Един от духовните дарове, който получаваме от приобщаването с Тялото и Кръвта Господни се проявява в пълнота само след нашата смърт. Кой е този плод? Залогът на бъдещото възкресение и безсмъртие. Господ е казал това ясно и определено: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден (Иоан. 6:54). Болестта и смъртта са следствие от грехопадението на нашите прародители. Като отпаднали от Бога, те, а в тяхно лице и цялото човечество, загубили дара на безсмъртието. В тайнството Свето Причастие ние отново се съединяваме с Бога и се освобождаваме от властта на смъртта. Като вкусваме Тялото и Кръвта Христови,ние получаваме нов квас за душите и телата си. И макар по законите на земния живот да ни предстои да вкусим смърт, тя става за нас някакъв формален акт, който вече няма предишното ужасяващо значение.Неслучайно първите християни наричали деня на смъртта раждане във вечния блажен живот. Христовите Тайни се явяват Божествена храна, която по тайнствен и незабележим начин променя естеството ни, като го подготвя за вечния живот в Царството Небесно. Християните, като знаят значението на Причастието за бъдещия живот, преди смъртта се стремят да се приобщят със Светите Тайни. Ако някакви обстоятелства възпрепятстват това, на хората, близки до смъртта, идва помощ свише. Понякога тя се проявява по чудесен начин. 

 

В разгара на болшевишките гонения срещу Църквата архиепископ Инокентий (Ястребов; 1867-1928) лежал с тежко заболяване в клиника на Първи московски медицински институт. През Страстната седмица той казал на сестра си, монахиня Талида, че много иска да се причасти от Светата Чаша, както това правят свещенослужителите. Майка Талида му отговорила, че това е невъзможно, тъй като владиката лежи в една от централните съветски клиники. Заобиколен е със студенти стажанти, възпитани в дух на войнстващ атеизъм.Кой ще разреши Причастие? Неочаквано на Велики четвъртък, в деня, когато се възпоменава Тайната вечеря, в стаята на архиепископ Иоан дошла побеляла медицинска сестра с червен кръст на престилката и казала, че сега от съседния храм ще дойде свещеник със Свети Дарове. И действително, скоро след това в болничната стая влязъл свещеник в пълно облачение с чаша в ръка. Владиката се причастил с неописуема радост и свещеникът си отишъл. Удивителното било, че никой от медицинските служители не забелязал това и не попитал нищо.Майка Талида дълго търсела след това сестрата в клиниката, но не я намерила. Тя разпитвала за нея и питала свещеника. Той  казал, че сестрата дошла при него в храма и го поканила при болния, но той я видял за пръв път в живота си. Скоро след това архиепископ Инокентий мирно си отишъл от този свят и бил погребан на Даниловското гробище.Църквата Христова непрестанно се грижи за причастяването на умиращите със Светите Дарове. Тя задължава всички православни християни при заплаха за живота им без отлагане да пристъпят към Животворящите Тайни. Роднините на тежко болни са длъжни да направят всевъзможни усилия, за да не отидат близките им на онзи свят без Причастие. По спомени на духовни чеда на преподобни Севастиан Карагандински, той много се ядосвал на хората, които викали свещеника да причасти болни, когато езикът им вече не се обръща и разсъдъкът им е изгубен. В такива случаи, според думите на преподобния, понякога е виновен и самият болен, който отлага Причастието заради суеверие, че след Причастие веднага ще умре. Често на хора, жадни за Причастие, Господ дава възможност да се причастят преди смъртта дори при тежко физическо състояние. Архимандрит Антоний (Медведев) в своята книга “Манастирски писма” разказва подобен случай. Веднъж поканили свещеник да причасти умираща старица. Като влязъл в дома, свещеникът,без да се впуска в разговор с близките, направо се приближил към лежащо болната и я попитал:

 

- Желаеш ли да се изповядаш и да се причастиш със Светите Тайни? - Да, отче, желая да се изповядам и причастя със Светите Христови Тайни! - твърдо отговорила болната.Зад гърба си свещеникът чул изплашените и удивени възгласи на роднините , но не започнал да изяснява причините и ги извел навреме, преди да е започнала изповедта. Когато болната свършила да се кае, той повикал роднините в стаята и започнал да се готви за Причастие.

Умиращата ясно и твърдо прочела молитвата “Вярвам Господи и изповядвам...” и приела Светите Тайни.Свещеникът я благословил и на излизане от дома попитал роднините:

 

- Защо се развълнувахте преди малко?

