Най-главният труд на човека - това е молитвата. Човек за това и бил създаден, за да прославя Бога. Това е трудът, който е достоен за него. Само това може да разкрие неговата духовна същност. Само това оправдава неговото извънредно положение в цялото мироздание. Човек бил създаден, за да почита Бога и бъде съпричастник на Неговата Божествена благост и блаженство.

 

Като образ Божий, човек копнее за Бога, горещо се стреми и жадува да се възнесе към Него. Чрез молитвата и песнопенията той ликува. Духът му се радва, сърцето му заиграва, и колкото повече той се моли, толкова и душата му се съблича от светските похоти и се изпълва с небесни блага. И колкото той се разделя със земното и усладите на този живот, толкова повече се наслаждава на небесно ликуване. Опитът наш ни доказва, че това е истина.

 

Бог ще благоприеме онези молитви, които се преподнасят по подобаващ начин, то ест, с чувството за несъвършенство и нашето недостойнство. Но за да съществува такова чувство, се изисква най-съвършено отричане от нашата зла егоистичност и подчинение на заповедите Божии, изисква се смирение и непрестанен духовен труд.

 

Доверете на Господа всички грижи ваши: Той промисля за вас. Не малодушествайте и не се тревожете. Онзи, Който изпитва скритите дълбини на човешката душа, знае и за вашите желания и има сила да ги изпълни така, както умее.

 

Източник: 

1. Православие. Ру

2. http://carstvo-maloe.com/holy-fathers/item/573-putjat-kum-shtastieto-svetitel-nektarij-eginski

 

превела от гръцки: монахиня Дионисия (Вихрова)