Може би, знаете за блатото, което пожелало да се издигне в небето и да стане облаче.

Дотегнало на блатото да бъде тинесто и му се поискало да стане леко облаче, да се издигне нагоре, да лети из висините, да се любува от високо на Божия свят.

В блатото живеели крекливи жаби, влачела се костенурка, там било гнездото и на змията; от водата на блатото пиела хиената; обичал блатото и козелът; често обикалял и се пъчел там паунът; а най-често се валяла из тинята свинята.

Обърнало се блатото към своите обитатели и приятели с молба: "Помогнете ми да се издигна! Издигнете ме! Нали ви давам подслон. Поя ви. Разхлаждам ви. Услужете ми и вие сега да постигна моето желание: да се издигна към небето!"

Жабите безчуствено закрякали. Костенурката не се и помръдвала. Змията само злобно изсъскала. Хиената потреперала от ярост като чула за небето. Козелът се изсмял на блатото. Паунът само разперил величествено красивите си пера. А свинята се търкаляла из тинята и самодоволно грухтяла.

Блатото се отчаяло. Горчиво оплаквало то своята жалка съдба. Най-после се досетило, погледнало нагоре към Слънцето и започнало да го моли:

- Слънчице, мило светилце, можеш ли да ме издигнеш в облаците?

- Да, мога! - отговорило слънцето, - само че ти трябва широко да разтвориш твоите обятия за моите лъчи.

Блатото послушало Слънцето, и разтворило обятията си. Слънчевите лъчи започнали своето действие. Скоро се показало дъното. Блатните обитатели се разбягали. Дъното изсъхнало. Водите, във вид на лека пара, отлетели в облаците. Тъй блатото станало леко, подвижно облаче!

"Блатото" - това е грешникът, големия грешник. Крекливите жаби са символ на сребролюбието и скъперничеството; костенурката символ на леността; змията - на завистта и злобата; хиената - на яростта; козелът - на блудството; паунът - на гордостта; свинята - на мръснотията и лакомството.

Греховете и пороците не могат да ни издигнат. При грехове и пороци не можем да летим към висините. Само с наша помощ не можем да станем свети. Какво трябва да направим? - Това, което сторило блатото: най- напред да осъзнаем греховността си, да се отвратим от греховете и пороците, които живеят в нас, и да пожелаем да се променим; после да потърсим "силата свише" - Божията помощ и да се възползваме от средствата, които Небето ни е дало за духовно издигане и усъвършенстване.

Нагледен пример имаме в лицето на празнуваната света преподобна Мария Египестка. Тя от "блато" стана "небесно облаче", тоест: от голяма грешница стана светица.

Нека да се вгледаме накратко в нейното житие, тъй както тя сама го е разправила на великия подвижник старец ава Зосима, и както е написано по разказа на тоя отшелник.

"Моя родина, - така започнала преподобна Мария, - е Египет. На дванадесетата си година аз избягах от родителския дом и отидох да живея в Александрия. Там, сред съблазните на големия град, аз водех безпътен живот. На седемнадесет години бяп известна на всички със своите пороци. Тъй минаваха годините на моята младост!

Веднъж, туй беше по време на жетва, видях тълпа народ, която бързаше към морския бряг. На моето запитване отговориха ми, че пътуват за Иерусалим за празника Въздвижения на Кръста Господен. Затекох се подир народа и настойчиво помолих да вземат и мене на кораба. Весело ми беше сред множеството пътници и, през всичкото време на пътуването по море, аз ги съблазнявах с неприличен смях и безсрамно държане. Когато стигнахме в Иерусалим, отидох след народа към църквата. Навалицата беше извънредно голяма, и аз едвам си пробих път и стигнах до вратата за вътрешността на църквата. Ала напразно се стараех да вляза там. Някаква невидима сила ме задържаше, и аз не можех да ѝ противостоя. Размишлявах: Защо не мога да вляза? - Тогава светлина Божия се докосна до сърцето ми, отвориха се душевните ми очи, и аз разбрах, че греховете ми не ме пускат в църквата. Стана ми ясно, че моя живот е противен на заповедите на Иисус Христос. С ужас взех да си припомням всички мои грехове и със сълзи и ридания се биех в гърдите. Дълго и горко плаках. Видях на стената иконата на Божията Майка. Усърдно взех да моля Пресвета Богородица: Пречиста, зная, че съм грешница, недостойна и да гледам твоя образ! Но аз съм чувала, че твоя Син, Спасител на света, е дошъл на земята, за да призове грешниците към покаяние. Помогни ми, дай ми сили да вляза в църквата и да видя онуй дърво, но което Той пострадал! Ако се удостоя с тази милост, ще оставя грешния си живот и ще отида, където ми заповядаш. - Така се молих аз, и ми се стори, че молитвата ми е чута. И, о чудо! - влязох! - Целувах дървото на Кръста Господен, помолих се със сълзи и познах тайната на Божието милосърдие. След това пак се върнах при иконата на Божията Майка. Ти, Пречиста, ми показа твоето благо човеколюбие, - викнах аз към Богоматер, - не се погнуси от мене!... Аз ще изпълня моето обещание, но не ме оставяй, бъди ми ръководителка и ми покажи пъта към покаянието! И дочух, като че ли далечен глас, който ми говореше: "Иди отвъд Йордан, там ще намериш покой на душата си!"

