Ето, Иона проповядва в Ниневия, иудеин сред беззаконници. Със страшна проповед влезе той в града, смути го със страшните си слова. Езическият град е в смут от проповедника евреин, като море се развълнува от излезлия от морето Иона и е връхлитан от буря, както вълните в морето. Иона влезе в морето и го развълнува; излезе на сушата и я смути. Когато той бягаше, морето се разлюля; когато той почна да проповядва, сушата се разтърси. Молитвата успокои морето, покаянието - сушата. Иона се молеше в големия кит, ниневийци се молеха в големия град. Молитвата спаси Иона, молитвата спаси и ниневийци. Иона бягаше от Бога, ниневийци се отдалечиха от чистотата. Правосъдието върза и Иона, и ниневийци като виновни. И Иона, и ниневийци принесоха покаяние пред Него и бяха избавени. Покаянието опази Иона в морето и ниневийци на сушата. Иона от случилото се с него узна, че каещите се ще бъдат помилвани. Благостта му показа върху самия него пример за милосърдието Си към грешниците - показа, че както той е избавен от Нея от морето, така Тя ще избави и затъналия в грехове град.

 

 

Ниневия се развълнува като море от излезлия от морето Иона. Праведният Иона си отвори устата, Ниневия чу и се смути. Един еврейски проповедник смути целия град. Устата му се напълниха със слово и възвести на онези, които го слушаха: “Горко ви!”, и определи, че участта им е смърт. Убогият проповедник се появи в града на исполините и гласът му разкъса сърцата на царете, срина целия град върху тях; с една дума отне всяка надежда, изля чашата на гнева. Чуха царете и се смутиха, свалиха венците от себе си и се смириха. Чуха знатните и се ужасиха, вместо с пищните си дрехи се облякоха с вретища. Чуха почтените старци и посипаха главите си с пепел. Чуха богатите и отвориха съкровищниците си за бедните. Чуха лихварите и като скъсаха ръкописанията си, започнаха да раздават милостиня. Чуха длъжниците и за да не останат длъжни, върнаха дълга си, а далите назаем опростиха дълговете. Всеки се грижеше както трябва за спасението си. Няма човек, който да замисля зло на някого. Всички се стараят да придобият в благочестив подвиг душата си. Чуха Иона крадците и оставиха даже онова, което им принадлежеше. Всеки сам осъжда себе си и е милосърден към ближния си. Никой не осъжда ближния си, а всеки сам съди себе си. Всеки обвинява сам себе си, защото Божият гняв счита всички за виновни. Чуха убийците и признаха, че сега не съдиите са страшни за тях. Чуха съдиите и прекратиха съда си; Божият гняв накара съдилищата им да замлъкнат; не искат вече да осъждат правото, за да не бъдат осъдени праведно. Всеки сее щедрости, за да пожъне от тях спасение. Чуха Иона грешниците и всеки изповяда греховете си. Развратният град чу Иона и веднага съблече от себе си мерзостите си. Чуха го господарите и възвестиха свобода на подвластните. Благоговейно го изслушаха робите и удвоиха уважението си към своите господари. Поради гласа на Иона знатни жени се смириха във вретища. Покаянието бе истинско и горделивите се облякоха със смирение.

 

 

А нашето покаяние в сравнение с това ми изглежда като не повече от сън. Нашата молитва в сравнение с молитвата на ниневийци ми изглежда като не повече от сянка; нашето смирение - като не повече от слабо подобие на тяхното смирение. Малцина от нас оставиха беззаконията си и през този пост. Ниневийци раздаваха милостиня, а ние, о, поне да бяхме престанали да нанасяме обиди! Ниневийци даваха на робите си свобода, а ние, о, поне да бяхме станали милостиви и към свободните!

 

 

Когато Иона бе пратен в беззаконния град, Правдата счете за нужно да го прати със страшно за града слово, даде му страховито решение. Страшният лекар бе пратен с жестоки лекарства в боледуващия град и той разкри и показа страшните си и силни лекарства. Благостта не прати пророка, за да погуби града, но проповедникът каза на жителите на града да принесат покаяние. Това им даде да разберат, че всеки болен сам трябва да се грижи за излекуването си. Той заключи пред тях вратите на покаянието, за да се вижда с какво усърдие ще хлопат по тях. Страшно решение възвести на ниневийци Иона - и те се съгласиха и признаха това решение за справедливо, за да покажат колко силно е покаянието за умилостивяването на Бога и колко съкрушение е необходимо на каещия се, за да получи милост със своята неотстъпност. Причината за болестта е грехът, собствената воля, а не някаква необходимост. Страшното слово, страховито като меч, всяваше ужас, та страхът да излекува и най-твърдоглавия от греховната болест. Лекарят, дошъл да излекува, показа на болния меч; градът видя този меч и се разтрепери. Лекарят застана пред болните като изпълнител на наказанието и те уплашени се вдигнаха и побързаха да отидат при покаянието.

 

 

Словото на Иона отсече като меч стари недъзи. Той лекуваше с тояга и това лечение стана по-действено от всички други видове лечение. Друг лекар заблуждава болния и го лекува; Иона проповядва и лекува с жестоко изобличение. Този мъдър лекар идва и с посещението си изпълва болните си със страх. Болният напуска леглото си, понеже вижда тоягата на гнева. Боледуващите от плътска похот стават здрави. Всеки се въздържа от плътско пожелание и сам става лекар за себе си.
 

Пиршествата при царете и вечерите при князете бяха прекратени. Когато и младенците се измъчват и не близват мляко, кой ще урежда пиршества? Когато не дават вода и на добитъка, кой ще почне да пие вино? Когато царят се е облякъл във вретище, кой ще се облича в пищни дрехи? Когато и блудниците са станали целомъдрени, кой не ще се въздържи от съпружеското ложе? Когато невъздържаните са изпълнени с ужас, кой ще помисли за смях? Когато веселите плачат, кой ще се утешава с шеги? Когато крадците са почнали да пазят правдата, кой ще ощети ближния си? Когато целият народ е във вълнение, кой ще се погрижи за дома си? Захвърлено е злато и никой не го краде; съкровищници са отворени и няма похитител. И неразумните си затварят очите, за да не гледат жени. И жените свалиха накитите си, за да не съблазнят онези, които ги гледат. Разбраха, че от това има двойна вреда и ако други се съблазняват от тях, то и за самите тях няма спасение. Прекрасните жени не попречиха на покаянието на жителите; те разбраха, че каещите се скърбят заради тях.

 

 

Така се лекуваха един друг и един от друг чрез покаяние. Никой не вкарваше ближния си в грях, всеки се стараеше да се избави от собствената си неправда, всеки предразполагаше ближния си към молитва и прошения. Целият град стана едно тяло, целият се пазеше изцяло. Всеки учеше и ближния си да не греши против другия, а като свой член се стараеше да направи и него праведен. Там никой не се молеше само за своето спасение, а всички, като членове на едно тяло се молеха един за друг. Целият град като едно тяло се готвеше за гибел. Непорочните не можеха да се надяват, че ще останат живи без грешниците; защото и добрите, и злите бяха свързани помежду си като членове. Праведните се молеха за грешниците грешниците да бъдат спасени. Грешниците се молеха за праведниците праведниците да бъдат чути. Непорочните се молеха порочните да се спасят. Порочните се молеха молитвата на праведниците да бъде приета.
 

Прекрасният плач на младенците подтикна целия град към плач. Вопълът на децата раздвижи силно и сърцето, и цялата вътрешност. Старците се посипваха с пепел, стариците скубеха и хвърляха на земята побелелите си коси, почтената старост се облече в безславие. Децата, като гледаха старците, ридаеха и викаха още по-силно. Старците плачеха за децата - тази добра опора на старостта. И едните, и другите ридаеха, понеже всички - и който трябваше да бъде погребан, и който трябваше да погребе - се готвеха за погребение. Ридание откри главите на целомъдрените младежи и девойки. По средата стои майката, възлюбените є са я наобиколили, държат се за полата на дрехата є, за да ги спаси от смърт. Уплашеното дете тича към скута на майка си. Младенецът се крие от Божия гняв край гръдта, която го е кърмила с мляко. Съмва се и се свечерява. Броят колко дни остават до определения срок. Броят колко дни са минали. Денят е изминал и плачат, че животът им е намалял, че заедно с отминалия ден е отминал и животът им.
 

