Въвеждането на младенците в храма е свято задължение на родителите още от старозаветни времена. Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал, всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно на Бога (Изх. 34:19-20, Чсл. 18:15-16). Това било установено за спомен на избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изх 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургулица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.

 

По това време в Йерусалим живеел един благочестив старец на име Симеон. Той с вяра очаквал идването на Месия – Христос, защото му било обещано от Светия Дух, че няма да умре, докато не види Христа Господен... 

Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: "Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил". Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: "Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи". 

 

Свети Симеон наистина достигнал възрастта, която ангелът му предрекъл 365 години и по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донасли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, - светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!" Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: "Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца" (Лука. 2:25-35).

Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.Така се изпълнило обещанието на Ангела, че няма да умре, преди да види родения от Девицата Младенец. След това Пресвета Богородица дала задължителната очистителна жертва на свещениците, за което се говори в Евангелието от Свети Евангелист Лука.

 

По подобие на старозаветния закон, Светата Църква е установила на четиридесетия ден от раждането на младенците да бъдат въвеждани за молитва в храма.Това е църковно правило и не замества Кръщението, което единствено има силата да очисти от първородния грях.Молитвата в четиридесетия ден се нарича очистителна, защото дотогава майката поради раждането не може да влиза в храма. След този ден тя вече може да влиза в храма, да целува иконите, да приема Свето Причастие. Молитвата в този ден също така изразява благодарността на родителите към Бога, за това, че им е дарувал чедо и заявява техното намерение да го кръстят. Така те изразяват желанието си да направят от детето си християнин или християнка, за да расте то под благодатната закрила на Светия Дух. Евангелието разказва, че когато не допускали децата до Нашия Господ Иисус Христос, Той казвал: « Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие. Истина ви казвам:който не приеме царството Божие като дете, той няма да влезе в него». И той ги прегръщал, възлагал върху им ръце и ги благославял. За това нека още от млада възраст да водим децата си в храма, нека не ги лишаваме от Божествената си светлина и от Божието благословение!

 

 

Пресвета Богородице! На кого другиго след Бога да препоръчаме нашите деца, ако не на Тебе, всемощната защитница на християните и бърза помощница във всяка нужда? Приеми, небесна Царице, под Твоята закрила чедата ни и бъди им Ти майка, Майко Божия! Пази ги от всяко душевно и телесно зло, изпроси им да останат през целия си живот в благодат и милост пред всеблагия Бог, да успяват във всяко добро и полезно начинание и никога да не униват в пътя на истинския и честит живот, съгласен с волята на твоя възлюбен Син, нашия Господ Иисус Христос. И така, с хвалебни песни на благодарност всякога да Те прославяме, небесна защитнице, и да възпяваме всесветата и всемогъща Троица Отец и Син, и Светия Дух. Амин.