„Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове
пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“ (св. Антоний)

Светият живот на Антоний е предаден в неговото житие, написано около 360 г. от св.Атанасий (около 300-373), епископ на Александрия.Антоний е роден около 251 г. в Кома,близо до Йераклеопол, Среден Египет в семейство на заможни християнски родители копти. Получил добро образование, а възпитанието, с което се сдобил от родителите си, повлияло дълбоко за сформирането на неговите християнски убеждения и светоглед. Той избягвал светските суети и удоволствия, като се посвещавал на духовни размишления и дейности. Бил на 20 години, когато неговите родители починали.Дори и без техния контрол, той не се поддал на светските изкушения и продължил да следва избрания доброволно от него начин на живот. В църквата той чул библейските думи: „Ако искаш да бъдеш съвършен,върви и продай всичко,което притежаваш,и го раздай на бедните;Така ще имаш своето съкровище на

Небесата;па дойди и ме следвай!“ (Матей 19,21). Дълбоко вдъхновен от тези слова, Антоний раздал имането си на бедни и поверил по-малката си сестра на християнска девическа общност, след което се оттеглил в усамотение, първо в една колиба в близост до неговото село,a по-късно в стари гробници и развалини на края на пустинята. 35-годишен той заминал отвъд Нил и заживял в планината при пълно уединение на връх Конзим в близост до Червено Море,като зазидал входа на помещението си. Само два пъти годишно му носели хляб, който пускали през покрива.Заради силната му вяра и стоицизъм той бил надарен с чудотворство и прозорливост, а благодарение на него много езичници приели християнството.Св.Антоний Велики прекарал дълги години в тежки изпитания и борба с бесовете сред пустинята. Той се молел на Бога, но Бог като че ли не му отговарял. Това продължило много дълго време. Един ден през пещерата, в която пребивавал минали ужасяващи зверове и му нанесли смъртоносни рани. Най-накрая св.Антоний почувствал присъствието на Спасителя и извикал:

„Къде беше благий, Иисусе? Къде беше досега?“ И чул глас: „Тук бях, но чаках да видя твоето мъжество. А сега понеже храбро се бори,всякога ще ти помагам.“, след което Иисус изцерил раните му, и обещал, че ще го направи известен по целия свят, като му дал способността да лекува.Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. 

Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ и за да ни я дарува е пострадал на Кръста. Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да придобием. Тълкувайки Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лука 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбират под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Матей 6,33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух, като извор на нашия свят живот.

Преподобни Антоний Велики преживял до 105-годишна възраст, запазвайки телесното си здраве и сила.Година преди смъртта си взел участие в борбата на Църквата против арианската ерес, като излязъл в Александрия в открит диспут с еретиците и ги победил.Успехът му е наречен „тържество на християнството“.Почувствувал близостта на своя край, той завещал да го погребат тайно, за да не узнаят людете мястото на неговия гроб. Двама от учениците му останали докрай при него. Когато им дал последното си благословение,небесна радост озарила лицето му. Антоний починал на 17 януари 356 година. По-късно мощите му били открити и тържествено пренесени във Виена.