Децата разпитват с плач и сълзи родителите си: “Кажете, родители наши, колко още остава до деня, определен от еврейския проповедник? Кога по неговото пророкуване ще слезем в ада? В кой ден ще бъде разрушен прекрасният ни град? Кой ще бъде последният ден, след който вече няма да ни има? Кога всички ще бъдем обгърнати от мрак? В кой ден по света ще се разнесе слухът, че сме загинали, и минаващите оттук ще видят града, затрупал жителите си?”.
 

Чувайки това от устата на децата си, родителите обливат с горчиви сълзи младенците и всички - и които питат, и които слушат - са паднали духом. От стенания родителите не могат да говорят. Скръбта е затворила широкия път на словото, плачът на възлюбените е пресекнал думите им. За да не увеличават мъченията на децата си, за да не умрат децата им от скръб преди определения ден, родителите сдържат сълзите си, макар да ридаят и вътрешно да се измъчват, без да знаят как благоразумно да успокоят питащите ги деца. Родителите се боят да открият истината - че по думите на пророка този ден не е далече и вече наближава, и подобно на Авраам утешават децата си с пророчество.

 

 

Исаак попита за жертвата: Де е агнето за всесъжение? (Бит. 22:7). За да не му отговори с въздишка и за да не унизи с това жертвата си, Авраам отклоняваше с ласкави думи въпросите на единородния си, докато не вдигна ножа. Авраам видя, че неговият син му зададе труден въпрос, но нито замълча, за да не опечали сина си, нито изрази скръб, за да не бъде жертвата, принесена със скръб. Авраам измисля как да успокои възлюбения си. Избягвайки явното, той предрича скрито тайнство. Като не желае да разкрие истината, я показва в цялата є яснота. Бои се да каже: “Ти ще бъдеш жертвата”, и предсказва, че ще има друга жертва. Самият той е убеден, че Исаак ще бъде принесен, но пророкува, че не той ще бъде жертвата. Устата на Авраам знае повече от сърцето. Устата, която трябва да се учи от сърцето, учи самото сърце. Знаещият ум мълчи, защото езикът пророкува, и умът, който е длъжен да учи на мъдрост, сам заимства мъдрост от езика. Аз и син ми ще отидем там - каза Авраам на слугите си - и ще се върнем при вас (Бит. 22:5). Мислеше да скрие истината и произнесе пророчество. И този, който държи на истината, действително е нелъжлив и словото му става пророчество, защото е измислено от него за полза.
 

И ниневийци употребиха подобна хитрост, за да успокоят децата си. Със сълзи на очи казваха на възлюбените си: “Бог е благ и многомилостив. Не ще погуби сътворения от Самия Него образ. И всеки ваятел пази старателно направеното от него изображение; колко повече Благият ще опази живия Си и словесен образ. Деца, градът ни със сигурност няма да загине, отечеството ни няма да се разори. Чрез заплахата с гибел Бог ни призовава към покаяние, чрез страшния Си гняв ни обръща към чистотата.

 

 

Колко пъти и вие, мили деца, сте търпели от нас вразумления, наказания, бой и след наказанията сте ставали по-умни! Но гневът ни е давал пръчка в ръцете не за да ви погубим. Наказвали сме ви, защото сте постъпвали лошо, но и сме се радвали, като сме виждали поправянето ви. И самите вие сте разбирали, че сме ви наказвали от любов, и самите вие ясно сте виждали, че сме ви нанасяли удари от благоразположение към вас. Наказанията послужиха за ваша полза. Чрез тях станахте достойни наши наследници. Това в наказанията, което ви оскърбяваше, се превърна в голяма радост за вас. Ударите бяха болезнени, но станаха съкровищница за приятни неща, скръбта ви се замени с пълна радост. От това, което знаете от опит за наказанията, които сами сте понасяли от мъдрата пръчка на родителите си, сега си направете извода, че и Бог, вразумяващият ни наш Отец, ни наказва пак за наша полза. Той вдига гневно жезъла Си, за да ни уплаши и да ни направи по-мъдри.

 

 

“Както ние, вашите родители, ви мъмрехме и наказвахме, за да ви научим и да ви направим добри, за да ви причиним скръб и с това да ви доставим полза, така и благият и милосърден Бог ни вразумява и наказва, та чрез това да ни спаси по благодатта Си и да излее върху нас изобилните Си щедрости. С жезъла Си Той доказва любовта Си към нас, с наказанието Си ни отваря съкровищницата Си. Ако и вие сте убедени, че сме ви наказвали само поради любовта си, то можем ли да мислим, че Бог ни наказва не поради любовта Си? Нека наказанията, които сте търпели от нас, бъдат за вас огледало, и в него ще видите, че и сегашното наказание е дело на милосърдие и благост. Нашата любов към вас съвсем не може да се сравнява с любовта, която Бог по милосърдието Си има към хората. Нашата любов към вас е несравнимо по-малка от Неговата любов към нас. И колкото и да е голямо наказанието Му, благостта Му е несравнимо по-голяма. Всяко Негово наказание е дар за хората. Утешете се, скърбящи деца, задръжте малко сълзите си, страхът ще премине, гневът ще отмине, градът скоро ще се утеши, отечеството ни ще се развесели. Наказващият ще се зарадва, когато види вас - децата Си, че сте се поправили”.
 

Такива и други подобни неща казваха ниневийци на възлюбените си. Като желаеха да ги утешат, предрекоха действително успокоение. И понеже се обърнаха бързо към покаяние, предрекоха вярно; както показаха на дело покаянието си, така и пророчеството им се изпълни на дело. Но и докато казваха това, не преставаха да плачат, и като се утешаваха, не прекратяваха скръбта си. Страхът задълбочаваше поста, ужасът - молитвата. Те разсъждаваха разумно, че щом праведниците нямат покой, то колко ли трябва да скърбят грешниците?

 

 

Тъй като краят наближаваше, царят излезе и се показа пред народа. Градът потръпна, щом го видя във вретище. Кой велможа при заплашващ гняв не се е побоял да се яви във висон? Плачеше царят, като виждаше целия град да скърби; плачеше градът, като виждаше пепел върху главата на царя. Плачеше царят за града, понеже той целият беше във вретище и в печал.

 

 

Плачеше целият град и дори камъните от стените призоваваха към плач. Кой се е молил така? Чии молитви са били толкова усърдни? Кой се е смирявал така? Кой се е унижавал така? Кой се е очиствал толкова много и от тайни, и от явни нечистоти? Кой някога е отхвърлял така удоволствията, също толкова любими, както и членовете? Кой някога, след като само е чул слово, е терзал така сърцето си за своите грехове? Кой някога, след като е чул глас от уста, е застенал така с духа си? Кой някога, след слово на убог човек, е бил така обземан от смъртни болки? Кой някога в покаяние си е представял така живо Бога пред очите си? Кой някога е виждал така ясно Правосъдния, измъкнал невидимия Си меч? Кой е виждал големия град - целия във вопъл и плач? Кой може да понесе вопъла и плача на деца, желаещи дълъг живот, когато чуват, че животът им се прекратява? Кой е в състояние да понесе вопъла на старци, търсещи си гроб и кой да ги погребе, когато чуват, че градът ще бъде разрушен? Кой може да изтърпи силния вопъл на младежи, които имаха пред очите си сватбен пир и внезапно биват обречени на смърт? Кой може да изтърпи вопъла и плача на новобрачни, които от брачния чертог трябва да отидат в преизподнята? Кой може да не плаче при вида на плачещ цар, който вместо в царския дворец е принуден да отиде в шеола и бидейки цар сред живи, да стане прах сред мъртви? Не за великолепна колесница слуша той, а за това, че градът му ще бъде разрушен. Не за удоволствия и приятни неща слуша, а за това, че смъртта ще го погълне; не за спокойно ложе, а за това, че и царят, и градът внезапно са обречени да се сринат в бездната на гнева.