Послушах тоя глас и веднага тръгнах на път. По пътя някой ми даде малко пари. Аз отидох у хлебаря, купих си три хляба и разпитах за пътя. Вървях три дни и, най-после, стигнах до манастира св.Йоан Предтеча, близу до самата река Йордан. Окъпах се в светата река и отидох в църква и се удостоих да се причастя със Светите Тайни. Същия ден минах на другия бряг, и като се помолих на Пресвета Богородица, тръгнах по безплодната пустиня. По такъв начин аз си намерих убежище от душевните бури и от изкушенията и се поселих тук, очаквайки Бога, спасяващ ме.

- Отдавна ли си дошла тук? - запитал Засима.

- Ето вече четиридесет и седем години, откакто съм излязла от светия град.

- Но как си могла да живееш в такова отдалечение от хората? С какво си се хранила?

- О, аво Зосиме, как да ти разкажа, какво съм изпитала през тия години! Аз донесох тук само два и половина хляба. Храних се с корени и търпях страшен глад. Измъчвах се, като си спомнях за вкусната храна, която имах в Египет. Тук понякога нямаше вода, а мене ми се искаше от ония скъпи вина, които преди пиех без мярка. Езикът ми, против волята ми, се настройваше да повтаря ония безумни, срамни песни, които по-рано ме развличаха. Напразно аз се стараех да се боря с моите лоши навици. Случваше се да падам на земята от изнемогване. Дрехите ми изгниха от времето, и тялото ми в тия години на изкушения трепереше през нощите от струд или гореше през дните от пек. Най-вече ме измъчваха лошите помисли и грешните желания, които се пробуждаха и оживяваха в мене, както и борбата с нечестивите внушения на тъмните сили. Простряла се на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се усмиряваше сърцето ми. Някаква чудна светлина тогава ме озаряваше, аз чуствах неземно спокойствие и благодарех на моята небесна Помощница. Тъй се мъчих седемнадесет години. Но после настъпи време за почивка. Ти виждаш, аво Зосиме, Господ запази и тялото и душата ми. Словото Господне е моя броня и защита; аз се храня с надеждата за спасение, понеже е писано: "Не само с хляб ще живее човек" (Мат.4:4).

Като чул, че отшелницата упоменала думите от Свещеното Писание, Зосима я питал: не е ли ѝ донасял някой книги.

- Никой не е дохождал при мене в пустинята, - отговорила светицата. - Аво Зосиме, - продължила тя, - помоли се за мене грешната и изпълни просбата ми: копнея да приема Тялото и Кръвта Христови и бих искала да изпълня туй в същия ден, когато Спасителя е причастил Своите ученици. Моля те, на Велики Четвъртък да дойдеш на оная страна на Йордан, към селището, и да донесеш със себе си Светите Дарове. Там ще се видим пак. Изпълни ми тая молба, а сега иди си с мир и никому не говори за нашата среща! - Като казала това, светицата поискала благословение от Стареца и се оттеглила.

Зосима целунал земята, където стояла отшелницата, и, като поблагодарил на Бога, отишъл си.

На другата година, на Велики Четвъртък, Зосима, като взел Светите Дарове, отишъл късно вечерта към река Йордан. Дълго чакал той и се молил Богу да може отново да види светицата. Изведнъж той забелязал оттатък реката преподобната. Тя бързо идвала към реката. Нощта била светла. Преподобна Мария за минута спряла, направила над реката кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. Изуменият Старец искал да ѝ се поклони, ала тя го възпряла с думите: "Какво правиш ти? Помни, че си свещеник, и че в ръцете ти са Светите Дарове!"

Светата отшелница, като се помолила и изслушала "Символа на вярата" и "Отче наш", приобщила се със Светите Тайни. Дигнала очи към небето и казала: "Сега отпускаш Твоята рабиня, Владико, според думата Си смиром!" След това се обърнала към ава Зосима и рекла: Изпълни още една моя молба! След година дойди на онова място, където за пръв път ме посрещна. Богу е угодно отново да ме видиш там. Прощавайки се с нея, Зосима я помолил да вкуси от плодовете, които донесъл за нея от манастира. Ала тя само се докоснала до тях. Помолила се заедно със Стареца, и, като минала отново по водата, скрила се.

След година, Зосима дошъл на уреченото място, но намерил светицата да лежи мъртва на земята. Ръцете ѝ били сложени като за молитва. На пякъса забелязал написано: "Аво Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта". От тия думи Зосима узнал, че Мария е починала в оня ден същия ден, когато се приобщила със Светите Тайни. Това било на 1-ви април 530-та година.

Със сълзи и молитви я погребал Старецът и след това се върнал в своя манастир. Там разказал той за подвизите на света преподобна Мария, записали житието ѝ по неговите думи и наредил да се извършва нейната памят в деня на смъртта ѝ.

Братя и сестри, ние желаем духовно да се издигнем. Да не бъдем "блато", в което гъмжат грехове и пороци. Знаем вече пътя. Нека го изминем, за да излетим, подобно на блатото от баснята и подобно на света преподобна Мария Египетска, във висините на Царството на духа!

Естествено, покайните подвизи на света Мария не са по нашите сили. Но ние да вършим поне възможното! Да го вършим, докато Бог ни търпи и очаква нашето покаяние; да вършим богоугодни дела, "да живеем целомъдрено, праведно и благочестиво в сегашния век"(Тит.2:12)!

Иисус, Син Сирахов, казва: "Не се бави да се обърнеш към Господа и не отлагай от ден на ден: защото неочаквано ще налети гняв Господен и ти ще загинеш във време на отмъщението"(Сир.5:8-9)! Да молим и света преподобна Мария Египетска да ни помага в трудната борба с греха. Нека по-често всесърдечно викаме към нея: Всеславна, всеблажена Марие, моли Христа Бога, да дава на почитащите с любов твоята памет прошка на съгрешенията им! - А М И Н!