ТОДОРОВДЕН
В първата събота на Великия пост Църквата отбелязва паметта на св. Великомъченик Теодор Тирон. След смъртта на свети равноапостолен Константин Велики Римската империя била управлявана от неговия сродник Юлиан. Св.Константин бил избран съсъд на благодатта, а Юлиан бил проводник на гибелта.
Първият акт на неговото мракобесно царуване бил да отхвърли Христос и Евангелието, и да се обърне към низвергнатите идоли. Явно гонение срещу християните той не повдигнал, не от съжаление, а от убеждението, че Християнството няма да има успех. Но започнал злохитростно тайно гонение.
Богоотстъпникът лишавал християните от имущество, като несъвместимо с Евангелската нищета, забранявал им да се учат под предлог, че всичко необходимо на християните се съдържа в Евангелието. Връщал от заточение еретиците, за да смути с козните им Христовата Църква. Юлиан замислил да въвлече всички християните в идолослужение, като ядат по време на Четиридесетницата храна тайно поръсена с кръв от идоложертвени животни.
Но Господ, Който пази винаги смирените, поразил вражеските помисли. На константинополския епископ през нощта се явил светозарен войн и му наредил да събере духовното си стадо. Разказал му за грозящата опасност и разпоредил да не купуват нищо от пазара през следващите дни, а да ядат само варено жито. На въпроса на патриарха кой е той, мъжът отвърнал, че е Христовият мъченик Теодор. Това бил войнът, който претърпял множество мъчения за името Христово по време на злочестивия император Максимиян.
През всички векове се съхранява спомена за благодеянието Божие и за застъпничеството на св.Теодор. Да благодарим на Господа, че никога не оставя без помощ Своите верни раби, а безумните противници на Евангелието посрамва. Да прославим паметта на светия Великомъченик отклонил с чудесното си явяване изкушението за Константинополската Църква.
Да се поучим от примера на св.Теодор, че съблюдаването на поста е важно нещо. Ако можеше да се пренебрегва поста, светият Великомъченик нямаше да остави светлите обители на своя Отец Небесен, за да предпази земните братя от нарушаването му. Да постиш означава да бъдеш смирен и послушен син на Църквата, да можеш да обуздаваш своята чувственост, пожелания и плътско мъдруване. Това е умение да търсиш свободата на духа, да подражаваш на Ангелите, да се каеш за греховете си, да презираш мирските утехи, да се готвиш за вечността. Апостолът казва: „Към свобода сте призвани, вие братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму”. / Гал. 5:13/
Паметта на св. Великомъченик Теодор се чества още и на 17 февруари. На този ден около 306 г. той мъченически загинал в име Христово при царуването на император Максимиан. Благочестива жена на име Евсевия погребала мощите му в дома си в град Евхаити.
Първият акт на неговото мракобесно царуване бил да отхвърли Христос и Евангелието, и да се обърне към низвергнатите идоли. Явно гонение срещу християните той не повдигнал, не от съжаление, а от убеждението, че Християнството няма да има успех. Но започнал злохитростно тайно гонение.
Богоотстъпникът лишавал християните от имущество, като несъвместимо с Евангелската нищета, забранявал им да се учат под предлог, че всичко необходимо на християните се съдържа в Евангелието. Връщал от заточение еретиците, за да смути с козните им Христовата Църква. Юлиан замислил да въвлече всички християните в идолослужение, като ядат по време на Четиридесетницата храна тайно поръсена с кръв от идоложертвени животни.
Но Господ, Който пази винаги смирените, поразил вражеските помисли. На константинополския епископ през нощта се явил светозарен войн и му наредил да събере духовното си стадо. Разказал му за грозящата опасност и разпоредил да не купуват нищо от пазара през следващите дни, а да ядат само варено жито. На въпроса на патриарха кой е той, мъжът отвърнал, че е Христовият мъченик Теодор. Това бил войнът, който претърпял множество мъчения за името Христово по време на злочестивия император Максимиян.
През всички векове се съхранява спомена за благодеянието Божие и за застъпничеството на св.Теодор. Да благодарим на Господа, че никога не оставя без помощ Своите верни раби, а безумните противници на Евангелието посрамва. Да прославим паметта на светия Великомъченик отклонил с чудесното си явяване изкушението за Константинополската Църква.
Да се поучим от примера на св.Теодор, че съблюдаването на поста е важно нещо. Ако можеше да се пренебрегва поста, светият Великомъченик нямаше да остави светлите обители на своя Отец Небесен, за да предпази земните братя от нарушаването му. Да постиш означава да бъдеш смирен и послушен син на Църквата, да можеш да обуздаваш своята чувственост, пожелания и плътско мъдруване. Това е умение да търсиш свободата на духа, да подражаваш на Ангелите, да се каеш за греховете си, да презираш мирските утехи, да се готвиш за вечността. Апостолът казва: „Към свобода сте призвани, вие братя; само че свободата ви да не служи като повод да угаждате на плътта, но с любов си услужвайте един другиму”. / Гал. 5:13/
Паметта на св. Великомъченик Теодор се чества още и на 17 февруари. На този ден около 306 г. той мъченически загинал в име Христово при царуването на император Максимиан. Благочестива жена на име Евсевия погребала мощите му в дома си в град Евхаити.