 

 

Царят свика войската си, оплака воините и воините го оплакаха. Той пресметна в колко битки те са спечелили победни венци, припомни си в колко сражения са се прославили; а сега е смален, унизен и няма спасение и помощ. “Възлюбени, сега не е война - започна да говори той, - не е война, на която по обичая си да отидем и да победим и да тържествуваме колкото искаме. Дори исполините се разтрепериха от възвестената ни страшна вест. Побеждавали сме мнозина, но нас ни победи един евреин. Предизвиквали сме трепет у царе, а сами сме смутени от неговия глас. Покорили сме много градове и ето, той ни победи в собствения ни град. Майката на исполините - Ниневия, е уплашена от един убог човек. Лъвицата в леговището си се ужаси от евреина. Асирия гърмеше по целия свят, а гласът на Иона загърмя над нея. Ето как е унищожено семето на силния Нимрод!”

 

 

Царят даде добър съвет на могъщите си воини, като каза: “Възлюбени, съветвам ви и сега да не падате духом. Нека се подвизаваме като исполини, за да не погинем подобно на презрените хора. Който е благодушен и мъжествен при опасност, той, дори да умира, умира като доблестен, а ако остане жив, става прочут. Така че, ако и смъртта е знаменита, и животът - славен, то славният печели с мъжеството си две изгоди, както и малодушният получава като участ двойно зло, защото и смъртта му е позорна, и животът му е безславен. Така че нека да се въоръжим, да имаме кураж, да бъдем мъжествени и ще се прославим. Дори да не спечелим нищо, поне ще имаме име на воини, които са готови на всичко.

 

 

Чували сме от древно предание на бащите ни, че у Бога има правосъдие, но има и благост, че с правдата Си Той заплашва, а с благостта Си милва. Нека умилостивим правдата Му, и благостта Му ще ни прослави. Защото ако правдата Му е умилостивена, благостта Му е готова да помага. Ако правдата Му е умилостивена, щедростите Му се изливат върху всички. Дори правдата да остане разгневена, молитвата ни няма да бъде осъдена. Дори правдата да не бъде умилостивена, молението ни няма да бъде укоримо. Дали заради правдата или поради Божията благост, но покаянието няма да бъде отхвърлено. Възлюбени, нека си приготвим ново оръжие за новия град. Призовани сме на невидима бран, нека вземем и невидимо оръжие. Чували сме от предците си, които възвестяваха истината на света и чиито слова и славни деяния са достигнали до нас по предание, че човечеството не е лишено от разумна разсъдливост. По целия свят се говори за праведници, които са се спасили така. По целия свят е известно, че безразсъдният бива подлаган на осъждане. Чували сме също така, че нечестивите са били изтребвани заради дързостта си. Като в огледало се вижда, че всеки, който е вършил безсрамия, ще бъде посрамен. Това е показано на целия свят, но е възвестено също и покаяние, за да може който чуе за него, да отправя поглед към него. Покаянието е показано на земята, за да обръщат грешниците погледа си към него.

 

 

Кой не знае за страшния потоп? Не е далече от нас потопът, станал през дните на Ной, когато по знак на правдата цялото човечество загина във водите. То не бе лишено от разсъдливост и разумът не му беше отнет. Но тъй като, деца мои, живелите в дните на Ной, макар да имаха разум, безчинстваха, затова и заслужиха осъждане. И там имаше проповед за наближаващия потоп. Но нечестивите слушаха и още повече разгневяваха Бога, защото се присмиваха на проповедта. Удари на секира и длето възвестяваха за потопа, звук от режещ трион предупреждаваше високо за наводнението, но те се присмиваха на ударите на секирата, подиграваха се на ударите на длетото, докато ковчегът не бе построен и не се яви наказващото правосъдие. А когато правосъдието се яви, безсрамната дързост бе подложена на осъждане. Водните извори се отвориха и заклокочиха към подигравалите се нечестивци, потопът внезапно зашумя над присмивалите се нечестивци. Присмивалите се на ударите на секирата са наказани с екота на гръмотевици, присмивалите се на звуците на триона са ослепени от святкащите при гръмотевиците мълнии. Те се втурнаха към ковчега, на който се бяха присмивали, но той заключи вратите си за онези, които се присмиваха на построяването му.

 

 

“Братя, нека не пренебрегваме словото на евреина Иона. Да не гледаме на проповедта му с презрение, а да я разгледаме разсъдливо и внимателно да я изследваме от всички страни. Словото на проповедта му породи у мен голямо недоумение. Бих могъл да я сметна за дързост, да я приема за безумие, а него да нарека безумен човек; но той е огромна съкровищница на мъдрост, познание и разум, изобилен извор на ум.
 

Видът му е презрян и прост, но словото му е велико и достойно за уважение. Зададох му пред вас всякакви въпроси, за да изпитам сякаш в огън всичко, което каже той. Но той не трепна и не се уплаши, не се обърка, не се смути, не измени думите на устата си като вързан със самата истина, не се отклони от делото си, държейки го твърдо в паметта си.
 

Изкушавах го с ласкателство, но той не се съблазни. Заплашвах го, но той не се уплаши. Показах му богатство - той се разсмя. Показах му меч - той повече се разсмя. Презря меча, още повече презря даровете.
 

Друг можеш да съблазниш със съкровища, друг можеш да уплашиш с меч; него нито наказание го уплаши, нито подаръци го съблазниха. Въздействахме и с ласки, и със заплахи на този евреин; нито едните, нито другите имаха сила над него, и той се присмиваше и на ласките, и на заплахите.
 

Показах му богатство и той му се присмя; устата му се подиграха и с меча; сребролюбието беше победено от него и страхът от смъртта беше презрян.
 

Всяко казано от него слово разсичаше камъни с меча си. Той не се уплаши и от могъществото ми, не уважи славата ми. Не счете цялата ми слава за нищо повече от изхвърлена на земята смет; презря цялото ни богатство, още повече се присмя на нашия меч. Сякаш си е приготвил чело от мед и е дошъл в страната ни.
 

Нищо не можа да го принуди да уважи царското ни величие. В словото му виждаме сквернотите си като в огледало.

Виждаме в него и Бога, Който ни заплашва за нечистите ни дела. Виждаме в него и правдата, която е разгневена от греховете ни.

Виждаме в него, че решителна съдебна присъда сполетява града ни. Виждаме, че проповедта му излиза от устата на праведен. Това не е измислица, не е изобретение на хитрец.
 

Ако проповядваше мир, бихме могли да помислим, че това е измислица и той проповядва добро нещо, за да получи хубава награда.

На този, който обича изгодите, предсказанията му са благоприятни; и обещанието на предсказващия от жажда за печалба е празно обещание. Халдеят от глад нарича часа на раждането благополучен, за да получи повече от неразумния. Предрича богато наследство не с намерението да даде нещо, и действително не дава нищо, а с обещанието за богатство иска да плени човека и да му вземе дори онова, което е имал.
 

Само правдивият лекар казва истината на болния. Като отиде в дома на болния, не я скрива и в спалнята му говори високо за мъчителни обгаряния; не се бои да каже на страдащия, че е нужно да му извади зъб; не се бои да открие мнението си и пред царя; не се страхува да предложи и на царския син да изпие силно действащо лекарство; не се бои и от страшен човек, когато прави превръзки и разрези; не трепери и пред силен, когато изтощава силата му с обгаряния.
 

Кой ще нарече лъжец пророк, който възвестява гняв? Не е измамник този, чийто глас предизвиква такова смущение. Ако словото му е жестоко, то духът му е правдив.
 

Добрият лекар, макар да не знае страх, се труди за награда. А този евреин превъзхожда лекарите; не иска да вземе от нашия град дори насъщния си хляб.
 

От деня, в който дойде при нас, пази строг пост и скърби. Кой го накара без каквато и да било изгода за себе си да ни проповядва голям гняв? Защо не се бои да проповядва това в нашия град?
 

Чували сме от евреите за Моисей и Илия, че постели и живеели без храна по четирийсет дни. Нима и този пророк евреин си е определил такъв пост?
 

Щом този праведник пости, нека и ние, съгрешилите, да започнем да постим. Щом този светия се моли, нека вретище и пепел да смирят и нас. Може би той пости и се моли, за да не се окаже лъжец пред нас, и се стреми към това градът действително да бъде разрушен и проповедта му да се окаже вярна.
 

Понеже той се въоръжава против нас с пост, то и ние ще се борим с него с пост. А и не с пророка ще се борим чрез покаяние, защото не той ни причинява зло, а греховете ни; не този евреин ще разруши града, а нечестието ни.
 

