СЛОВО ЗА СВ. ВЕЛИКОМЪЧЕНИК МИНА
„Христос нашия Бог, Който е за Мъчениците неувяхващ венец, като те изтръгна от временното войнство, направи те небесен жител, претърпял страданията великомъчениче Мина“.
(Кондак глас 4)
Братя и сестри,
Днес Православната ни църква почита паметта на свети великомъченик Мина Египетски.
Неговото житие ни представя живота, делото и страданията му за Христовата вяра. Той е живял през III-ти в., когато царували нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан. Светецът живял в пост и молитва, в изучаване на Божия закон, в очистване на душата си и служене ден и нощ на Единия Истински Бог. Той изобличил неверниците и заявил твърдо вярата си в Иисуса Христа. Светецът бил убит, след като понесъл множество мъчения.
Тежко ни е когато четем какви мъки са преживели християните заради вярата си. Страшно е само като си го помислим. И веднага се питаме – как са понасяли и какво е облекчавало страданията на светите мъченици за вярата им в Христа Спасителя?
Отговорът е: – най-напред мисълта за Разпнатия и страдащ за нашите грехове Спасител, и после образът на светия Кръст – образът на Разпятието. После: надеждата за бъдещото въздаяние също е смекчавала и дори услаждала техните страдания! Те са били убедени, като св. апостол Павел, че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с „оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим.8:18) някога; че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1Кор. 2:9).
Помагала им е и любовта. Силата на тази любов св. апостол Павел изобразява така: „нищо не е в състояние да я победи и да отлъчи вярващия от Бога – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голотия, нито опасност, нито меч, нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Сили, нито Власти, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар“ (Рим. 8:35, 38-39).
И накрая: особена подкрепа в подвига на мъченичеството е била силата Божия, която видимо им е помагала, благодатното Божие утешение, свише изливано в сърцата им – или тайнствено, или чрез видимо явяване на небесен Ангел и даже на Самия Иисус Христос. Свети апостол Павел казва: „Както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа“ (2Кор. 1:5). И това той пише от личен опит. Колко пъти, в решителни и тежки часове му се е явявал Сам Иисус Христос и му е казвал: „Дерзай, Павле!“ (Деян.23:11), „Не бой се, но говори, не млъквай, защото Аз съм с тебе“ (Деян.18:9-10).
Десницата Господня върши чудеса върху вярващите, за тяхно спасение и укрепване на другите. „Господ прославя онези, които Го прославят“, а това са светиите.
Свети Мина е погребан в Александрия с много почести, като в последствие на мястото на гроба му е построена църква, носеща неговото име и по молитвите към него станали множество чудеса.
Когато усилваме вярата си и се утвърждаваме в надеждата, когато обичаме Бога и приемаме Неговия невидим благослов, изявен чрез светите икони, тогава Божията благодат ни утешава, лекува и подкрепя.
Колко голямо значение има да се уповаваме на Бога и първо да търсим неговата изцелителна помощ!
Господ е наша опора във всеки миг. Той невидимо за телесните очи присъства в нас и ни извежда на верния път, ако Го повикаме и искаме да бъдем с Него. Бог е всесилен да ни даде всичко и да изпълни всяка наша просба. Сам Христос ни казва: „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите“ (Мат. 21:22).
Отговор на горещата и искрена молитва е ниспосланието на Светия Дух. Божията милост всякога е съпътствала всеки един от нас в трудните моменти. Не бива да забравяме какви велики помощници и истински застъпници ни е поставил Бог пред Неговия престол.
Братя и сестри,
Дивният светител Мина невидимо помага на вярващите със своето застъпничество пред Бога. Но за да помогне светецът е нужна искрена вяра и чиста молитва, казана без съмнение. „Ако имаме вяра колкото синапено зърно“ светиите небесни ще ни помагат да постигаме и придобиваме онова, за което се молим.
Нека да се помолим така: О, свети великомъчениче Мина, доблестен и непобедим воине Христов, преизряден угодниче Господен, горещи наш застъпниче и навсякъде в скърбите бърз помощниче, помогни ни да намерим нашия Господ Иисус Христос в нелекия ни житейски път и да венчаем нашите сърца и души навеки с Него в Царството Небесно! Амин.
Източник: www.bogonosci.com
(Кондак глас 4)
Братя и сестри,
Днес Православната ни църква почита паметта на свети великомъченик Мина Египетски.
