ПЪРВОВЪРХОВНИТЕ АПОСТОЛИ
“Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува мир на света и на душите ни – велика милост!”
( тропар на празника)
Колко са дивни учениците Христови в апостолския си подвиг и колко са прекрасни техните образи в светилището на нашето молитвено преклонение пред Божието величие! А между тях Бог избра да бъдат първовърховни и първопрестолни светите Петър и Павел, чиято памет светата Църква чества днес. Със своите подвизи, вяра и проповеднически трудове те изпъкват като ярки светила между другите апостоли. Затова и аз днес ще ви говоря за тези два духовни колоса, за тези “църковни стълбове”, които най-много са се потрудили в делото на апостолското благовестие.
За целта нека разгледаме първо живота и дейността на св. ап. Петър, а след това и на св.ап. Павел. Апостол Петър, който по-рано се наричал Симон, е роден в град Витсаида Галилейска и се занимавал с риболовство. Отличавал се с откровеност, сърдечна простота и буен темперамент. Повикан от Христос да върви след Него, за да стане от ловец на риби, ловец на човешки души, той три години и половина неотклонно следвал Божествения Учител и слушал словата за вечен живот. “И станал - по думите на свети Иоан Златоуст - уста на апостолите, из която се леело огнено слово”.
Заради неговата любов и ревност Спасителят го удостоява, заедно с апостолите Иаков и Иоан, с особена близост. Когато след беседата на Спасителя в Капернаум за целта на Неговото идване на земята, мнозина от учениците, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го изоставили, св. ап. Петър на въпроса на Иисус Христос, отправен към дванадесетте: “Да не искате и вие да си отидете?”, с непоколебима увереност отговорил: ”Господи, при кого да отидем?
Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий” (Иоан6:67-69). Ние всички си спомняме случая в Кесария Филипова, когато Христос запитал учениците Си: “А вие за кого Ме мислите?” - как св. ап. Петър първи изповядал и казал: ”Ти си Христос, Синът на Живия Бог”. А Иисус му отговорил: ”Ти си Петър, т. е. камък и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:16-18). И наистина, върху този камък - твърдата и непоколебима вяра в Господ Иисус Христос - се изгради Божията Църква, чрез която и днес се спасяват милиони човешки души. Св. ап. Петър винаги е проявявал особена привързаност и преданост към Спасителя.
Например в Гетсиманската градина се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Иуда (Мат. 26:51). Когато се разнесла вестта за възкресението на Господа, той първи дотичва до гроба, за да провери истината (Иоан20:3). Когато на брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците си, свети апостол Петър първи се хвърля в морето и се отправя към брега, за да Го посрещне, а после на въпросите, отправени му от Христос: ”Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?”, трикратно изповядва своята гореща обич и искрена привързаност към Него: ”Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!” (Мат.21:5-17).
Има само едно петно, което помрачава любовта и привързаността на апостола към Господа, - това е отричането, за което Сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: ”Истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене” (Мат. 26:34). Но ап. Петър стократно изкупи своя грях. Светите евангелисти съобщават,че той се разкаял, паднал на земята и горко плака (Мат.26:75; Марк 14:72). Свещеното Предание разказва, че даже до самата си смърт светият апостол всяка нощ, когато чуел пеене на петел, с горещи сълзи измивал своето падение.
В деня Петдесетница, след слизането на Свети Дух над апостолите, св. ап. Петър първи излиза пред насъбралото се множество народ и със своето вдъхновено слово обърнал към Христа три хиляди души. След възнесението на Спасителя пак той започна да проповядва за Него. Св. ап. Петър обходил много области, проповядвал в много градове, бил гонен и преследван, претърпял много мъки и страдания, но до края на живота си не престанал безстрашно да благовествува светлото и възвишено Христово учение.
Спомнете си за онзи момент от живота на първопрестолния апостол, когато той твърдо заявил на иудейските първенци: ”Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога, защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:19-20). От него се излъчвала чудодейна благодатна сила. По пътищата, по които минавал той, често пъти изнасяли на постелка болни, за да може поне сянката му да ги осени, и те оздравявали.
