1. Нека ваша първа грижа като започвате своите трудове да бъде да не отслабвате и унивате, и да не казвате: вече дълго време пребиваваме в подвиг; но по-добре със започването на всеки ден, да преумножаваме своята ревност. Целият човешки живот е твърде кратък в сравнение с бъдещите векове, и всичко наше е нищо пред вечния живот, и докато в света всяка вещ се продава според стойността си и всеки заменя равно за равно, то обещанието за вечен живот се купува с твърде малко. Защото е писано: дните на нашия живот са седемсет години, а при по-голяма сила, осемдесет години; а най-доброто време от тях е труд и болест (Пс. 89:10).  И така, ако и през всички осемдесет или даже сто години пребъдваме в подвиг, то времето на нашето царстване няма да е равно на сто години, но вместо сто години ще царстваме вечно; при това подвизавалият се на земята, получава своето наследство не на земята, но на небесата, за което имаме обещание; и още – жертвайки тленното си тяло, – ние го възприемаме нетленно. Да не униваме, и да не мислим, че дори и дълго да сме пребивавали в подвиг   сме сторили нещо велико: защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас (Рим. 8:18).

 

2. И тъй, наблюдавайки света, да не мислим, че сме се отрекли от нещо велико, защото и цялата тази земя е твърде малка пред небето. Затова, дори да бяхме господари над цялата земя, и се отречем от нея, то и в това не би имало нищо, равноценно на царството небесно. Защото, както този, който жертва една медена драхма, за да придобие сто златни, така и този, който бидейки господар на цялата земя и се отрича от нея, жертва малко, а получава стократно повече. Ако цялата земя не е равноценна на небесата, то тогава и оставящият няколко декара земя,  всъщност не оставя нищо. Макар той да е оставил при това и дом,  и много злато, и тогава  не бива да се хвали, или да изпада в малодушие. От друга страна трябва да помислим, че ако ние не оставим (това, което имаме) заради добродетели, то непременно после, умирайки бихме го оставили, и дори както често се случва  не на тези, които бихме желали, както ни напомня за това още Еклесиаст (Екл. 4:8). Защо тогава да не оставим това заради добродетелите, и да наследим  царството небесно?

 

3. И тъй, по тази причина никой от нас не трябва да подхранва в себе си желанието за придобиване на каквото и да било. Защото каква полза да се придобива нещо, което няма да вземем със себе си. Защо да не придобием по-добре това, което можем да вземем със себе си, като например: благоразумие, справедливост, целомъдрие, мъжество, разсъдителност, любов, нестяжание[1], вяра в Христа, кротост, гостоприемство? Придобивайки тези добродетели, ние ще ги намерим там преди себе си, да ни подготвят пристан в земята на кротките.

 

4. С такива, именно мисли всеки да убеждава себе си, за да не изпада в малодушие, най-вече като разсъди, че е роб Господен и е задължен да работи на своя Владика.  Както робът няма да се осмели да каже: тъй като аз работих вчера, то сега няма да работя, – и изчислявайки изминалото време не престава да се труди в следващите дни, но всеки ден, както е написано в Евангелието, проявява същата ревност, за да угоди на своя господар и да не изпадне в немилост: така и ние всеки ден с търпение да пребиваваме в подвиг, знаейки, че ако и един ден прекараме в нерадение, Господ няма  да ни прости това, заради труда през изминалото време, но ще ни се прогневи. Така сме слушали и в пророк Йезекиил (18:26): Ако праведник отстъпва от правдата си и върши беззаконие и затова умира, той умира поради беззаконието, що е извършил. Така и Иуда в една нощ погубил своите плодове, придобивани цял живот.

 

5. И така, да се заемем с подвига, и да не униваме. Защото в това имаме за помощник Господа, както е писано: на ония, които любят Бога и са призвани по Негова воля, всичко съдейства към добро (Рим. 8:28). И тъй, за да не униваме, добре е да държим в мисълта си и следното изречение на Апостола: всеки ден умирам (1 Кор. 15:31). Защото, ако ние започнем да живеем като умиращи всеки ден, то няма да съгрешим. А това значи: пробуждайки се всеки ден, да мислим, че няма да  доживеем вечерта, и лягайки да спим – че не ще се пробудим; защото поради нашето естество не ни е известен предела на нашия живот, както не е известно и каква мяра му определя всекидневно Провидението. Ако живеем с такава нагласа всеки ден, ние няма нито да грешим, нито да имаме похот към нещо, нито да се възпламеняваме от гняв към някого, нито да си събираме съкровища на земята; но като очакващи всеки ден смъртта, ще бъдем нестяжателни и на всеки ще прощаваме всичко; и нито за миг няма да задържаме в себе си похот към жени или друго някакво нечисто удоволствие, – но на часа ще се отвръщаме от него, като от нещо мимолетно, и винаги да бъдем  като в предсмъртно сражение, помнейки съдния ден. Защото силният страх и опасенията от предстоящите мъки унищожават приятността на удоволствията и изправят клонящата към падение душа.

 

6. И така, започвайки (делото на спасението) и вече пристъпили по пътя на добродетелта ще тичаме към целта, за да я достигнем (Фил. 3:14). И никой да не се обръща назад, подобно жената на Лот, още повече,че сам Господ е казал: никой, който е сложил ръката си върху ралото и поглежда назад, не е годен за царството Божие (Лук. 9:62). Да се обърнеш назад не означава нищо друго освен да се разкайваш (че си оставил света) и да започнеш отново да мъдруваш по светски.

 

7. Не се страхувайте да слушате за добродетелта и не мислете, че е невъзможно тя да се постигне. Защото не е далеч от нас и не е извън нас това дело(на нашето спасение), а е в самите нас ; и то ни е по силите, стига само да го пожелаем. Елините пътуват надалеч, преплават морета, само, за да изучат една наука; а ние няма нужда заради царството небесно да се отправяме в чужди краища, нито да преплуваме морета заради добродетелите, защото Господ е предотвратил това, казвайки: царството Божие вътре във вас е (Лук. 17:21). Ето защо за добродетелта е нужно само това - да я пожелаем, понеже тя е в нас и от  нас се твори.  Доколкото разумната душа се намира в своя естествен чин, дотолкова на нея е присъща и добродетелта. (Душата) се намира в своя естествен чин, когато пребивава такава, каквато е сътворена: а тя е сътворена твърде добра и праведна. Защо Иисус Навин, давайки заповеди, говорил на народа: обърнете сърцето си към Господа Бога Израилев (Иис. Нав. 24:23), а Йоан казва: прави правете пътеките (Мат. 3:3). А душата бива праведна, когато нейната разумност се намира в своя естествен чин. Когато тя се отклонява и извращава своя порядък, изискван от естеството, тогава това се нарича зло в душата. И така, – не е трудно това дело (на добродетелта); защото, ако ние пребиваваме така, както сме създадени, то ние пребиваваме в състояние на добродетелност; а ако замисляме нещо лошо, то справедливо ни наричат зли. Ако се налагаше отвън да се взаимства това дело (на добродетелта), то разбира се това би било трудно; но ако тя е в нас, то трябва само да съхраняваме себе си от лоши помисли, да пазим душата си за Господа, като приет от Него залог, та Той да я признае за Свое творение, виждайки, че тя е такава, каквато Той я е създал.

 

8. Трябва да се борим (със себе си), за да не тиранства над нас гнева и да не властва над нас похотта; защото писано е: човешкият гняв не върши Божията правда. И: похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт (Иак. 1:20, 15). Но водейки такъв живот, нека бодърстваме, и, както е писано: от всичко, що е за пазене,  най-много пази сърцето си (Притч. 4:23). – Защото ние имаме за врагове страшните и вселукави зли демони.

 

9. И с тях ни предстои борба, както е казал светият  апостол: нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Велико е тяхното пълчище в окръжаващия ни въздух, и те не са далеч то нас. Огромна е също разликата между тях. Но словото за тяхното естество и различие би било твърде пространно, при това да се говори за тези неща е присъщо на онези, които са по-издигнати от нас. За нас пък сега е неотложна нуждата да разберем само техните козни, насочени против нас .

 

10. И така, първо, знаем, че демоните не са създадени в таково състояние, заради което се наричат демони. Защото Бог не е сътворил нищо лошо. Те също са създадени добри; но отпадайки от небесното мъдруване, и вече слезли на земята, прелъстили елините с привидения, а пък завиждайки на нас християните, всичко правят с желание да възпрепятстват нашето възхождане на небесата, за да не възлезем там, откъдето те са паднали. Ето защо, нужно е много да се молим и да се подвизаваме, за да приемем от Духа дарование за различаване на духовете (1 Кор. 12:10), така би било възможно да узнаем  кои са по-малко зли и кои повече, за какво се грижи всеки от тях и как може да бъде низвергнат и прогонен той. Защото у тях козните са много и техните клевети са много лукави. Блаженият Апостол и неговите последователи са знаели това, казвайки: не са ни неизвестни неговите замисли (2 Кор. 2:11). Ние пък, в каквото бяхме изкушени от тях, в това сме и длъжни да се предпазваме един друг. Така и аз, отчасти изпитал (техните козни), ви говоря като на деца.

 

11. Щом демоните видят някой християнин, още повече монах, пребиваващ и преуспяващ в труд, първо го изкушават, после се опитват да го склонят по пътя на съблазънта, а техните съблазни са злите помисли. Но ние не трябва да се боим от тези техни внушения; защото с молитва, пост и вяра в Господа враговете веднага се прогонват. Въпреки това те не се успокояват, но в същото време отново пристъпват с коварство и хитрост. Когато не могат да прелъстят сърцето с явно нечисти пожелания, то тогава нападат отново по друг начин, а именно: устройват разни привидения, за да го смутят; за което се преобразяват в различни видове и приемат на себе си образи: на жени, зверове, влечуги, на великани и на воински пълчища. Но и от такива привидения то не трябва да се бои; понеже те са нищо – и в същия час, щом някой  огради себе си с вяра и кръстното знамение изчезват. Впрочем, те са дръзки и крайно безсрамни. Когато бъдат победени и в това, те нападат и по друг начин – приемат на себе си вид на прорицатели и предсказват, какво ще стане след няколко дни; също показват себе си  велики, та когото не могат да прелъстят с помисли, да го уловят поне с такива привидения. Но не бива да слушаме демоните, като чужди на нас; няма да ги слушаме, макар да ни възбуждат към молитва, дори да ни говорят за постите; а внимателно да гледаме целта на нашето подвижничество, – и няма да бъдем прелъстени от тези, които правят всичко с лукавство. Не трябва да се боим от тях, макар и да ни се струва, че ни нападат и ни застрашават със смърт; защото те са немощни, и нищо повече не могат да сторят, освен само да плашат.

 

12. Трябва да насочваме цялата си грижа към душата, а не към тялото; по необходимост на него да се отделя малко време, а останалото – да се посвещава най-вече на душата и да се търси нейната полза, та тя да не се увлича от телесни сласти, а да подчини тялото на себе си. Това и значи казаното от Спасителя: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете (Мат. 6:26). – И вие не търсете, какво да ядете, или какво да пиете, и не се загрижайте, защото всичко това търсят езичниците на света; а вашият Отец знае, че вие имате нужда от това; но вие търсете царството Божие, и всичко това ще ви се придаде (Лук. 12:29-31).

