Светата Църквата мъдро е отредила втората Неделя от Великия пост да бъде отдадена в чест и памет на св. Григорий Палама.Светителят Григорий, архиепископ Солунски, е роден през 1296 год. в Мала Азия. По време на турското нашествие семейството му избягало в Константинопол и намерило приют при император Андроник ІІ Палеолог/1282-1328/. Бащата на светителя станал високопоставен сановник в двореца, но наскоро починал и с възпитанието и образованието на осиротелия Григорий се заел сам императора. Притежавайки забележителни способности и показвайки голямо старание, Григорий в скоро време усвоил познания по всички предмети, които били преподавани през средновековието. Императорът подготвял юношата за кариера в дворцовата администрация, но Григорий, едва навършил 20 години, заминал за Света Гора и в 1316 постъпил като послушник във Ватопетския манастир, където по късно приел монашеско пострижение, и се отдал на подвижничество под ръководството на преподобния Никодим. 

Майката и сестрата на св.Григорий приели също монашество.След като старецът Никодим починал, Григорий в продължение на 8 години, приел за свой духовен ръководител стареца Никифор, а след неговата смърт отишъл в Лаврата на св.Атанасий.Тук отначало бил на послушание в столовата,а след това се подвизавал като клиросен певец.След три години,стремейки се към по висока степен на духовно съвършенство, той се поселил в скита Глосия. На това място младия монах започнал да усвоява сърдечната мисловна молитва,която се практикувала още от великите пустинници на 4 век, Евгений Понтийски и преподобния Макарий Египетски. По късно това течение било систематизирано в трудовете на св.Симеон Нови Богослов и е известно под името “исихазъм” от гр. “покой,мълчание”.За времето през което пребивавал в Глосия,бъдещият светител напълно проникнал в духа на исихазма и го приел като основа на своя живот.През 1326 год., за де се предпазят от нападенията на турците, монасите отишли в Солун.Тук св.Григорий бил ръкоположен в свещенически сан.

Своите свещенически задължение св. Григорий се постарал да съчетае с живота си на отшелник. Пет дни през седмицата прекарвал в молитва и безмълвие а в събота и неделя извършвал богослужение в храма и проповядвал пред народа. Неговите поучения често карали богомолците да проронват сълзи на умиление.Св.Григорий участвал и в обществено-църковния живот на своите съграждани. Понякога той посещавал богословските събрания на младежта, които били ръководени от бъдещия Цариградски патриарх Исидор.В близост до Солун, в едно уединено място на име Вери била създадена църковно община,където за кратко време се събрало братство от монаси-отшелници, които св.Григорий ръководел в продължение на 5 години. През 1331год. светителят отново отишъл в Света Гора и се уединил в скита на св.Сава, близо до Лаврата на преподобни Атанасий. В 1333 год. св.Григорий е назначен за игумен на манастира Есфигмен в северната част на полуострова.

В 1336год. светителят се върнал отново в скита на св. Сава, където основно се занимавал с богословски трудове, нещо което продължило през целия му живот.Междувременно, в 30 години на 14 век, в живота на Източната Църква назрявали събития, които поставели св. Григорий в числото на най - големите апологети на Православието и го утвърдили като учител на исихазма.Около 1330 год.в Константинопол от Калибрия дошъл учения монах Варлаам. Той бил автор на трактати по логика и астрономия. Като умел оратор Варлаам бил назначен да преподава в императорската школа,където изучавал и тълкувал съчиненията на Дионисий Ареопагит, богословието на когото било прието и от Източната и от Западната църква.След време Варлаам отишъл в Атон с цел да се запознае с живота на исихастите. На основание на догмата за непостижимост на Божията същност, Валаам обявил исихазма за еретическо заблуждение. 

