автор: Свети Иоан Златоуст

Искам, възлюбени, да празнувам и тържествувам, защото светият ден на просвещението е печат на празника и е ден на тържество! Той изобразява Витлеемската пещера, където Старият по дни като младенец лежал до гърдите на Майка Си в яслите; пак той прави да потекат Иорданските извори, в които Същият Този - Старият по дни, сега се кръщава заедно с грешниците, дарувайки на света чрез Своето пречисто тяло освобождение от греховете. В първото, като произлязъл от утробата на Пречистата Дева, Той се явил за младенците като Младенец, за Майката - като Син, за влъхвите - като Цар, за пастирите - като Добрия пастир, Който полага, според словата на Божественото Писание, душата Си за овците. Във второто, именно при Своето кръщение, Той идва при Иорданските води, за да умие греховете на митарите и грешниците. Като говори за необикновената чудесност на това събитие, премъдрият Павел възклицава: “яви се Божията благодат, спасителна за всички човеци”. Защото сега светът се просвещава във всичките свои части: радва се преди всичко небето, предавайки на човеците слизащия от небесните висоти глас Божий, освещава се чрез полета на Светия Дух въздухът, освещава се естеството на водата, сякаш се приучава да умива заедно с телата - и душите, и цялата земна твар ликува. Единствено само дяволът плаче, като вижда светата купел, приготвена да потопи във водите си неговото могъщество.

А какво още съобщава Евангелието? “Тогава Иисус дохожда от Галилея на Иордан при Иоана, за да се кръсти от него. А Иоан Го възпираше и думаше: аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?” Кой е виждал господарят да стои пред слугата си? Кой е виждал цар да прекланя глава пред своя войник? Кой е виждал пастир, на когото овцата да показва пътя? Кой е виждал началник на състезанията, който да получава награда от упражняващия се в бягането? “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”, тоест - преподай ми, Владико, Сам Ти, това кръщение, което искаш да даруваш на света. Аз се нуждая от това, Ти да ме кръстиш, понеже се намирам под бремето на прародителския грях и нося в себе си змийската отрова. Аз се нуждая от това - да бъде умита в мен сквернотата на древното престъпление; а Ти - заради кои грехове дойде да се кръстиш? За Тебе и пророкът свидетелстваше, говорейки: “не бе сторил грях, и в устата Му нямаше лъжа”. И как, когато Сам подаваш избавлението, Ти търсиш очищение? Кръщаваните, според обичая, изповядват греховете си; а Ти какво имаш да изповядваш, когато във всичко си безгрешен? Защо искаш от мене това, на което не съм научен? Не ще дръзна да сторя това, което превишава моите сили! Не зная аз как да умия Светлината! И как бих могъл да осветя Слънцето на правдата? Нощта не осветява деня, златото не може да бъде по-чисто от оловото, глината не може да поправи грънчаря, морето не заимства струи от извора, реката не се нуждае от капката вода, чистотата не се освещава от сквернотата и осъденият не пуска на свобода съдията. “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”! Мъртвецът не може да повдигне живия, болният не изцелява лекаря; и аз зная немощта на своето естество! “Няма ученик по-горен от учителя си, нито слуга по-горен от господаря си”. Към мен не пристъпват със страх херувимите, серафимите не се покланят на мен и не ми възгласят трисветата песен. Аз нямам за престол небето, не мен посочи звездата на влъхвите. 