 

13. Вярвай в Господа и Го обичай; пази себе си от нечистите помисли и от плътските удоволствия, и както е написано в притчите – не се прелъстявай с чревоугодие (Притч. 24:15 – слав.); избягвай тщеславието, моли се непрестанно, пей псалми преди и след сън; изучавай заповедите, дадени ти в Писанието, пази в паметта си деянията на светиите, та помнещата заповедите твоя душа да има за себе си като образец ревността на светците. Особено се старай да изпълнишапостолското наставление: слънце да не ви залязва гневни (Еф. 4, 26), – и знай, че това е казано въобще относно всяка заповед, та слънцето да не ни залязва не само гневни, но и в друг някакъв грях. Защото хубаво и необходимо е да не ни осъждат, нито слънцето за нашите дневни постъпки, нито луната за нощен грях и даже за лош помисъл.

 

14. За да се предпазим от това, – хубаво е да изслушаме и да помним апостолското слово: изследвайте сами себе си (2 Кор.13:5). Затова нека всеки дава пред себе си всекидневно отчет за своите дневни и нощни постъпки. И ако е съгрешил, да престане да греши; ако ли не е съгрешил – да не се хвали с това, но да пребивава в добродетел, и да не се предава на нерадение, – и да не осъжда ближния си, себе си пък да не почита за праведен, докле не дойде Господ (1 Кор. 4:5), Който изпитва тайното. Нерядко и от нас самите остава скрито това, което вършим. Но въпреки, че не знаем това, Господ вижда всичко. Затова, предоставяйки съда на Господа, да бъдем състрадателни един към друг, и да понасяме един другиму теготите (Гал. 6:2), и да изпитваме сами себе си, и в което има недостиг, да се постараем да го запълним.

 

15. За да се предпазим от греха, нека още  спазим следното: нека всеки от вас да забелязва и записва своите постъпки и душевни движения, като че да има намерение да съобщи това на някой друг; и бъдете уверени, че срамувайки се от тяхното разкриване, непременно ще престанем да грешим и даже да задържаме нещо лошо в мисълта си. Защото кой, когато греши, желае това да се узнае? Или кой, когато съгрешава, няма да предпочете да излъже, само за да скрие греха си? Както ако се наблюдаваме един друг, няма да започнем да блудстваме, така и ако записваме своите помисли, с намерение да ги съобщим на някой друг, по-леко ще се предпазим от нечисти помисли, срамувайки се от тяхното разкриване. И така, записването да замени за нас очите на нашите сподвижници, за да изпитваме такъв срам при записването на греховете си, какъвто чувстваме, когато ни гледат; тогава в мисълта си не бихме задържали нищо лошо. Ако така  правим, то ще бъдем в състояние да подчиним своето тяло, да угаждаме на Господа и да потъпчем козните на врага.

 

16. Мисля, че благодатта на Божият Дух скоро изпълва всички тези, които от цялото си сърце пристъпват към подвиг, и от самото начало се определят да стоят здраво и за нищо да не отстъпват място на врага, в каквато и да е бран, докато не го победят. Впрочем Светият Дух, който ги е призвал, отначало прави за тях всичко удобно, за да услади по този начин встъпването им в подвига на покаянието, а след това им показва пътя в цялата му истина. Помагайки им във всичко, Той отпечатва в тях, какви ли не трудове на покаяние, и им полага предел и начин на живот, както по отношение към тялото, така и по отношение на душата, докато не ги приведе до най-съвършено обръщане към Бога, техния Творец. Поради това, Той постоянно ги подбужда към изнуряване на своето тяло и душа, та и едното и другото като  бъдат равно осветени, да станат и равно достойни за наследяване на вечния живот: тялото (да се изнурява) – с постоянен пост, труд и чести бдения, а душата – с духовни упражнения и ревност във всички служения (и послушания), извършвани чрез тялото. За това (за да не се върши нищо небрежно, а всичко с ревност и страх Божий) е потребно да се стараем при извършването на всяко телесно дело, ако искаме то да бъде плодоносно.

 

17. Извеждайки на подвиг каещия се, Духът Божий, който го е призвал към покаяние, му дава и Своите утешения и го научава да не се връща назад и да не се пристрастява отново към нищо, което е от този свят. – За тази цел Той отваря очите на душата и й дава да види красотата на чистотата, достигана чрез трудовете на покаянието, и с това да възгрява в нея ревност към съвършено очистване на себе си заедно с тялото, така че двете да станат едно в чистотата. Защото в това е целта на обучаващото ръководство на Светия Дух, да ги очисти съвършено и възведе в това първично състояние, в което се намирали до грехопадението, премахвайки в тях всичко привнесено от зависта на дявола, така че да не остане в тях нищо вражеско. Тогава тялото ще започне във всичко да се покорява на повелите на ума, който властно ще определя поведението му относно ястието и питието, съня и всяко друго действие, постоянно учейки се от Светия Дух, по примера на свети апостол Павел, изнурявам и поробвам тялото си (1 Кор. 9:27).

 

18. Не е безизвестно, че в тялото има плътски движения от трояк характер. – Първото движение е естествено, вродено, което само – без съгласието на душата, не произвежда нищо греховно, обременяващо съвестта, а само дава усещането, че се намира в тялото. Другото движение в тялото произлиза от твърде обилно хранене, при което раждащата се от това жар в кръвта повдига в тялото война против душата и я скланя към нечисти похоти. Поради това и апостолът говори: не се опивайте с вино, в което има блуд. Също и Господ заповядва на Своите ученици в Евангелието: внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство (Лук. 21:34). Тези пък, които ревнуват да достигнат пълната мяра на светостта и чистотата, в монашеския чин, са особено задължени да постъпват така винаги, за да могат да кажат заедно с апостола: изнурявам и поробвам тялото си (1 Кор. 9:27). Третото движение се причинява от злите духове, коитоизкушават с това от завист и се опитват да разслабят търсещите чистота (вече монаси), или да отклонят от пътя желаещите да влязат през дверите на чистотата, (т.е.преди да встъпят в монашество).

 

19. Впрочем, ако човек се въоръжи с търпение и неотклонна вярност на заповедите, които са от Бога, то Светият Дух ще научи неговия ум, как да очисти душата и тялото от такива движения. Ако пък, той някога отпадне в чувствата си и допусне в себе си небрежност към слушаните от него заповеди и повеления, то злите духове започват да го побеждават, и като засядат в целия телесен състав, начеват да го сквернят с такова движение дотогава, докато измъчената душа вече не знае къде да отиде, не виждайки в отчаянието си, откъде би й дошла някаква помощ; и само тогава когато тя отново се отрезви и застане на страната на заповедите, и приела тяхното иго (или съзнала силата на задължението), се предава на Божия Дух, тя отново придобива спасителното настроение. Именно тогава тя разбира, че е длъжна да търси покоя единственно в Бога, и че само по такъв начин за нея е възможен мирът.

 

20. Необходимо е и душата, и тялото с еднакво усърдие и в съгласие да носят трудовете на покаянието, стремейки се към съвършена чистота. И когато умът се сподоби с такава благодат, че без всякакво самосъжаление и снизхождение да встъпи в борба със страстите, тогава за него стават достъпни внушенията, указанията и подкрепленията на Духа, с помощта на които той успешно започва да отблъсква  от душата си всички нечисти набези, изхождащи от похотта на сърцето. Този Дух, съчетавайки се с ума (или духа на човека), заради решимостта строго да изпълнява указаните заповеди, го направлява към това, да прогонва от душата всички страсти; както привнесените към нея от страна на тялото, така също и нейните собствени, които са в нея независимо от тялото. Той го научава да държи в порядък своето тяло – всичко: от главата до нозете: очи, за да гледат с чистота; ушите, за да слушат омиротворено и да не се услаждат от заговори, осъждания и хули; езикът, за да говори само благо, обмисляйки всяка дума, като не допуска в речта да се примесва нещо нечисто и страстно; ръцете, за да бъдат привеждани в движение преди всичко за молитвено въздигане и дела на милосърдие и милостиня; стомахът, за да се държи в нужните граници при употребата на храна и питие, колкото е нужно,само за да поддържа тялото, не допускайки похотливостта и сластолюбието да превишават тази мярка; нозете, за да следват правият път и да ходят по волята Божия, насочвайки се към служение на добри дела. По този начин цялото тяло привиква към всяко добро, и се изменя, подчинявайки се на властта на Светия Дух, така че накрая става в някаква степен причастно на тези свойства на духовното тяло, каквито то ще получи при възкресението на праведните.

 

21. Както е казано, душата има свои собствени страсти, които са: гордост, ненавист, завист, гняв, униние и други подобни. Когато душата се предаде на Бога с цялата си сила, тогава Всещедрият Бог й дарува дух на истинско покаяние, и я очиства от всички тези страсти, като я учи да не ги следва и й  дава сила за тяхното преодоляване и за побеждаване на греховете, които не престават да й поставят препънки, стараейки се посредством изкушения отново да я похитят. И ако тя пребъде твърда в своя обрат и в доброволно послушание към Светия Дух, Който я учи на покаяние, то милосърдният Творец се смилява над нея, заради трудовете и, изпълнени с всяка теснота и нужда – в продължителни пости, чести бдения, в поучения с Божието Слово, в непрестанна молитва, в отричане от всички мирски утехи, в служение на всички с чисто сърце, в смирение и духовна нищета, – ако пребъде твърдо във всичко това, Всещедрият, ще погледне на нея с милостиво око, ще я избави от всяко изкушение и със Своята милост ще я изтръгне от ръцете на враговете.

 

22. Бог Отец, по Своята благост, не пощади (Рим. 8:32) Своя Единороден Син, но Го предаде за нашето избавление от греховете и неправдите ни. И Синът Божий, като Се смири заради нас, ни изцели от нашите душевни болести и ни спаси от нашите грехове. Моля ви, в името на нашия Господ Иисус Христос, – да знаете и винаги да държите в мислите си това велико Божие устроение, т. е. че Бог Слово, заради нас във всичко се уподоби на нас, освен в греха. Подобава на тези, които са надарени с разум, да осмислят добре това, като го възревнуват, та наистина да станат свободни от грехове, чрез силата на Господнето пришествие при нас. Тези, които са се възползвали както трябва от това устроение, са Негови раби. Но това звание още не е съвършенство. Съвършенството пък довежда до осиновление, – и е освещаване, настъпващо в свое време. Така, когато нашият Господ Иисус Христос, видял, че Неговите ученици вече са пристъпили към синовство, и са познали Него Самия, бидейки научени от Светия Дух, им казал:  Не ви наричам вече слуги; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си (Йоан 15:15). И тези, които узнали, какво са станали в Христа Иисуса, възвисили гласове, казвайки: не приехте духа на робство, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва, Отче! (Рим. 8, 15).  Който пък не изяви пълна и усърдна готовност да се изтръгне от греха,  нека знае, че пришествието на Господа Избавителя ще му бъде за осъждане. За което и още в началото Симеон указва: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия (Лук. 2:34). А после и апостолите провъзгласили: на едните сме смъртоносен дъх за смърт, а на другите – живителен дъх за живот  (2 Кор. 2:16).

 

23. Не ви е безизвестно, че враговете на истината непрестанно полагат усилия да я унищожат. Бог пък, във всяко време посещавал Своето творение, от самото начало на създаването на света, и научавал тези, които пристъпвали към своя Създател от цялото си сърце, как трябва да Го почитат. Но, когато заради страстността на плътта и злобата на враговете, които ни нападат, добрите стремежи на душата изгубили силата си, и хората не можели даже да постигнат това, което им е свойствено според тяхното естество и предназначение, още повече да се избавят от греховете, та да достигнат първоначалното си състояние, тогава Бог им сторил милост и ги научил чрез писан закон на истинско богопочитание. Когато и това не помогнало, Бог, виждайки, че раната се разширява и се налага решително лечение, изпратил Своя Единороден Син, Който е и единственият ни Лекар.