Вие, възлюбени, имате друг невидим враг; с него трябва да се борите мъжествено. Известно ни е преданието за древния праведник Иов; вероятно и безсловесните животни са чували за славните му деяния. Изкушението, на което беше подложен той, разгласява като тръба победата му по земята. Преданието на отците ни гласи, че сатаната бил негов обвинител. А щом лукавият е обвинявал древния праведник, няма ли в още по-голяма степен да отвори устата си за обвинение против грешниците? Наистина злобата му против праведниците и против грешниците е различна, но заедно с това е и еднаква. Лукавият преследва праведника, за да стане той по някакъв начин грешник; а грешника убива, за да не би да се обърне по някакъв начин. Той събори къщата на Иововите синове, смеси кръвта им с питието и чашите им с телата им. Срина и пиршествените съдове, и къщата върху обитателите. Може би му е разрешено да разруши и нашия град и нашето отечество. Побеждавали сте с оръжие царе в броня, надвийте сатаната с молитва. Затова нека полковете ви излизат на война с него. Свалете от себе си ризниците си и ги захвърлете, въоръжете се против него с вретища. Строшете и захвърлете лъка си и прибегнете към молитви. Откажете се от този слаб меч и изберете победоносния меч. Единствено острието на поста може да отсече тайните неправди на нашия град. Победите, спечелени от вас по време на война, не означават нищо. Ако сега спечелим победа, тя ще бъде над всички други победи. И понеже аз командвах в другите войни, нека бъда пръв и в тази жестока война. Въоръжете се като мен и излизайте на бран, възлюбени мои воини”.
 

Царят стана, съблече пищните си одежди и всички съблякоха дрехите си. Царят побърза да се облече във вретище и всички подобно на него се облякоха в скръбни дрехи. Асирийците, които обичаха да се украсяват с великолепието на одеждите си, внезапно се появиха в печални дрехи и с космите на вретищата си изобразиха тайната на Иаков. Понеже избраха скръбта и се отдадоха на нея, покаянието победи. Спечелена беше победа над сатаната, както над Исав, над учителя - също, както и над ученика му. Ниневийци станаха победители като Иаков, учениците - също, както и учителят им.

 

 

Царят свика военачалниците си, изведе и огледа войската си. По цялата войска тръгнаха вестоносци и казваха: “Всеки да се покае. Оскверненият да си съблече сквернотата, за да не бъде победен от нея в битката. Користолюбивият да се откаже от скъперничеството си, за да не се смути по време на битката. Гневящият се на ближния си да се помири с него, та разгневеният Правосъден да се помири с него. Нека няма вражда в сърцето, за да няма пречка за избавлението. От устата ти да не излизат думи на раздор, за да получи градът ни благословение от Божиите щедрости. Никой да не угнетява и да не притеснява, да не се кълне и да не мами, за да не изпита на дело справедливостта на страшната присъда, произнесена против нас. Да разкъсаме оковите, с които е вързано сърцето ни, за да няма пречки за молитвата ни. Никой да не пожелава грях, за да не ни постигне двойно наказание”. Това и други подобни неща провъзгласяваха вестоносците в големия град.

 

 

Царят стоеше в дълбоко съкрушение и призоваваше града към също такова съкрушение. Като определи за войската си пост, той й даде истинско оръжие. Призова войските си към молитва, в която е цялото спасение. Нареди всички да се молят, тоест даде лък, чиито стрели са победоносни; даде броня, която да прикрива по време на нападение; даде меч, страшен в ръката на онзи, който го държи.

Като уреди и славно въоръжи по този начин войските си, царят се обърна към града, за да въоръжи и мъжете, и жените, така че целият народ да може да се подвизава и да се спасява. С вретището си показа пример и на града как да се въоръжи с вретище. Хитрият ловец, синът на исполина Нимрод, престана да поразява зверове и вместо пустинни зверове поразява сквернотите на народа си; не преследва плячка в дебрите, а очиства града от беззакония; остави зверовете извън града и поразява беззаконията вътре в него. Презира жлъчта на змейовете и услажда с пост духа си. Вместо с великолепна колесница ходи пеш из града и подтиква цялото население към покаяние. Обхожда скритите места, за да очисти и тях от скверноти. Ходи смирено, за да подкрепи изпадналия в смут град, и със смирената си походка сее мир по улиците.

 

 

Като вижда това, Иона се удивлява. Като вижда тържеството на ниневийци, го е срам от народа му. Заплака за Авраамовото семе, като видя, че Ханаановото семе е благоустроено, а Иакововото семе безумства, като видя, че необрязаните си обрязаха сърцето, а пък обрязаните се ожесточиха по сърце. Големеещите се със съботите презряха обрязването и го направиха нито спасяващо, нито умъртвяващо.
 

Ниневийският цар знае, че причината за гнева е беззаконието и отсича причината за злините; и бурите веднага престанаха. Лекарят, посетил града, знае какво лекарство е подходящо за него; и лекува заболяването на града с пост - с това славно лекарство, изгонва греха от града с вретище и пепел. Тъй като ниневийци престанаха да грешат, то Благият удвои благодатта Си. Те се отказаха от имущество и печалби и градът и отечеството им се спасиха. Иона им поиска дълговете за престъпленията; постът им опрости греховете. Ниневийци се съвещаваха на събранията си как да се спасят. И целият народ си наложи пост, за да умилостиви с него Бога.

Кой ще възвести на ниневийци съкровените Божии тайни, че постът може да промени страшното Божие решение? Иона не им възвести това, той се боеше, че те няма да бъдат опростени. Иона проповядваше на ниневийци, че решението на съда не подлежи на промяна. Те повярваха на думите на Иона, но все пак отвърнаха от себе си страшната присъда. Понеже бяха мъдри, разбраха какъв е Бог и какво представлява човекът, разбраха, че човекът винаги е човек, а Бог е милосърден.

Видяха, че пророкът е строг, но знаеха, че Бог е милостив. Не възразяваха на строгия, за да умилостивят Милосърдния. Предоставиха на пророка правдата, а на Бога - благостта. Иона им отне надеждата; но постът увеличи упованието им. Иона разкъса сърцето им, но молитвата укрепи духа им. Гневът пламна силно, но вретищата охладиха силата му. Облаци разпростряха гъста мъгла, но при вида на вретищата се разпръснаха. Въздухът бе мрачен, но покаянието го направи светъл. Жителите на Асия се разтрепериха, но въздържанието ги укрепи. Потресеният град беше готов да падне, но щедрата милостиня го подкрепи. Същото богатство, което увеличи престъплението, заличи греховете. Младенците оцеляха на ръцете на майките си, защото се научиха на пост и молитва. Старци викаха във вретищата си, и поддържаха живота си. Понеже заплакаха с болка, младежите запазиха брачните си венци. Понеже се облякоха със скръб, невестите направиха чертога си чист. И лишаваните от вода животни викаха всяко по своему. Гласовете на хора и животни се сляха в нечуван дотогава вопъл.

Правдата чу вопъла им и благостта избави града от деня, предвъзвестен от Иона. Смущението не преставаше, молитвата бе постоянна, пост следваше след пост, вретище се усилваше с вретище, пепел се добавяше към пепел. Там очите не преставаха да проливат покайни сълзи, езикът не замлъкваше, викайки и умолявайки за щедрости. Там ухото не чуваше нищо друго, освен гласове на плач и вопъл, който се носеше от всички страни. Там очите не виждаха светло лице и усмихващи се устни. Печалните и съкрушените непрестанно проливаха нови сълзи, принасяха покаяние, раздаваха всякаква милостиня. Всеки ден извършваха богослужения, там ежедневно се възобновяваха велики молитвословия, там ежедневно се виждаха спасителни моления. И накрая по Божието милосърдие там бликна извор от всякакви утешения.