В края на живота си, след много трудове и пътувания, св. ап. Петър дошъл в Рим и през 63 година,по време гонението на Нерон, приел мъченическа смърт. Бил разпнат на кръст с главата надолу. Той сам измолил от мъчителите това, защото смятал себе си недостоен да получи еднаква смърт със своя Божествен Учител Христос. А какво да кажем за другия първопрестолен апостол и велик проповедник на езичниците - св.ап. Павел? Слабо е човешкото слово и безсилно е перото да разкаже и опише неговият свят подвиг на велик праведник, чудотворец и проповедник. Св. ап.Павел е роден в Тарс, Киликийска област, днешна Мала Азия.
Отначало Свещената история ни го представя като Савел, гонител на вярващите в Христа. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го повика за апостол: “...изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: “Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: ”Кой си Ти, Господине? Господ каза: ”Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян. 9:3-5). От този момент в душата на гонителя Савел става цял прелом.
Той повярвал в Христа, станал негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител, става найвдъхновен разпространител на християнството. Всички свои сили и дарби, целия си живот посвещава в служение на Христовата Църква. Никой друг не се е потрудил толкова много за разпространение на християнската вяра между евреи и особено между езичници, както св. ап. Павел. Най-много проповядвал в Мала Азия, Гърция, Македония и Рим.
Ден и нощ, в студ и пек, по суша и по вода неуморно обикалял близки и далечни страни, за да проповядва Разпнатия Христос, да основава църкви и да пише послания. Целия му живот бил наниз от трудове и страдания. Чуйте какво той изповядва на християните от Коринт: ”Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. Иудеите ... три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбините морски.., бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, ...в опасност по море, в опасност между лъже братя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота” (2 Кор. 11:23-27).
Обаче великият и ненадминат християнски проповедник св. ап. Павел никога не се възгордял и не пожелал земна слава и венец, а с дълбоко смирение казвал за себе си: ”Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля” (2 Кор. 11:30). А на друго място, сравнявайки себе си с другите апостоли, пише: ”... а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене” (1Кор. 15:10).
Всичко хубаво и добро той отдава не на себе си, а на Божията благодат: ”С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). Св. ап. Павел ни е оставил 14 послания, писани по разни поводи до отделни църкви, лица и народи, които и сега продължават да се четат при църковните богослужения. В тях задълбочено, с рядка вещина, умение и прозрение ни разкрива светлите и възвишени верови и нравствени християнски истини. Съветва новопокръстените християни да се откажат от езическите заблуди, да живеят свят живот, да се обичат помежду си. В 67 година, точно в разгара на жестокото гонение при римския император Нерон, св. ап. Павел пристигнал в Рим и приел мъченическа смърт. Като римски гражданин той бил посечен с меч.
Това е накратко и в общи черти животът и дейността на двамата велики първопрестолни апостоли Петър и Павел. Техните светли подвизи и дела, тяхната вяра и любов към Христа са пример за нас днешните християни. Техния живот ни учи, че за Бога няма значение дали сме богати или бедни,учени или неуки, дали заемаме видно обществено положение или не. За Бога е от значение, дали притежаваме добра воля и дали с нея водим непрекъсната борба против злото, дали сме със силни характери и дали сме готови на жертва за нашата християнска вяра.
Братя и сестри, нека винаги да имаме пред очи подвига на светите първопрестолни апостоли и да им подражаваме. Сам св. ап. Павел ни приканва към това: ”Моля ви, бъдете ми подражатели, както аз съм на Христа” (1. Кор. 4:16). Да им подражаваме в тяхното смирение, вяра, любов покаяние и трудолюбие. Днес светата Православна църква призовава своите верни чеда така: “Светилниците на великата Църква Петър и Павел да възхвалим!”
Затова нека още веднъж да им принесем в дар нашите души и да им се помолим с думите на църковния им тропар: ”Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува мир на света и на душите ни - велика милост!” - Амин!
( тропар на празника)
Колко са дивни учениците Христови в апостолския си подвиг и колко са прекрасни техните образи в светилището на нашето молитвено преклонение пред Божието величие! А между тях Бог избра да бъдат първовърховни и първопрестолни светите Петър и Павел, чиято памет светата Църква чества днес. Със своите подвизи, вяра и проповеднически трудове те изпъкват като ярки светила между другите апостоли. Затова и аз днес ще ви говоря за тези два духовни колоса, за тези “църковни стълбове”, които най-много са се потрудили в делото на апостолското благовестие.