 

24. Победен от любов към Иисуса Христа, аз, като наблюдавам нашето време изпитвам ту радост, ту тъга и плач. Мнозина от нашия род се облякоха в (монашеска) дреха на благочестие. Но някои от тях едва направили това от цялото си сърце, се сподобиха да получат принесеното с пришествието на Господа избавление. Това са тези, за които се радвам. Други пък, презирайки силата (на своя обет), действат по волята на плътта и склонностите на своето сърце, поради което идването на Христа за тях се е превърнало в изобличение. И това са тези, за които тъгувам. И накрая, други, като мислеха за продължителното време на подвиг, паднаха духом; отхвърлиха от себе си  одеждата на благочестието и станаха като безсловесни. И това са тези, за които плача, защото пришествието на нашия Господ Иисус Христос им е за осъждане.

 

25. Моля се с всички сили на Бога за вас – Той да вложи във вашите сърца огън, който нашият Господ Иисус Христос дойде да донесе на земята (Лук. 12:49), и да  можете да направлявате правилно вашите намерения и чувства, и да различавате добро от зло.

 

26. През времето, когато вятърът духа равномерно, всеки мореплавател може да се превъзнася и да се тщеслави; но само при внезапна промяна  на ветровете, се открива изкуството на опитните кормчии.

 

27. Който се бои от Господа и съблюдава Неговите запаведи, този е Божий роб. Но това робство, в което се намираме и ние, не е робуване, но праведност, възвеждаща  в синовство. Нашият Господ избрал апостолите и им поверил благовестието на Евангелието. Дадените, пък на тях заповеди усроили за нас прекрасно робство, та ние да можем да господстваме над всички страсти и да извършваме прекрасното служение на добродетелта. Но когато ние пристъпим по-близо до благодатта, нашият Господ Иисус Христос ще каже и на нас, както казал и на Своите апостоли: Не ви наричам вече слуги, а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си (Иоан. 15:15). Пристъпилите към благодатта опитно познават действията на Светия Дух и разбират своето духовно устроение; а разбрали и познали това, казват: не приехме духа на робство, а приехме Духа на осиновление, чрез Когото викаме: Авва, Отче! (Рим. 8:15).

 

28. Бог ръководи всички чрез действията на Своята благодат. За това, не бъдете лениви и не унивайте, като призовавате Бога ден и нощ, та да измолите благостта на Бога Отца, и да ви изпрати помощ свише за познание на това, как трябва да постъпвате. Не давайте сън на очите си и дрямка на веждите си (Псал. 131:4), имайки ревност да принесете самите себе си в жертва чиста на Бога, за да Го видите: защото без чистота никой не може да види Бога (Евр. 12:14), както говори Апостолът.

 

29. Всички светии, когато видят, че ние се леним и сме нерадиви – скърбят, плачат и тъгуват; когато пък видят, че се поправяме и възрастваме в съвършенство – се радват, и в радост и веселие непрестанно изливат за нас много молитви към Създателя.Тогава и Господ се утешава с нашите добри дела, както също и със свидетелствата и молитвите на светиите, – и ни обдарява щедро.

 

30. Който от цялото си сърце не възненавиди това, което е свойствено на веществената и земна плът, и всичките нейни движения и действия – и не изтръгне своя ум, въздигайки го нагоре към Отеца на всички, този не може да придобие спасение. Който пък направи това, над неговите трудове нашият Господ ще се умилостиви, и ще му дарува невидим и невеществен огън, който да изпепели всички намиращи се в него страсти и съвършено да очисти неговия ум. Тогава в него ще започне да обитава Духът на нашия Господ Иисус Христос, и пребъдвайки с него, го учи да се покланя на Отца по достойнство. Но докато се наслаждаваме на своята тленна плът, дотогава и ще сме врагове на Бога, на Неговите ангели и на всички светии. Умолявам ви в името на нашия Господ Иисус Христос, да не бъдете нерадиви за вашия живот и спасение, като не допускате този къс време да похити у вас вечността, която няма край; и това тяло от плът да ви лиши от безпределното и неизказано царство на светлините. Наистина моята душа се смущава и моят дух се вцепенява от това, че когато ни е дадена свобода, за да избираме и вършим свети дела, ние, опиянени от страсти, подобно на пияни от вино, не желам да въздигнем своите умове и да потърсим небесната слава, не искаме да подражаваме на делата на светиите, или да ги последваме, та като станем наследници на техните дела, да получим заедно с тях и вечното наследие.

 

31. Вие се сподобихте с велико благо, като получихте благодатта, която се намира във вас. За целта обаче, трябва без леност да се подвизавате в името на Този, Който ви посети - Изток свише (Лук. 1:78), та да бъдете жертва свята и непорочна пред Него. Ние знаем как отпадна нашата природа от своята висота в дълбините на унижението и бедността, и как Милостивият Бог я е изправял със Своите закони чрез ръката на Моисея и другите пророци; а в последно време направил това чрез Единородния Си Син, Който е върховният Началник на нашите първосвещеници, и истинският ни Лекар, Единственият в състояние да изцери нашите болести, и Който се облече в тяло като нас и предаде Самия Себе Си за нас и нашите грехове; и чрез Неговата смърт ние сме спасени. Вниквайте и прилежно разглеждайте заповедите на нашия Творец и Неговите посещения на външния и вътрешния ни човек, след като бидейки разумни, сме станали неразумни поради своето подчинение на волята на врага, и злодея – бащата на лъжата.

 

32. О, колко хиляди са злите бесове, и колко безчислени са тяхните козни! Дори след като видят, че, съзнавайки своите страсти и своето посрамление, ние вечесе стараем да отбягваме злите дела, към които те ни подтикват, и не скланяме ухо към злите съвети, които ни внушават – не се уморяват, но пристъпват отново с отчаяно усилие, знаейки, че тяхната участ вече е окончателно решена и, че тяхното наследие е ада, заради тяхната крайна злоба и отвращение към Бога. Нека Господ да отвори вашите сърдечни очи, та вие да видите, колко многочислени са демонските козни и какво голямо зло ни причиняват те всеки ден, и да ви дарува бодро сърце и разсъдителен дух, за да можете да принесете себе си в жертва жива и непорочна на Бога, предпазвайки се през цялото време от завистта на демоните и техните зли съвети, от  тайните им козни и прикрита злоба, от тяхната прелъстителна лъжа и хулни навети, от изтънчените внушения, които те влагат в сърцето ежедневно, от гнева и клеветата, към които ни подтикват, та да се  клеветим един друг, като оправдаваме само себе си, а пък другите осъждаме, и да се злословим един друг; или докато говорим сладки думи, да таим в същото време в сърцата си огорчение, и докато осъждаме външността на ближния, вътре в себе си да подхранваме хищника, и като спорим по между си, да се противопоставяме един на друг, в  желанието да се изтъкнем и да се покажем достойни. Всеки човек, който се услажда от греховни помисли, пада доброволно, когато му се нрави това, което му се внушава от враговете и когато мисли да оправдае себе си само заради видимо сторените дела, бидейки отвътре жилище на злия дух, който го научава на всяко зло. Тялото на този се изпълва със срамни нечистотии, защото такъв бива овладян от демонските страсти, които той не отхвърля от себе си. Демоните не са видими тела; но ние ставаме за тях тела, когато нашите души приемат техните тъмни помисли; защото приемайки тези помишления, ние приемаме самите демони, и ги правим явни в тялото си.

 

33. Умната и безсмъртна природа е скрита в нашето тленно тяло, за да може в него и чрез него, да открива своите действия. И тъй, след като направите това тяло – кадилен олтар, принасяйте на него всички ваши помисли и лоши намерения, и поставяйки ги пред лицето на Господа, възнасяйте към него сърце и ум, като Го умолявате, да ви изпрати свише Своя невеществен огън, който да изгори всичко, намиращо се на този олтар и да го очисти. И също така, да се убоят вашите противници, жреците на Ваал, и да погинат от вашите ръце, както от ръцете на пророка Илия (3 Цар. 18:25). Тогава ще видите човека, излизащ от Божествените води, който ще направи, така че  да ви ороси духовният дъжд, т. е. осеняването на Духа Утешител.

 

34. Отпадналият поради гордост от своя небесен чин дявол непрестанно се старае да увлече в грях и всички тези, които от цялото си сърце желаят да пристъпят към Господа – по същия начин, по който и сам той паднал, т.е. с гордост и любов към суетна слава. С тези неща именно ни борят демоните, с тези и други подобни те смятат да ни отделят от Бога. Още повече, знаейки, че този, който обича брата си, обича и Бога, те влагат в нашите сърца ненавист един към друг, докато не можем вече да гледаме своя брат, или да си кажем с него и дума. Много наистина велики в добродетелта люде подхващали своите трудове, но поради безрасъдство погубили себе си.Това не бива да бъде чудно и за вас, ако например охладнели към подвига вие започнете да мислите, че притежавате в себе си добродетели. И ето вие вече сте паднали в същата болест на дявола – самомнението, мислейки, че сте близо до Бога и пребивавате в светлина, тогава, когато в крайна сметка вие се намирате в тъмнина. Какво подбудило нашият Господ Иисус Христос да свали одеждите Си, и да се препаше с убрус, и, наливайки вода в умивалника (Иоан. 13:4), да умие нозете на тези, които са по-низши от Него, ако не това, да ни научи на смирение? Да – това именно Той ни показа със Своя пример, затова и всички желаещи да бъдат първи, не могат да достигнат това по друг начин, освен чрез смирение; така както в началото пък, тъкмо гордостта бе причина за  низвергването от небето. И тъй, ако в човека няма крайно, съвършено смирение, смирение в цялото му сърце, в целия му ум, и в целия му дух, смирение от цялата му душа и тяло, то той не ще наследи царството Божие.

 

35. Ако желаем искрено да пристъпим към нашия Създател, то според духовния закон необходимо е да се подвизаваме за освобождаването на нашите души от страстите. Защото поради нашите зли дела, и поради услаждането от страстите, а тъй също и от множествата дяволски изкушения отслабна нашата умна сила, и замряха добрите движения на нашите души; затова ние не можем вече да познаем красотата (и потребностите) на нашата духовна природа, по причина на страстите, в които падаме; и няма за нас спасение, освен в нашия Господ Иисус Христос, както е написано и у апостол Павел, че както в Адама всички умират, тъй в Христа всички ще оживеят (1 Кор. 15:22). Нашият Господ Иисус Христос е живота на всички разумни твари, създадени по подобие на Неговия образ.

 

36. Ние сме наречени с имена на светци и сме облечени в тяхната одежда, с която се хвалим пред невярващите, но, уви, нямаме усърдие да подражаваме на техните дела. Боя се, да не би да се отнася за нас казаното от апостола: имащи наглед благочестие, но отрекли се от силата му (2 Тим. 3:5). Нека ви даде Господ да разберете, какъв е възприетия от вас живот, та живейки в неговия дух, да станете достойни да получите невидимото наследство; да вършим своите дела, според силите си, съобразно с Господнята воля, – ето какво сме длъжни! Защото това е свойствено на нашата природа, и нищо повече от това не трябва да се изисква от нашите добродетели. Който служи на Бога и Го търси от цялото си сърце, този именно и действа съобразно със своята природа; а този, който пък върши някакъв грях, е достоен за порицание и наказание, защото това е чуждо на неговата природа.

