1. Който истински е възлюбил Господа, който истински желае и търси бъдещото Царство, който истински скърби за своите грехове, който истински помни за съда и вечните мъки, който истински се страхува как ще напусне тоя живот, той не ще възлюби нищо временно, не ще се суети и грижи ни за имущество и придобивки, ни за слава в този свят, ни за приятели, ни за братя, с една дума - за нищо земно, но като остави всичко светско и всяка грижа за него, а преди всички като възненавиди и плътта си, лишил се от всичко, без грижи и леност ще последва Христа, непрестанно гледайки към небето и от там очаквайки помощ, по думите на светията, който казва: "Към Тебе се привърза душата ми" (Пс.62:9), и по думите на друг приснопаметен: "Не се затрудних, като Те последвах и не пожелах човешко спокойствие, Господи" (Иерм.17:16).

 

2. Голям срам е за нас, които сме оставили всичко гореказано, след призива, с който Господ, а не човек, ни е призвал, да се грижим още за неща, които не могат да ни ползуват във време на голямото изпитание - раздялата на душата от тялото. Както Господ казва, това означава да се обръщаме назад и да изоставяме своя стремеж към Царството небесно (Лук. 9:62). Като знае нашата неустойчивост в началото на подвига и че ние, живеейки и обръщайки се към светското, лесно можем отново да се върнем в света. Господ отговорил на оногова, който Му казал: позволи ми първом да отида да погреба баща си:  "Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци" (Лук.9:59-60).

 

3. След нашето отричане от света, бесовете ни внушават да ублажаваме милостивите и състрадателни миряни, а себе си да окайваме, като лишили се сами от такива добродетели. Намерението на тези наши врагове е чрез мнимо смирение или да ни върнат в света, или да ни хвърлят в отчаяние, ако останем в монашеското си звание. Едно нещо е поради високомерието си да презираме ония, които са в света; а друго нещо е задочно да ги принизяваме за слаби, с цел да избегнем отчаянието и да придобием надежда за спасение.

 

4. И тъй, нека чуем какво е казал Господ на юношата, който не вид всички заповеди бил изпълнил: "Още едно ти не достига: всичко що имаш, продай и раздай на сиромаси" (Лук. 18:22), та сам да станеш сиромах и да приемаш милостиня от другите.

 

5. Ако желаем да преминем подвига (на монашеството) с пламенно усърдие, неко всички разглеждаме внимателно, защо Господ нарекъл мъртви всички, които живеят в света, като казал някому: Остави мъртвите, т.е. миряните, умрели в светска суета, да погребват мъртвите по тяло (Лук. 9:60). Богатството никак не е пречело на оня младеж да пристъпи към Св. Кръщение. Поради това напразно някои мислят, че Господ заради кръщението му е заповядал да продаде своето богатство. Това свидетелство на Христа нека бъде достатъчно да ни увери напълно в най-голямата слава на монашеското звание.

 

6. Трябва да изследваме защо живеещите в света и пребиваващи в бдения, пост и злострадания, когато се отделят от света и пристъпват към монашеския живот като към място на изпитания и подвижническо поприще, те не продължават вече своя предишен подвиг, лъжлив и лицемерен. Аз съм виждал твърде много и различни растения на добродетелите, насаждани от миряни и напоявани от пустославие като подземно течение на нечистотата, окопавани от самохвалството и наторявани от торта на похвалите; но те скоро засъхваха, когато биваха пресадени на земя пуста, недостъпна за светски хора и лишена от вонящата влага на пустославието, защото растенията, които обичат влага, не дават плод на сухи и безводни места.

 

7. Който се е отказал от света, той е избягнал скръбта. И ако някой има пристрастие към нещо видимо, той още не се е избавил от нея; защото как няма да се наскърбиш, лишавайки се от любим предмет? Макар че във всичко ние трябва да бъдем особено трезви, но преди всичко в това отношение трябва да бъдем разумно внимателни. Защото аз съм виждал мнозина в света, които чрез грижи, безпокойства, занимания и телесни бдения преодоляваха буйството на своето тяло; но след като встъпиха в монашество и бяха обезпечени във всичко, по жалък начин се оскверняваха от плътски двивжения. (Защото нямаха подходящ труд и необходимото опазване)

 

8. Нека внимаваме върху себе си, да не би, мислейки че вървим по тесния път, всъщност да блуждаем по пространния и широк. Тесният път ще ти бъде показан чрез стесняване на стомаха, всенощно бдение, умерено пиене на вода, оскъдност в хляба, чрез очистващото питие на оскърбленията, чрез получаване укори, осмивания, ругатни, отсичане на собсвената си воля, търпение при оскърбленията, безропотно понасяне на униженията и товара на досадите: когато си обиждан - да изтърпяваш мъжествено; когато си оклеветен - да понесеш без негодувание; когато си унижен - да не се гневиш; когато те осъждат - да се смиряваш. Блажени са, които вървят по така указания път, защото тяхно е Царството Небесно (Мат. 5:3-12).

 

9. Никой не ще влезе в небесния чертог увенчан, ако не извърши първото, второто и третото отричане. Първото е отричане от всяко имущество, от хората и родителите; второто е отричане от своята собствена воля; третото - отхвърляне на тщеславието, което се явява след послушанието. "Излеxте от средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто не се допирайте" (2 Кор. 6:17). Защото кой от миряните е извършил някога чудо? Кой е възкресил мъртви? Кой е изгонил бесове? - Никой. Всичко това са победни почести на монасите и светът не може да ги вмести; ако би могъл, то защо тогава е монашеството и отдалечаването от света?

 

10. Когато след нашето отричане бесовете започнат да разпалват сърцето ни чрез спомена за родители и сродниците ни, тогава нека се въоръжим против бесовете с молитва и да си спомним живо за вечния огън, та споменът за него да угаси внезапния огън на сърцето ни.

 

11. Ако някой мисли, че не е пристрастен към някакъв предмет, а като се лиши от него, се наскърбява, такъв сам себе си лъже.

 

12. Млади, склонни към плътска любов и чревоугодничество, ако искат да приемат монашество, трябва да се обучават в него с голяма трезвост и внимание, като се принуждават да отбягват всякакво наслаждение и лукавство, та да не би последното да стане за тях по-лошо от първото (Мат. 12:45). Това пристанище става причина и за спасение и за беди: това знаят ония, които са преплували мисленото море. Но жалка картина е, когато спасилите се от морската бездна потънат в самото пристанище.

 

Стъпало второ - Движещият се да бяга, подражавайки на Лота, а не на жена му.