Моисей, Твоят угодник, се сподоби да Те види едва “изотзад”, а как ще дръзна аз да се докосна до Твоята пресвета глава? Защо ми заповядваш да извърша това, което превъзхожда моите сили? Нямам аз длани, с които да мога да кръстя Бога: “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе”! Аз се родих от престарялата, защото на Твоята заповед природата не можеше да противоречи. Когато се намирах в утробата на майка си и нямах възможност сам да говоря, тогава аз се възползвах от нейните уста; а сега сам, със собствените си уста, прославям Тебе Невместимия, Когото вмести девическият кивот. Аз не съм сляп като иудеите, защото зная, че Ти си Владиката, Който само временно е приел вида на раб, за да излекува човека. Зная, че Ти дойде, за да спасиш нас. Зная, че Ти си камъкът, който биде отсечен от планината без участието на човешки ръце. Камъкът, вярващият в който, не ще бъде излъган. Не ще ме заблудят видимите знаци на Твоето смирение и аз духом познавам величието на Твоето Божество. Аз съм смъртен, а Ти - безсмъртен; аз съм от безплодната, а Ти - от Девата. Аз се родих по-рано от Тебе, но не съм по-голям от Тебе. Аз можах само по-рано от Теб да изляза на проповед, но не смея да Те кръстя. Зная, че Ти си секирата, която лежи при корена на дърветата - тази секира, която посича безплодните дървета на иудейската градина. Аз видях сърпа, който е готов да отсече страстите и възвестявах, че скоро навсякъде ще потекат извори на изцеление; защото кое място ще остане недостъпно за Тебе? Ти с една Своя дума ще очистваш прокажени, течението на кръвта ще се прекрати само чрез едно докосване до края на Твоята дреха. От една Твоя заповед разслабеният отново ще се изпълни със сили. Ти насищаш дъщерята на хананейката с трохите на Своите чудеса, с кал отваряш очите на слепия. Как тогава ме молиш да възложа ръце върху Тебе? “Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при мене?” - Ти, Който поглеждаш “към земята, и тя се тресе”? Ти, Който ходиш по водите като по земя; Ти, за Когото аз много пъти възвестявах в проповедта си: “след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му”! Само на Твоята неизказана благост се полагам и се надявам на Твоето безмерно човеколюбие, според което Ти и блудницата допускаш да отрие с косите си пречистите Твои нозе и да се докосне до Твоята пресвета глава!

А какво му казва Господ? - “Остави сега; защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда”. Послужи на Словото - като глас на човек, послужи на Владиката - като раб, както воинът служи на царя и както глината - на грънчаря. Не се бой, а смело Ме кръсти, защото Аз ще спася света. Аз предавам Себе Си на смърт, за да оживя умъртвеното човешко естество. Ти, независимо от Моята заповед, все така се бавиш да простреш ръката си, а иудеите скоро няма да се посрамят да прострат ръце върху Мен, за да Ме предадат на смърт. “Остави сега; защото тъй нам подобава”! По Своето човеколюбие Аз преди всички векове реших да спася човешкия род. Заради човеците Аз станах човек. Кое може да е по-дивно от това, че Аз като обикновен човек идвам да се кръстя? Това Аз правя, защото не презирам създанието на ръцете Си, не се срамувам от земното естество. Аз останах такъв, какъвто съм бил отвека, и приех ново естество, при което обаче Моето същество остана неизменно: “остави сега”! Защото врагът на човешкия род, бидейки свален от небето и изгонен от земята, се гнезди във водното естество, а Аз дойдох и оттук да го изгоня, както възвестяваше за Мене пророкът: “Със силата Си Ти раздвои морето, във водата строши главите на змейовете”. “Остави сега”! Защото този враг иска да Ме изкуси като човек и Аз претърпявам това, за да докажа неговото безсилие; защото ще му кажа: “няма да изкусиш Господа, Бога твоего”!

О, ново чудо! О, неизказана благодат! Христос извършва подвига, а аз получавам почести! Той воюва с дявола, а аз се оказвам победител! Той съкрушава змийската глава във водите, а аз бивам увенчаван като истински борец! Той се кръщава, а от мен се снема сквернотата. Върху Него слиза Светият Дух, а на мен се подава освобождение от греховете! За Него Отец свидетелства като за Своя възлюбен Син, а аз ставам син Божий заради Него! На Него Му се отвориха небесата, а аз влизам в тях! Пред Него - Кръщаващият се - се явява горното царство, а аз го получавам в наследствено владение! Към Него се обръща гласът на Отца, а заедно с Него и аз бивам призован! Отец благоволи към Него, и мен също не отхвърля! А аз прославям Отца, Който дава от небесата Своя глас, Сина, Който се кръщава на земята, и Духа, Който слиза като гълъб - Единия Бог в Троица, на Когото всякога ще се покланям! Амин.