“С благодатта на свещенството добродействал, 
славни Харалампие, сияйно си украсил
Църквата с божественото страдание, което, 
възрадван, доблестно за Христа си приел”. 
(из кондака)

Христовата Църква в историческото си развитие, е поредица от дела за тържество на истината, проповядвана и изповядвана от последователите на Христа. Житийната история свидетелствува, колко силна, дейна и пламенна е била вярата на мъчениците за Христа, които били готови всякакви страдания да понесат, дори и живота си да пожертват само и само да опазят вярата си в Христа Спасителя.

Един от тия хиляди изповедници и мъченици е св.свещеномъченик Харалампий, епископ на Христовата Църква в гр. Магнезия - Мала Азия.Светият епископ живял през втория век и загинал мъченически в началото на третия век при царуването на езическия император Септимий Север, който бил жесток гонител на християните. Страшна била съдбата на христовите последователи по това време. Тъмниците били препълнени с тях.Горите и планините гъмжали от бежанци. Ежедневно мнозина невинно били осъждани на смърт.Св.Харалампий бил горещ и безстрашен защитник и крепител на своето паство. С архипастирска ревност той предпазвал вярващите от езическите заблуди и идолослужения и полагал усилия и непосветените да узнаят истината за Христа разпнатия.

Тази дейност на светеца достигнала до ушите на управителя на областта и той го повикал на съд. Отначало с благ глас той се стараел да го убеди да пренесе жертва на боговете и да се откаже от досегашната си дейност, като наблягал на преклонната възраст в която бил навлязъл вече светеца.Св. Харалампий, обаче, отговорил: “Намирам се в края на своя живот, и неща да се откажа от небесните блага, които са ми обещани и на които се надявам”. Като се убедил, че по тоя начин няма да постигне целта си, управителят заповядал да предадат светия старец на мъчения. Двама джелати започнали усърдно да стържат изнуреното тяло на страдалеца с железни куки докато кожата не започнали да се свлича на парчета. Предполага се, че болката била непосилна. Мъченикът, обаче, намерил сили и рекъл: “Благодаря за дето остъргахте старото ми тяло, за да обновите душата ми, която желае да се облече в нов вечен живот”.Достойното държание на светителя правило силно впечатление на присъстващите на неговото мъчение. “Дали не е Христос, се питали те, защото,въпреки че дерат тялото му ,то се указва по твърдо от желязото и остава без вреда”. Мнозина, като не намирали друг отговор на чудните и необикновени неща, които ставали,освен това да е чрез силата на Харалампиевия Бог, повярвали в Христа Иисуса и станали свидетели и изповедници на тая вяра.Славата на св.Харалампий бързо се разнесла надалеч. Божията благодат изобилно се изляла над него, и той получил сила да лекува болни и страдащи. Хиляди пребягвали към него за изцеление. Като ги напътствал в истините на вярата в Христа, св.страдалец лекувал болните им души и тела.Кумирите на старата езическа вяра падали един след друг, числото на вярващите се увеличавало, и Христовото име почнало да се споменава с благоговение навсякъде.Когато император Септимий Север се научил за ставащото, заповядал да доведат при него св. Харалампий. По пътя светеца отново бил подложен на различни изтезания и накрая си изправил пред главния си съдник. Императорът го запитал: “Щом си живял толкова дълго, как не си проумял истината за нашите безсмъртни богове”?На това св. Харалампий отговорил: “О,царю, много години живях и много разум придобих, и затова познах Христа за истинския Бог в Когото е всичката ми вяра и надежда”.

Императорът оценявайки обстановката и виждайки опасност за държавния строй и порядките в обществото на които се крепяла неговата власт, отсъдил - мъченикът да бъде посечен с меч.Воден към лобното място св.Харалампий отправял гореща молитва към Бога: “Господи да се свети Твоето име!Спаси света от глад и мор.Дай телесно здраве и душевно спасение. Подари изобилие от земни плодове, за да се насищат и наслаждават всички и да Те почитат като подател на всички блага”. След като направил молитвата си св.старец кротко предал Богу духа си преди палача да изпълни присъдата. Това станало в 202 год. сл.Христа. От тогава и до ден днешен заради живота и мъченията, които светецът понесъл в име Христово, Бог го удостоил да се проявява като лечител и утешител на всички отрудени и обременени, които отправят молитви към него.Мощите на св.Харалампий остават нетленни. Свети свещеномъчениче Харалампие, моли Бога за нас. Амин.


МОЛИТВА КЪМ СВЕТИ ХАРАЛАМПИЙ

О всесилни и велики свещеномъчениче Харалампие, Христов войне, доблестни и непобедим Божий угодниче, и бърз помощниче във всички скърби, помогни на нас грешните и недостойни твои раби, които живеем в този век и моли Господа Бога да ни опрости всички грехове, които сме направили през целия си живот още от младини с думи, с дело, с мисли и всичките си чувства. Особено в предсмъртния ни час ни помогни на нас окаяните и помоли Господа Бога, създателя на всички твари, да ни освободи от вечните мъки. Запази всички християни които тачат твоята светла памет. Със светите си молитви огради и запази православния Български народ от междуособици, от земетръс, от наводнения, от войни,от огън и меч, от глад и неволи, и всяка напаст, понеже сам през живота си се молил и си казвал: Господи, моля Те, ако Ти е угодно, дай слава на Твоето име, та където бъдат положени моите мощи и където се почита моя спомен, там на това място да няма глад, мор и лошо време, което унищожава плодовете земни, но всякога по тия места да владее мир, телесно здраве и душевно спасение. Сега, прочее, като имаш особено дръзновение пред Бога и постоянно предстоиш пред Божия престол, моли се за нос твоите непотребни раби, които живеем в греховна тъмнина и ни избави от Божия гняв и от вечното наказание. Защото само с твоето ходатайство и силна помощ можем да се надяваме, че Христос Бог по Своята милост ще ни даде тих и безгрешен живот в този век, а в бъдещия ще ни постави от дясната страна с всички светии. Амин!