Защо дори някои постоянни енориаши на православните храмове не отдават голямо значение на проскомидията? Навярно, защото тя се извършва в олтара, невидимо за хората. Тази първа част на Литургията има дълбок духовен смисъл. На проскомидията благодарение на особено свещенодействие хлябът и виното стават вещество за Евхаристията. По време на извършването ѝ се споменават членовете на Христовата Църква, небесна и земна.

 

Молитвите и свещенодействията на проскомидията имат двояко значение. От една страна, те изобразяват раждането на Христос, а от друга - Неговите страдания и смърт. Приготвянето на Светия Хляб и изваждането на Агнеца от просфората ознаменува раждането на Иисус Христос. При това жертвеникът олицетворява пещерата, дискосът - яслите, в които е положен Младенецът Христос, звездицата - звездата, която е довела влъхвите във Витлеем, покровците - пелените, с които е бил повит Спасителят. Чашата, кадилницата и тамянът напомнят за даровете, донесени от влъхвите. Молитвите, произнасяни от свещениците и дякона, напомнят за поклонението и славословието, отдадени на Спасителя от пастирите и източните влъхви. Кръстообразното разрязване на Агнеца и пробождането Му с копие представлява разпятието на Иисуса Христа.

 

Изваждането на частици от просфората и разполагането им на дискоса около Светия Агнец символизират Църквата Божия, глава на която е Сам Господ Иисус Христос. Иеросхимонах Тихон Атонски, воден от духовния си опит, казва, че в олтара на проскомидията, когато свещеникът споменава светиите и изважда частици от просфората, невидимо присъстват ангели, пророци, апостоли, светии, мъченици, преподобни и всички праведници. Те идват на помощ на всички, за които се извършва молитвеното поменаване на проскомидията.

 

Свещенодействията на проскомидията имат символичен характер. Ние трябва да знаем обаче, че символите на църковните свещенодействия са изпълнени с небесна реалност. Един от благодатните гръцки отци, старецът Паисий Светогорец (1924-1994) на младини прислужвал на богослуженията в манастирски храм. Веднъж по време на извършване на проскомидията той видял на дискоса много малко агънце. Когато свещеникът произнесъл молитвата и забил копието в лежащия на дискоса Агнец, изрязан от просфората, агънцето затреперило от болка. След този случай Паисий не се осмелявал повече да влиза в олтара. При размисъл за великото тайнство, което се извършвало в олтара, той се изпълвал със свещен страх. До края на дните си той останал прост монах, като отклонявал всички предложения за приемане на свещенически сан. По какъв начин можем да постигнем невидимата страна на Литургията?

 

Ние разбираме реалността на свещенодействията, които се извършват на Литургията, само чрез вярата. Именно нашата вяра ни помага да преминем отвъд земните символи и тогава започваме да виждаме небесната реалност.

 

Из книгата "Чудото на Светото Причастие