 

 

Мъжете и жените се облякоха с непобедимото за всички целомъдрие. Там ненарушимата чистота се охраняваше от пост. Взаимното благоразположение подслади речта им. Единодушието и съгласието ги свързаха помежду им като членове. И благостта се наведе към тях, изля върху тях щедрости като роса. У младежите се появи взаимна любов един към друг, у мъжете - праводушие към ближния, у гневящите се - помирение, у скараните - единодушие, у жените - тишина и полезно мълчание, у старците - дух на миротворство и полезен съвет, у младежите - целомъдрие, у девиците - скромност, у господарките и слугините - единодушие. Там никой няма презрителен поглед, всички са облечени с бедни дрехи; там у никого няма раздразнителност, завистта и гневът се прекратиха. Еднакво е благоговението на роби и царе, една е напитката на слуги и господари, един е хлябът на смирението у богатите и у бедните, еднаква е дрехата на наемника и аристократа - вретище, целият град носи едно иго - покаянието.
 

Всички имат една работа - всички заедно да получат избавление. Там има ежедневно ридание на всякакви гласове, там има ежедневно стенание от много скърби, навсякъде се разнася вопъл от различни болки. Целият град е в смут от явилите се заплахи, всички видове ужаси са нападнали целия град. Той целият бе в страх, като птица на люлеещ се клон; и се люлееше и трепереше като тръстика от вятъра. На разсъмване не мислеха, че ще настане вечер; когато се стъмваше, не очакваха, че утрото ще засияе за тях. Смъртта беше непрестанно пред очите им. Целият народ трепереше, целият град беше на ръба на гроба.

 

 

Иона броеше дните. Ниневийци брояха греховете си. Иона пресмяташе нощите, Ниневия оплакваше неправдите си. Тя прекара шест седмици в плач, бдение и вопъл. Иона седеше в сенница, ниневийци плачеха в града. Иона видя сълзите им и много се боеше от поста им. На него му правеха  сянка листата на една тиква, а при тях беше зноен пек. Неговата сенница падна, а тях ги покри десницата на Всевишния. Иона видя как душите им се изливат като вода пред Всевишния, видя как царе се търкалят в праха и постят, видя как младенци плачат, телета мучат и агнета блеят, видя как майки проливат сълзи за децата си и лоното на младенци бива умивано от сълзите на родителките им.

 

 

Вижда Иона, че ниневийските старци скърбят, а старците от народа му се отдават на разврат. Вижда, че Ниневия съкрушава сърцето си, докато Сион живее в разкош. Вижда Асирия и увеличава презрението си към надменния Иерусалим. Вижда, че нечистите стават целомъдрени, докато дъщерите на народа му се оскверняват. Вижда, че в Ниневия бесноватите са замлъкнали и са познали истината, а в Сион пророкуват лъжливи пророци, изпълнени с измама. Вижда как при езичниците идолите биват натрошавани пред целия народ и поглежда към жилищата на своя народ - там всичко е изпълнено с идолопоклонство. Евреинът бива вразумен от езичници и престава да се - Илия, и че езичници почетоха преследвания от Саул Давид.
 

Иона се бои да не би проповедта, с която е пратен, да се окаже лъжлива. Защото знае, че всичко предсказано от него може да бъде отменено чрез покаяние. Вижда, че езическите дъщери отхвърлят суеверията на бащите си, и плаче за дъщерите на народа си, плачещи за Тамуз . Вижда, че в Ниневия влъхвите и гадателите са изчезнали, а в Иудея се разхождат магьосници и халдеи. Вижда, че жреците със собствените си ръце разрушават асирийските жертвеници, а в Сион всеки издига пред портите си жертвеник. Вижда Иона, че Ниневия като църква е събрала синовете си, цялата се е очистила и постът в нея е на почит; а иудеите са превърнали светия храм в Сион в разбойнически вертеп. Вижда, че ниневийският цар се покланя на Бога, а Иеровоам се кланя на телци. Ниневийци с вопли изброяват пред Бога беззаконията си, а евреите принасят синовете си в жертва и заколват дъщерите си за демоните. Ниневийци в пост изливат сълзите си пред Бога, а евреите възливат новото си вино пред истукани. При ниневийци ухае на аромат на скръб, в Сион се носи миризма на идолско кадене. При иудеите надеждата изчезва, при езичниците упованието нараства. При иудеите има пищност, при ниневийци - смирение; в Иудея - явно нечестие, в Ниневия - голям плач.

 

 

Живите плачат за починалите, а ниневийци оплакват живите. Всеки плаче за сина си, ридае за сродника си. От плач и пост красотата на жените е повяхнала. Всеки целува ближния си и пролива сълзи на гърдите му. Голяма скръб имаше там, голямо страдание. Живите се готвеха да слязат в преизподнята на земята. Колкото по-малко дни оставаха, толкова по-изобилни сълзи се проливаха, сякаш вече са загинали и не са сред живите. Настъпваше денят, в който градът трябваше да бъде разрушен, наближаваше денят, в който той трябваше да загине, и в целия град имаше плач, ридание и вопъл. Земната пръст се намокри от очите на онези, които я обработваха. Родителите поставиха децата си пред себе си, поставиха пред тях и наследството им и оплакват и наследниците, и наследството. Стоят младоженци и невести един срещу друг и плачат един за друг.

Чия душа ще се сдържи при вида на такава гледка? Стоят младоженци и невести и воплите и сълзите им се смесват. Стоят момци и моми и при вида на красотата и снажността им вопълът достига до небесата. Стоейки на земята, си мислят, че тя вече се е разтворила или плава като кораб и се клати под тях. Стоят старци и старици заедно с тези, които би трябвало да ги предадат на земята, и високо ридаят и плачат, викайки: “Кой ще ни затвори очите, кой ще ни погребе?”. Плачат за смъртта си, че няма да има погребаващ и утешаващ, плачат за погребението си, че няма да има кой да им изкопае гроб и да ги погребе. Плачат за пищните си дрехи, че няма да има кой да прикрие с тях голотата им. Всеки с горест си представя живо смъртта си и като държи това в мислите и паметта си, ридае горчиво. Всеки мисли за това на какъв ли край са обречени, каква ли смърт им се готви? На всеки сърцето му се къса, щом чуе, че земята ще се разтвори; лицето му се изменя, щом чуе, че земята ще се разруши. Стоят царе и царици; вместо багреници, върху тях има вретища, и мисълта, че утре вече няма да ги има, увеличава мъките им. Всеки прегръща пръстта и се моли на Бога. Всеки се моли с вопъл и пълни шепата си с пепел. Няма ридание, което там да не се чува. Дори стените биха пролели сълзи при вида на вретищата, посипани с пепелта на скръбта.
 

Всички са във вретища, и целите дни са непрестанна тъмнина, дори въздухът се помрачи, небесата се смутиха, внезапно - облаци и бури, гъста и непроницаема мъгла, удар след удар, гръм след гръм, мълния след мълния, навсякъде - трепет и свиване на сърцето. Всеки гледа към земята, мислейки, че тя вече се руши. Всички плачат един за друг, представяйки си, че всеки момент ще погинат. Всеки плаче за брат си, ридае за възлюбения си. Всеки вика ближния си при себе си, за да го погледне и да се насити на гледката на лицето му, защото срещите им скоро ще престанат и ще слязат заедно в ада.
 

Когато определените дни бяха към края си, те се хванаха един друг за ръце, стояха и се готвеха за смърт. Накрая настъпи денят, отнемащ всяка надежда, денят, в който гневът трябваше да се разрази, настъпи и нощта, последвала шестте седмици. Всички размишляват със сълзи: “В кой час ще бъде разрушен градът? Вечерта ли ще бъде сринат или ще падне на сутринта? В коя стража  ще се разнесе изпълненият с болка глас? Мислят, че градът ще падне вечерта, но вечерта настъпи, а градът им стои. Мислят, че ще бъдат погълнати през нощта, но и нощта ги запази живи. Мислят, че ще бъдат изтребени по време на най-дълбоката тъмнина, но и тъмнината отмина, а те не погинаха. Предполагат, че градът ще падне на сутринта; утрото настъпи и надеждата нарасна. Точно тогава, когато се считаха за погинали, внезапно настъпи избавление. И всеки гледа с радост ближния си.

 

 

Четиридесет дни земята не преставаше да се тресе. Иона стоеше надалече и се боеше да не би да се окаже лъжец. Накрая трусовете и люлеенето спряха. В същото време, когато изчезна всяка надежда, беше получена вест за милосърдие и видяха знамение на помилване, видяха го в това, че земята престана да се люлее, гръмотевиците и мълниите утихнаха. И слухът, и зрението се зарадваха. Като видя сълзите им, Благият им помилва живота.
 

