Св. Макарий казва за душата, в която е налице истинска решимост: каквото и да й бъде сторено сред хилядите изкушения, претърпявайки всичко, тя казва: "Дори и да умра, няма да Го изоставя (т.е. Господа), за да угодя на врага и греха.Твърде много хора, обаче, макар и да възнамеряват да получат Царството и искат да наследят вечния живот, въпреки това не се отказват да живеят според собствените си желания и да следват тези желания, по-точно казано, да следват сеещия суетата в тях. Те, неотрекли се от себе си, искат да наследят вечния живот, което е невъзможно.Истинно е Словото Господне.

 

Безпрепятствено се движат онези, които според Божията заповед са се отвърнали от всички мирски пожелания, връзки, развлечения, удоволствия и занятия, имат пред очите си единствено Господа и копнеят да изпълняват заповедите Му. Поради това всеки бива повличан от своята собствена воля, ако той наистина не е пожелал да се отрече от себе си, и при онази любов обича и нещо друго, и се наслаждава от някакви удоволствия или пожелания на този свят, и не обича изцяло Господа, доколкото това е възможно за волята и желанието.А душата, наистина стремяща се към Господа, цялата и изцяло към Него насочва своята любов доколкото й стигат силите, привързва единствено към Него своята воля получавайки в това помощ от благодатта, отрича се от самата себе си, и не следва пожеланията на своя ум. Защото поради неотлъчно пребиваващото с нас и съблазняващо ни зло умът е лукав. По такъв начин, щом душата възлюби Господа, се измъква от мрежите чрез собствената си вяра и със собствени усилия, както и с помощ свише, удостощва се с Вечното Царство, и наистина, обиквайки го по своя собствена воля и с Божията помощ, не ще се лиши вече от вечния живот.

 

 

Душата принадлежи на този, с когото тя влиза в общение и единение чрез своите пожелания; затова, или имайки в себе си Божията светлина, живеейки в нея и украсявайки се с всички добродетели, тя е причастна на светлината на покоя, или имайки у себе си греховната тъмнина, подлежи на осъждане. Душата, желаеща да живее в Бога във вечен покой и светлина,трябва да умре за предишната лукава тъмнина, и да започне друг живот, бивайки възпитавана от Бога. Слушайки това, обърни внимание на самия себе си, случило ли се е това с теб. И ко не е, ти трябва непрестанно да скърбиш, да плачеш и да боледуваш. Като мъртъв още за царството, призовавай Господа и проси с вяра да бъдеш удостоен с истинския живот... По същия начин и душата, нямаща в себе си светлина, а сътворена по Божий образ (понеже тъй е решил и благоволил Бог, тя да има вечен живот), не от своето собствено естество, а от Неговото Божество, от собствения Негов Дух, от собствената Му светлина приема духовна светлина и духовно питие, и небесни одежди, което и представлява истинският живот на душата.Но ако някой, при голямото Божие милосърдие и дълготърпение към него, когато Бог не го подлага на наказание за всяко тайно или явно падане в грях, а виждайки това, мълчи, като че ли очаквайки покаянието му - достигне до пълно занемаряване и започне да прибавя грях към грях, да приъединява безгрижие към безгрижие, върху едно прегрешение да наслагва друго, и изпълни мярата на греховете, то такъв човек най-накрая ще изпадне в такъв грях, от който няма да може да се избави, но съкрушен и предал се на лукавия, напълно ще погине.

 

 

Когато по Божие допущение се намираш в скърби, в страдания, в болести, тогава онова, което смяташ за препятствие, е от полза за душата ти... Човекът не веднага, след като чуе Божието слово, става достоен за добрата част. Твърдейки противното, отнемаш на човека волята и отричаш битието на противящата се, противоборстваща на ума сила. Ние пък казваме, че слушащият словото, първо се съкрушава, а после започва да се упражнява и учи в невидимата бран, бори се и се подвизава против сатаната и след дълго състезание и борба удържа победа и става християнин, т.е. решава да бъде строг Христов последовател.Вникни в разумната същност на душата, и то не повърхностно. Безсмъртната душа е един скъпоценен съсъд. Виж колко са големи небето и земята, но не за тях се грижи Бог, а само за тебе, да призове погиналия, изпонаранения, да ти възвърне първоначалния образ на чистия Адам. Сам Бог е дошъл да се застъпи за тебе и да те избави от смъртта. Застани твърдо и си представи как само промисля Той за тебе. Поради това християнството не е нещо маловажно, то е велика тайна. Познай своето благородство, а именно - че си призован за царско достойнство, че си "род избран, царствено свещенство" (1 Петр. 2:9).

 

 

С оковите на тъмнината са свързали падналата душа духовете на злобата; поради което тя не може нито когато желае да обича Господа, нито когато желае да вярва, нито когато желае да се моли, защото от времето на престъплението на първия човек изцяло ни е завладяла явна и тайна съпротива срещу всичко това.Макар и бебето да не може да прави нищо и не може само да отиде при майка си, то когато я търси, лази, пищи, плаче, и майка му се смилява над него. Тя се радва, че детето с усилие и плач я търси и понеже бебето не може да отиде при нея, то майката сама, подбуждана от любов към него, виждайки, че то я търси, отива при него, и с голяма нежност го взима на ръце, гали го и го кърми. Същото прави и човеколюбивият Бог с онази душа, която Го търси. Но много повече, подбуждан от свойнствената Нему любов и собствената си благост, Той се съединява с разумната душа, и според Апостола става с нея "един дух" (1 Кор. 6:17).