 

37. От мига в който, моят Господ със Своята благодат пробуди ума ми от смъртната дрямка, у мен настана извънмерен плач и неутешима скръб, като размишлявах, какво ще дадем на Господа за всичко, което Той е направил за нас. Той заставил Своите ангели да ни служат, пророците – да пророчестват,апостолите – да възвестят Евангелието. И дори повече от това – Той изпратил Своя Единороден Син за нашето спасение. Приучавайте сърцата си на страх Божий. Знайте, че Йоан Кръстител и Предтеча кръстил с вода за покаяние, като подготвял с това за кръщението на нашия Господ Иисус Христос, кръщаващ с Дух Светий и огън, който е огъня на ревността за добри дела. Нека явим усърдна готовност в тяло и дух за очистването си, и приемайки кръщението на нашия Господ Иисус Христос, да станем ревнители за добри дела, та да Му принесем себе си в приятна жертва. Духът Утешител, приеман в кръщението, ни дава сили да живеем свято, та отново да ни възведе в първоначалното славно състояние и да ни направи достойни да получим вечно пребъдващото наследство. Знайте, че които в Христа се кръстят, в Христа се обличат, както казва Апостолът (Гал. 3:27-28), получавайки благодатта на Светия Дух. При това както у роба, така и в свободния, както в мъжа, така и у жената, тези телесни отличия веднага престават да имат някаква сила, щом получат тази благодат. И  в същото време, Светият Дух става за тях като залог за наследяване на вечното небесно царство, като ги учи на това, как трябва да се покланят на Отца с дух и истина (Иоан. 4:23).

 

38. Молих се за вас, да се сподобите и вие с този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако вие искате да Го получите, така че Той да пребъдва във вас, принесете първо телесни трудове и сърдечно смирение, възвеждайки своите помисли на небето, като ден и нощ търсите с правдиво сърце този огнен Дух, и Той ще ви се даде. По този начин Го получили Илия Тесвитянина и Елисей с останалите пророци. На този пък, който се подвизава с тези подвизи (по-горе изброените добродетели), този Дух ще  се даде навеки. Пребъдвайте в молитви с неистова жажда във вашите сърца, и ще ви се даде. Защото този Дух обитава в праведни сърца. И Той когато бъде приет, ще ви открие висшите тайни; ще прогони от вас страха от хората и зверовете, и ще имате небесната радост в себе си ден и нощ; и в това тяло ще бъдете като тези, които вече се намират в царството небесно.

 

39. Ако човек иска да придобие Божията любов, то той е длъжен преди това да има страх Божий; страхът пък ражда и плач, а умилителните сълзи раждат дързновение. Когато тези неща съзреят в душата, тя започва да принася плод във всичко. И Бог след като види в душата тези прекрасни плодове, я привлича към Себе Си, като аромат от благовонен тамян; радва се с ангелите за нея по всяко време, преизпълвайки  и нея с радост, като я пази във всичките й пътища, за да достигне безопасно в мястото на своя покой. Тогава дяволът не я напада, виждайки Височайшия Страж, Който е около нея, като се бои дори да пристъпи, поради тази велика сила. Придобийте тази сила, за да се страхуват от вас демоните, и да се облекчат подетите от вас трудове, та да ви се услади Божественото. Тази сладост на Божествената любов е много по-сладка дори от пчелен мед. Много от монасите и девиците, живеещи в братства, не вкусили нищо от тази сладостна Божествена любов, и не получили още от Божествената сила, си мислели, че вече я притежават; но тъй като те не проявили никакво старание, за да я придобият, то Бог и не им я дарувал. Този, пък, който се старае да я придобие, наистина ще достигне това по Божията милост; защото Бог не гледа на лице. Когато човек, желаейки да има в себе си Божията светлина и Неговата сила, презира укора на този свят, както също и неговата почит, и ненавиждайки всичко световно и телесния покой, очиства своето сърце от всички лоши помисли, като непрестанно принася на Бога пост и денонощни сълзи, а също и чисти молитви; тогава Бог го обдарява с тази сила. Имайте ревност да придобиете имено тази сила, – и тогава вие ще извършвате всички свои дела спокойно и леко, и получили велико дръзновение пред Бога, Той ще изпълнява всички ваши прошения.

 

40. Бог чува тези, които Го любят и търсят от цялото си сърце, и се отнася благосклонно към всичките им прошения. Молитвите пък на тези, които не пристъпват към Него от цялото си сърце, но с раздвоение, и каквото и да правят, излагат на показ, търсейки човешка слава и похвали, – не чува, но се гневи на тях; понеже техните дела са показни. И над тях се изпълват думите на Псалмопевеца, който казва: Бог ще разсипе костите на човекоугодниците (Пс. 52:6 – слав.). По тази причина Божията сила не действа в тях – защото те не са с твърди сърца във всички дела, към които пристъпват и не познават Божествената сладост, нейната тихост и веселие. Сред нас (монасите) има много такива, които не са получили от тази сила, която доставя на душата сладост, като я изпълва от ден на ден с все по-голяма и по-голяма радост и веселие, и разгаря в нея Божествената топлота. Тях злият дух прелъстява, с това, че вършат своите дела за показ пред хората. Вие пък, като принасяте плодовете от вашите трудове пред лицето на Господа, старайте се да страните от духа на тщеславието, и постоянно да воювате против него, та Господ да приеме трудовете, които Му принасяте, и да ви изпрати силата, която се дава на Неговите избраници. Не преставайте да се противите на този зъл дух; защото когато човек пристъпва към добри дела и изряден подвиг, тогава се промъква и този дух, за да се прилепи към него и съвсем да го отклони от тези начинания. Той не търпи някой да постъпва праведно, противи се на всички, които желаят да бъдат верни на Господа. Едни той съвсем не допуска до добродетелта, при други пък, като се намесва в техните дела – погубва плодовете им, приучавайки ги да извършват добродетели и дела на милосърдие, като ги примесват с тщеславие. Хората смятат такива люде за пълни с плодове, но в същото време подобни липсват у тях – те приличат на смоковницата, за която, докато гледали отдалеч, мислели, че има много сладки плодове; но приближавайки се не намерили на нея нищо. Бог ги лишава от онази несравнима сладост на Своето Божество, за това, че не намира на тях никакъв добър плод. Но вие, встъпвайки в подвиг, старайте се да противостоите на духа на тщеславието, – противете му се и го преодолявайте. Тогава Божията сила ще дойде и пребъдвайки с вас ще ви укрепи, и по всяко време ще ви дарува  ревност и топлота, от които няма нищо по-скъпо. Ако някой от вас забележи, че не е надарен с тази топлина, нека я възжелае – и тя ще дойде при този, който я търси. Тя е подобна на огън, който човек раздухва, когато желае да затопли на него малко олио, докато се разгори, а след това, достигайки своята естествена сила, огънят се издига нагоре и разпалва всичко. По същия начин, когато видите, че вашите души охладняват, поради нерадение и леност, побързайте да ги съгреете, проливайки над тях сълзи. Без съмнение този огън ще дойде и ще се съедини с вашите души – и придобилите го ще горят в добри дела. Така и Давид – когато забелязал, че неговата душа отпаднала и охладняла, казал: спомням си за стародавните дни, размишлявам за всички Твои дела, разсъждавам за делата на Твоите ръце. Простирам към Тебе ръце; душата ми е към Тебе като жадна зема. (Пс. 142:5-6). Виждате – Давид, когато неговото сърце било обременено, бил крайно загрижен за това, докато огънят не се разгорял отново в сърцето му, толкова, че извикал: готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми (Пс. 107:2). И той бил възстановен отново в предишното звание, поради това денонощно старание и грижа. По подобен начин постъпвайте и вие, за да сте единодушни в приготвянето на сърцето си, с помоща на Божествената светлина и огън.

 

41. Молете се Бог да ви дарува благодат да виждате и разбирате всичко ясно, и правилно да различавате, кое е добро и зло. Апостол Павел пише, че твърдата храна е за съвършени (Евр. 5:14). Това са тези, които чрез дълъг и усърден подвиг са обучили своите чувства и намерения относно доброто и злото, станали са синове на царството и са причислени към Божественото осиновление. И Бог им дарувал мъдрост и разсъдителност във всичките им дела, за да не ги прелъсти нито човек, нито дявол. Трябва да знаете, че врагът изкушава верните под вид на добро, и успява да прелъсти мнозина, с това, че у тях няма разсъдителност и мъдрост. Затова и блаженият Павел, когато узнал богатствата на разума, които са определени за верните и чието величие няма предел, написал до Ефесяни: да ви даде Бог дух на премъдрост и откровение, и да просвети очите на сърцето ви, та да познаете, в що се състои надеждата на тия, които са призвани от Него, какво е богатството на славното Негово наследство за светиите (Еф. 1:17-18). Това той правил по своята безмерна любов към тях, знаейки, че ако те го достигнат, в нищо не биха имали трудност, или някакво смущение, но радостта на Господа ще ги утешава ден и нощ и техните трудове ще им бъдат сладки във всяко време. Много от монасите и девиците, живеещи в общежителни манастири, не достигат тази степен. И вие, ако искате да я достигнете, в което е върха на съвършенството, напуснете всички, които носят такива имена, като монашество и девство, но нямат тази прозорливост и разсъдителност; защото ако вие встъпите в общение с тях, те няма да ви дадат да преуспявате, но дори ще угасят вашата жар, защото в тях няма огън, а само хлад поради на това, че постъпват според своите прищявки. И тъй, ако те дойдат и поведат с вас светски разговор, съответстващ на техните желания, не се съгласявайте на това. Защото е написано у Апостола Павла: Духа не угасяйте, пророчествата не унижавайте (1 Сол. 5:19-20). Знайте, че Духа от нищо така не се угася, както от суетни беседи. 

 

42. Във всяка разумна твар – било то мъж, или жена, има орган на любовта, с който те са способни да обхващат и божественото и човешкото. Божиите люде обичат божественото; плътските пък – плътското. Любещите божественото очистват своите сърца от всички нечистотии и дела на този преходен свят, възненавидяли света и собствените си души, и носейки кръста, следват Господа, във всичко постъпвайки по Неговата воля. Поради това в тях се вселява Бог, и им дарува сладост и радост, които хранят душата, насищат я и правят тя да израсте. Както дърветата, ако не бъдат напоявани с чиста вода, не могат да растат, така и душата, ако не възприеме небесната сладост, не може да расте. Само душите, които са възприели Духа, и са напоени с небесна сладост, възрастват.