Макар че не умряха, мъчението им беше голямо, още приживе вкусиха смъртта. През тези шест седмици дори за мъртвите имаше по-голямо спокойствие, отколкото за тях, останалите живи. Те бяха също такива мъртъвци, само че непогребани. Брат срещаше брат си и не разпознаваше лицето му, приятел срещаше приятел и не го различаваше на вид. Слухът не бе в състояние да различи глас от глас и окото също не можеше да отличи един образ от друг. От страдания те заприличаха на мрачни сенки, от строгия пост станаха подобни на обгорели главни, от бденията плътта им се стопли, останаха само кожа и кости.
 

Когато Иона мислеше, че градът вече ще падне, в същия този ден и час той бе избавен от гибел. И буреносните облаци, и мъглата се разнесоха, разсеяха се и внезапно изчезнаха, настана тишина, надеждата се увеличи и мъртвият град възкръсна. Иона се облече в голяма скръб, лицата на ниневийци засияха. Вестта за избавлението беше предадена на всички, щом видяха, че въздухът стана светъл. Коленичиха за молитва, вдигнаха ръце към небесата, устата на всички благодариха, езикът на всеки възхвали Този, Който в гнева Си им върна живота заради покаянието им.
 

Умилостивявайки живеещия на небесата Господ, казваха: “Ти ни развесели - народа Си на земята, като ни въздигна от праха; дари ни нов живот. Намерихме в ръцете Ти подадените ни блага. Ти не излъга очакванията ни, защото ни върна от гибел към живот. Намерихме в ръката Ти ключа на покаянието; защото от Божията съкровищница ни е дадена добра надежда”.
 

Каква полза щеше да имаш, евреино, ако всички ние бяхме погинали? Каква щеше да бъде изгодата за теб, проповедника, ако всички ние бяхме предадени на смърт? Каква щеше да ти е печалбата, сине Аматиев, ако всички ние бяхме замлъкнали в ада? И сега каква ти е вредата от това, че се прослави с нашето покаяние? Каква ти е скръбта от това, че ни изцери и всички вкупом ти отправяме благодарност? Защо скърбиш за това, че придоби нашия град? Защо тъгуваш, победителю, когато ние, каещите се, съставляваме твоето тържество? Трябва да се радваш, че стана възстановител, а не разрушител. За твоята радост е достатъчно и това, че развесели ангелите на небесата. Трябва да се радваш на земята, защото Бог се зарадва на небесата. Нека това, че всеки е познал Бога, да ти повдигне духа. А това, че градът и царят те честват, да ти утеши душата. Погледни спасилите се младежи и се моли за удължаване на живота им. Погледни децата, опазени, за да бъде възвеличена паметта ти. Иона, благослови града, който се избави от заплашващо го наказание. Благослови отечеството ни, отсега нататък то ще провъзгласява името ти. Шест седмици устата ти не са вкусвали храна; прекрати поста, прекрати тъгата. Развесели се заедно с нас, евреино. Днешният празник е велик, споменът за него ще се запази във всички родове. От бащи на синове ще се предава за скръбта ни и за избавлението ни”.
 

Това и много други подобни неща казаха ниневийци на Иона. Иона седеше извън града. Целият град излезе при него. И всички чуват, че Иона пита и отговаря на някой, който го пита. Светият Дух, Който говореше в устата му, спореше с него. Разговаряха двама - Бог и пророкът. Целият град чува, че пророкът говори за някаква тиква, за себе си, за Господ и за града; чува, че той спори със своя Господ за града. В устата му се чуват словата на двете разговарящи страни. Евреинът е посредник между тях. Голямо множество хора се събра да слуша словата на пророка; и понеже той говореше на Господ на техния език, да слушат, че той скърби и моли за смърт, понеже тиквата му е загинала; а му отговаря Светият Дух, Който го надвива чрез собствената му уста и от името на Бога се бори с него чрез собствения му език. Да слушат как Бог му казва в защита на града: “Иона, ти скърбиш толкова много за гибелта на една нищо и никаква тиква, която дори не си отгледал. Една нощ направи тиквата да порасне, една нощ и я направи да изсъхне. Сравни тази изсъхнала и погинала тиква с този град. Нека тя ти бъде учител, научи се от нея на благоразумие, от примера на тази нищо неструваща тиква осъзнай що е милосърдие. На теб ти е жал за тиквата, а пък на Мен Ми е жал за града, който чрез теб стана град на каещите се. Разпъваш сенник на земята и накрая унищожаваш града. Цениш нищо неструваща тиква и преобръщаш камъка на основите. Къде е справедливостта ти, Иона, когато сравняваш града с тиква? Към сенника си добър, а към града си жесток. Тиквата, която служи за храна, за теб е по-важна от онези, които вкусват. Тиквата, дадена за храна, за теб е по-ценна от каещите се. Да не би според теб листата на тиквата да са по-добри от разумните хора, стъблата и цветовете й - по-добри от младежите и децата?”.
 

Градът чува това и в един глас въздава хвала на Бога, Който заради тях влиза в спор и съд, и води борба от тяхно име. Бог прави пророка посредник; той беше обвинител в съда, и стана обвиняем; оправда ги, макар да не искаше. Бог превърна думите му в лъжа, за да се спасят жителите на града. И Иона се покая, и Бог остана истинен. Праведниците не скърбят за покаянието на грешниците, и Иона не скърби за покаянието на грешниците. Сега му се удава възможност да възвести на града за избавлението и би било несправедливо да премълчи за това. Каещите се не знаят в какво състояние са делата им, колко е разгневена правдата, как покаянието дарява живот. Иона проповядваше, за да покаже колко е разгневена правдата; изсъхналата тиква високо проповядваше как милва благостта.
 

Наобиколилият Иона народ гръмогласно въздаде хвала на Бога за всичко, което беше чул с ушите си и видял с очите си. С ушите си слушаха праведника, с очите си видяха тиквата. В тиквата, която израсна неочаквано, видяха свръхестествено знамение; от гибелта й се научиха на нещо по-голямо и узнаха, че Божието милосърдие е над всичко.

 

 

Ниневийци вземат с любов проповедника евреин, носят го на ръце, поставят го с чест на престол като цар и му се покланят. Множество каещи се му поднасят даровете си, предлагат му десятъците си, и каквито обети са давали по време на скърбите си, вземат всичко това и му го носят. Младежи му носят пръстени и момчета - верижки; подаряват му огърлици, пояси и щитове. Царят отваря пред него огромната си съкровищница и му определя като дар множеството си богатства. Устата на всички възхваляват Бога като милосърден. Устата на всички благославят Иона като проповедник. Слагат в колесница даровете и десятъците, дават мъже, за да го придружат с почести до страната, откъдето е дошъл. Такива почести са въздадени на Иона. Аматиевият син беше почетен като цар или като царски син.
 

В морето го носеше риба, на сушата го носи царска колесница. В земната бездна бе унизен, на земята бе възвеличен. Когато пътешестваше в морето, го предшестваха риби, на сушата го предшестват конници. Той разлюля морето, когато се спусна, и сушата, когато излезе; смути рибите в морето и хората на сушата. Страшна буря се развихри в бездните и голямо вълнение в града. Когато се спусна във вълните, страшните морски животни се ужасиха; и когато излезе на сушата, укрепени градове го приемаха при себе си. Огромна беше рибата, която го погълна, могъщ беше царят, който го прие. Рибата му приготви пътека, царят му подравни пътя. Риби съпровождаха рибата, конници - колесницата.
 

Ниневийският цар изпрати напред вестоносци, за да приготвят за пророка жилища по пътя. Бог посочваше на рибата накъде да плува и царят посочваше пътя накъде да съпровождат пророка с почести и дарове. С големи почести шестваше той, всички излизаха да го посрещнат, с трепет му се покланяха. Царете трепереха от него като от страшен проповедник; страхувайки се от проповедта му, го умилостивяваха с големи почести. Всеки град, щом го видеше, се ужасяваше, сякаш идването му заплашваше с разрушаване. Градовете му въздаваха почести, научили се от примера на Ниневия. Тя стана огледало, в което целият свят видя правосъдието.

