СИЯЙНОТО ПРЕОБРАЖЕНИЕ НА СЪРЦЕТО

“Да възсияе, по молитвите на Богородица, за нас грешните Твоята вечна светлина, Светодавче, слава на Тебе”. 

Едно от най-славните евангелски събития от земния живот на Господ Иисус Христос e Преображение Господне. Затова този празник е установен още в първите векове на християнството и възпоменава явяването на Спасителя в божествена слава пред трима от учениците Си. В какво се е изразило това Преображение, ние научаваме от повествованието на литургийното евангелие от св. ап. Матей (17:1-9).

В него се казва, че лицето на Спасителя засияло като слънце, а дрехите Му станали “бели като светлина”. Това се случило на планината Тавор, когато Христос се молел (Лука9:29). Там присъствали трима от Господните ученици: апостолите Петър, Иаков и Иоан,като представители на земния свят, а като представители на небесния се явили пророците Моисей и Илия, които разговаряли с Божия Син. Светъл облак ги засенил и се чул глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5). Не трепват ли сърцата ни пред тази картина? Не се ли просветляват душите ни от тази небесна светлина?


Но защо е трябвало да стане това преобразяване на Спасителя? То е било необходимо не за Самия Него, а за светите апостоли, за да се утвърди вярата им в Него, че Той е обещания Месия, за Когото са писали Мойсей и пророците; че е наистина “сияние” и “образ на Божията ипостас” (Евр. 1:3), че е Божи Син, а не обикновен човек. Това събитие било предназначено още да предпази апостолите от униние и съмнение при Господните страдания и да укрепи вярата им. Наистина св. апостоли били винаги със своя Божествен Учител, постоянно слушали словото Му, но все още не могли да се освободят от иудейските мечтания, че Месията трябвало да е силен земен цар, който да ги освободи от римското робство и да основе могъщо еврейско царство. И тъй, Спасителят се преобразил, за да могат Неговите ученици, доколкото е възможно за тях, да видят божествената Му слава, а по-късно, когато Го видят разпнат на кръст, да разберат Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Но Преображението Господне е поука и за нас. То недвусмислено ни говори, че е потребно и ние самите да се преобразяваме, да станем по думите на св. ап. Павел “нова твар” в Христа (Гал. 6:15), да отхвърлим от себе си “ветхия човек”, да се обновим духовно и да се облечем “в новия човек, създаден по Бога в правда и святост” (Еф.4:2).

Днес наглед ние действително се подновяваме и преобразяваме. Но колкото повече се преобразяваме в материалната култура, толкова повече се обезличаваме и обедняваме духовно и като православни християни. В много сърца има студенина, завист,злоба, омраза,неблагодарност,алчност и жестокост. Често те вместо да бъдат “храм на Светия Дух”, обърнали са се в “свърталище на сатаната”. Всичко това показва, че имаме нужда от обновяване и преобразяване. Трябва да държим на своето име, род и най-вече на нашата православна вяра. Ще запитате, как да се преобразим и обновим? Точно на това ни учи Преображението Господне. Преди всичко, като умъртвим всички страсти и лоши наклонности в душата си и дадем възможност да се развият в нас добри чувства и дела. Със своите стремежи за трупане на богатства, със своето желание да прекараме живота си в удоволствие, ние служим само на своето тяло. Трябва повече грижи и старание да употребим за облагородяване на душата си, защото по думите на Спасителя: “... каква полза за човека,ако придобие цял свят, а повреди душата си?” (Марк 8:36). Трябва да следваме съветите на Господ Иисус Христос. Той е силен да ни обнови и преобрази. Той направи от гонителя Савел Свой най-ревностен апостол, от грешницата Мария Магдалина – Своя проповедница, а простите и неуки рибари преобрази в ревностни апостоли,които разпространиха Неговото божествено учение. Нека и ние по думите на св. ап. Павел да не лъжем, да не крадем, да не се гневим, да не даваме място на дявола и да не участваме в безплодните дела на тъмнината, а да постъпваме всякога и във всичко като чеда на светлината. Да бъдем добри, състрадателни, да си прощаваме един други, да се трудим и да вършим благодеяния. (Еф. 4:25-32; 5:3-11). 

Трябва и ние да подражаваме на св. ап. Петър,като знаем, че за нас ще бъде добре само тогава, когато сме заедно със Спасителя и съзерцаваме Неговата божествена слава и светлина. Защото той е светлината на света и който Го последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота (Иоан 8:12). Затова, като празнуваме Преображението Господне, да възкликнем с едно сърце и с едни уста: “Да възсияе, по молитвите на Богородица,за нас грешните Твоята светлина, Светодавче, слава на Тебе”, та и ние да преобразим сърцата си със светлина! Амин!