Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението… Знаеш ли ти защо езичниците се отказват да вярват? Затова, защото очакват да им докажем нашата вяра с дела, не само с думи… Ако бяхме съблюдавали Христовите заповеди, ако бяхме понасяли добродушно обидите и насилията, ако отвръщахме с добро на оскърбленията, то никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра… 

И когато виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, те не искат да повярват, че земния живот за нас не е нещо повече от подготовка за вечността…

Сега езичниците виждат нашия порочен живот, нашите земни души, виждат, че ние сме също така привързани към парите, както и те, а дори и повече, треперим пред смъртта както и те, боим се от бедността, еднакво обичаме властта и силата както и те... 

И така, заради какво те ще почнат да вярват? Заради знаменията ли? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот ли? Но той вече загина. Заради любовта ли? Но от нея и следа никъде не се вижда.