 

 

Когато стигна до страната си, до границите на народа си, Иона почна да отпраща изпращачите, да ги моли да си тръгнат с мир от него. Боеше се, че ще видят идолопоклонството на народа му, че поправените чрез покаяние ще се развратят сред беззаконниците и произлезлите от езичниците ще се научат на нечестие от народа му. Опасяваше се, че раната, която бе затворена и излекувана, пак ще се отвори. И отвратителният пример на долни хора е вреден, а колко по-гибелен е примерът на този, който стои нависоко и пада? Щом и унизеният беззаконник вреди, то колко по-вредоносен е грешникът, който безчинства и не знае срам? Безсрамният грешник сякаш насила поставя закваската си в другите и с близостта си и общуването си довежда и другите до дързост.
 

Иона се боеше да не би беззаконният народ, предаващ се на всякакво нечестие и дошлите добронравни езичници да направи нечестиви. Но го беше срам да ги отпрати без никаква причина и беше неприлично да не се погрижи за тях. Боеше се да ги води със себе си, за да не би Ханаановото семе, като дойде при Авраамовите синове, да им се присмее. Иона благодари на онези, които го бяха съпровождали, любезно ги целуна, преподаде им своето благословение, мъдро ги настави, кротко ги посъветва да се върнат, увещаваше ги да последват дадения им съвет - да послушат словото му. Но колкото и да ги увещаваше, те не уважиха увещанията му; колкото и да ги молеше, не се засрамиха от молбите му; съветваше ги, и никой не слушаше съвета му; целуваше ги и ги отпращаше, и никой не се съгласяваше.

 

 

“Дойдохме с теб в страната ти, за да придобием в нея полза за себе си, да се научим на добри нрави, устави и правила. В страната ти ще се научим на правда, защото в нея живее благонравен народ; в нея ще се научим на чистота, защото я населяват любители на чистотата; от славните хора, които живеят в нея, ще се научим на славни дела. Позволи ни да се изкачим и да видим светолепни мъже; позволи ни да се изкачим и да видим избрани; позволи ни да се изкачим и да видим страната, в която пребъдва истинска вяра; позволи ни да се изкачим и да видим страната, в която не е прониквало идолопоклонство; позволи ни да се изкачим, да видим и да възхвалим страната, в която няма магии; позволи ни да се изкачим и да видим съботстващите от всякакво лукавство; позволи ни да се изкачим и да видим обрязаните, които заедно с плътта си са обрязали и сърцето си; позволи ни да се изкачим и да видим блажени, с които не живее неправда. В народ, който е изобличител на другите, без съмнение няма неподобаващи неща. Народ, който осъжда порочните, колко би трябвало сам да бъде далечe от скверноти?

Народ, служещ като огледало за другите, колко прекрасен трябва да бъде сам по себе си? Възможно ли е учещите чужденците на пост сами да бъдат невъздържани? Възможно ли е учещите другите на правдивост сами да бъдат лъжци? Щом те ни презираха заради греховете ни, ще се осмели ли някой да презира тях? Евреино, не лишавай нас, твоите придружители, от тези изгоди! Ти ни направи каещи се, нека пак чрез теб станем праведници. Позволи ни като награда за това, че нозете ни се трудиха, да влезем при народа ти, да заимстваме в страната ти добри примери и да ги занесем в отечеството си. Позволи ни да влезем и да вземем оттук добри образци за нашия град. Позволи ни да влезем и да видим младежи, служещи за образец по благонравие. Позволи ни да влезем и да видим деца, представляващи образец на всичко добро. Позволи ни да влезем и да видим царете им, та и нашият цар да се уподобява на тях, да видим съдиите им, та да занесем и в нашата страна същия образец”.
 

Но кой може да изброи всичко, което каещите се казаха? Докато те казваха всичко това и много други подобни неща, Иона слушаше и мълчеше с наведена глава, беше го срам за синовете на народа му, понеже бяха нечестиви и развратни. За Аматиевия син това бе по-прискърбно от  унищожаването на тиквата и от слънчевия пек, който изгаряше главата му, когато той се молеше за смърт. За да се успокои, му оставаше само да бяга, но къде да бяга? Евреите го хвърлиха в по-голяма скръб, отколкото онези, които го бяха хванали и хвърлили в морето.

 

 

А как Иона успя да прикрие пороците на народа си? Приложи в действие същата хитрост, която бе употребил в морето, като измисли предлог и на сушата. Когато бягаше, придума плаващите на кораба да го вземат. И сега придума ниневийци да се разделят с него, като каза: “Във великата ни страна сега е празник, на който не могат да присъстват пришълци. Сега синовете на народа ми имат празник, на който е невъзможно да присъства никой от езичниците. Сега обрязаните имат голям празник, необрязаните не бива да влизат там, а вие, макар да сте каещи се, сте необрязани. Чистият празник се осквернява от присъствието на необрязани. Идете си спокойно, върнете се в страната си с мир и елате, щом празникът свърши. Послушайте съвета ми, не отхвърляйте молбата ми”.
 

Простодушните послушаха увещанията, които Иона им отправи, разделиха се с него, поклониха му се и си взеха благословение от него. Цялото множество заскърбя, всички плачеха, разделяйки се с него, че случилият се сега празник, за който Иона им разказа, им е попречил. А той не се боеше толкова от това да излъже, колкото се страхуваше, че те ще откажат да се разделят с него.
 

Иона вече бе отишъл далече, а те все още стояха на границата. И видяха пред себе си висока планина, посъветваха се и решиха да се качат още сега на нея, за да видят поне малко страната, до която бяха стигнали. И почнаха да се изкачват, и стигнаха до върха, за да видят обетованата земя, и щом като беше невъзможно да влязат в нея, да не се лишат поне да я зърнат.

 

 

Изкачиха се най-после, устремиха взора си, видяха цялата земя и тогава потръпнаха и се уплашиха, и страшни мъки ги обзеха. Защото по планините имаше жертвеници, по хълмовете - идолски капища, в горите - идолослужение, сред дърветата - блудство, по вратите - идолски изображения, на които влизащите се покланят; пороците нямат чет, сквернотите са безбройни, край изворите - умивания, край кладенците - очиствания, по покривите - кражби, в градините - прелюбодейства, по стъгдите - влъхви и магьосници.
 

Изкачиха се още по-високо и виждат: по покривите - безброй жертвеници; един се кланя на истукан, друг извършва възлияние на демон. На границата стоят излетите от Иеровоам телици, едната е поставена във Вирсавия, другата е в Дан. Там се кади с тамян, извършват се възливане и жертвоприношение и пред мъртвите телици заколват живи телци. Всеки се кланя до земята на свой истукан, на свой идол. Там са користолюбието и приятелката му - ощетяването на ближния; там са преяждането и сестра му - пиянството; там са сластолюбието и свързаното с него прелюбодейство; там е измамата и близката до нея кражба; там са звездобройството и свързаните с нея гадания; там е явната неправда и неразделното от нея тайно нечестие. Там виждат открито извършваните грехове, неправдата и лукавството на жителите; мъжете са при блудници; жените - и майката, и дъщерята - стоят като капани по улиците. Навсякъде там са смъртта и любимецът й - сатаната. Князете са злочестиви, съдиите - беззаконни; користолюбието им е като огън, коварството им е геена, жилището им - яма, домът им - пропаст; заемодателят - огнена бездна, длъжникът - сатана. И двамата се измъчват един друг, докато не бъдат отведени на вечно мъчение. Децата им се кълнат в имената на боговете си. Езичниците имат един дял злочестие, а те - деветдесет и девет. Кой е в състояние да преброи огромното множество на греховете им? Броят на греховете на тези стоящи отляво кози се е увеличил много.
 

Потръпнаха ниневийци, побиха ги тръпки от нечестието, което се откри пред погледите им. И си казват един другиму: “Дали пък не сънуваме? Това обетованата земя ли е или Содом? Авраамовото семе ли е пред нас или демони? Хора ли виждаме или духове в образ на хора? Дали пък нечестието, което изгонихме от страната си, не е преминало и не се е преселило тук? Да не би същите идоли, които разбихме там, да са се появили тук? Да не би на жертвениците, които преобърнахме, да са им поникнали криле и да са прелетели тук? Защо язвата, която в нашата страна премина, тук е силно желана за всички? Защо тук се чества звездата, която отхвърлихме? Тук има много място за магьосничеството, което в нашата страна е унизено. От всеки прозорец наднича избягалото от нас идолопоклонство. Ето, по вратите им са заличените от нас домове на слънцето1. Отхвърлената от нас наглост се е заселила у тях на челото. Избягалото от нас сладострастие си е намерило място в очите им, вижда се в зениците им, забелязва се в ноздрите им. Защо тук честват слънцето, на което на други места не се покланят?