 

43. Казвайте, че сте грешници, и оплаквайте всичко направено от вас в състояние на нерадение. Заради това благоволението на Господа ще бъде с вас, и ще действа във вас: защото Той е благ, и прощава греховете на всички, които се обръщат към Него, каквито и да са, така че не ще ги спомене повече. Обаче Той иска тези (помилваните) сами да помнят за опростените им грехове, извършени досега, за да не би забравяйки за тях, да допуснат в поведението си нещо такова, за което ще бъдат принудени да дават отчет или да повторят тези грехове, които са вече простени, както се случило с този раб, на който господарят опростил целия дълг. А когато той забравил за тази милост и постъпил несправедливо към своя събрат,  господарят му отново изискал целия предишен дълг затова, че не се съжалил над събрата си и не му опростил сто динария – една нищожна сума, в сравнение с това, което му било простено (Мат. 18:23-34). Нека погледнем пророк Давид, как той след като съгрешил с жената на Урия и бил изобличен от пророк Натан за това, а също и за това, което сторил с нейния мъж, изслушвайки изобличението, в същия час се разкаял и смирил. За което и Пророк Натан му казал: Господ сне от тебе греха ти (2 Цар. 12, 13). Но Давид, след като получил опрощение на греховете, не забравил за тях, и предал паметта за тях на следващите поколения. Това било направено за спомен на всички родове, от род в род. Беззаконните ще науча на Твоите пътища (Пс. 50, 15), казва той, та всички грешници да се научат от този пример, да се каят подобно на него за греховете си, и когато бъдат простени, да не забравят за тях, но винаги да ги помнят. Подобни думи изрича и Сам Бог, чрез пророк Исаия: Аз Сам изглаждам твоите престъпления и греховете ти не ще спомена. (Ис. 43:25-26). А също и чрез пророк Иеремия: върни се, отстъпнице, дъще Израелева,…и не ще излея върху вас Моя гняв; защото съм милостив – няма вечно да негодувам. Признай само вината си: защото ти отстъпи от Господа твоя Бог и разпътствува с чужди (Иер. 3:12-13). И така, когато Господ прощава нашите грехове, ние самите сме длъжни да не си ги прощаваме, но всякога да си спомняме за тях, възобновявайки своето разкаяние.

 

44. Славно е духовното подвижничество, но мнозина са неговите противници. Който иска да бъде съвършен в него не бива да робува на нищо лошо. Който робува на каквото и да било зло, е далече от предела на съвършенството.

 

45. Нашият Господ Иисус Христос, по непостижимото Си смирение, прикрил Своето Божество ставайки човек, така че всички гледали на Него, като на човек, когато Той, всъщност, не бил само човек, но и Бог въчеловечен, както е написано: И Словото стана плът и живя между нас (Иоан.1:14). Обаче Господ не напуснал Своето Божество с въплъщението Си, което Му било необходимо за устроението на нашето спасение.

 

46. Мнозина поради своето невежество говорят: ние също видяхме Господа Иисуса Христа, както и апостолите; докато, всъщност, се намират в самоизмама и прелест, и дори нямат очи, за да Го видят. Апостол Павел видял Бога, така както Го видели апостолите, които били с Него и които повярвали в Него още през времето, когато Той ходел по земята, обкръжен от тълпи, които гледали на Него, като на човек. Когато кръвоточивата, виждайки Го с очите на сърцето, повярвала, че Той е Бог, и се докоснала с вяра до края на одеждата Му, в същия час се избавила от болестта. Той попитал: кой се допря до Мене, не поради това, че не знаел, а защото искал да разкрие пред всички нейната вяра. И въпреки че, апостол Петър казвал: народът Те обкръжава и притиска отвсякъде, а Ти питаш, кой се докосна до Мене, тя сама се открила и изповядала, как била изцелена. Тогава Господ й казал: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси; иди си смиром! (Лук. 8:45-48). Видели Господа също и Пилат, и Анна, и Кайафа, но така както и останалата тълпа, която Го гледала без вяра, за разлика от апостолите: поради което и не получили никаква полза. Но апостол Павел Го видял с очите на сърцето си и с много силната си вяра, както Го видяла кръвоточивата, която се докоснала до Него с вяра и била изцелена.

 

47. Когато в човека престава (да съществува) царството на греха, тогава Бог се явява на душата и я очиства заедно с тялото. Ако пък царството на греха продължава да живее в тялото, то човек не е в състояние да види Бога, защото неговата душа се намира все още в тялото и в нея няма място за светлината, която е виждане на Бога. Давид говори: в Твоята светлина ние виждаме светлина. (Пс. 35:10). Що за светлина е това, в която човека вижда светлина? Това е тази светлина, за която упоменава нашият Господ Иисус Христос в Евангелието, – необходима, за да бъде цялият човек светъл, и да няма в него нито една тъмна част (Лук. 11:36). Господ също казал: никой не познава Отца, освен Сина, и комуто Синът иска да открие (Мат. 11:27). Синът пък не открива Своя Отец на синовете на мрака, но на тези, които пребивават в светлина и са синове на светлината, на които Той просветил сърдечните очи чрез познанието на заповедите.

 

48. В псалом 41 пише: ще възляза на дивно място за живеене, даже до дома Божий (Пс. 41:5 – слав.). Това ще възляза указва за по-високото извисяване иизрастване на душата, вече приближила се до Бога; която преди, е била все още далеч от Него. Да не се учудваме, че нашият път е твърде отдалечен, защото ние се намираме още в духовно младенчество. Да видим, какво било казано и на оня велик Пророк Илия: стани, яж, пий и се укрепи, понеже те чака дълъг път (3 Цар. 19:7), (а той вървял към боговидението). За тази същата продължителност говорил и Давид: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил (Пс. 54:7). Затова този път трябва да се измине не с небрежност, разслабление и леност, но с внимание и ревност. Учителят на вселената – Павел ни съветва, така тичайте, за да достигнете, – и освен това говори: изнурявам и поробвам тялото си (2 Кор. 9:27). Затова да тичаме, докато имаме време в това тяло, за да достигнем съвършенство, както го е достигнал сам свети апостол Павел, който казва: С добрия подвиг се подвизах, пътя свърших, вярата опазих; прочее, очаква ме венецът на правдата (2 Тим. 4:7-8).

 

49. Както тялото, докато в него се намира душата, преминава през три възрасти: младост, зрялост и старост; така и душата, скрита в тялото преминава през три периода, които са следните: начало на вярата, преуспяване в нея и съвършенство. В първият, когато душата повярва, тя, както се говори в Евангелието се ражда в Христа. Свети апостол Йоан ни дал признаците на това ново раждане, както и на средното състояние, и на съвършенството, когато казал: Пиша вам, чеда, пиша вам юноши, пиша вам бащи (1 Иоан. 2:12-14). Така писал не до плътските свои приятели, но до вярващите, изобразявайки трите състояния, през които преминават стремящите се,  за да достигнат съвършенство в духовната област и да се удостоят с пълна благодат.

 

50. Възлюбилият духовния живот е длъжен да подражава на чистотата и въздържанието на Йосиф; тъй също да въведе в себе си порядък чрез съзерцание и да се въоръжи против всички лоши похоти, силни поради поддръжката на хитрия враг, говорейки за него с думите на Йов: ето, неговата сила е в бедрата му, и якостта му – в мишците на корема му (Йов. 40:11). Затова всеки, който се подвизава и въоръжава против тези плътски похоти, които обикновено се възбуждат от излишна храна и питие, е длъжен да препаше своите членове със строго въздържание, за да устои в чистотата. Казва се, че Ангелът борил се с Иаков, стиснал силно ставата на бедрото му, от което залиняла и отслабнала неговата плът, и той бил наречен Израил, т. е. Този, който видял Бога. (Бит. 32:25-32). По същия начин и нашето тяло трябва да залинее, за да можем да умъртвим и погасим похотта. Защото залиняването на плътта ни дава възможност да достигнем до съвършенство в добродетелта на чистотата. Душата става силна, когато тялото е изтощено. И тъй, нека изнурим телата си, за да имаме сила да държим себе си в порядък; защото ако ние поробим тялото, и го подчиним на душата; то плътските помисли, любовта към които е вражда против Бога, ще бъдат умъртвени чрез умъртвяването на плътта. Тогава душата ще се осветли и ще стане храм Божий. Само този, който се старае да бъде чист във всички свои членове, е истински духовен подвижник.Този, именно е обучил всички свои чувства, който не им позволява да властват над него, който ги сдържа и прекланя под Божието иго с велика чистота. Той не позволява на своите очи да гледат каквото и да било лошо или да се взират с въжделение към жени; не позволява на ушите си да слушат сплетни или дяволски съвети и влагани от дявола помисли; на своите уста полага печат, несъизволявайки на езика си да празнослови; своите ръце той протяга в изпълнение на добри дела на милосърдие и взаимна помощ; неговите нозе са бързи за изпълнение словата на Господа: който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две (Мат. 5:41); той държи своя стомах и гърди така, че да не падне поради тях и да не започне да пълзи по земята, подобно на змия, пълзяща на своите корем и гърди. Такъв, братя, е подвижническия начин на живот.

 

51. Всеки желаещ да бъде наистина духовен подвижник, трябва да се старае да държи себе си далеч от шумното многолюдие и да не се приближава към него, за да бъде и с тяло, и със сърце, и с ум вън от хорското безпокойство и въртене в кръг; защото където са хората, там има и терзание. Нашият Господ ни показал образец на отделяне от хората и уединяване, когато обикновено Сам Се възкачвал на планината за молитва. Също в пустинята Той победил и дявола, дръзнал да встъпи в борба с Него. Разбира се, Той не бил безсилен да го победи и сред многолюдната тълпа; но Той го направил по този начин, за да ни научи, че в уединение и безмълвие е по-благоприятно да победим врага и да достигнем съвършенство. Така също Господ не показал Своята слава на учениците Си сред хората, но ги възвел на планината. Йоан Предтеча също бил в пустинята до деня на своето явяване на Израил. В света е по-лесно на врага да ни угнетява със своите козни – и външни и вътрешни; там, именно, привличайки към себе си някои хора, като съучастници и помощници, послушни нему, чрез тях води война против верните: каквато и да било безсрамна жена за него се явява много силно оръжие, разпростирайки нашироко своите прелъстителни мрежи. Йезекиил, когато видял четирите животни, които имали по четири лица, и всички явявали славата Божия, не бил в град, или в селище, а на полето: защото Бог му говорил: излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе (Йез. 3:22). И въобще видения и откровения от такъв род били показвани на светиите, не другаде, а на планини и в пустини. Пророк Йеремия, знаейки също, колко е благоугодно на Бога уединението, казал: Добре е човеку, кога носи иго на младини. Седи самотно и мълчи (Плач Йер. 3:27-28). И пак той, добре знаейки, каква голяма вреда нанасят хорските мълви на тези, които искат да благоугодят на Бога, не се сдържал да не каже: О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: (Йер. 9:2). Когато Пророк Илия се сподобил да получи храна от Ангели, също не бил сред тълпа от народ, в град или в село, а в пустинята. Всичко това станало със светиите е написано за наше убеждение, за да подражаваме на тези, които обичали уединението, защото и нас то може да ни приведе към Господа. Затова старайте се да се утвърдите в него, както трябва, та то да ви приведе към виждане на Бога, което е най-духовното съзерцание.

 

52. Искам да ви кажа и това, на какво е подобна душата, в която се е вселил Божият огън. Тя е подобна на двукрила птица, възнасяща се високо в небесата. От всички твари само на птиците са присъщи крила, като тяхна особеност; крилата пък на покорната Богу душа, с които тя може да се извиси нагоре към небето, са цел на божествения огън. Ако тя се лиши от тези крила, няма да бъде в състояние да се извисява нагоре, като непричастна на този възнасящ я огън и ще стане подобна на птица, лишена от своите крила, която поради това не може  да лети. Още повече, човешката душа прилича на птица и в това отношение, че топлината е причина за раждането на птиците на бял свят: защото ако птицата не съгрява яйцата, то от тях не биха се излюпили живи пиленца, защото те не могат да се подбудят за живот по друг начин, освен чрез топлина. Така и Бог, обема и съгрява покорните Му души, подбуждайки ги към духовен живот. Разбрали, по такъв начин, че прилепилата се към Бога и Нему покорна душа, е подобна на птица, чийто източник на съществуване е топлината, – не допускайте никога да се лишите от силата на този огън. Знайте, че за този даруван от Бога огън, от дявола са ви подготвени много битки, за да ви го отнеме: защото той много добре знае, че, докато този огън е във вас, никога не може да ви победи.