 

- Да, отче, не можахме да ти кажем, че дълго преди твоето идване тя беше онемяла. Удивихме се и се уплашихме, че си възвърна говора, когато ти я попита дали иска да се изповяда и причасти. Тя говореше толкова убедено, както не беше говорила отдавна преди това.Изумен от разказаното свещеникът се обърнал и погледнал причастницата. Тя лежала със скръстени на гърдите ръце, а духът вече бил отишъл при Господа.За да могат праведниците да се причастят непосредствено преди смъртта си, Господ често им разкрива деня на техния край. През 1949 г. във Вирица, град до Санкт Петербург, духовникът на император НиколайII, протоиерей Алексей Кибардин (1882-1964), беседвал с преподобния Серафим Вирицки. Неочаквано преподобният прекъснал беседата и казал:

 

- Яви се Жена.

 

Отец Алексей не обърнал внимание на думите на стареца и продължил да разказва:

 

- Ето, яви се Жена - повторил преподобният Серафим.

 

Обаче събеседникът му увлечен в беседата и този път не го чул.

 

- Казах ти “яви се”, а не “дойде” - старецът този път категорично прекъснал отеца. - Божията Майка се яви и каза, че две седмици до моята кончина ти ще ме причастяваш ежедневно.Всяка нощ в продължение на две седмици отец Алексей приобщавал стареца със Светите Тайни. Веднъж той се успал и с извинение отишъл при него по-късно от обикновено.

 

- Отче, не се безпокой - утешил го Божият угодник, - мене ангелите вече ме причастиха.Отец Алексей гледал лицето на стареца, което сияело с необикновена светлина и си помислил: съвършено очевидно е, че е така.Свети праведни Иоан Кронщадски често използвал своя дар на прозорливост, за да помогне на хората, които са в края на живота си. През 1889 г. при него дошъл Алексей Николаевич Юриев, човек, заемащ високо положение в обществото. Тежка болест на седемгодишния му син го отвела при знаменития протоиерей.Отец Иоан обаче сякаш не чул молбата за изцеление на момчето и започнал да разпитва Юриев за неговия живот. Като узнал, че гостенинът се е причастил преди четири месеца, отец Иоан настоял той да се изповяда още на следващия ден и да се причасти с Христовите Тайни. Макар че Юриев бил много зает и дошъл в Кронщад само за един ден, той все пак останал и изпълнил съвета на праведника. 

 

На път за дома Алексей Николаевич скоропостижно починал.Църковните правила разрешават по изключение да се причастяват преди смъртта дори тези, които са яли.Един млад човек, духовен син на отец Иоан, който тръгвал на път, чул настойчивия му съвет да се причасти.Той отначало отказал, тъй като вече пил кафе. 

Отец Иоан настоял на своето и го причастил. В същия ден младият човек станал жертва на железопътна катастрофа.Причастието е необходимо за умиращите, защото съединява човека с Христа, Който след свършека на света ще възкреси всички нас, верните християни, и ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло (Фил. 3:21).Светиите извършвали понякога чудеса, за да причастят умиращите. Така в манастира, където настоятел бил преподобни Кирил Белоезерски, монах Далмат бил на смъртен одър. Свещеникът дошъл със Светите Дарове за да го причасти, но го намерил вече мъртъв. Смутен от обстоятелствата, иереят побързал да съобщи за случилото се на настоятеля. Преподобни Кирил доста се огорчил от станалото, затворил се в килията си и започнал да се моли. След не дълго време на вратата се почукало. 

 

Килийникът съобщил, че Далмат бил още жив и молел за Причастие. Светителят бързо изпратил човек да повика свещеника. Той въпреки недоумението си отишъл в килията на Далмат. Какво било удивлението му, когато видял монаха да седи на постелята. След Причастието Далмат се простил с братята и мирно отишъл при Господа.Всички тези примери ни показват значението на Причастието не само за духовния живот на християнина на земята, но и за благополучния му преход в блажената вечност. Случва се обаче и дълбоко вярващи хора да умират без приобщаване с Христовите Тайни. Каква е тяхната участ в задгробния живот? Отговор на този въпрос може да се намери в “Летописи на Серафимо-дивеевския манастир”, съставени от свещеномъченика Серафим (Чичагов; †1937).През 1829 г., пише в “Летописи”, Анна Петровна Еропкина се омъжила за достоен във всяко отношение млад човек. Младоженците били представители на именити дворянски семейства и според всеобщото мнение ги очаквало щастливо бъдеще. След няколко седмици младият човек заболял. Въпреки усилията на опитни лекари той от ден на ден слабеел. Анна Петровна не искала да го огорчи с думи за възможна смърт и се страхувала да му предложи да се подготви за Тайнството на покаянието и Светото Причастие. На свой ред съпругът, макар да бил истински християнин, навярно също се боял да не изплаши младата жена и не казал да извика свещеника, или мислел, че болестта няма да доведе до неговата смърт. Неочаквано той починал.Анна Петровна не можела да повярва на очите си, като гледала покойния си съпруг. Когато осъзнала случилото се, изпаднала в безсъзнание. Анна изтълкувала смъртта на мъжа си, лишен от Причастие със Светите Дарове, като наказание на Господа за нейните и неговите грехове. След погребението близките и роднините не знаели как да успокоят младата вдовица, която от скръб и отчаяние била на границата на лудостта. В това време дядото на Анна Петровна узнал за подвижническия живот и благодатните дарове на стареца Серафим Саровски. Той изпратил племенницата си в Саров, като се надявал на помощта на стареца.Преподобни Серафим видял Анна Петровна в тълпата поклонници пред неговата килия. Хванал я за ръка,въвел я вътре и казал:

