- Не се превъзнасяй със своите дела, каквито и да са те.

 

- Не се превъзнасяй в своята гордост и не се хвали.

 

- Прогони далеч от себе си гордостта, а твоя ближен и всички хора почитай като по-добри от теб.

 

- Няма по-голямо безчестие, от това да причиниш някому скръб и да се превъзнесеш над другите.

 

- Не считай себе си за мъдър, защото твоята душа ще се превъзнесе от гордост, и ти ще паднеш в ръцете на своите врагове.

 

- Не считай себе си за всезнаещ и мъдър (т.е. не казвай: и сам зная, и сам мога); за да не пропадне твоя труд, и да не би твоят кораб напразно да е плавал дотук.

 

 

 

 

- Старай се да придобиеш това – всички хора да те благославят.

 

- Скърби заедно със своя брат, и прояви състрадание към него.

 

- Ако някой брат усърдно те помоли да му помогнеш, работи с него целия ден.

 

- Преди да приемеш някого за приятел първо го изпитай, и не ставай близък с всеки, и не на всеки се доверявай; защото светът е пълен с лукавство. Но си избери един брат, който се бои от Господа, и с него дружи като брат с брат. А най-добре от всичко е да се прилепим към Бога, като син към баща си; защото почти всички хора с изключение на някои изцяло са се поддали на лукавството.

 

 

 

 

- Не забравяй, че твоята младост е отминала (силите ти са се изтощили), а немощите са се увеличили, и вече е много близко времето на твоята смърт, когато ще трябва да даваш отчет за всичките си дела, и знай, че там нито брат ще може да откупи брата, нито баща да избави сина си.

 

- Винаги помни смъртта и никога не изпускай от мислите си страшния съд; ако така постъпваш, никога няма да съгрешиш.

 

- Винаги мисли и си казвай, че всеки ден за теб е последен – и никога няма да съгрешиш пред Бога.

 

- Всеки ден си казвай, че ти е останал единствено този ден на този свят – и ще се предпазиш от грехове.

 

- Превърни килията си в тъмница, като си мислиш, че за теб всичко вече е свършило и всеки момент ще удари часа на твоето заминаване от този свят.

 

- Внимавай над себе си, за да не бъдеш отхвърлен в бъдещия век. Горко на нерадивите, защото се приближава краят и няма да имат помощник, нито надежда за спасение.