 

53. Противете се на дявола и се старайте да разпознавате неговите козни. Той, обикновено, прикрива своята горчилка под вид на сладост, за да не бъде разпозната, устройва различни, красиви на вид призрачности – които обаче по своята същност съвсем не са това, което изглеждат – за да прелъсти сърцата ви с хитро подражание на истината, която по достойнство е привлекателна: към това е отправено всичкото му изкуство, та с всички сили да се противи на всяка душа, добре подвизаваща се в Господа. Той влага в душата много и различни страсти, за да погаси в нея Божествения огън, в който е цялата и сила; на тялото пък, отнема особено покоя и всичко, което е свързано с това. Когато накрая види, че душите се предпазват от всичко подобно и не приемат нищо от него, и не му оставят никаква надежда, че някога биха го послушали – той отстъпва посрамен. Тогава в тях се вселява Божият Дух. Когато пък Божият Дух се всели в тях, то Той им дарува омиротворение или да вкусят покой във всичките си дела, и прави за тях сладко носенето на игото Божие, както е написано в Евангелието: и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29), ако и те са взели Неговото иго върху себе си и го носят. Тогава те стават неуморими, както в добродетелния опит, така също и в изпълнение на послушанието и в нощните бдения; не се гневят на лъжливите хорски обвинения, и не се боят от никого, нито от човек, нито от звяр, нито от дух: защото Господнята радост пребъдва с тях ден и нощ, оживотворява техния разум и ги храни. От тази радост душата възраства, и се явява годна за всичко, съвършена, и чрез нея се извисява в небесата.

 

54. Виждаме, че детето расте, приемайки отначало майчиното мляко, след това някаква друга храна, и накрая такава с каквато се хранят, обикновено, всички хора. Така то укрепва, възмъжава, и неговото сърце смело посреща враговете, ако те искат да го нападнат. Но ако през детството заболее, и не може да укрепне добре, то израства слабо и всеки враг е в състояние да го победи. За да оздравее, и получи сила и надмощие над враговете, е нужно да се ползват съветите и грижите на опитен лекар. Така и човешката душа, става слаба и много ранима, ако в нея липсва Божията радост. Ако тя се постарае да си намери някакъв човек, Божий служител, изкусен в духовното лечение, и се прилепи към него; то той първо ще я изцери от страстите, а после ще я възкреси и научи, как с Божията помощ да придобие тази радост, която е нейната храна. Тогава, именно, тя ще се възпротиви на своите врагове, които са злите духове, и ще ги победи, и ще потъпче техните съвети, и ще се възрадва с още по-съвършена радост.

 

55. Пазете се от съветите на злия дявол, когато той дойде във вид на говорещ правда, за да ви прелъсти и въведе в измама. Дори да дойде във вид на Ангел на светлината, – не му вярвайте и не го слушайте: защото верните той обикновено омайва с привлекателната външност на истината. Несъвършените не знаят тези дяволски хитрости, и това, което той постоянно им влага в умовете; съвършените пък знаят, както говори Апостолът: съвършените пък ядат твърда храна, имащи чувства обучени, чрез продължително учене, да различават добро и зло (Евр. 5:14). Тези врагът не може да съблазни; но верните, които малко внимават върху себе си, прелъстява лесно със своята сладка на вид примамка, и ги улавя, подобно на рибар, който лови риба, прикривайки острите кукички със стръв. Рибата не знае, че в тази стръв е прикрита кукичка: затова се доближава, поглъща стръвта и веднага попада в плен. Ако рибата знаеше, че с тази стръв ще бъде хваната, без всякакво съмнение, не би се приближила към нея, а би избягала. По същия начин врагът улавя и несъвършените във вярата, както вече казахме, и то по сходни причини, както говори Соломон: има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта (Притч. 16:25); същото е писано и у пророк Амос:какво виждаш, Амосе? Той отговорил: примка за ловене на птици (8:2) – слав. Птицата, от страх да не бъде хваната на земята, лети във въздуха и строи своето гнездо, за отдих и сън, по най-високите места: там тя спи безгрижно, знаейки, че никой не може да я достигне или хване. Но известно е също как хитро ловецът я подмамва: отива на това място, разстила мрежата, и посипва отгоре семена; така той примамва птицата от тази височина, тя долита и попада в примката. По същия начин постъпва и дяволът, като хваща несъвършените християни със своите хитрости, и ги низвергва от тяхната висота. Така той постъпил когато се прикрил и чрез змията казал на Ева: не, няма да умрете… в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове (Бит.3:4-5). След като чула тези думи, Ева склонила сърцето си към това и мислела, че това е истината, защото не разсъдила за това както подобава. Но когато тя самата вкусила, а също дала и на Адам, се случило с тях това велико нещастие: те и двамата паднали от своята висота. По такъв начин дяволът постъпва и с несъвършените християни, когато те, не знаейки как да различават добро от зло, следват своите наклонности, задоволяват се със своите съждения и мнения; не се допитват до отците, умеещи вярно да различават добро от зло, а следват прищевките на своето сърце, мислейки, че и те самите вече са достигнали съвършенство и са получили благословението на своите отци. Такива са подобни на тези птици, които построили своите гнезда високо, но като долетели на земята попаднали в примката на ловеца и били хванати. Това се случва с тях, защото те в своята самоувереност действат винаги според влечението на сърцето си и изпълняват своите желания, не слушайки отците си и не съветвайки се с тях. Затова дяволът им устройва призрачни видения и изпълва тяхното сърце с гордост; понякога пък им дава сънища през нощта, които осъществява за тях денем, за да ги потопи в още по-голяма прелест. Но това е малко: друг път той им показва светлина нощем, така че мястото, където са те, да стане светло; и много неща от такъв род прави, сякаш са истински знамения. Той върши всичко това, за да бъдат спокойни относно него, мислейки, че е ангел, и да го приемат. Веднага щом го приемат в този смисъл, той ги низвергва от тяхната висота, поради духа на гордостта, който ги овладява, като в същото време, се старае да поддържа в тях убеждението, че са станали вече по-велики и славни  в духа от мнозина, и нямат нужда да се обръщат към своите отци и да ги слушат. А те, според Писанието, в самата си същност са лъскави гроздове, но незрели и тръпчиви. Наставленията на отците са им в тежест; защото са уверени, че сами вече всичко знаят.

 

56. Твърдо знайте, че вие не можете нито да преуспеете, или да възрастнете и станете съвършени, нито ще умеете вярно да различавате добро от зло, ако не се покорявате на вашите отци. Нашите отци сами са постъпвали така: покорявали се на своите отци и са слушали техните наставления; от това те преуспяли, възрастнали и сами станали учители, както е написано в Премъдрост на Иисуса Син Сирахов: не отбягвай от разказите на старците, защото и те са се научили от бащите си, и ти ще се научиш от тях на разсъдителност и – кога потрябва, какъв отговор да дадеш  (Сир. 8:11-12). И тъй, вие сте длъжни да подражавате на тези, които са били покорни на своите отци, и се вслушвали в това, което те ги съветвали; а отците с Божия помощ, ги научили на всичко, което  самите те научили от своите отци, и което предали на покорните си синове. Така Исаак слушал Авраам; Иаков – Исаак; Йосиф – Иаков; Елисей – Илия; Павел – Ананий; Тимотей – Павел. Всички те и други подобни на тях слушали своите отци, изпълнявали волята им, и следвали техните съвети; от това те познали истината, научили се на правда, и накрая се сподобили със Светия Дух – и станали по такъв начин предизвестители на истината за всички, както е написано в пророк Йезекиил: Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене (3:17). И така, ако желаете да преуспеете и да израстнете напълно, да станете невъзмутими в сърцето си и да не бъдете осмяни от дявола в каквото и да било, покорявайте се на своите отци и ги слушайте във всичко, и няма да паднете навеки.

 

57. Ще ви покажа още едно дело, което също прави човека твърд в доброто и го запазва такъв от начало до край, а именно: обичайте Бога от цялата си душа, с цялото си сърце и с целия ваш ум, и на Него Единия служете. Тогава Бог ще ви даде велика сила и радост и всички Божии дела ще станат за вас сладки, като мед, всички телесни трудове, духовни занимания и бдения, и въобще всяко Божие иго ще бъде за вас леко и сладко. Впрочем, Господ поради Своята  любов към хората, понякога им изпраща неприятности, за да не се превъзнасят, но да пребъдват в подвиг; и те изпитват вместо мъжество – трудност и слабост; вместо радост – печал; вместо покой и тишина –вълнение; вместо сладост – горчивина; и много други подобни неща се случват с тези, които обичат Господа. Но борейки се с тях и преодолявайки ги, те стават все по-силни. Когато пък накрая те съвсем преодолеят всичко това, тогава Дух Светий ще пребъдва с тях във всичко, и те повече не ще се боят от нищо лошо.

 

58. Дух Светий непрестанно повява с най-приятно и сладостно благоухание, непонятно за човешкия род. Но кой познава тази приятност на Духа и Неговата сладост, освен тези, които са се удостоили Той да се всели в тях? Светият Дух се вселява в душите на каещите се след много трудове. Подобно нещо ние виждаме и в нашия свят: например, скъпоценните камъни се добиват след голям труд. Търсейки този  Дух, светиите са Го придобили; и Той е истински многоценен бисер, за който се споменава в светото Евангелие (Мат. 13:45-46), в притчата за търговеца, търсещ хубави бисери, който, намирайки един скъпоценен бисер, отишъл и продал всичко свое и го купил. За него става дума и в друга притча – за съкровището, скрито в полето, което, един човек  намерил, укрил и от радост за него продал всичко, което притежавал, и купил този имот (Мат. 13:44). Изкушенията не връхлитат никого повече, от тези, които са получили Светия Дух.  И нашият Господ, когато след кръщението, върху Него слязъл Дух Светий във вид на гълъб, бил заведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, който Го изпитал посредством всичките си изкушения, но в нищо не успял против Него, както пише за това в Евангелието на Лука: и като свърши всички изкушения, дяволът отстъпи от Него до някое време (Лук. 4:13), и Господ Иисус се върнал в Галилея в силата на Духа. Така и всички, приемащи Духа, борещи се и побеждаващи,биват укрепявани от Светия Дух, Който им дава сила да побеждават всяко изкушение.

 

59. Серафимът, когото  пророк Йезекиил видял (Йез. 1:4, 9) е образ на верните души, които се подвизават да достигнат съвършенство. Той имал шест крила, преизпълнени с очи; имал също четири лица, гледащи на четири страни: едното лице било подобно на човешко, другото – на лицето на телец, третото – на лъв, четвъртото – на орел. Първото Серафимово лице, което е човешко, означава верните, които живеейки в света и изпълняват заповедите, предназначени за тях. Ако някой от тях приеме монашество, става подобен на лицето на телец, защото понася тежките трудове в изпълнение на монашеските правила и извършва повече телесни подвизи. Който се е усъвършенствал в чина на общежитието, оттегля се в уединение и встъпва в борба с невидимите демони; такъв се уподобява на лицето на лъва, царя на дивите зверове. И когато той победи невидимите врагове и овладее страстите си и ги подчини на себе си, тогава ще бъде изтръгнат във висините от Светия Дух и ще съзре божествени видения; и тогава ще се уподоби на лицето на орела: тогава неговият ум ще види всичко, което може да се случи с него от шест страни, уподобявайки се на тези шестокрили, пълни с очи. Така той ще стане изцяло духовен и ще наследи вечно блаженство.

