Идващите при стареца Амвросий често задавали общия въпрос: "Как да живеем?" Старецът обикновено под формата на шега отвръщал: "Да живеем, без да тъгуваме, никого да не осъждаме, на никого да не досаждаме и към всички да проявяваме дълбоко уважение." 

 

"Да не тъгуваме" означава да понасяме търпеливо скърбите и неуспехите в живота. 

 

"Да не осъждаме" сочи разпространения между хората недостатък да осъждат ближния. 

 

"Да не досаждаме" - да не причиняваме на някого неприятност или скръб. 

 

Да се отнасяме към всички с дълбоко уважение и да не се гордеем. Дълбокият смисъл на тези думи е смирението.

 

На този въпрос старецът отговарял и малко по-различно: "Трябва да живеем нелицемерно и да се държим примерно, тогава делото ни ще е истинно, а иначе ще излезе лошо."

 

Или така: "Да се живее, може и в света, само не пред очите на всички."

 

"Трябва да живеем на земята така - говорел старецът, - както колелото се върти - само с една точка се докосва до земята, а с останалите непрекъснато се стреми нагоре, а ние като легнем на земята, не можем да станем. "

 

На въпроса "Какво означава да живеем според сърцето си?", старецът отговарял: "Да не се месим в чуждите дела и да виждаме у другите само доброто."

 

"Внимавай, Мелитона! - казвал той на една монахиня, предпазвайки я от високомерие, - дръж средния тон; ако вземеш по-висок, няма да ти е леко, ако вземеш по-нисък, ще се подхлъзнеш, а ти, Мелитона, се дръж за средния тон."