 

- Защо, съкровище мое, дойде при мене, нищия? Знам, че твоята скръб е много голяма, но Господ ще ти помогне да я понесеш. Не се съкрушавай от това, че мъжът ти преди смъртта не се е приобщил със Светите Христови Тайни. Не си мисли, радост моя, че само заради това ще погине душата му. Само Бог може да отсъди кого с какво да награждава или наказва. Понякога става така, че тук, на земята, човек се приобщава,а в Господа остава неприобщен. Друг иска да се приобщи, но поради някаква причина независимо от него,желанието му не се изпълнява. Такъв по невидим начин се сподобява с Причастие чрез ангел Божий.След общуването с преподобния Серафим в душата на Анна Петровна настъпил мир и покой.Понякога по Божия милост умиращи се сподобяват да се причастят от ръката на ангел Господен.В планинска местност на Средна Азия имало църква, в която служили двама свещеници. Веднъж в църквата дошъл енориаш с молба да бъде причастен умиращ в болница негов роднина. Единият свещеник бил болен,а другият отказал по неизвестна причина.Енориашът се връщал при роднината опечален. Той си мислел как ще се огорчи умиращият, като разбере, че няма да може да се изповяда и причасти преди смъртта. Като отишъл в болницата обаче, намерил роднината си с радостен и просветен дух. Умиращият му казал:- Много съм ти благодарен, че се потруди да повикаш свещеника и аз имах щастието да се изповядам и причастя със Светите Тайни.Енориашът се изумил и искал да възрази, но изведнъж разбрал, че вместо от нехайния свещеник, умиращият бил изповядан и причастен от ангел Господен.Колкото и да е необходимо Светото Причастие за спасение на душите на умиращите, на някои от тях тайнството не носи никаква полза. Кой е виновен в този случай? Ето разказа на един свещеник.“Поканен бях да изповядам и причастя умиращ със Светите Тайни. Когато дойдох в дома му, още на вратата на стаята на умиращия чух някой да говори непристойни думи. Бях смутен и попитах кой се държи така.За мое удивление ми казаха, че това е умиращият. Смутих се още повече и започнах да мисля: мога ли да пристъпя със Светите Тайни към такъв човек?Като се помолих, реших да предоставя всичко на волята Божия, а самият аз да изпълня дълга си пред умиращия. Изповядах го и го причастих. Когато се върнах вкъщи, отворих Дарохранителницата и с изумление видях, че частицата Свети Дарове е останала непокътната...

 

Господ затворил моите очи и очите на болния и не се извършило Причастие. Очевидно умиращият не бил достоен за Причастие със Светите Тайни”.Свещениците са длъжни незабавно да се отзоват на всички молби на енориашите за причастяване на умиращи. И това е естествено. Християнинът приема Светите Дарове и среща смъртта, като носи в себе си Източника на Живота. Той минава през въздушните митарства, където го очакват демоните, облечен в Христа и накрая застава пред Божия съд, но съединен със своя Спасител.На свещениците често им се налага при Причастие на умиращи да се сблъскват с различни проблеми.Понякога те са съвсем необичайни.Така архимандрит Антоний (Медведев) в “Манастирски писма” разказва за един свещеник, когото поканили късно вечерта да причасти болен. Като влязъл в дома, свещеникът попитал:

 

- Кой ме повика?

 

- Аз, отче - отвърнал мъж, който меланхолично измервал стаята с крачки. - Обхванат съм от смъртна тъга.Изповядай ме и ме причасти със Светите Тайни!

