Автор: митрополит Омски и Таврически Владимир (Иким)

„Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си? Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му“ (Мат. 16:26-27)

Възлюбени в Господа братя и сестри! Както за всеки човек, така и за цели народи не просто главното, а единствено важното е да съхранят безсмъртната си душа. Земните богатство и чест стават на прах и като дим се разпръсква могъществото на гигантските империи, само душевната красота пребивава вовеки в Царството Небесно.

Мрачни изглеждат убежищата на отшелниците, в които те се укриват от греховете на падналия свят, но това е мнима тъмнина. Пещерите на подвижниците са подобни на Гроба Господен, в който грее лъчезарното сияние на Христовото Възкресение. Така преподобни Йоан Рилски още на земята, отърсил от себе си праха на светската нечистота, възкръснал за вечността и неговият образ огрявал през тъмните векове целия български народ, дарувайки му надежда за възкресение. На земните очи е нужна слънчева светлина, но неизмеримо повече е необходима на духовния взор Божествената светлина.

Мрачно и страшно е съществуванието за тези, който намират смисъла на живота си в услада от греховните похоти. Техните разкошни жилища са гробове без изход, в които те се разлагат живи. Светът, изроден от грехопадението, светът на обърнатите и извратени понятия ги счита за успели, за щастливци. А в действителност тези нечестивци са нещастни слепи къртици, не виждащи светлината на Божиите Небеса. Те копаят дупки в земната кал, които им се струват топли и уютни, но краят на тяхното дело е в адската бездна. Оставяйки на земята неправедно натрупаните пари, автомобили, богати къщи, всички те слизат в сивите гробници, а душите им зад гроба ги посреща дяволът, на когото те са робували в смъртния свят. Безумен е този, който счита за щастие само така наречените житейски блага. Истинското щастие може да бъде само вечното и то е в безсмъртната любов, дарувана от Вселюбящия Бог.

Човекът на земята може да се сравни с малкото на орела, още неизлюпило се от яйчената черупка, чието истинско призвание е полет в небесните висини и съзерцание на безбрежната красота на мирозданието. Но разликата е в това, че птиченцето в яйцето, без да иска, всмуква майчината топлина, благодарение на която в уречения час разбива черупката и излиза в широкия свят, а човек е надарен със свобода на волята: той трябва сам да възгрее в себе си предчувствие за Божествената светлина, трябва сам да се бори със сковаващата го черупка на греха, да се устреми към Небесата Господни.

Ако човек не се труди над своята душа, той остава глух, ням и сляп: не чува гласа на съвестта - дарувания на всяка душа Божи глас, призоваващ към чистота, правда и любов, не прославя Всевишния Творец с молитви на благодарение, не вижда пътя към Царството на Небесния Отец.

Ако яйцето на орела не получава топлина, то не ражда живот, а се превръща в „запъртък“, негоден за нищо тленен боклук. Така и човекът, не съгряващ душата си с животворящата топлина на праведността, умира за щастливата Божия вечност. Страшен е Съдът Господен за нечестивите, но справедлив, защото на всеки от нас Вселюбящият Създател е дарувал благодатни сили за постигане на вечното спасение, и да предаде себе си на дяволската ненавист или на Божествената любов, да се хвърли в бездната или да достигне Небесата - това е собствен избор на всеки живущ на земята. Пред нашите очи са образите на светците, които още в смъртния свят са се уподобили на Ангелите. Да ни вдъхновяват, всеки по степента на силите си, за живот в чистота, правда, взаимна любов и боголюбие - и така да се спасим всички.

Появата на такива хора, като преподобни Йоан Рилски, е явяване на вечната слава в падналия и обречен на тление свят. Рядко човек достига такова духовно могъщество, че да е способен да възтържествува не само над греховните съблазни, похоти и страсти, но даже над потребностите на смъртното тяло за храна, питие и защита от лошото време. Ако някой, който не е надарен с толкова мощен дух, намисли да подражава на техния живот, такъв „ревнител не по разум“ ще се преумори, а и ще погине.

И преподобните отци-отшелници не ни призовават да ги следваме в пещери и пустини, но те призовават към лекия и спасителен подвиг - да пазим душата си от греха, да изпълняваме светите Христови заповеди, да се храним с благодатните Тайнства на Майката-Църква, да възгряваме в себе си любов към Бога и ближните. С тези прости християнски действия, които са достъпни на всеки - във всеки край, на всяко място, във всякакви условия, ние ще съумеем да угодим на Вселюбящия ни Господ. С това ще осветим и нашето земно поприще, защото истинското служение и на скъпите нам хора, и на цялото наше отечество и народ е възможно само в чистота, любов и правда Божия.

Образите на големите светци, които още в земния живот са се приближили към Всемогъщия Господ, дивните им чудеса и силните им молитви са горещи фарове на спасението за християнския род, опора и упование в този многометежен свят. Земните Ангели и Небесните хора, стъпващи по тази грешна земя, са богатири на духа, на чиито рамена се държи мирозданието, защото тяхното застъпничество за всички нас е угодно на Небесния Отец и заради тях Божественото Правосъдие още търпи злобата на падналото човечество.

Такъв духоносен наш застъпник е преподобни Йоан Рилски, Ангелът на Българската Църква и една от крепостите на Вселенската Църква. Да прибягваме към неговата благодатна помощ, чествайки паметта му с песнопението: „Като си поревнувал ангелско житие, преподобни, ти си оставил всичко земно и си се притекъл към Христос! Ограждайки се с Неговите заповеди, ти си станал стълб непоколебим от нападенията на врага. Заради това те възпяваме: радвай се, отче Йоане, светило пресветло!“ Амин.

Източник: Сборник неделни и празнични проповеди на съвременни руски проповедници, София, 2014, съставител и преводач протойерей Йоан Карамихалев