Св. Паисий Светогорец - Да принасяме на Бога най-чистото

Св. Паисий Светогорец - Да принасяме на Бога най-чистото

Веднъж се възмутих тук във вашия храм. На светия престол видях да гори една ей толкова къса свещ! Аз в килията си не оставям толкова къси свещи дори на свещника пред иконостаса, защото го считам за
пренебрежително отношение.
 
- Отче, казват, че свещта трябва да изгори докрай.
 
- Да, докрай, но къде? Нека изгори докрай на свещниците, където палят свещи хората, но не и на светия престол или светата проскомидия. Не бива в олтара да гори половин свещ, това е пренебрежение. Също и на полилея, дори и свещите да са достатъчно дълги, за да горят до края на службата, пак ги сменяйте, когато са много къси. И на светата Литургия за малкия и Великия вход винаги използвайте дълга свещ, защото символизира Честния Предтеча.Някъде пък гасят кандилата за икономия! Не разбират, че Бог ще им изпрати големи благословения, когато Го почитат. Също и на панихидите някои раздават ей такива тънки свещи, но това пак е пренебрежение. Срамота е да се раздават на хората такива свещи.
 
- Отче, сестрите могат ли да палят в килиите си колкото пожелаят свещи?
 
- Нека палят, да изгори дяволът. Вижте, че целият свят се е запалил. Но нека само да има смисъл от запалената свещичка, да се придружава с молитва.Велико нещо е човек да се остави изцяло на Бога.Ние ядем сладки плодове, а на Бога принасяме смолата от дърветата с кадилницата. Ядем меда, а принасяме на Бога восъка, но даже и него често го смесваме с парафин. Едничка свещ принасяме на Бога за Неговите обилни благословения - и тя ли да бъде нечиста? Ами ако Бог искаше да Му принасяме меда? Представям си какво щяхме да правим! Щяхме да Му даваме или разреден меден сироп, или просто вода със захар. Дано Бог не ни приема на сериозно! Човек във всичко може да прави икономии освен в почитанието и служението на Бога. Да принасяме на Бога най-чистото, най-доброто.
 
- Отче, хората не разбират добре, че е не благоговейно да се горят свещи от парафин.
 
- Казвайте на хората: “Заради вашето здраве не бива да палите парафинени свещи в храмовете”. Така малко ще се позамислят. Особено ако храмът е малък, тогава човек може да се задуши. По-добре да се запали една малка свещ от чист восък, отколкото голяма свещ от парафин. Заради това на мнозина им прилошава в храмовете и припадат... Също и със зехтина, който не е годен за ядене, искат да пълнят кандилата! Докъде стигнаха хората! В Стария Завет се казва, че зехтинът, предназначен за храма, трябва да се добива от маслини, събрани от дървото, а не от падналите долу. Нима Бог има нужда от зехтина или от тамяна? Не, но Бог се затрогва, когато човек извършва приношението си с благодарност и любов към Него. На Синай ми беше направило впечатление следното. Бедуините, горките, нямат какво да принесат Богу. И затова събират камъчета, които са по-различни от останалите, или пък някое и друго листо, което се е загнездило в скалните пукнатини, изкачват се до камъка,от който потекла вода, след като Моисей го ударил с жезъла си, и ги оставят там. А майките, които кърмят, отиват и изстискват там малко мляко с мисълта: “Бог да ми даде мляко, за да кърмя децата си!” Виждаш ли каква благодарност имат! Това не е малко нещо. А ние какво правим?Тези хора ще ни съдят. Занасят там горе парчета дърво, листа, камъчета... Нима Бог има нужда от това? Не, но им помага, защото вижда сърдечната им благост, доброто намерение. Така бива изразявано доброто разположение.
 
- Отче, когато запалваме свещ, казваме ли, че е с еди-каква си цел?
 
- Запалваш я - къде я пращаш? Не я ли изпращаш някъде? Със свещичката просим нещо от Бога. Когато я запалваш и казваш: “За тези, които страдат телесно и душевно, за тези, които имат най-голяма нужда”,тогава обхващаш и живите, и починалите. Знаеш ли какво упокоение чувстват починалите, когато запалваме свещичка за тях? По този начин човек общува духовно и с живите, и с починалите. Накратко казано, свещта е една “антена”,чрез която установяваме контакт с Бога, с болните, с починалите и т.н.
 
- Отче, а защо кадим с тамян?
 
- За славословие Богу. Славословим Го и Му благодарим за Неговите големи благодеяния по целия свят. Тамянът също е едно приношение. Принасяме го на Бога и на светиите, кадейки иконите, а след това покадяваме и живите икони на Бога - хората.И когато просите, и когато благодарите, вършете го със сърце. Със свещичката казвам: “Боже мой, моля те от цялото си сърце да ми окажеш една милост”. А с тамяна казвам: “Благодаря Ти, Боже мой, от цялото си сърце за всички Твои дарове. Благодаря Ти, че прощаваш многото мои съгрешения и неблагодарността на целия свят, а и моята голяма неблагодарност”. Колкото можете, развивайте у себе си благоговението, скромността. Това ще ви помогне да получите Божията благодат. Защото, ако човек има благоговение и духовна скромност, ако е и смирен, получава Божията благодат. Ако няма благоговение и смирение, Божията благодат не го доближава. Какво казва Писанието: "На кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово" (Ис. 66:2).

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