Християнино! помни и винаги носи в мислите и в сърцето си великите слова на Господнята молитва:

 

"Отче наш, Който си на небесата". 

(Помни, Кой е нашият Отец? - Бог е нашият Отец, нашата Любов; кои сме ние? - ние сме Негови деца, а помежду си - братя; с каква любов помежду си трябва да живеят децата на такъв Баща? "Да бяхте чеда на Авраама, щяхте да вършите делата Авраамови" (Иоан. 8:39); какви дела тогава трябва да вършим ние?)

 

"Да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля".

 

"Насъщния ни хляб дай ни днес" 

(нашият хляб (общо е всичко), а не моят; самолюбието трябва да бъде прогонено от сърцата на Божиите чада: ние сме едно),

 

"и прости ни дълговете..."

(искаш и обичаш Бог да ти прощава греховете - смятай, че е редно и ти да прощаваш на хората, които са съгрешили срещу теб, като знаеш, че любовта е дълготърпелива и милосърдна.)

 

"И не въведи нас в изкушение" 

(и самият ти не се поддавай на изкушението; "Той не ще даде да се поклати ногата ти; няма да задреме Оня, Който те пази:... Господ е твоя сянка откъм твоята дясна ръка" (Пс. 120:3-5),

 

"но избави ни от лукавия" 

(сам не му се предавай доброволно и Господ няма да те даде на него).

 

"Защото Твое е царството" 

(признавай за единствен цар Бога и единствено за Него работи),

 

"и силата" 

(на Неговата всемогъща сила се уповавай),

 

"и славата" 

(за Неговата слава ревнувай с всички сили и през целия си живот)

 

"во веки" 

(Той е вечният Цар, а царството на сатаната бързо ще премине, защото е хищническо и лъжливо).

 

Амин. 

Всичко това е истина. Помни повече от всичко тази молитва и честичко си я казвай наум и размишлявай за нея, какво означават всяка нейна дума, израз и прошение.

 

Казвайки: "Отче наш", трябва да вярваме и да помним, че Небесният Отец никога не ни забравя и няма да ни забрави, защото кой добър, дори земен, баща забравя децата си и не се грижи за тях? "Аз няма да те забравя", казва Господ (Ис. 49:15), "вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това". (Мат. 6:32) Усвоявай тези думи със сърцето си. Помни, че Небесният Отец постоянно те огражда с любов и грижа и не напразно се нарича твой Отец. Отец не е име без значение и сила, а име с пълното си значение и сила.

 

За да разберем правилно думите на Господнята молитва: "не ни въвеждай в изкушение", трябва да помним, че тази молитва е дадена на апостолите, когато помолили Христа да ги научи да се молят, дадена им е преди да слезе върху тях Дух Свети, когато сатаната ги поискал от Господа, за да ги сее като пшеница (вж. Лук. 22:31). Тогава апостолите били още слаби и лесно можели да паднат в изкушение (като Петър), затова и Спасителят влага в устата им думите: "не ни въвеждай в изкушение". - А без изкушения на нашата вяра, надежда и любов не можем да живеем; изпитанията на сърдечните дълбини са нужни за самия човек, за да може той сам да види какъв е и да се поправи. Да, изкушенията са нужни, "за да се открият мислите на много сърца" (Лук. 2:35), да се открие твърдостта или слабостта на нашата вяра, знанието или невежеството, порочността или чистотата на сърцето, дали то се надява на Бога или на земното, дали обича себе си и тленното, или преди всичко Бога.

 

Никога не е тъй трудно да кажем от сърце: "да бъде, Отче, Твоята воля", както при силна скръб или тежка болест, особено когато си онеправдан от хората, или при нападенията и коварствата на врага. Трудно е да кажем от сърце: "да бъде Твоята воля" и тогава, когато ние сами сме станали виновници за някое нещастие, защото, мислим си, не Божията воля, а нашата ни е поставила в това положение, макар че нищо не става без Божията воля. Въобще, трудно е със сърцето да повярваме, че нашето страдание е воля Божия, когато сърцето знае и от вяра, и от опит, че Бог е нашето блаженство, и тъкмо затова е трудно в нещастието да кажем: "да бъде Твоята воля". Мислим си: нима това е Божия воля? Защо ли Бог ни мъчи? Защо другите са спокойни и щастливи? Какво сме сторили? Ще има ли край мъката ни? и т. н. Но когато на увредената ни природа е трудно да признае над себе си Божията воля, без която нищо не се случва, и да й се покори със смирение, нека тъкмо тогава се покори, нека тъкмо тогава принесе на Господа своята скъпоценна жертва - сърдечната преданост към Него не само в спокойствието и щастието, но в скръбта и нещастието; своето суетно, погрешно мъдруване да покори на съвършената Божия премъдрост, защото колкото е далече небето от земята, толкова са отдалечени нашите помисли от Божията мисъл. (Срв. Ис. 55:8-9) Нека всеки човек принесе своя Исаак, своя единороден, своя обетован (комуто са обещани покой и блаженство, а не скръб) в жертва на Бога и да Му покаже своята вяра и своето послушание, да бъде достоен за Божиите дарове, от които се ползва или ще се ползва.