За целта нека разгледаме първо живота и дейността на св. ап. Петър, а след това и на св.ап. Павел. Апостол Петър, който по-рано се наричал Симон, е роден в град Витсаида Галилейска и се занимавал с риболовство. Отличавал се с откровеност, сърдечна простота и буен темперамент. Повикан от Христос да върви след Него, за да стане от ловец на риби, ловец на човешки души, той три години и половина неотклонно следвал Божествения Учител и слушал словата за вечен живот. “И станал - по думите на свети Иоан Златоуст - уста на апостолите, из която се леело огнено слово”.
Заради неговата любов и ревност Спасителят го удостоява, заедно с апостолите Иаков и Иоан, с особена близост. Когато след беседата на Спасителя в Капернаум за целта на Неговото идване на земята, мнозина от учениците, които очаквали някакво славно земно царство на Месия, Го изоставили, св. ап. Петър на въпроса на Иисус Христос, отправен към дванадесетте: “Да не искате и вие да си отидете?”, с непоколебима увереност отговорил: ”Господи, при кого да отидем?
Ти имаш думи за вечен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий” (Иоан6:67-69). Ние всички си спомняме случая в Кесария Филипова, когато Христос запитал учениците Си: “А вие за кого Ме мислите?” - как св. ап. Петър първи изповядал и казал: ”Ти си Христос, Синът на Живия Бог”. А Иисус му отговорил: ”Ти си Петър, т. е. камък и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да и надделеят” (Мат. 16:16-18). И наистина, върху този камък - твърдата и непоколебима вяра в Господ Иисус Христос - се изгради Божията Църква, чрез която и днес се спасяват милиони човешки души. Св. ап. Петър винаги е проявявал особена привързаност и преданост към Спасителя.
Например в Гетсиманската градина се опитал да Го защити от въоръжената с ножове и колове тълпа, предвождана от предателя Иуда (Мат. 26:51). Когато се разнесла вестта за възкресението на Господа, той първи дотичва до гроба, за да провери истината (Иоан20:3). Когато на брега на Тивериадското море Възкръсналият се явява на учениците си, свети апостол Петър първи се хвърля в морето и се отправя към брега, за да Го посрещне, а после на въпросите, отправени му от Христос: ”Симоне Ионин, любиш ли Ме, обичаш ли Ме?”, трикратно изповядва своята гореща обич и искрена привързаност към Него: ”Да, Господи! Ти знаеш, че Те обичам!” (Мат.21:5-17).
Има само едно петно, което помрачава любовта и привързаността на апостола към Господа, - това е отричането, за което Сам Господ Иисус Христос му бе предсказал: ”Истина ти казвам, че тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене” (Мат. 26:34). Но ап. Петър стократно изкупи своя грях. Светите евангелисти съобщават,че той се разкаял, паднал на земята и горко плака (Мат.26:75; Марк 14:72). Свещеното Предание разказва, че даже до самата си смърт светият апостол всяка нощ, когато чуел пеене на петел, с горещи сълзи измивал своето падение.
В деня Петдесетница, след слизането на Свети Дух над апостолите, св. ап. Петър първи излиза пред насъбралото се множество народ и със своето вдъхновено слово обърнал към Христа три хиляди души. След възнесението на Спасителя пак той започна да проповядва за Него. Св. ап. Петър обходил много области, проповядвал в много градове, бил гонен и преследван, претърпял много мъки и страдания, но до края на живота си не престанал безстрашно да благовествува светлото и възвишено Христово учение.
Спомнете си за онзи момент от живота на първопрестолния апостол, когато той твърдо заявил на иудейските първенци: ”Съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога, защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули” (Деян. 4:19-20). От него се излъчвала чудодейна благодатна сила. По пътищата, по които минавал той, често пъти изнасяли на постелка болни, за да може поне сянката му да ги осени, и те оздравявали.
В края на живота си, след много трудове и пътувания, св. ап. Петър дошъл в Рим и през 63 година,по време гонението на Нерон, приел мъченическа смърт. Бил разпнат на кръст с главата надолу. Той сам измолил от мъчителите това, защото смятал себе си недостоен да получи еднаква смърт със своя Божествен Учител Христос. А какво да кажем за другия първопрестолен апостол и велик проповедник на езичниците - св.ап. Павел? Слабо е човешкото слово и безсилно е перото да разкаже и опише неговият свят подвиг на велик праведник, чудотворец и проповедник. Св. ап.Павел е роден в Тарс, Киликийска област, днешна Мала Азия.
