За целуването на ръка на свещеника
Св.Николай Велимирович
"Старият Ви свещеник е починал и на негово място е дошъл съвсем млад семинарист.Вие на драго сърце сте целували ръка на стария свещеник, но сега Ви е неудобно да целувате ръка на новия, който е много по-млад от Вас.Нима не сте чували историята за княз Милош и младия свещеник?Тази история е следната.Един млад свещеник служил литургия в Крагуевац в присъствието на княз Милош. Старият княз бил необикновено набожен.Служба не почвала без него.В храма стоял като вкопан на своето място и съкрушено се молел на Бога.Когато литургията завършила, младият свещеник изнесъл кръста и нафората.Князът целунал кръста и понечил да целуне и ръката на свещеника.
Но младокът я дръпнал назад, срамувайки се старият владетел на държавата да му целува ръка.Княз Милош го погледнал и казал: „Дай ми ръката си да я целуна!Аз не целувам твоята ръка, а твоя чин, който е по-стар и от теб, и от мен".С това мисля, че всичко е казано и обяснено.Там, в църквата, старият княз изрекъл думи, вдъхновени сякаш от Самия Божи Дух. Помислете сам: ако вашият свещеник е на двадесет и пет години, то неговият чин е на хиляда и деветстотин години.
И когато Вие целувате ръката му, целувате онзи чин, който е преминал от Христовите апостоли върху хиляди служители на Божия олтар.А целувайки свещеническия чин, Вие целувате ръка на всички велики светци и достойни духовници, които са носили този чин от апостолите до днес.Целувате ръка на св. Игнатий, св. Николай, св. Василий, св. Сава, св. Арсений, св. Иоаникий и много, много други, които са украсявали земята, а сега украсяват небето и които са наречени „земни ангели и небесни човеци".Целуването на ръката на свещеника не е обикновено целуване, а по думите на ап. Павел свето целуване (1 Кор. 16:20).
И така, целувайте без стеснение ръката, която благославя, и чина, който е благословен от Светия Дух.
А да целуваме ръка на по-млад по възраст от нас, както и да слушаме по-млад от себе си е полезно по още една причина - то ни пази от гордост и ни учи на смирение.
От Бога Вам мир и радост!
Мисионерски писма
"До изгонените от Рая"
Но младокът я дръпнал назад, срамувайки се старият владетел на държавата да му целува ръка.Княз Милош го погледнал и казал: „Дай ми ръката си да я целуна!Аз не целувам твоята ръка, а твоя чин, който е по-стар и от теб, и от мен".С това мисля, че всичко е казано и обяснено.Там, в църквата, старият княз изрекъл думи, вдъхновени сякаш от Самия Божи Дух. Помислете сам: ако вашият свещеник е на двадесет и пет години, то неговият чин е на хиляда и деветстотин години.
И когато Вие целувате ръката му, целувате онзи чин, който е преминал от Христовите апостоли върху хиляди служители на Божия олтар.А целувайки свещеническия чин, Вие целувате ръка на всички велики светци и достойни духовници, които са носили този чин от апостолите до днес.Целувате ръка на св. Игнатий, св. Николай, св. Василий, св. Сава, св. Арсений, св. Иоаникий и много, много други, които са украсявали земята, а сега украсяват небето и които са наречени „земни ангели и небесни човеци".Целуването на ръката на свещеника не е обикновено целуване, а по думите на ап. Павел свето целуване (1 Кор. 16:20).
И така, целувайте без стеснение ръката, която благославя, и чина, който е благословен от Светия Дух.
А да целуваме ръка на по-млад по възраст от нас, както и да слушаме по-млад от себе си е полезно по още една причина - то ни пази от гордост и ни учи на смирение.
От Бога Вам мир и радост!
Мисионерски писма
"До изгонените от Рая"
