ПРОПОВЕД ЗА СВЕТИ АТАНАСИЙ АЛЕКСАНДРИЙСКИ
“Като си засял православното учение чрез Светия Дух, ти си изтръгнал тръните на лъжливите догмати, и семето на вярата си умножил, затова те възпяваме, отче Атанасие.”
(кондак)
Св. Атанасий е роден в гр. Александрия между 293 и 298 г. /според някои автори в 293 г., а според други в 295 г./ от родители християни – гърци, макар и по-късно, като Александрийски архиепископ, да е произнасял някои от проповедите си и да е писал на коптски език. Като дете той е преживял жестокото гонение на християните при император Диоклетиан в 303 г.Александрия по онова време била един от културните центрове и се славела със своето бележито катехизическо училище. Тук св.Атанасий е имал възможност да получи солидно за онова време образование и много добра подготовка за бъдещата си архипастирска дейност.
Дълбоката вяра, големите дарования, подготовката и благочестието на младия Атaнасий,както и чистотата на живота и предаността му към Църквата привлекли вниманието на Александрийския архиепископ Александър и той го взел при себе си,като го назначил за свой секретар.
Под грижите и ръководството на просветения архипастир, Атанасий още повече задълбочил и усъвършенствал своите богословски познания. В 319 година архиепископ Александър го ръкоположил за дякон.Като дякон на архиепископ Александър,св.Атанасий присъствал и взел дейно участие в заседанията на Първия вселенски събор в Никея /325 г./.Макар и още млад дякон, по думите на св.Григорий Богослов, той “бил удостоен с първенство между събралите се” епископи. Изявил се на събора като смел и твърд защитник на православието, “най-силен борец против арианите”, “бил предмет на удивление на светия и велик Никейски събор”. Оттогава цялата негова по-нататъшна дейност е свързана с борбата против арианството. Това му навлякло непримиримата омраза на арианите начело с епископ Евсевий Никомидийски.Наскоро след събора архиепископ Александър починал. На негово място единодушно бил избран от клира и народа на 8 юни 328 година /според някои автори – 326 година/ св.Атанасий и ръкоположен от множество египетски епископи за негов заместник. Положението на Александрийската църква по това време не било спокойно.
Осъденият на Александрийския събор още през времето на св.Петър Александрийски Ликополски епископ Мелитий за нарушение на църковните канони продължавал да извършва ръкоположения. Първият вселенски събор сложил край на това разделение в Египетската църква.Но по-късно ръкоположеният от Мелитий Иоан Аркаф възобновил мелетианския разкол,като се отделил от законния си архиепископ – Александрийския”. А и арианите ръкоположили след смъртта на архиепископ Александър свой привърженик за александрийски епископ. И едните, и другите – мелетиани и ариани – насочили своите стрели срещу смелия и неустрашим защитник на Никейската вероизповед.Затова св.Атанасий, заел достойно престола на св.евангелист Марк, трябвало да употреби всички сили и средства за запазване чистотата на вярата и мира,единомислието и единството в Църквата. От това време започнали за него непрекъснати тревоги, беди и страдания. Не един път той бил изправян пред смъртна опасност. Пет пъти той бил отстраняван от Александрийската архиепископска катедра и прекарал повече от 17 години в изгнание.Целият живот и архипастирската дейност на св.Атанасий са жертвен подвиг в защита на вярата и за запазване на мира в Църквата.
Като архипастир той се отличавал със силна и непоколебима вяра, която възпламенявала и укрепвала вярата на заобикалящите го и изобщо на верните чеда на Църквата. Да бъдеш на страната на св.Атанасий, за тогавашните християни означавало да бъдеш истински член на Църквата Христова. “Твоето усърдие към Атанасий – писал св. Василий Велики на епископ Ефрем – е най-очевидното доказателство за твоето православие”.
Великият Александрийски архипастир и бележит защитник на православието, както свидетелства св.Василий Велики в едно от писмата си до него, проявявал бащински грижи не само за поверената му църква но за всички църкви, поради което не пропускал нито един случай да беседва,да дава съвети, да пише писма и послания, да изпраща всеки път съветници там, където е имало нужда от такива. Не по-малка била и саможертвената архипастирска любов на св.Атанасий не само към повереното му паство, но дори и към отявлените си врагове – ариани и мелетиани, към които той проявявал бащинска примирителност и любов и благоразумна снизходителност и кротост. В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст.