Защо тук се кланят на телици, които на други места презират? Ако някой каже, че това е нашата страна или че всичко онова, което е при нас, е преминало тук, то тук има и много нови неща, и сквернотите нямат чет. Тук има беззакония, каквито в нашата страна не е имало. Тук се извършват грехове, каквито няма да намериш у нас. Миха направи четирилик идол. В нашата страна не сме принасяли възлияния на медна змия и не сме й се кланяли. Върху този народ лежи проклятието на древната змия. Като жива змия те са прокълнати за това, че принасят възлияние на мъртва змия. Не сме принасяли деца в жертва на демони, а тук виждаме, че ги заколват. При нас принасяха в жертва животни, а тук принасят в жертва дъщерите си. Щом покровителите на този народ са такива, значи и нравите му сигурно са също толкова лукави.

Щом законите на този народ са такива, значи делата му са още по-безсрамни. Щом бащите им са такива, значи и сегашното поколение е също толкова развратено. Щом Богът му е такъв, значи този народ е източник на идоли. Нима народ, изповядващ единствения Създател, ще започне да изработва и продава идоли? Те се големеят с името си, наричат себе си синове на праведници. Според тях е достатъчно да се наричат Иаковови синове. Безразсъдните считат себе си вече за светии, понеже носят имена на светии. Името им е славно по целия свят, но делата им са нечестиви. Мислят, че са праведни, понеже произхождат от Авраам. Цялата им гордост е в имената, в това, че им принадлежи името Израил; цялата им слава е в това, че са обрязани; а всъщност са грешници, по начина си на живот не приличат на Авраамови синове. За тях Авраамовото име и обрязването са по-важни от вярата. Съботата, дадена от Бога, за тях е повече от Самия Бог. Те ще упрекнат и Бога, ако отмени законите Си, готови са да предписват закони на Самия Законодател. Сами са без закон, а Бог при тях е под закон. Поставят закона над Законодателя, но не за да пазят закона, а само за да обвиняват Законодателя. В очите им Моисей и пророците са по-маловажни от възливането. Цялата им слава е в жертвите, цялото им величие е в жертвоприношенията. На тези горделивци им се струва достатъчно да се хвалят с каденето. На тези слепци им се струва достатъчно да се поръсват с кръв и с нечистотии от вътрешности. Те мислят, че Бог обича жертвите повече от чистата истина, на която Сам научи хората”.

 

 

Така покаялите се обсъждаха помежду си и говореха за евреите. И колкото пламенно желаеха по-рано да влязат и да видят земята, толкова сега, като се наситиха на гледката, я намразиха и с ужас избягаха надалече. Умът им се възмущаваше при вида на тамошните беззакония. Покаялите се видяха, че евреите са покрити със същите скверноти, които те вече бяха съблекли от себе си. Езичниците отхвърлиха идолопоклонството, а този развратен народ се предаваше на него. И си казват един на друг: “Да ставаме и да се махаме оттук, за да не би беззаконията на този богопротивен народ да погълнат и нас. В Ниневия има голяма надежда, а тук има голям ужас. Може би накрая тази страна ще бъде унищожена вместо спасилата се от разрушаване Ниневия. Наистина, това е погинал и отхвърлен народ. В него няма нищо добро. Целият е покрит с нашите мерзости. Нека споменът за блажения пророк бъде възвеличен в страната ни. Той е виновникът за нашето спасение, от него получихме всичко полезно”. Така говореха те и се отдалечаваха със страх, пътуваха благополучно, завръщаха се радостно в страната си.

 

 

И с истинска радост казваха разсъдливо: “Хвала на Бога, Който посрами този народ чрез езичници! Да се възнесе към Него глас на хвала от грешници, които станаха праведници! Да Му принесат чисти плодове от осквернени, които се покаяха и станаха чисти! Нова похвала да Му бъде възнесена от умове, които бяха в страх! Раздразнителните и гневните да Го славославят за омиротворяването си. Сластолюбците да Му въздадат хвала и благодарност за това, че са оцеломъдрени. И притеснителите да Го славословят за това, че ги е научил на милостиня. Да Го славословят невъздържаните, че са научени да постят. Да Го славословят отдалите се на пиянство, че са научени да пият с мяра. Да Го славословят грабителите, че са се променили и са обикнали щедростта. Да Го славословят блудниците, че са престанали да задоволяват похотта си. Още повече да Го благословят прелюбодейците, че са освободени от сластолюбието. Да Го славословят своеволните, че вече спазват уставите на правдата. Най-вече да Го възхваляват безсрамните, че са се осъзнали и вразумили. Да Го славословят злоезичниците за това, че научи устата им да благославя. Да Го благославя сиракът, за когото Той е станал опора. Да Му се покланя вдовицата за това, че по милосърдието Си Той е обърнал внимание на злощастието й. Да Го благославя сиромахът, напълнил кошницата си с благословения. Да Го славослови селянинът, увеличил главите на добитъка си и наситил стомаха си. Да Го славослови земеделецът, да Му въздаде хвала лозарят, да Го славословят занаятчиите, трудещи се над работата си. Да Го славословят царете, като виждат, че в градовете им има мир и в държавата им - тишина. Да Го славословят воините, че са се избавили от гибел.

Да Го славословят управниците, че отново са облечени с власт. Да Го славословят богатите, че отново са видели съкровищата си. Да Го славословят родителите, че се е увеличила надеждата им в синовете. Да Го славословят и синовете, че виждат бащите си. Да Го славословят невинните младежи, че животът им се е удължил. Да Го славословят младенците, че има кой да ги носи на раменете си. Да Го славословят непразните, че плодът им не е погинал. Да Го славословят младоженците, че са влезли в брачния чертог и се веселят. Да Го славословят майките, че са благословени с раждане на деца. Да Го славословят кърмачките, че младенецът е до гръдта им. Да Го славословят девиците, че са се избавили от гибел. Най-вече да Го благославят съдиите, че не са осъдени според достойнството на собствените си присъди. Да благословят Благия мъчителите, че не са подложени на изтезанията, на каквито сами са подлагали другите. Да Го хвалят длъжниците, че дългът им не е поискан от тях. Да Го благославят заемодателите, че са скъсали разписката за дълговете.

Да Му въздадат хвала грабителите, че не са пожънали каквото са посели. Да Му благодарят похитителите, че изведнъж са станали щедролюбци. Да възхвалят Бога - и който е причинил вреда, и който е бил доведен до жалко състояние; защото са се върнали към единодушие, и вредилият не е поразен, и търпелият вреди е запазен. Да се възнася благодарение в дворците за това, че обитателите им са почувствали трепет, да се увеличи хвалението им, че са се избавили от гибел и годините на живота им са се удължили. Да Го славословят и да Му възнасят хвала робите и робините; защото и тежкото робство е по-добър от свободата в гробовете. Да се радва и утешава майката, че отново вижда възлюбения си. Да принасят радостно хвала всички възрасти и съсловия, че са се избавили от унищожение и сякаш са се родили отново”.

 

 

А нашето покаяние, както казах, не е нищо повече от сянка в сравнение с покаянието на ниневийци. Истински каещият се винаги е в страх и по време на тишина, когато е пълен с надежда, непрестанно помни за наказанието. Слуга, когото господарят наказва всеки ден, не забравя ударите му. А който с отминаването на гнева забравя за наказанието, в началото на гнева се кае, а след утихването му става размирен, като се храни с надеждата, че вече няма да го сполети беда, и се успокоява с това, че Всевишният няма повече да му отмъщава за Неговите неправди. А ниневийци отначало и докрай принасяха покаяние от цялото си сърце. Целият град всеки ден беше в трепет и славословеше Бога. Целият град се уподобяваше на връхлетян от буря кораб и благославяше Господа. И разумни, и неразумни, и хора, и животни Го славословеха. И в сърдечната си радост те вместо вретища си приготвиха светла дреха. Благословен да е Този, Който обича праведниците и в Асирия увеличи каещите се!