Свещеникът бил поразен. Обикновено свещенослужител се вика в дома само за тежко болен или умиращ.Мъжът не приличал нито на тежко болен, нито на умиращ. Въпреки това отецът го изповядал и започнал да се готви за Причастие. Отворил Дарохранителницата, прочел необходимите молитви. Болният през цялото време стоял на крака. Когато свещеникът поднесъл Светите Дарове на лъжица към устните му, той не могъл да отвори уста:

 

- Отвори си устата! - казал свещеникът.Мъжът напрягал всички сили, но не успял да си разтвори зъбите. Тогава той взел от полицата един инструмент за плетене и с него се опитал да разтвори челюстите си. Но и този опит останал безуспешен.Свещеникът в недоумение оставил чашата със Светите Дарове на масата и попитал:

 

- Какво става с тебе?

 

- Господ заключи устата ми! Не мога, отче, да приема Светите Тайни.Когато болният говорел, той си отварял устата нормално, но само щом свещеникът приближавал към нея Светите Дарове, тя отново се сключвала. Мъжът с плач започнал да се моли. Свещеникът също потънал в молитва. Устата на болния обаче не се отворила, за да се приобщи с Христовите Тайни. Свещеникът обещал да мине на другата сутрин и си тръгнал. Когато дошъл на сутринта, мъжът вече се пренасял в отвъдното без Причастие. Господ не счел за възможно да направи болния причастник с Неговите Пречисти Кръв и Тяло въпреки горещото желание на умиращия. Каква била причината, това останало тайна.Да, Светото Причастие помага на умиращия в прехода му към вечния живот, но за да бъде тази помощ действена, човек на свой ред трябва да бъде истински християнин с вяра в тайнството и с очистена от искрено покаяние съвест. Ако умиращият няма такава нагласа, недостойното причастяване може да му се вмени като последен и немаловажен грях.Често хора, чули за необходимостта от подготовка на умиращите за изхода на душата им, викат свещеник да причасти техни невярващи роднини. Чувствата им са разбираеми. С всички средства те искат да облекчат участта на умиращите. Налага се свещеникът да обясни, че Светото Причастие в дадения случай не принася полза на безбожника.Свещеникът се оказва в трудно положение, когато идва при умиращия, чиито близки са го уговорили да се причасти независимо от неговия атеизъм и неразкаяни тежки грехове. Ако такъв човек каже (често такива хора не са в състояние да говорят), че е православен християнин и иска да се причасти, свещеникът не може да го лиши от общение. Отецът в подобни случаи се доверява на свидетелството на роднините за православното вероизповедание на умиращия. Очевидно е, че в тези случаи хората, които викат свещеника при умиращия, носят отговорност пред Бога. Иеросхимонах Сампсон веднъж оставил една от своите духовни дъщери да пренощува в храма. Той дал книги, казал  какво да чете и  заръчал от нищо да не се страхува. Старецът казал това, защото в храма донесли покойник, за да остане през нощта. Като дал наставления, преподобният си отишъл.

 

Отначало в храма било тихо и спокойно. Жената четяла внимателно текстовете от книгите, указани от стареца. В полунощ внезапно се разнесли някакви шумове. Жената била обхваната от страх. Скоро тя с ужас видяла покойника да се надига. Той изплюл нещо на пода и отново легнал на мястото си. Жената треперела,стояла вцепенена от страх и не смеела да се помръдне.Неочаквано шумът престанал и настанала тишина. Олтарът засиял с ярка светлина. Царските двери се отворили и на солея излязла Пресвета Богородица. Тя извикала жената по име и  наредила да се приближи.Когато пристъпила, Небесната Царица  подала бял плат и казала:

 

- Иди и вдигни това, което изплю покойникът. На пода лежали Свети Дарове. Жената ги покрила с плата, с благоговение ги вдигнала и ги подала на Пресвета Богородица, като Є се поклонила. Пречистата Дева влязла в олтара и Царските двери се затворили след Нея.Свети Иоан Златоуст пише: “Ако умиращите се причастяват с чиста съвест, ангели ги ограждат при последния им дъх и ги съпровождат оттук на небето, заради приетите от тях Тайни”. Ние, православните християни,трябва да направим всичко необходимо преди смъртта на нашите близки, за да могат да се сподобят те със Свето Причастие. Трябва да помним обаче думите на Господа: “Не хвърляйте бисера на свинете”. Като се грижим за достойна християнска кончина на близките си, не трябва да забравяме и за собствената смърт. Тя може да настъпи във всеки момент от живота ни. Колкото по-често се причастяваме, толкова повече душите ни са подготвени за прехода към задгробния живот. Ако Господ ни сподоби да умрем след приобщаване с Христовите Тайни, бесовете ще избягат от нас като мълния и ангели ще ни отворят небесната врата и тържествено ще ни съпровождат до самия престол на Пресвета Троица.

 

Из книгата "Чудото на Светото Причастие"