 

"Да бъде Твоята воля." Например, когато ти искаш да си здрав и с всички сили се стараеш да бъдеш здрав и нищо да не те боли, а въпреки това си оставаш болен, казвай: "да бъде Твоята воля"; когато предприемаш нещо, а то не ти се удава, казвай: "да бъде Твоята воля"; когато правиш добро на другите, а ти се отплаща със зло, казвай: "да бъде Твоята воля"; или когато например искаш да спиш, а имаш безсъница, казвай: "да бъде Твоята воля"; и въобще, не се дразни, когато нещо става не по твоята воля и се научи във всичко да бъдеш покорен на волята на Небесния Отец. Ти би искал при теб да няма изкушения, а пък врагът ежедневно те мъчи с тях, разпалва те, всякак те притеснява - не се дразни, а казвай: "да бъде Твоята воля!"

 

"Отче наш! Да дойде Твоето царство." Господ царува навсякъде по целия видим свят (Той е на всяко място) и във всички ангелски събори. С безкрайното Свое могъщество и правда Той царува и над злите духове, и над злите или неправедни човеци; едни от тях е свързал с вечните окови на мрака за Съда на великия ден, а други различно наказва още в този живот, ще ги накаже и в бъдещия с неугасим огън. Но Той, Истината, не царува в бесовете и нечестивите хора със Своята истина, защото в тях е лъжата; не царува с любов, защото в тях е злобата; в нечестивите хора не царува с вяра, не царува с надежда и любов, не царува в тях чрез точно изпълняване на Своите закони. "И защо Ме зовете: Господи! Господи! а не вършите, каквото ви казвам?" (Лук. 6:46) "Опазете Моите заповеди." (Иоан. 14:15) Във всяко най-малко естествено действие на тялото и душата ми (например в словото) Той царува, защото моето тяло е подчинено на Неговите закони в храната, покоя, съня, растежа, ходенето; мисълта и словото се изграждат и действат по Неговите закони; - но Той не винаги царува в моето сърце, в моите сърдечни настроения и в моята свободна воля: аз често се поддавам на злото и върша зло вместо предложеното ми добро. Аз често Му се противя, на Неговите закони. Аз често съм маловерник, неверник, самолюбец, горделивец, презирам другите, завистник, скъперник, алчен, сребролюбец, плътоугодник, като за всичко угаждам на грешната си плът, честолюбив, нетърпелив, раздразнителен, ленив, не върша или върша много малко добри дела, и то предимно по стечение на обстоятелствата, отколкото поради свободното предразположение и влечение на сърцето, не съм състрадателен към страдащите като към членове на едното тяло на Църквата; с една дума: не винаги царува в мене Господ - в помислите, чувствата, делата на вярата, надеждата и любовта ми.

 

При молитва е необходимо осъзнато, обмислено, изключително смирение. Трябва да помним кой говори и какво говори и това е особено необходимо при четене на Господнята молитва "Отче наш". Смирението разрушава всички вражески коварства. Ах, колко много скрита гордост има в нас! Това, казваме, го знам; от това нямам нужда; това не е за мене; това е излишно; в това не греша. Колко много собствено мъдруване!

 

Когато четем молитвата "Отче наш", трябва да я четем с особено, ясно разбиране и въодушевление, а именно: 1. Да проумяваме дълбоко всяка дума и израз; 2. От цяла душа и с цяло сърце да искаме това, за което молим; 3. Да имаме ревност, усърдие да изпълняваме това, което Бог иска от нас в тази молитва; и 4. На дело да изпълняваме исканото.

 

"С дух и истина се покланяйте на Бога." (Срв. Иоан.4:24) С истина - ти например казваш: "да се свети Твоето име". Има ли у теб наистина желание да се свети Божието име чрез добрите дела на хората и чрез твоите? Ти казваш: "да дойде Твоето царство"; желаеш ли ти наистина да дойде Божието Царство, желаеш ли да бъдеш селение на Божия Дух, а не селище на греха? Дали не предпочиташ да си живееш в греховете? Казваш: "да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята"; не търсиш ли предимно своята воля, а не Божията? Да, така е! Казваш: "насъщния ни хляб дай ни днес"; но не казваш ли съвсем друго в сърцето си: не ми е нужно да моля от Тебе това, аз без молба го имам, нека да викат така, които нямат; или алчно търсим многото, незадоволявани с малко, или с това, което Бог ни е дал, не благодарим за това, което имаме; а трябва да благодарим. Просиш в молитвата си от Бога: "и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници", а самият ти не мислиш ли: аз не съм кой знае какъв грешник, струва ми се, живея не по-зле от другите и нямам нужда да моля за опрощаване на грехове или дългове; а докато се молиш, в тебе няма ли недоволство от нещо, гняв и така ти нагло лъжеш в молитвата към Бога? Казваш: "не ни въвеждай в изкушение", а самият ти не се ли тикаш, не си ли устремен и без изкушения към всевъзможни грехове? Казваш: "избави ни от лукавия", а самият ти не живееш ли в съдружие с лукавия или със злото от всякакъв род, чийто началник е дяволът? Внимавай, езикът ти да не бъде в разногласие със сърцето; внимавай, не лъжи Господа, когато се молиш. Винаги имай предвид това, и тогава, когато четеш Господнята молитва, също и когато четеш други молитви; наблюдавай, сърцето ти съгласно ли е с това, което произнася езикът.