Отначало Свещената история ни го представя като Савел, гонител на вярващите в Христа. Знаем как по пътя за Дамаск Господ чудесно го повика за апостол: “...изведнъж го огря светлина от небето; и като падна на земята, чу глас, който му думаше: “Савле, Савле, що Ме гониш? А той отговори: ”Кой си Ти, Господине? Господ каза: ”Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Мъчно е за тебе да риташ против ръжен” (Деян. 9:3-5). От този момент в душата на гонителя Савел става цял прелом.
Той повярвал в Христа, станал негов апостол под името Павел и от най-жесток гонител, става найвдъхновен разпространител на християнството. Всички свои сили и дарби, целия си живот посвещава в служение на Христовата Църква. Никой друг не се е потрудил толкова много за разпространение на християнската вяра между евреи и особено между езичници, както св. ап. Павел. Най-много проповядвал в Мала Азия, Гърция, Македония и Рим.
Ден и нощ, в студ и пек, по суша и по вода неуморно обикалял близки и далечни страни, за да проповядва Разпнатия Христос, да основава църкви и да пише послания. Целия му живот бил наниз от трудове и страдания. Чуйте какво той изповядва на християните от Коринт: ”Аз съм бил много повече в трудове, безмерно в рани, повече в тъмници, и много пъти на умиране. Иудеите ... три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял, нощ и ден съм прекарал в дълбините морски.., бил съм в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от сънародници, ...в опасност по море, в опасност между лъже братя, в труд и мъка, често в бдение, в глад и жажда, често в пост, на студ и в голота” (2 Кор. 11:23-27).
Обаче великият и ненадминат християнски проповедник св. ап. Павел никога не се възгордял и не пожелал земна слава и венец, а с дълбоко смирение казвал за себе си: ”Ако трябва да се хваля, с немощта си ще се похваля” (2 Кор. 11:30). А на друго място, сравнявайки себе си с другите апостоли, пише: ”... а повече от всички тях се потрудих – ала не аз, а Божията благодат, която е с мене” (1Кор. 15:10).
Всичко хубаво и добро той отдава не на себе си, а на Божията благодат: ”С благодатта на Бога съм това, което съм” (1 Кор. 15:10). Св. ап. Павел ни е оставил 14 послания, писани по разни поводи до отделни църкви, лица и народи, които и сега продължават да се четат при църковните богослужения. В тях задълбочено, с рядка вещина, умение и прозрение ни разкрива светлите и възвишени верови и нравствени християнски истини. Съветва новопокръстените християни да се откажат от езическите заблуди, да живеят свят живот, да се обичат помежду си. В 67 година, точно в разгара на жестокото гонение при римския император Нерон, св. ап. Павел пристигнал в Рим и приел мъченическа смърт. Като римски гражданин той бил посечен с меч.
Това е накратко и в общи черти животът и дейността на двамата велики първопрестолни апостоли Петър и Павел. Техните светли подвизи и дела, тяхната вяра и любов към Христа са пример за нас днешните християни. Техния живот ни учи, че за Бога няма значение дали сме богати или бедни,учени или неуки, дали заемаме видно обществено положение или не. За Бога е от значение, дали притежаваме добра воля и дали с нея водим непрекъсната борба против злото, дали сме със силни характери и дали сме готови на жертва за нашата християнска вяра.
Братя и сестри, нека винаги да имаме пред очи подвига на светите първопрестолни апостоли и да им подражаваме. Сам св. ап. Павел ни приканва към това: ”Моля ви, бъдете ми подражатели, както аз съм на Христа” (1. Кор. 4:16). Да им подражаваме в тяхното смирение, вяра, любов покаяние и трудолюбие. Днес светата Православна църква призовава своите верни чеда така: “Светилниците на великата Църква Петър и Павел да възхвалим!”
Затова нека още веднъж да им принесем в дар нашите души и да им се помолим с думите на църковния им тропар: ”Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува мир на света и на душите ни - велика милост!” - Амин!
