Автор: Св. Нектарий Егински

Злият човек е безумен, защото злината е безумство и липса на светлина, която да озарява мисълта.

Злият вреди преди всичко на себе си, защото злите неща, които биват предизвиквани от него, първо подриват и подкопават неговия собствен живот и щастие. Злият е безразсъден, защото е изоставил Бога и е последвал лукавия, уподобявайки се на него. Съдейства на лукавия и работи за него при разрушаване на доброто. Потърсил веселие в злобата, той открива там мъки и беди. Потърсил щастието, открива нещастието. Потърсил блаженството, а открива пълно злополучие.

Злият е изтръгнал страха Божий от сърцето си и е намразил закона Му. Изработва злото, защото порочното му сърце намира временно удоволствие в това. Стигнал е дотам, че сърдечна наслада и доволство да му бъде изучаването и прилагането на злото. Но що за доволство? Що за наслада? Доволство, пълно със страх, и наслада, пълна със смут. Умът и сърцето на злия страдат непрестанно. Умът си сбира само и само за да измисли съвършен начин, по който със сигурност да постигне злото, за което мечтае толкова много. Сърцето му постоянно бушува от своите пороци – като развълнувано море, сиреч постоянни вихри на непрастанни страсти, като бурни тласъци на ветрове, го разбунват надълбоко. Всичките му дела носят отпечатъка на напрягане и признаци на страх. Светлината на деня го притеснява. Злият избягва дневната светлина подобно див звяр и търси убежище, за да е на сигурно място – тъмни пещери, подземни тунели и мрачни прибежища, под защитата на гъстия мрак на нощта.

Злият – като работник на злото – ден и нощ работи за него без да съжалява и така бива награден с вечния ад.

Злият е безумен, защото се е отрекъл от полезното иго на Господа и лекото Му бреме и е поел да носи тежкото иго на Дявола и неговия товар. Отрекъл е човеколюбивия Бог и се е подчинил на началстващото зло, дявола, човекоубиеца тиранин и ненавистен демон. Злият е безумен, защото мисли, че излъгва и че избягва Божествения съд, който виси над главата му. Погледът на Божествения съд го следи и всяко негово действие утежнява ярема на Божията справедливост, която ще го съди един ден за неговите действия и ще му отдаде според неговите дела. Злият е безумен, защото предизвиква от само себе си гнева Божий, Който приготвя за него, за негово вечно пребиваване, ада, Тартара и пъкъла. Той е безумен, защото за фалшива монета е заменил своето съкровище; защото за лъжливи, измамни и временни наслади е пожертвал вечното блаженство, спокойствието на сърцето си и несмутеността на духа си. Той е безумен, защото е обикнал злината, която го е опила и го е направила свой роб. Той е безразсъден, защото се е предал изцяло на злината, която е ослепила неговите очи, за да не вижда, заглушила е ушите му, за да не чува, така че да не различава образа на благостта и да я обикне, и да не чува Божия глас, който го вика, та да не се върне и спаси.

Нещастен човек! Неговата злина го води към дълбините адови и той като фурия ще го погълне. Краката му бързо го водят към погибел, а устата му ругаят. Сърцето му изучава безчестието, а умът му ражда лукави неща. Ръцете му са готови да грабят, а очите му са готови да урочасват и да очернят добрите неща. Събира в себе си всичките пороци, а от устните му огън гори. Неговите пътища опустошават безумието му, а сърцето му обвинява Бога.

Наистина, злият човек е нещастен и горък!

из книгата „Опознай себе си“, Синодално издателство, 2016