Свети евангелист Лука предава историческите обстоятелства, при които се родил Господ Иисус Христос. Кесаря Август наредил да се извърши преброяване по цялата империя. Това било във времето, когато Сирия се управлявала от управителя Кириний. Всеки трябвало да се запише в родното си място. Затова и Иосиф тръгнал от галилейския град Назарет за Юдея, за да се запише в Давидовия град Витлиеем, тъй като по произход бил от Давидовия род. С тези кратки исторически сведения ев. Лука е искал да даде точност на своя разказ. Във Витлиеем Иоасиф и Дева Мария не могли да намерят за себе си подслон в страноприемниците, защото навсякъде било препълнено от хора, дошли да се записват за преброяването. Тогава те се подслонили в пещера край града, където вечер прибирали овцете.

И тук в пълно смирение се родил Божият Син.

В тази свещена нощ небесата се отворили и ангели възвестили на пастирите, а чрез тях и на цялото човечество радостната вест, че се изпълни Божието обещание и Син Божий се родил, за да спаси света. Рождението на Спасителя било прослава на Бога, и на земята мир, между човеците и народите благоволение. И мъдреците от Изток дошли да се поклонят на Младенеца, поднасяйки Му дарове, защото те видели в Него обещания и очакван Избавител на човеците. 

Какво толкова извънредно бе станало с това рождение та ангелското войнство да го възпява и ярка звезда да води поклонниците, и да сочи мястото на събитието, а Ирод четвертовластник и целият Иерусалим с него да бъдат смутени? /Мат.2:3/ Величието на това рождение е възвестено в химна на ангелите, които пеели, че Родения ще въздаде слава на Бога във висините и ще възвести на земята мир и блага воля между човеците. В това ще бъде Неговата мисия и сила, каквито до тогава света не бе виждал. За императора Август е бил създаден специален религиозен култ, особено след победите на империята. Нему се принасяли жертви, а писатели и поети го възпявали като мироносец и спасител. Но на 42-та година откакто той станал император, се родил Иисус не в дворец, а в беден, дори и за обикновените хора, заслон. Той никога не облече богатите пурпурни и златотъкани царски одежди, а в облеклото на народа тръгна по пътя на благовестието.

Иисус не оспори властта на Августа, но Той беше силният,Който можеше да каже за Себе Си: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята”. /Мат.28:18/ Август имаше поети, които да го възпяват. За никого,обаче,не са написани по-вдъхновени песни, химни и молитви, ничий образ не е вдъхновил повече художници и скулптури във времето от тогава, отколкото Иисус. Иисус остана единствения истински Мироносец, Победител и Спасител на света.Ангелите всякога славословят и възпяват Бога. Те летят около Божия престол и пеят величания: “Свят, свят, свят е Господ Саваот! Цялата земя е пълна с Неговата слава!” /Ис.6:3/“Слава във висините Богу!” Това славословие на ангелите е в същност славословие и на цялата видима твар, защото всичко което Бог е сътворил, славослови своя Творец. Бог всичко тъй мъдро е създал, че когато успеем да го проумеем, доколкото е възможно, ние не може да не започнем да величаем Твореца. 

Затова е казано в Свещеното писание: “Небесата проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта”./Пс.18:1/ Колкото повече се прониква в тайните на вселената, толкова по-пълно тя разкрива своята симетрия и красота, а това е химн на всемира с който се величае Бога. На Бога принасят славословие умът и сърцето,защото в тях се открива Божието величие. Древните пророци и вестители с чисти сърца и трезвен ум са открили за нас в Откровението Божият образ и всичко което те са ни оставили в Свещеното Писание е наистина велико славословие на Бога. 

Отворим ли “Книгата на живота – Библията” и вникнем ли в Божествените писания там, можем да разберем св.ап.Павел, който възкликва: “О, каква бездна богатство,премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!”/Римл.11:33/Ала най-съвършеното славословие на Бога принесе Синът Божий, защото Той Го прослави пред човеците и яви името Му на Отец, като извърши делото, за което беше изпратен на земята: “Аз те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня”. //Иоан17:4/ Иисус прослави Бога със Своя живот, със Своята проповед и с Голготската Си саможертва, защото всичко, което имаше, взе от небесния Отец, както Сам казва: “…Словата, що си Ми дал, предадох им ги”. /Иоан.17:8/ 

А учението на Иисуса е тъй съвършено, че ние не може да не прославим,въпреки нашите немощи Източника на тази премъдрост. Родилия се Богомладенец яви на света с идването Си Божията любов и я завеща на човеците за да се обичат помежду си. В Неговото лице се изпълниха древните пророчества, че ще дойде Князът на мира. /Ис.9:6/Мир на земята и благоволение между човеците! Колко е възвишено това? През всички времена човечеството се е нуждаело от мир и благоволение. Нуждае се и днес. А призива за мир и благоволение всякога е жив в Църквата Христова. Нейният глас, обаче, не винаги се чува. Често ние тръгнали подир химерите на деня забравяме своите отговорности на християни. И ето сега благоприятно време. 

Намирайки се в тържеството на свещения празник Рождество Христово нека със сърцата си да откликнем на приветствието на небето за мир и благоволение между човеците и така да прославим Бога. Мирът е дар от Бога и благодатна сила, която трябва да се всели в душите ни. Мирът не значи само да са замлъкнали оръжията и да няма човешки жертви. Христовият мир е много повече. Този мир ще имаме когато има хармония в отношенията ни с Бога с ближния и със самите нас. Забележим ли в нашите отношение с Бога и света, че е настъпило някакво смущение, нека си спомним за Витлеемската пещера; да погледнем нагоре и като открием звездата на небето да тръгнем подир нея.

Тази чудна звезда, като някога водеше пастирите и мъдреците, така сега и нас ще отведе до Божествения Младенец за да му се поклоним. Тогава рождественският ангелски химн ще проникне дълбоко в сърцата ни и в живота ни, за наше спасение, и за да има мир и блага воля между човеците. Амин.

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО !