За преодоляването на плътта при молитва

За преодоляването на плътта при молитва

СВЕТИ ЙОАН КРОНЩАДСКИ
 
Защо е нужна продължителна молитва? За да може чрез продължителността на усърдната молитва да се сгреят нашите охладнели от продължителната суета, окаменели сърца. Защото странно е да мислим, а още повече - да искаме, закоравялото, оплетено в житейска суета сърце да може бързо да се проникне от топлината на вярата и любовта към Бога по време на молитва. Не, за това са нужни труд и труд, време и време. "Царството небесно бива насилвано и насилници го грабят." (Мат. 11:12) Не идва бързо Царството Божие в сърцето, след като хората така усърдно бягат от него. Сам Господ ни показва волята Си, да не се молим кратко, когато дава за пример вдовицата, която дълго време ходила при съдията да му досажда с молбите си. (Лук. 18:2-6) Та нали Господ, нали нашият Отец Небесен, знае преди да Го помолим какво ни трябва (Мат. 6:8), от какво се нуждаем, но ние Него не познаваме както трябва, на земната суета сме повече предани, а не на Небесния Отец; затова Той, поради Своята премъдрост и милосърдие, превръща нашите нужди в предлог да ни обърне към Него. Обърнете се, Мои заблудени чеда, поне сега към Мене, вашият Отец, с цялото си сърце, ако преди бяхте далече от Мене, поне сега затоплете с вяра и любов към Мене сърцата си, които преди бяха хладни.
 
На молитва не угаждай на ленивата плът - не бързай: плътта, като се мъчи и отегчава от святото дело, избързва по-скоро да свърши, за да се успокои или да се заеме с плътски, житейски работи.
 
Когато извършваш молитва или правило, особено по книга, не бързай от дума на дума, без да си прочувствал истината им, без да си ги положил в сърцето, но направи си труда - и прави това постоянно - да чувстваш със сърцето истината на онова, което говориш. Сърцето ти ще се противи - понякога с леност и каменно безчувствие към това, което четеш, понякога със съмнение и неверие, с един вътрешен огън и притеснение, понякога с разсеяност и отклоняване към най-различни земни неща и грижи, понякога ще ти припомня обида от ближния с чувство за отмъщение и ненавист към него, понякога с представи за удоволствията на света или с представа за удоволствието от четенето на романи и въобще на светски книги - но ти не бъди самолюбив, побеждавай сърцето си, дай го на Бога като благоприятна жертва. "Синко, дай си мен сърцето" (Притч. 23:26), и твоята молитва ще те сроди, ще те съедини с Бога и с цялото небе, и ти ще се изпълниш с Духа и плодовете Му: правда, мир и радост, любов, кротост, дълготърпение, сърдечно умиление. - Иска ти се бързо да свършиш молитвеното правило, за да дадеш покой на изтощеното тяло? Помоли се от сърце и ще заспиш най-спокойния, тих и здрав сън. Не бързай да се помолиш как да е: за половин час молитва ще спечелиш цели три часа най-здрав сън. Бързаш за служба или за работа? Ставай по-рано, не се успивай - и се помоли усърдно - ще придобиеш спокойствие, енергия и успех в работата за целия ден. Сърцето тегли към нещата от житейската суета? Преломи го; нека неговото съкровище да бъде не земната суета, а Бог: научи сърцето си чрез молитвата да се привързва повече към Бога, нежели към суетата на света, за да не бъдеш посрамен в дни на болест или в часа на твоята смърт като богат на светска суета и беден на вяра, надежда и любов. Ако не се молиш така, както ти казах аз, няма да преуспееш в живота и вярата и в духовния разум.
 
Не вярвай на плътта си, която те заплашва с несъстоятелност по време на молитва: лъже. Ще застанеш на молитва - ще видиш, че плътта се превръща в твоя покорна робиня. Молитвата и нея съживява. Винаги помни, че плътта е лъжлива.
 
На хората, които малко се молят, сърцето е слабо; и ето, когато поискат да се молят, сърцето отпада, ръцете, тялото и мисълта отмаляват и те трудно се молят. Трябва да преодолееш себе си: постарай се да се молиш от все сърце, защото хубаво и леко е от все сърце да се молиш.
 
Не се оставяй на молитва да бъдеш победен от плътта и врага, който действа чрез нея; "не клевети с езика си", "и в сърце си говори истина". (Пс. 14:3,2) - Самият ти мисли и чувствай така, както говориш в молитвата си, а не на езика ти да е мед, а в сърцето - лед; ако врагът веднъж те победи, после вече ще трябва да се отбраняваш, да отстояваш свободата си - като късче земя, завзета от врага, - а сърцето ти ще отстъпи от Господа. В духовния живот нищо не пренебрегвай, нищо не смятай за малко, незаслужаващо особено внимание: чрез малките грехове дяволът ни води към големите. И най-важното - старай се винаги да бъдеш истинен в сърцето си. Когато ти е най-трудно да се бориш с плътта, тъкмо тогава покажи своята твърдост, тъкмо тогава не отслабвай в борбата, като добър воин Христов.
 
Плътската нега, каменното безчувствие към всичко духовно, свещено, е вражеско притеснение, макар че плътският човек не го смята за притеснение, защото работи за него; но които искат да живеят духовно, го смятат за притеснение, защото не допуска Бога до сърцето, не позволява да се излее в сърцето съживителната и просвещаваща душата Божия благодат, прави душата безплодна за делата на вярата, надеждата и любовта. Ставаш един такъв плътски, без дух. О, колко разнообразни са нападенията! Стига да поскърбиш от сърце поради това вкаменяващо безчувствие, стига да проплачеш пред Господа: то ще премине; и сърцето ти ще се сгрее, ще се смекчи, ще стане способно за духовни съзерцания и святи чувства.
 
Не щади себе си за сърдечна молитва дори тогава, когато целия ден си прекарал в трудове. Ни най-малко не бъди небрежен към св. молитва, цялата я кажи на Господа от сърце, виж, тя е дело Божие. "Който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за Царството Божие" (Лук. 9:62). Ако си допуснал нехайна молитва, не от все сърце, няма да заспиш (ако молитвата е пред сън), докато не изплачеш греха си пред Бога. Това не на всеки се случва, но на усъвършенствалите се. Внимавай, не слагай плътта си по-високо от Бога, но заради Него и телесния покой пренебрегвай. Каквото молитвено правило си се заел да изпълниш (ако е дълго молитвено правило, цялото правило изпълни добре; ако е кратко - също), изпълни го с цялата си добросъвестност и не върши Божието дело с раздвоено сърце, тъй че едната половина да принадлежи на Бога, а другата на твоята плът. Ревността на Господа Бога не ще изтърпи лукавството ти, твоето самосъжаление. Ще те предаде Той на дявола, а дяволът няма да даде покой на сърцето ти заради пренебрежението към Този, Който е истинският покой на твоето сърце, и Който винаги ще прави това за твое добро, за да задържи сърцето ти близо до Бога, защото всяка неискрена молитва отдалечава сърцето от Бога и го въоръжава срещу самия човек, и обратно - всяка искрена молитва приближава човешкото сърце към Бога и го прави близко на Бога. Затова вярвай на тези думи: ако претупаш молитвата заради телесния покой, за да си починеш по-скоро, ще загубиш и телесния, и душевния покой. Ах! С колко труд, пот и сълзи се постига приближаването на сърцето ни към Бога; и мигар ние отново ще правим самата своя молитва (небрежната) средство за отдалечаване от Бога, и Бог ли да не възревнува от това? Нали Му е жал и за нас, и за нашите предишни трудове, и ето, Той иска да ни накара непременно да се обърнем към Него отново от все сърце. Той иска ние винаги да принадлежим на Него. 133. Както след недостойно причастяване, тъй и след недостойна, хладна молитва, еднакво тежко става на душата. Това означава, че Господ не влиза в сърцето ни, оскърбен от сърдечното неверие и студенината ни, а допуска да се загнездят в сърцето злите духове, та да ни даде да почувстваме разликата между Неговото и тяхното иго.
 
Издателство Тавор, София

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