Душата ми е изстинала към сестра Синклитикия и съм станал равнодушен към нея, заради душевното и състояние. Обичам всички вас, мои скъпи момичета, не защото вие ме обичате, а защото обичате нашия Господ Иисус Христос. Това е всеобща любов, която ние изпитваме към Бога, и това е онази любов, която кара сърцето ми да ви обича, и това е, което ни свързва. Когато една от вас отнеме тази любов от сърцето си и я предложи на светската суета и душевните страсти, тогава обичта ми към вас ще намалее, защото сте изтръгнали Христос от сърцата си и така сте скъсали връзката на общата ни любов към Него. И така, моето охладняване към Синклитикия се дължи на отдръпването и от Христос. Любовта и към мен е от светски характер и по тази причина не стопля сърцето ми, тъй като тя е чужда на любовта към Христа. Не съм способен да храня два вида любов в сърцето си – едната свята, а другата светска. Когато такава любов разцъфти в човека, тя превръща другата в омраза. Когато я почувстват и двамата, това води до грешки или страст. По тази причина ние сме принудени да обмислим на дневна светлина дали тази любов ще бъде помежду ни, дали ще бъде към някого от противоположния пол или дори от същия( особено ако е към някого, който я приема), дали в основата и лежи любовта към Христа или светската любов. Затова ще разберете чувствата ми към Синклитикия, които ви описах. Искам да я вразумя и да я накарам да разбере, че човешката любов, която си проправя път в сърцето и, и която би могла да се превърне в страст, ако я търпя или приемам, е охладила любовта и към Господа.