е бил например разбойникът, разпнат отдясно на Спасителя? Щом е бил разбойник, означава че не е бил добър човек, и все пак той от кръста си направо премина в рая. А преподобна Евдокия? - И тя е била такава голяма грешница като Мария. Ами преподобни Варвар?...- Разбойник, който убил и ограбил триста човека, в това число и двама свещеници. И той намерил милост и прошка от Бога!
Но да се върнем отново на Света Мария Египетска! Ние я оставихме в Иерусалимския храм. Сега тя вече е в Задйорданската пустиня. Отишла е там, за да се кае, а главните подвизи на покаянието са: постът, молитвата и борбата със страстите и изкушенията. Четиридесет и седем години прекарала в пустинята. Със себе си донесла два и половина хляба, а след това се хранила от оскъдната растителност, каквато пустинната камениста и безплодна почва могла да ѝ предложи. Ето такъв е бил нейния пост! А каква е била молитвата ѝ? - Тя се молила денем и нощем, обливайки се в покайни сълзи: молела се ту при много горещо време, те при много студено време, нямайки нито покрив, нито обувки, нито дрехи; молела се в самота и тишина, молела се, докато, въпреки природните закони, се издигала от земята и стояла във въздуха.
Водила упорита борба със страстите, с лошите мисли и грешни пожелания, които често се пробуждали и оживявали в нея, борила се с нападенията на лукавия и с неговите нечисти внушения. Простряна на земята, тя викала към Бога за помощ и не ставала, докато не се усмиряло сърцето ѝ.
И този изумителен подвиг на пустинно покаяние продължил цели четиридесет и седем години! И се извършвал не от ангел, а от обикновен подобострастен нам смъртен човек!. Затова пък този човек, с Божията благодат, станал като че ангел!. Мария преминала през река Йордан като по сухо, през време на молитва, - както вече казах, - издигала се във въздуха, знае името на дошлия при нея старец Зосима, когото за пръв път вижда, знае, че той е свещеник и то от много години, чете мислите му, вижда и предсказва бъдещето...Пред стареца Зосима тя се изповядала, той пък я и причастил...
Разбира се, такива покайни подвизи, като тия на Св. Мария Египетска, не са по нашите сили! За нас обаче е достатъчно да прекараме Великия пост в молитва, постене, искрено сърдечно покаяние и приобщаване със светите Христови Тайни; през тези свети дни да не се препъваме в "камъните" на съблазните и греха, да обуздаваме нашите страсти и светски влечения, да се въздържаме, - както ни съветва свети апостол Павел, - "от всякакво зло"/1 Сол. 5:22/.
Братя и сестри,
Преп. Мария Египетска е не само образец на покаяние, но е и наша молитвеница и усърдна помощница в това велико дело. Тя върху себе си е изпитала тежкото бреме на страстите и от опит знае, колко трудна е борбата с тях. С християнска твърдост и храброст е издържала тази страшна битка и спечелила победата. Мъжествено, с Божия помощ, е преодоляла своята греховна природа и с безпримерни подвизи на истинско покаяние е изкупила своята вина.
Сега тя е в светлия Сонм на Небожителите, увенчана с победния венец на славата и блаженството и има дръзновението да ходатайства за нас пред Престола на Божието милосърдие.
Нека я призоваваме на помощ всеки път, когато нашата воля слабее в борбата с греха, - и трябва да вярваме, че тя, която добре познава немощта на човешката природа, непременно ще се отзове!.
А в тая минута нека ѝ се помолим така: Духовна наша Майко, преподобна Марие, помоли се на Христа Бога да ни прости съгрешенията и ни помагай достойно да продължим и завършим поста, та с възродена душа да посрещнем най-светлия ден, а именно - Празника на Христовото Възкресение и с чисто сърце да го славим! - Амин!