 

60. Чистотата, постоянния и неизменен мир, милосърдието във всичко и други прекрасни добродетели, които са увенчани с Божието благословение, са Божии заповеди. Старайте се да изпълните тези повели на Духа, с които се оживяват вашите души, и посредством които вие ще приемете Господа в самите себе си: те са безопасния път. Без чистота на тялото и сърцето никой не може да бъде съвършен пред Бога, затова е казано в св. Евангелие: блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Съвършенството се ражда от чистотата на сърцето. В сърцето се намира естественото добро и неестественото зло. От злото се раждат душевните страсти, каквито са: осъждането, ненавистта, самомнението и други подобни. Доброто пък (естествено на сърцето) – ражда познание на Бога (страх Божий) и святост или чистота на душата от всички страсти (съвест). Ако човек реши да се изправи и започне да избягва всяко зло, въоръжавайки се срещу него с подвизи, – плач, съкрушение, въздишки, пост, бдения, бедност и много молитви към Бога, то Господ по Своята благодат ще му помогне и ще го избави от всички душевни страсти. Мнозина, макар дълго време да са пребивавали в монашество и девство, не са научили тази наука за чистотата, защото като са презрели поученията на своите отци, са последвали желанията на собственото си сърце; поради тази причина злите духове – душегубители са взели връх над тях, поразявайки ги денем и нощем със скрити стрели, като не им дават никъде покой, така че, техните сърца са заети ту от гордост, ту от тщеславие, ту от нечестива завист, ту от осъждане, ту от гняв и ярост, ту от свади и премного други страсти. Такива ще се причислят към петте неразумни девици затова, че неразумно прекарват цялото свое време, не обуздават своя език, не опазват очите и тялото чисти от похоти, и сърцето от нечистота, и други неща, достойни за плач, защото те са нечисти, – като се задоволяват с едната ленена одежда, която е образ на девството: поради което и се лишават от небесния елей за разпалването на своите лампади; и Женихът никога не ще им отвори дверите на Своя чертог, и ще им каже, каквото е казал в притчата на неразумните девици: истина ви казвам, не ви познавам (Мат. 25:12). Пиша това, като ви желая спасение, за да станете свободни и верни, и чиста невеста на Христа, който е Жених на всички души, както говори Апостол Павел: сгодих ви за едничък мъж, за да ви представя на Христа като чиста девица (2 Кор. 11:2).

 

61. Златото многократно се пречиства в огън, за да може посредством най-силно очистване да стане по-ценно. По същия начин и Нашият Господ, по Своята благост, очиства човека посредством много изкушения, изпитва го и го прави опитен във воденето на сърдечните борби, така че той не се връща повече с помисли или в паметта си към неправдите и униженията, на които са го подлагали хората; но се смирява пред Бога и на Него въэлага цялото си упование, бидейки винаги готов пред Бога на всяко добро дело, както е казал Пророк Давид: готово е сърцето ми, Боже, (готово е сърцето ми;) ще пея и ще възпявам в славата си (Пс. 107:2). Помнете, че вие ще бъдете изпитвани от някои братя, посредством укори и неправди, или ще бъдете подложени на унижение от своите събратя. Затова, когато с вас се случи нещо подобно, стойте твърдо, не се бойте, не унивайте; но благодарете на Господа за всичко това, защото без Него нищо подобно не се случва, а се допуска по тази причина, че за Божиите раби е необходимо да се изпитват в борба: защото, който не бъде изпитан от благостта Божия посредством изкушения, трудове, скърби и бедствия, докато навикне с търпение да упорства в доброто при всички случаи, такъв не ще получи от Него чест.

 

62. Търпеливо понасяйте бедите и скърбите, които ви се случват; и въздавайте на Господа с велико смирение благодарение за тях, за да вкусите радостта от вашите трудове – подобно на блажената Сусана, която проявила мъжество в борбата – преодоляла похотта на двама беззаконни старци и понесла много беди и скърби заради техните лъжливи клевети, но която Бог възвисил в края на нейния подвиг, заради нейното търпение и непоколебимост, а враговете й смирил, подобно на Текла, още по-мъжествена духом, която не се побояла от раните, причинени и от нейните родители, нито от огъня, нито от раздирането на плътта, нито от зверовете, и на която Бог накрая дарувал сърдечна радост и награда за трудовете, когато нейната мъжествена вяра угасила пламенеещия огън, заградила устата на кръвожадните лъвове и посрамила всички нейни врагове; и подобно на Йосиф – смирен пред Бога и хората, когото, когато братята му го преследвали от завист и ненавист заради предпочитането, оказано му от баща им, искали да пролеят неговата кръв, божествената помощ запазила от смърт. Победени от завист, братята му го продали в робство, където жената на неговия господар, му причинила много беди и се стигнало до това, че го хвърлили в тъмница; но Бог не го оставил. Понеже той бил въздържан, кротък, чист и непорочен по душа и тяло, не паднал под тежестта на всички тези нещастия, но по Божието благоволение той ги понесъл търпеливо, като възложил упованието си на Господа. И Бог накрая го възвеличил, като го направил глава на Египет и всичките му области; и покорил под нозете му, всички негови братя, които го ненавиждали. Тези упоменати лица и другите подобни на тях, не получили от Бога чест в началото на своя подвиг и борба, но едва след като Той ги изпитал, и очистил посредством бедствия и скърби, и ги научил как да устояват по време на битка. И тогава, като видял, че мъжествено понасят бедите и скърбите и възлагат всичкото си упование на Господа, ги удостоил с чест посредством Своята Божествена помощ, а тяхните ненавистници подчинил на тях.

 

63. Пребъдвайте в търпение и не допускайте да се разслабват сърцата ви във време на бедствия, но въздавайте за тях благодарност, за да получите награда от Господа. Да има във всички вас – мир, истина, любов към Бога и взаимно благоразположение, и да няма раздори, клевети, противоречия, зла завист, неподчинение, гордост, обида към някой от хората, осмиване, тщеславие, ненавист или взаимно недружелюбие. В която обител има такива деяния, там се вселява Божият гняв. При това знайте, че нашият живот в този свят е твърде кратък; затова го ценете и не го похабявайте в нерадение, за да не ви застигне часът на смъртта, когато се гневите един на друг, и поради това да бъдете причислени към човекоубииците, както е писано: Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец  (1 Иоан. 3:15). Щадете се един друг, за да пощади и вас Господ. Защото това, именно, Той Сам внушава, когато говори: прощавайте, и простени ще бъдете (Лук. 6:37). Ако някой от вас бъде наклеветен, нека приеме това с радост, и всичко свое да предаде на Господа, Който е единственият праведен Съдия и Въздаятел. А който пък наклевети своя ближен, нека побърза да се смири пред Господа и да поиска прошка от него, та да го помилва Господ. Не допускайте слънцето да ви залезе гневни, както ни учи Писанието (Еф. 4:26); но изтръгвайте из корен от вашите сърца измъчващите ви зли помисли, каквито имате един към друг, та по такъв начин да прекъснете всеки зародиш на омраза, корен на която са ненавистта и завистта. Тези две страсти са особено пагубни, ненавистни и на Бога, и на хората; повече от всичко, несъответстващи на който и да било от вярващите, или Божиите раби. Поради това никой от нас да не се хвали, в своето крайно безумие, и да казва: аз победих брата си, и няма да има за него пощада. Този, който говори и мисли така, да знае, че е предал душата си в ръцете на смъртта и, че неговото наследие ще бъде там, където има плач и скърцане със зъби, където червеят не заспива и огънят не угасва.

 

64. Нека се пробудим от духовния сън, докато все още се намираме в това тяло, и да заридаем, оплаквайки себе си от цялото си сърце ден и нощ, за да се избавим от това страшно мъчение, стенание, плач и мъка, които не ще имат край; да се предпазим от широките врата и широкия път, водещ към погибел, въпреки че твърде много хора ходят по него, но да влезем през тесните врата и да поемем по стръмния път, водещ към живот вечен, макар и малцина да вървят по него. Само тези, които вървят по последния са истински подвижници, които получават с радост наградата за своите трудове и наследяват небесното царство. Който пък  не е съвсем готов да застане там, го умолявам да не бъде нерадив, докато, все още има време, за да не се окаже без елей в определения час, и тогава да няма кой да му продаде. Защото така се случило и с тези пет неразумни девици, които не намерили от кого да си закупят. Тогава те възридали, казвайки: Господине, Господине, отвори ни! А той им отговори и рече: истина ви казвам, не ви познавам  (Мат. 25:11-12). И това станало с тях не по някаква друга причина, а поради леността им. След това те, макар и да се пробудили и да започнали да хлопат, това вече не им послужило за нищо, защото Господарят на къщата станал и заключил дверите, както е написано. Ще ви приведа и друг пример, подобен на този. Когато Ной влязъл в ковчега заедно със своите синове и техните жени, както и с всичко останало което било с тях, и залостил дверите му, заради водите на потопа, изпратени върху вършещите зло, той не ги отворил повече, също не допускал и синовете си да гледат това ужасно зрелище, което било за наказание на нечестивите; още повече, че след затварянето на дверите, те вече не можели да влезнат там, и да бъдат заедно с праведниците, но всички погинали от водите на потопа, поради своята леност и непокорство. Защото Ной в продължение на тези сто години, в които строял ковчега, непрестанно ги призовавал към по-праведен живот, но те не му обръщали внимание и не го слушали, от което и погинали.

 

65. Съхранявайте братството заедно и го устройвайте в мир, единомислие, смирение, страх Божий и молитви. Тогава ще се яви между вас в съвършенство красотата на Божия дом, и вие ще я обладавате с радост и веселие. Да ви украсява преди всичко, вярата, надеждата, любовта, смирението, страха, разсъдителността, благоговението, мира и братолюбието. Защото, който е придобил всичко това, вече е облечен в брачна одежда и ходи в заповедите на Духа. Пребъдвайте във всяко смирение и търпение, та да се изличат от вас страстите.

 

66. Този, който реши да постъпва според Божията воля, която е по-сладка от мед и е изпълнена с всички радости, ще бъде подпомаган и укрепян от самата нея, и тя ще дарува на неговата душа сили да извършва дивни дела и ще подготви пред него всички пътеки, приятни на Господа; и тогава не ще може нито един враг да му противостои, поради това, че той следва Божията воля. Но на този, който живее по своята воля, Бог в нищо не ще помогне, но ще го остави на демоните, които ще витаят в сърцето му ден и нощ, и в нищо не ще му дадат покой, и ще го направят безсилен и немощен във всички дела, както външни, така и вътрешни, и ще му причинят много други пагубни и вредни неща. Понякога дяволът вселява в тях радост и веселие; но в това не може да има радост, а само мъка и печал. Дори и да има нещо, което да прилича на радост, то не е истина, а само привидност, защото не е от Бога. Истинската радост изхожда от Бога и се дарува само на този, който постоянно принуждава себе си в това, да отхвърля волята си, и във всичко да изпълнява Божията воля. Волята, която действа в човешкото сърце, бива трояка: първата – от дявола; втората – от човека; третата – от Бога; към първите две Бог не проявява благоразположение, а само към тази, която е от Него. Разгледайте добре самите себе си, и отхвърлили всичко странично, възлюбете само едната Божия воля. Защото не е маловажно за човека постоянно да разбира Божията воля във всичко. Уверявам ви, че ако човек не отхвърли цялата воля на своето сърце, и не се отрече от всичко, и не се отърси от цялото свое богатство и имот, и не се покори на Господа чрез послушание на своите духовни отци – то не е възможно нито да познае Божията воля, нито да я осъществи, и ще бъде лишен от последно благословение.

