Автор: Свети Нектарий Егински

 

“Чашата, която Аз пия, ще пиете, и с кръщението, с което Аз се кръщавам, ще се кръстите; но да дам да се седне Мене отдясно и отляво, не зависи от Мене; сядането е на ония, за които е приготвено.” (Марк 10:39-40)

 

Тайнството на божествената Евхаристия, преподадено ни от Господ, е най-висшето от всички тайнства; то е най-чудното сред чудесата, които Божията сила някога ни е пращала; то е най-великото, което мъдростта Божия е промислила за нас. То е и най-ценният дар сред всички дарове, които любовта Божия е дарявала някога на хората. Защото то превъзхожда всички останали по силата на численото преодоляване на пределите на природата… Тайнството на божествената Евхаристия може да се нарече чудото на чудесата и тайнството на тайнствата.

 

1.Как трябва да пристъпваме към причастяване със светите Тайни?

 

Апостол Павел, като казва: „Но нека човек да изпитва себе си и  тогава да яде от хляба и да пие от чашата. Защото Който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне”, ни учи за начина, по който трява да пристъпваме към св. Евхаристия. Нека всеки първо да изпита своята съвест,  за да опознае нравственото си състояние и съответно в какво отношение се намира спрямо Бога и своя ближен, и ако намери себе си в богонравно състояние – нека пристъпи да се причасти; в противен случай нека се въздържи, защото няма нищо общо между светото и нечистото. Св. ап. Павел поучавайки коринтяните да не съжителстват  с невярващи, т.е. да не вземат съпрузи из неверниците, казва: „не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара?” Така че какво общо може да има грешникът със св. Причастие? На това, че трябва с благоговение да пристъпваме, ни учи Сам Бог, заповядвайки на Моисей да не приближава горящата къпина обут, но да развърже обущата си от краката си в знак на благоговение, защото мястото на което стои е свято: „И рече Бог: Мойсее, не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото на което стоиш е земя света”, т.е. наш дълг е да пристъпваме с всеблагоговение, чисти „от към всяка сквернота на плътта и духа”, за да се причастим достойно; защото ако Господ заповяда на Моисей да развърже обущата си, за да се приближи до святото място, то колко повече си длъжен ти, християнино да развържеш всяка своя връзка с греха за да приемем в себе си целия Бог? Как тогава ти ще пристъпиш  с утешна съвест към огъня, изгарящ недеостойните? Та, той е нажежен въглен, с който недостойните биват изгаряни. Така че ти прекрати всяка вражда с ближния, откажи се от всяка неправедна сделка, върни чуждото, отклони се от „злото и прави добро”, завърни се при Господа и пристъпи, за да се осветиш целия, да просветлиш и станеш хранилище на божията благодат, за да влезеш в съединение с Хистос, да останеш в Него и Той в тебе. „Който яде Моята плът и пие Моята кръв пребъдва в Мене, и аз в него.”

 

2. Характерна черта на достойно причастилия се.

 

О, колко  щастлив и блажен трябва  да се чувства достойно приелият светите Тайни! Той излиза от храма цял възобновен, защото огънят на божествеността, чрез който св. Причастие се съчетава  с душата на човека, е изгорил нейните грехове, изпълнил я е с божествена благодат, мислите му е осветил, силите на душата му е укрепил, ума му е просветил и сърцето към страха Божий е приковал, а накрая го е удостоил да стане жилище на Духа.

 

Достойно причастилият се е приел Царството небесно като годеж, той е облечен в Божието всеоръжие, което го предпазва от всяко зло и всяко нападение на лукавия, и прави да е страхуват от него самите бесове. Сърцето на достойно причастилия  се изпълва с необяснима радост и неописуемо веселие – той само усеща настъпилата промяна и се весели с това свое обновление. Всички добродетели сега украсяват сърцето му, а неговият стремеж сега е единение с Господа. Душевният покой, който му носи усещането за помирение и общение с Бога, и царящият в него небесен мир се отразяват на грейналото лице на достойно причастилия се; и така целия му външен вид свидетелства за неговото вътрешно нравствено състояние; чистота и невинност  – тези две съпровождащи го добродетели на всички показват, че той се е причастил достойно.

 

Това като имаме предвид, как да не жалим не които са се причастили недостойно или които не могат да се причастят поради някоя греховна пречка, а онези които от безразличие и пренебрежение  не пристъпват да получат полза от св. Причастие, полза духовна и телесна?  Защото здравето на душата влияе и на здравето на тялото, а както добре знаем случва се и обратното. Те са като пътници в открито море без компас, без кормило и без капитан. Горко им когато дойде денят в който ще се разбунтува морето срещу им и ще задухат силни ветрове, и вълни ще залеят кораба им!  Самотни тогава и лишени от Божието утешение…Към всички тях искаме да отправим един братски съвет- да побързат да се причастят, за да се спасят.

 

След божесвената Евхаристия веднага възхвали и благодари на Господа, че те е удостоил да станеш причастник на Неговото Тяло и Кръв. Прекарай деня си, извършвайки достойни дела, и запази го като пример и за останалите  дни от живота си.

 

Източник: 

1.Омилии за покаянието, изповедта и божествената Евхаристия

2.svetiilia.bg

 

Превод: Анула Христова