Не падай духом. 

Не мисли за лошото.

Твоят Творец е близо. 

Всевиждащият вижда.

Всемилостивият ще се смили. 

Той и сега е милостив към теб,макар да си болен и унил.

Бог изпитва твоето мъжество.

Изпитва вярата и надеждата ти. 

 

Господ бичува всеки син, когото приема (Евр. 12:6) - казва апостолът, който многократно е бил бит, както сам свидетелства: 

„Иудеите ми удариха пет пъти по четиридесет удара без един; три пъти са ме с тояги били, веднъж - с камъни, три пъти съм корабокрушение претърпял” (2 Кор. 11:24-25). Всички тези удари Павел получавал от хора, но благодарял на Бога, сякаш ги приемал от Самия Него.И никога не се оплаквал от своите мъчители, но измъчван и гонен - окуражавал другите християни, казвайки:„Радвайте се, и пак ще кажа: радвайте се”.Ти ще кажеш: аз не съм апостол Павел!Знам, че не си, но си християнин и си духовно чедо на апостола, както и всички ние сме духовни чеда на апостолите, нашите духовни родители. Мислиш ли, че днес няма християни, които да търпят с радост мъчения? Ето, в Русия се повтаря историята на апостолските страдания. 

 

До нас пристигат много свидетелства за това, как радостно понасят мъченията вярващите в Русия.И между нас има християни, които с апостолска радост приемат житейски¬те мъки, без да тръбят това пред света и без вестниците да пишат за тях. Те разкриват шепнешком своите мъки на духовниците и се молят Богу за мъчителите си. Мразовитият студ на страданията не охлажда топлата им надежда. Какъв би бил онзи човек, който по време на мразовитата зима не вярва в идването на пролетта?Неразумен. Неопитен. Лютата зима би била двойно по-люта без очакването на пролетта. И в твоя живот, след сегашните ти мрачни дни, Творецът ще изпрати пролет.Тогава ще се радваш, ще се ве¬селиш и ще се ядосваш сам на себе си, че понякога си губил вяра и надежда.Затова не падай духом. Не мисли за лошото.Твоят Творец е близо.Зимата отминава и пролетта е на прага.Мир на теб и благословение от Господа!