Без всяко прекословие малкият да се благославя от големия. (Евр.7:7)

Благословени в Христа Иисуса братя и сестри, днес църквата възпява трето събитие в земния живот на Христа Господа. На четиридесетия ден от рождението си, Той получава в храма благословение от праведния Симеон. В Евангелието се казва: когато се изпълниха дните за очищението на майката на Иисуса Христа, занесоха Го в Иерусалим, за да Го поставят пред Господа, както е писано в Божия закон ... (Лук. 2:22).

Великата майка Христова ни дава пример за поука. На четиридесетия ден от рождението на своя единороден син тя, по закона, бърза да отиде в храма да принесе Богу очистителна жертва да посвети сина си на Бога и да получи за себе си и за сина си иерейско благословение. В случая тя изпълнила само една формалност на закона. Защото нейният божествен син по естеството си бил посветен на Бога, неразделен от него, неговото второ лице. И за самата нея не било потребно никакво очищение. Защото нейното неизречено раждане не само че не било причастно към някакъв грях, но то я направило преблагословена, направило я по-честна от херувимите и несравнено по-славна от серафимите. Това, което се изисквало от обикновените майки, майката Божия го изпълнила от почит към закона, изпълнила го, поради своето дълбоко смирение. Ето в това е първата поука. Но има и друга. Върху нея нека поговорим повече.

В четеното Евангелие два пъти се упоменава за свещеното иерейско благословение. Престарелият праведник Симеон благословил отрока Иисуса, благословил и неговата велика и пресвета Майка. Това обстоятелство ни дава един добър повод да се поучим за силата на благословията.

Нито Христос, нито неговата Майка са имали нужда от благословение иерейско. Защото сами те са били благословени, били са извор за благословия. Но те, според закона, потърсили това благословение, за да се потвърди неговата необходимост за хората. И наистина, то е една помощна и благотворна сила за всички. Великият апостол Павел, като знае тая сила, съветва вярващите и казва: без всяко прекословие малкият да се благославя от по-големия.

Нека отбележим веднага, че благословението от най-древните времена е било един добър обичай почти у всички народи. Като приел благословение от ръцете на праведния Симеон, Христос осветил тоя обичай. И нашето време добре познава благотворната сила на благословението. Най-свято се спазва то у добрите и благочестиви семейства. И сега добре възпитаните деца, макар и възрастни вече, нищо не предприемат без благословението на своите родители. А добрите и благочестиви родители за нищо друго не се грижат тъй сериозно, както за туй да оставят на децата си едно скъпоценно наследство – а именно своята свята родителска благословия и своето честно име. И трябва да се признае, че твърде щастливи ще са ония деца, които могат заслужено да получат едно такова скъпоценно наследство.

Като свещено дело, благословението има началото си от Бога. Той благословил първите хора за мирен и свят живот. На свой ред и първите хора предавали благословение на своите домочадия. Но, Свещеното Писание за пръв път отбелязва това в историята на праведния Ной. Единият от синовете си – Хама – той наказал с проклятие, защото Хам го оскърбил. Другите двама, - Сима и Иафета, - пък благословил, заради тяхното целомъдрие и почитание към баща си (Бит. 9, 25 – 27). Патриарх Исаак благословил сина си, когато встъпил в брак. А патриарх Иаков благословил и синовете на Иосифа, своите внуци – Ефрема и Манасия (Бит. 48: 15 – 16).

Също тъй от началото на вековете съществува и свещеническото благословение. Защото на първо време нямало разлика между родителското и свещеническото благословение. Родителите или родоначалниците имали права и на свещеници. Пръв път в Библията се говори за отделно свещеническо благословение при срещата на Авраама със Салимския цар Мелхиседека, който бил свещеник на Бога Вишнаго. Той благословил Авраама и рекъл: благословен е Авраам от Бога Вишняго, който предаде твоите врагове в ръцете ти.(Бит. 14: 18-20).Впоследствие Бог сам определил точна формула за свещеническото благословение. Той заповядал на Мойсея и рекъл: когато благославяте израилевите синове, казвайте така: Бог да те благослови и опази; Господ да просвети лицето си на тебе и да те помилва; Господ да въздигне своето лице на тебе и да ти даде мир. (Чис. 6,23-27). От тая формула лесно се разбира, че това трикратно благословение изразява покровителството на пресвета Троица.