(кондак)
Св. Атанасий е роден в гр. Александрия между 293 и 298 г. /според някои автори в 293 г., а според други в 295 г./ от родители християни – гърци, макар и по-късно, като Александрийски архиепископ, да е произнасял някои от проповедите си и да е писал на коптски език. Като дете той е преживял жестокото гонение на християните при император Диоклетиан в 303 г.Александрия по онова време била един от културните центрове и се славела със своето бележито катехизическо училище. Тук св.Атанасий е имал възможност да получи солидно за онова време образование и много добра подготовка за бъдещата си архипастирска дейност.
Дълбоката вяра, големите дарования, подготовката и благочестието на младия Атaнасий,както и чистотата на живота и предаността му към Църквата привлекли вниманието на Александрийския архиепископ Александър и той го взел при себе си,като го назначил за свой секретар.
Под грижите и ръководството на просветения архипастир, Атанасий още повече задълбочил и усъвършенствал своите богословски познания. В 319 година архиепископ Александър го ръкоположил за дякон.Като дякон на архиепископ Александър,св.Атанасий присъствал и взел дейно участие в заседанията на Първия вселенски събор в Никея /325 г./.Макар и още млад дякон, по думите на св.Григорий Богослов, той “бил удостоен с първенство между събралите се” епископи. Изявил се на събора като смел и твърд защитник на православието, “най-силен борец против арианите”, “бил предмет на удивление на светия и велик Никейски събор”. Оттогава цялата негова по-нататъшна дейност е свързана с борбата против арианството. Това му навлякло непримиримата омраза на арианите начело с епископ Евсевий Никомидийски.Наскоро след събора архиепископ Александър починал. На негово място единодушно бил избран от клира и народа на 8 юни 328 година /според някои автори – 326 година/ св.Атанасий и ръкоположен от множество египетски епископи за негов заместник. Положението на Александрийската църква по това време не било спокойно.
Осъденият на Александрийския събор още през времето на св.Петър Александрийски Ликополски епископ Мелитий за нарушение на църковните канони продължавал да извършва ръкоположения. Първият вселенски събор сложил край на това разделение в Египетската църква.Но по-късно ръкоположеният от Мелитий Иоан Аркаф възобновил мелетианския разкол,като се отделил от законния си архиепископ – Александрийския”. А и арианите ръкоположили след смъртта на архиепископ Александър свой привърженик за александрийски епископ. И едните, и другите – мелетиани и ариани – насочили своите стрели срещу смелия и неустрашим защитник на Никейската вероизповед.Затова св.Атанасий, заел достойно престола на св.евангелист Марк, трябвало да употреби всички сили и средства за запазване чистотата на вярата и мира,единомислието и единството в Църквата. От това време започнали за него непрекъснати тревоги, беди и страдания. Не един път той бил изправян пред смъртна опасност. Пет пъти той бил отстраняван от Александрийската архиепископска катедра и прекарал повече от 17 години в изгнание.Целият живот и архипастирската дейност на св.Атанасий са жертвен подвиг в защита на вярата и за запазване на мира в Църквата.
Като архипастир той се отличавал със силна и непоколебима вяра, която възпламенявала и укрепвала вярата на заобикалящите го и изобщо на верните чеда на Църквата. Да бъдеш на страната на св.Атанасий, за тогавашните християни означавало да бъдеш истински член на Църквата Христова. “Твоето усърдие към Атанасий – писал св. Василий Велики на епископ Ефрем – е най-очевидното доказателство за твоето православие”.
Великият Александрийски архипастир и бележит защитник на православието, както свидетелства св.Василий Велики в едно от писмата си до него, проявявал бащински грижи не само за поверената му църква но за всички църкви, поради което не пропускал нито един случай да беседва,да дава съвети, да пише писма и послания, да изпраща всеки път съветници там, където е имало нужда от такива. Не по-малка била и саможертвената архипастирска любов на св.Атанасий не само към повереното му паство, но дори и към отявлените си врагове – ариани и мелетиани, към които той проявявал бащинска примирителност и любов и благоразумна снизходителност и кротост. В 373 г. св. Атанасий починал в Александрия на 76 годишна възраст.
