Автор: св. Паисий Светогорец 

 

 

– Ако се наложи, пак ще ти се скарам, за да вървим всич­ки заедно в рая. Сега ще взема много строги мерки!… Виж сега, имам правило първо да дам на другия да разбере, че се нуждае от гълчене и след това да му се скарам. Не е ли правил­но? Когато виждам някого, че е извършил някаква сериозна простъпка, аз му се карам и поради това излизам лош. Но как­во да правя? Да оправдавам страстите на всеки, за да съм уж добър с него и след това да идем заедно в ада, така ли? Никога съвестта ми не ме изобличава, когато се карам на някого или му правя забележка, а той се огорчава, защото правя това от любов за негово добро. Виждам, че не разбира колко е огор­чил Христа с простъпката си, затова му се карам. В този мо­мент и аз страдам, изнемогвам, но съвестта ми е спокойна, въпреки че съм се скарал. Мога да отида и да се причастя спо­койно, без да чувствам нужда от изповед. Чувствам в себе си утеха и радост. Защото за мен утеха и радост е спасението на душата.

 

 

– Благословена душо, нима ще си играя със спасението на душата ти? Младият може често да експериментира, но въз­растният вече има преценка и върви стабилно. Чувствай си­гурност. Ако видя у тебе нещо криво, било отдалече, било отб­лизо, ще ти го кажа. А ти имай доверие и бъди мирна. Още не сте ме разбрали! Нима така лесно ще успокоявам помисли? Когато виждам, че душата е чувствителна или изцяло е раз­търсена от чувството за греха си, какво да кажа? Тогава я уте­шавам, за да не изпадне в отчаяние. Обаче, когато виждам ка­менно сърце, тогава говоря строго, за да го раздвижа. Ако ня­кой върви към пропастта и му кажа: „Продължавай, в правил­на посока вървиш“, не върша ли престъпление? Лошото при някои е, че не вярват, когато им казваш да не се безпокоят и поради това се измъчват. Ако видя нещо лошо, как няма да го кажа? Как да оставиш човека да отиде в ада? Когато носиш отговорност, тогава и ще се развикаш, ако трябва. За мене е по-добре да не говоря, но не мога да мълча, когато нося отго­ворност.

 

Освен това трябва да се има предвид и следното. Напри­мер причиняваш ми някакво зло, а аз ти прощавам. Причиняваш ми отново някакво друго зло и пак ти прощавам. Аз съм добре, но ако ти не се поправяш, понеже ти прощавам, това е много сериозно. Да речем, че не можеш да се поправиш изця­ло. Обаче трябва да се стремиш да се поправиш, колкото мо­жеш. А не да се самоуспокояваш и да си казваш: „След като ми прощава, значи всичко е наред, не е нужно притеснение“. Човек може да сгреши, но ако се кае, плаче, моли със свито сърце за прошка, бори се да се поправи, тогава е налице осъз­наване на греха и трябва и духовникът да прощава. Но ако чо­век не се кае и продължава по същия начин, тогава онзи, кой­то носи отговорност за душата му, не може да се смее. Добро­тата вреди на неразкаялия се.

 

Из „Старецът Паисий Светогорец. Слова. Том 3. Духовна борба“, стр. 249-251. Заглавието е на редакцията

 

Източник: zadrugata.com