Пътувайки от Атон в Солун,след това в Константинопол и отново в Солун,Варлаам влизал в спор с монаси исихасти като се опитвал да докаже, че Таворската светлина е естествена. При това той вземал на подбив разказите на монаси за естеството на тяхната практика в усвояване на молитвеното им правило,което довежда до духовно озарение.Свети Григорий, по молба на атонски монаси,се обърнал отначало към Варлаам с устни увещания, но виждайки, че това не дава резултат, той писмено изложил своите богословски доводи.Така се появил трактата в защита на исихазма. В 1340 год.атонските подвижници с участието на св.Григорий, съставили общ отговор на нападките на Варлаам, известен като “Светогорски томос”. На Константинополският събор в 1341 год., който се състоял в църквата Света София,възникнал спор между св.Григорий и Варлаам,относно естеството на Таворската светлина. На 27 май същата година съборът приел учението на св.Григорий Палама за това , че Бог, недостъпен по Своята същност, явява Себе Си в енергия,която отправена към света е достъпна за възприятие, като Таворската светлина, но не е материална и не е сътворена. Учението на Варлаам било осъдено като ерес, а той бил анатемосан и изпратен в Калибрия.Но спорът между “паламити” и “варламити” далече не бил завършен. Привържници на Варлаам били, българския монах Акидин и патриарх Иоан ХІV Калека.На тяхна страна бил и император Андроник ІІІ Полеолог /1328-1341/. Акидин излязъл с ред трактати, в които обявил св.Григорий и атонските монаси като виновници за църковния смут. Светителят написал подробно опровержение на Акиндиновите доводи.

Тогава патриархът отлъчил св.Григорий от църквата и той прекарал три години в тъмница.Когато в 1347 год. Иоан ХІV бил сменен на патриаршеския престол от Исидор /1347-1349/,св.Григорий Палама бил освободен от затвора и избран за архиепископ на Солун. В 1351 год. на Влахернския събор учението на исихастите тържествено е обявено за учение на Православната църква. Солуняни, обаче, не прели веднага новия архиепископ. Св. Григорий бил принуден да пребивава на различни места. При едно пътуване до Константинопол той попаднал в ръцете на турците. В продължение на една година светителят бил развеждан по различни градове като роб, но и през това време не преставал да проповядва за Христа.Три години по-късно св. Григорий бил откупен от сърби-православни християни и се завърнал в Солун. На края на жизнения си път светителя имал видение в което му се явил св.Иоан Златоуст, който му открил очакващото го. Св.Григорий прославил Бога и на 14 ноември 1359 год. се преселил с духа си в Небесните селения. 

В 1368 год., на Константинополският събор, Григорий бил канонизиран за светия от патриарх Филотей, който му написал житието и служба.Приживе св.Григорий Палама изпитвал особена почит, благоговение и любов към Божията Майка, които изразява по един характерен за исихастите начин. Забележително е, че в богословската мисъл на светителя св.Богородица се поставя като образец за християните и, в по тесен смисъл, като образец на монашеския живот; като пълно осъществяване на “исихията” и единението с Бога в молитвата,което е в основата не само на неговите аскетични възгледи, но и на цялото му богословие. Това богословие почива на учението за нетварните божествени енергии образец на които е Таворската светлина, която видели апостолите Петър, Иоан и Яков при преображението на Иисуса. Чрез “мисловната молитва” в която участват еднакво и тялото и душата, човек може да види Бога, да Го възприеме, чрез Неговите енергии т.е. да се обожи по благодат. Залог за това молитвено единение с Бога, е единството на Божествената и човешката природи в Христа. Бог е непознаваем,но Неговото откровение в Христа е откровение,което установява единството на Бога с човека.

Образец на “мисловната молитва” е древната Исусовата молитва: “Господи Иисусе Христе,Сине Божий, помилвай ме мене грешния”, която практикуват исихастите и която влиза във всеобща употреба.Според св.Григорий Палама, Божествените енергии се съобщават, чрез молитвата, не само в мистическия опит, но и при св.Кръщение и св.Евхаристия.Мощите на св. Григорий Палама се намират в Солун, в храма посветена на него.Православната Църквата го почита като подвижник, богослов, йерарх и чудотворец.