Неговото житие ни представя живота, делото и страданията му за Христовата вяра. Той е живял през III-ти в., когато царували нечестивите императори Диоклетиан и Максимиан. Светецът живял в пост и молитва, в изучаване на Божия закон, в очистване на душата си и служене ден и нощ на Единия Истински Бог. Той изобличил неверниците и заявил твърдо вярата си в Иисуса Христа. Светецът бил убит, след като понесъл множество мъчения.
Тежко ни е когато четем какви мъки са преживели християните заради вярата си. Страшно е само като си го помислим. И веднага се питаме – как са понасяли и какво е облекчавало страданията на светите мъченици за вярата им в Христа Спасителя?
Отговорът е: – най-напред мисълта за Разпнатия и страдащ за нашите грехове Спасител, и после образът на светия Кръст – образът на Разпятието. После: надеждата за бъдещото въздаяние също е смекчавала и дори услаждала техните страдания! Те са били убедени, като св. апостол Павел, че страданията на сегашното време са нищо в сравнение с „оная слава, която ще се яви в нас“ (Рим.8:18) някога; че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (1Кор. 2:9).
Помагала им е и любовта. Силата на тази любов св. апостол Павел изобразява така: „нищо не е в състояние да я победи и да отлъчи вярващия от Бога – нито скръб, нито притеснение, нито гонение, нито глад, нито голотия, нито опасност, нито меч, нито смърт, нито живот, нито Ангели, нито Сили, нито Власти, нито настояще, нито бъдеще, ни височина, ни дълбочина, нито друга някоя твар“ (Рим. 8:35, 38-39).
И накрая: особена подкрепа в подвига на мъченичеството е била силата Божия, която видимо им е помагала, благодатното Божие утешение, свише изливано в сърцата им – или тайнствено, или чрез видимо явяване на небесен Ангел и даже на Самия Иисус Христос. Свети апостол Павел казва: „Както изобилстват в нас Христовите страдания, тъй изобилства и нашата утеха чрез Христа“ (2Кор. 1:5). И това той пише от личен опит. Колко пъти, в решителни и тежки часове му се е явявал Сам Иисус Христос и му е казвал: „Дерзай, Павле!“ (Деян.23:11), „Не бой се, но говори, не млъквай, защото Аз съм с тебе“ (Деян.18:9-10).
Десницата Господня върши чудеса върху вярващите, за тяхно спасение и укрепване на другите. „Господ прославя онези, които Го прославят“, а това са светиите.
Свети Мина е погребан в Александрия с много почести, като в последствие на мястото на гроба му е построена църква, носеща неговото име и по молитвите към него станали множество чудеса.
Когато усилваме вярата си и се утвърждаваме в надеждата, когато обичаме Бога и приемаме Неговия невидим благослов, изявен чрез светите икони, тогава Божията благодат ни утешава, лекува и подкрепя.
Колко голямо значение има да се уповаваме на Бога и първо да търсим неговата изцелителна помощ!
Господ е наша опора във всеки миг. Той невидимо за телесните очи присъства в нас и ни извежда на верния път, ако Го повикаме и искаме да бъдем с Него. Бог е всесилен да ни даде всичко и да изпълни всяка наша просба. Сам Христос ни казва: „Всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите“ (Мат. 21:22).
Отговор на горещата и искрена молитва е ниспосланието на Светия Дух. Божията милост всякога е съпътствала всеки един от нас в трудните моменти. Не бива да забравяме какви велики помощници и истински застъпници ни е поставил Бог пред Неговия престол.
Братя и сестри,
Дивният светител Мина невидимо помага на вярващите със своето застъпничество пред Бога. Но за да помогне светецът е нужна искрена вяра и чиста молитва, казана без съмнение. „Ако имаме вяра колкото синапено зърно“ светиите небесни ще ни помагат да постигаме и придобиваме онова, за което се молим.
Нека да се помолим така: О, свети великомъчениче Мина, доблестен и непобедим воине Христов, преизряден угодниче Господен, горещи наш застъпниче и навсякъде в скърбите бърз помощниче, помогни ни да намерим нашия Господ Иисус Христос в нелекия ни житейски път и да венчаем нашите сърца и души навеки с Него в Царството Небесно! Амин.
Източник: www.bogonosci.com