В Новия Завет ние знаем, че Христос благославял децата. Той казвал: не спирайте децата да идват при мене. И довеждаха децата при него да се докосне до тях. И като ги прегръщаше, възлагаше на тях ръцете си и ги благославяше. (Мар. 10: 13-16). Най-сетне и самото свое земно служение Христос Спасител завършва с благославяне на избраните си ученици – апостоли. (И като ги благославяше, - казва Евангелистът, - отстъпи от тях и се възнесе на небето. (Лук. 24:50-51). Апостолите също тъй са благославяли вярващите. Своите писма към тях те винаги започват и завършват с призоваване върху тях благодат и мир от Бога Отца нашего и Господа Иисуса Христа.Нещоповече. Дори когато ги хулели и укорявали, апостолите не преставали да благославят своите хулители (Кор. 4:12). Благославянето за тях било един дълг. Чрез тайнството ръкоположение те предали тоя дълг на епископите и свещениците.

Всичко това ни говори, че в родителското и свещеническото благословение се съдържа една благотворна духовна сила. Има нагледни примери за това. Патриарх Ной проклел сина си Хама, а другите си двама синове благословил. И какво става? Сбъдва се и проклятието, и благословията. Хамовото потомство, прокълнато, и до сега се намира в подчинение на Симовото. През течението на толкова векове Симовото и Иафетовото потомства, биват покровителствувани от Провидението, а Хамовото – богоотстъпно и подтиснато. От благословеното семе на Иакова произлезе обетованият Месия – Иисус Христос, от Него, благословения, се благославят с всяко благословение всички – и земни, и небесни.

Като благославял сина си Исав, Исаак му казвал: от своя меч ще живееш (Бит. 27,40). Тъй се и случило с неговите потомци. Това са иудомеите, народ буен, който и в най-малките спорове се залавял за оръжието. Наистина, тия благословии на древните патриарси са били свързани с пророчество. Но, също тъй е истина, че и в сегашно време често пъти благословиите или проклятията на родителите към някои от децата буквално се сбъдват. Поради това и свещената библейска мъдрост дава един добър съвет , когато казва: с думи и дела почитай баща си и майка си, за да придобиеш техните благословии. Защото бащиното благословение закрепва домовете на децата, а майчината клетва разнебитва техните къщи до основите им. (Сир. 3:8-9).
Още по-голяма е силата на свещеническото благословение. Със силата на родителското благословение се изгражда земното благоденствие на децата. А със силата на иерейското благословение се придобиват духовни дарове. Тая сила привлича върху вярващите благодат, милост и мир от Господа, любов от Бога и Отца и приобщаване с Духа Светаго. А когато това благословение се дава чрез светите тайнства, вярващите получават прошка за греховете си, възраждане духовно и укрепване и напредък в свят живот. Чрез това благословение се освещават домовете, храната, питието, получава се изцеление от разни болести. Свещената история ни говори за много случаи, когато с молитвеното свещеническо благословение, слепи са прогледнали, болни оздравели, безплодни съпрузи ставали щастливи родители (Цар. 1: 1-17).

Ето такава е силата на благословението – родителско и иерейско. За нещастие, обаче, в последно време нашето общество почва да става равнодушно към тая духовна сила. Отрицателният дух на времето започва да руши ония свети начала в народната ни душа, които бяха свещен плод от родителска и църковна благословия. Не са редки случаите сега децата да се отричат от родителското благословение. Има и родители, които се грижат да оставят на децата си в наследство не драгоценно възпитание и благословии, а големи материални богатства. Ала опитът ни показва, че такива родители и деца, често пъти са твърде нещастни. Той ни убеждава още, че престъпното равнодушие към възпитанието и благословението църковно може да поведе обществото в един фатален път, пътя на личното морално падение и обществените катастрофи. Няма нужда да се доказва тая истина. Нашият народ я знае вече, защото плати твърде скъпо да я научи.

Поради това, ние трябва да застанем срещу отрицателния дух, който се стреми да разруши и унищожи моралните ценности в душата на нашия народ. Трябва да предземем и отстраним всички изпитни и бедствия, които тоя зъл дух би навлякъл върху нашето утрешно потомство. А това ще сторим, когато се погрижим да дадем на нашите деца едно истинско възпитание, като ги научим да ценят високо както родителското, тъй и църковното благословение. Нека ги научим да знаят, че за тяхното земно благополучие е необходима подкрепата на една духовна сила. Тая сила ще им дойде чрез благословението, което родителите и църквата ще им дадат от името Господне. Нека ги научим да вярват, нека бъдем уверени и ние, че молитвата и ръцете на родителите и свещенослужителите са оръдия, чрез които всемощната благодат Божия ще ги опази от греха и злото и ще ги направи щастливи в живота. С тая увереност и ние призоваваме благословението Господне върху вас, того благодатию и човеколюбием всегда нине и присно и вовеки веков.Амин.