 

67. Господ не ни е казал, че тук ще бъде въздаянието; но, че тук ще има изкушения, притеснения, лишения и скърби, а отвъд –  въздаяние. Този живот е път на подвизи и изкушения.

 

68. Ако вие бъдете търпеливи, послушни и покорни на своите отци, то Господ ще ви въздаде прекрасна отплата; и този подвиг ще се спомене пред лицето на Господа. Който се покорява на отците си, той се покорява на Господа, и който се покорява на Господа, той ще бъде покорен и на своите отци.

 

69. Преди всичко, да вярваме в нашия Господ Иисус Христос, да Му се покланяме и да Му се покоряваме, и да вършим Неговата воля във всяко време и всеки миг.

 

70. Нека ходим в страх Господен, така както ни е предписано – със страх и трепет да извършваме своето спасение (Фил. 2:12). Страхът Господен изкоренява от душата всички лукавства и грехове. Който пък не се бои от Бога, пада в много злини. Страхът Господен предпазва човека, докато не снеме от себе си това тяло, както е написано: приехме Твоя страх в утробата си, и стенейки от болка родихме духа на спасението (Ис. 26:18 – слав.).

 

71. Съвършен и богоподобен е този, който е незлоблив. Той е изпълнен с радост и в него се покои Духът Божий. Както огънят изпепелява много гори, когато го пренебрегнеш; така и злобата, ако я допуснеш в сърцето, ще погуби душата, ще оскверни тялото и ще ти навее много нечисти помисли; ще възбуди свади, раздори, клевети, завист, ненавист и други подобни лоши страсти, обременяващи самото тяло и причиняващи му различни болести. Побързайте да придобиете незлобието и простосърдечието на светиите, та нашият Господ Иисус Христос да ви приеме при Себе Си, и всеки от вас да може с радост да каже: а мен пък, заради незлобието, Си ме приел, и Си ме поставил пред лицето Си навеки (Пс. 40:13).

 

72. Бог говори чрез пророка: на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово (Ис. 66:2). Нашият Господ в Евангелието пък говори така: поучете се от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си (Мат. 11:29). И тъй, придобийте смирение и не носете в сърцето си гордост, свойствена на дявола. Който носи в сърцето си гордост, е причастен на демоните. Човек с надменно сърце е ненавистен на всички, защото неговите дела са показни: от което и пада в много грехове. Всички грехове са мерзки пред Бога, но от всички най-мерзостна е гордостта на сърцето. Който увещава или съветва горд, е подобен на човек наливащ вода в пробит съд, или на такъв, който заговаря прелитаща птица. Горделивите по сърце хора са презряни пред Бога; сърца пък съкрушени и смирени Бог не ще презре. Самата Божия любов, слязла при нас от висините, се смирила до краен предел. Нека възлюбим смирението, за да можем да извикаме: виж моето смирение и моя труд, и прости всичките ми грехове (Пс. 24:18).

 

73. Не следвайте похотите на своите очи и не се отпускайте в сърцето си. Защото похотта развращава сърцето и помрачава ума. Отдалечете се от нея, за да не ви се прогневи живеещият във вас Дух Божий. Нека се подвизаваме в чистота даже до смърт и по всякакъв начин да се предпазваме от скверните похоти: затова да избягваме съзерцанието на женската красота. Нека не сме роби на нечисти страсти и срамни похоти, които Бог ненавижда. Напишете Божието Име пред очите на вашите сърца, та вътре във вас непрестанно да отекват думите: вие сте храм на живия Бог  (2 Кор. 6:16) и обиталище на Светия Дух. Този, който е увлечен от нечисти похоти, пред Бога е подобен на безсловесните животни, лишени от всякакъв разум, по думите на псалмопевеца, св. пророк Давид (Пс. 48:13). И тъй, нека яростно да възненавидим онова непотребно око и да търсим чистотата, понеже тя е слава на Божиите ангели. Но ако, по внушение от дявола, паднем, – то нека станем отново чрез покаяние и да пристъпим към Този, Който е дошъл да потърси изгубената и блуждаеща в грехове овца. (Лук. 15:4).

 

74. Който не може да удържа своите уста и език, нека поне се погрижи, да не бъде многословен (Иов. 11:3 – слав.). Пази се, човече, възцари се над своя език, и не умножавай думите, за да не умножиш и греховете. Постави пръст на устата си и юзда на твоя език, защото многословния човек не оставя в себе си място за Светия Дух. Ако някой, все още начинаещ, беседвайки с тебе, те попита за нещо спасително за неговата душа, отговори му; но бъди като глух и ням, ако те пита за нещо, което не би му принесло полза.

 

75. Нека поставим стража на устата си, за да не произнасяме нищо лошо против никого, защото лошите думи са по-убийствени от всякакви отрови. Всички рани зарастват, но раната от езика няма изцеряване. Езика на невнимателния злодей, движен от дявола, е по-отровен от езика на змия, понеже той възбужда кавги и горчиви свади сред братята, посява смут и раздор между хора живеещи в мир и разпръсва многобройни общества. И тъй, не унижавайте другите и бъдете прилежни в мълчанието. Обичащият мълчанието пребивава най-близо до Бога и Неговите ангели, и неговото място е на небесата. Господ говори, че тогава Той ще опази твоите пътища, когато ти сам започнеш да пазиш устата си (Притч. 13:3).

 

76. Светото Писание свидетелства, че има два рода срам: един, от който се ражда грях; и друг, от който произлизат слава и благодат (Сирах. 4:25). Срамът от това да извършиш грях е истинския и спасителен срам; а срамът, препятстващ изпълнението на Божиите заповеди, е срам, от който се ражда грях. Не се срамувай да правиш нещо, което е съгласно с волята Божия, и не се прикривай в делото на истината; не се страхувай да възвестяваш Господнето учение, или словата изпълнени с премъдрост, и не се бой да откриваш своите грехове пред духовния си старец.

 

77. Нашият Господ движен от състрадание към душите ни, говори в светото Евангелие: горко ви, кога заговорят добро за вас и ви прославят, а не търсите славата Божия (Лук. 6:26; Иоан. 5:44). И така, нека се подвизаваме дори до смърт, противейки се на тщеславието като отсечем всички неговите  разклонения, за да не погинем. Бягай от тщеславието, защото мнозина са погинали от него. То подбужда човека към много трудове – пост, молитва, многобройни всенощни бдения, милостиня, раздавана пред хората и други подобни; но с всички тези неща той не постига нищо друго, освен срам и позор. Нека не се стараем да проявяваме в себе си нещо, особено велико, за да не погинем по тази причина, и да не се заплетем в многобройните разклонения на тщеславието, защото извънредно много са неговите демони. Да се устремим по-ревностно към придобиване на славата на светиите, както също и тяхната нищета, та да получим онази сладка Божия похвала:блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно (Мат. 5:3).

 

78. Нашият Господ Иисус Христос в Своето Евангелие е казал: с търпението си спасявайте душите си (Лук. 21:19). А също и: който претърпи до край, ще бъде спасен (Мат. 10:22; 24:13). Но с каква ревност ни подобава да се потрудим истински и да претърпим всичко до край, за да достигнем това, което ни е приготвено на небесата? Впрочем, нека не бързаме да се хвалим преди да сме проляли кръвта си; защото нито един художник не се хвали със своето произведение преди да го  завърши. Само този, който вече е победил с търпение, трябва да бъде наречен блажен. В свое време той ще бъде прославен на небесата, като Лазар.

 

79. Псалмопевецът Давид е казал: колко са сладки на гърлото ми Твоите думи! По-сладки от мед на устата ми (Пс. 118, 103). Също и: съдбите Господни са по-желани от злато, и дори от множество чисто злато (Пс. 18:10-11). Истински блажен е този, който бодърства и испълнява заповедите на нашия Господ Иисус Христос, докато достигне истинското познание за Него, така че да може да каже: дивно е за мене Твоето знание (Пс. 138:6). Бой се да си невярващ, за да не ти се прогневи нашия Създател. Който проповядва истината на неверник, укорява го или го учи, е подобен на човек, хвърлящ драгоценни перли в морската паст. Напротив, както водата се стича стремително надолу по наклонена стръмнина, така и словото Господне се влива в душата на вярващия.

 

80. Нека бодърстваме и постоянно да разгаряме в дома на нашия ум ревността към доброто, за да не ни нарекат нерадиви и лениви. Страстите никога не взимат връх над този, който е ревностен и с бодърстващ дух. Дори и да падне той някога, заради козните на изкусителя, неговата ревност в същия час го въздига. А нерадивият и ленив човек, нямащ ревност за богоугождение, ако падне поради изкушение от дявола, даже не забелязва извършения от него грях, защото сърцето му е твърдо, като камък, и той е подобен на усмирено и впрегнато муле, което всеки възсяда без никакво съпротивление. У такъв вид хора дяволът извършва всичките си похоти и цялостното си развращение и води всеки от тях където си иска, докато се изпълнят неговите неправди, и накрая те умрат в стенания и плач. Нерадивият прилича на сринат дом, напуснат от неговите жители, който вече няма  за никой никаква цена, но е отвратителен за всички, сякаш прокълнат, като жилище на ехидни, скорпиони и зверове; за него вече никой не се грижи, като съборен и запустял. Такова е състоянието на нерадивия! Погрижете се да съхраните ревността си и никога не я отслабвайте, за да не попаднете под властта на врага. Когато у човек е налице тази прекрасна ревност и добра загриженост, тя го предпазва и въздига от всяко падение и развала, тъй че такъв човек става място за упокоение на Светия Дух и, щастливо изминавайки своя път, още в този свят се удостоява да влезе в чертога на светците.

 

81. Чували сме, че когато блажения Павел разсъждавал за девството, казал за него: за девствениците нямам заповед от Господа (1 Кор. 7:25). Той нямал заповед, защото не всички могат да понесат това тежко иго: затова то е предоставено на свободния избор на тези, които имат сили да го понесат. Никой от девствениците да не се хвали с девството си, тъй като то е благодат от Самия Бог. Девството прогонва чувствата към жени, плътските помисли, гордостта на сърцето и любовта към всичко това, което е дяволско; то прогонва далеч от себе си също и нетърпеливия ропот, ненавистта към хората и светската слава; допринася за прилежността в богослужението, въздържа езика и назидава стомаха с пост. Когато то е украсено с всичко това, то бива жертва без порок и сквернота. Ако ти, девстваща душо, бленуваш за множество ястия, и се удивляваш от себе си (заета си със себе си), то ти ще се посрамиш във всичките свои дела. Ако не охраняваш своя език, ти ще бъдеш пуста в течение на целия си живот, и напразно си полагала велики трудове.

 

82. Да ходим праведно по този път, по който са вървяли светиите, за които е писано: блажени непорочните в пътя си, които ходят по закона Господен (Пс. 118:1). Сиреч, в телесна чистота, в чистота на езика, очите, ръцете, ушите, нозете, в праведни мисли пред Бога и с чисто сърце в отношенията ни един към друг, както казваме в молитвата: сърце чисто създай в мене, Боже, и правия дух обнови вътре в мене (Пс. 50:12).