Ако възлюбим Христос, всичко ще ни бъде леко. Аз още не съм постигнал това. Все още се опитвам да Го възлюбя. Всичко хубаво и здраво съществува в Христос. Здравата душа преживява благодатните дарове на Светия Дух, които са: “любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5:22-23). Божият човек преживява и това, за което св. ап. Павел говори в своя химн на любовта: “Любовта е дълготърпелива, пълна с благост… зло не мисли… всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява… Любовта никога не отпада” (1 Кор. 13:4-8).

 

Имате ли всичко това? Тогава имате щастие, Христос, рая. Тогава и вашият телесен организъм функционира чудесно и без аномалии. Божията благодат променя човека, душевно и телесно го преобразява. Всички болести отминават. Няма вече нито колит, нито гуша, нито стомах, нито нещо друго. Всичко функционира нормално.

 

Хубаво е да вървиш, да работиш, да се движиш и да си здрав. Но най-напред трябва да имаш душевно здраве. Основното е да имаш душевно здраве, а след него следва и телесното. Почти всички болести произлизат от недостатъчно доверяване на Бога и това създава безпокойство у човека. Липсата на благоговейното чувство създава безпокойство и невроза. Ако в себе си нямате любов към Христос, ако не се занимавате със свети неща, със сигурност ще се изпълните с униние и със лоши чувства. Но какво се случва в света? Чуйте да ви кажа един пример.

 

Една млада девойка отишла при лекар и той й изписал хормонални лекарства. Аз й казах:

- Чедо мое, не ги вземай! Не съм лекар, не искам да действаш на моя отговорност, но усещам, че не трябва да ги вземаш. Добре би било да отидеш на ендокринолог. Твоят проблем по-скоро е от компетенцията на ендокринолог. Това е от притеснение.

- Наистина, имах притеснения.

- Е, това е! Придобий мир, успокой се, изповядай се, причасти се и всичко ще се оправи.

Тя отишла при един ендокринолог и му казала това, което й се случва.

- Леле! – казал лекарят. Изобщо не вземай тези лекарства. Изхвърли ги! Ще ти причинят голямо зло.

След това тя ми се обади по телефона и ми каза:

- Всичко, което ми каза, ми го каза и лекарят.

И тъй, виждате ли какво става? За разлика от това, много хора са се излекували чрез изповедта и светото Причастие.

 

Когато някой изгони Христос от себе си, тогава се появяват хиляди неща, които го изпълват – завист, омраза, отегчение, униние, бунтуване, светско мислене и светски радости. Трудете са да изпълните вашата душа с Христос, за да не бъде празна. Нашата душа прилича на резервоар, пълен с вода. Ако с тази вода поливаш цветя – добродетелите и пътят на доброто, тогава преживяваш истинска радост, а злите дела – тръните ще изсъхнат. Но ако с водата поливаш тръните, те ще пораснат, ще те задушат и всички цветя ще увехнат.

 

Всичко възнасяйте в духовните висини. Така ще живеете в радостта, в радостта на Бога. “Всичко мога чрез Иисуса Христа, Който ме укрепява” (Фил. 4:13). Не казвайте, че ще постигнете нещо. Никога не помисляйте това! Господ го е казал: “Без Мене не можете да вършите нищо” (Мат. 15:5). Не става по друг начин. Човек никога не трябва да се доверява на собствените си сили, а на Божията милост и милосърдие. Човекът е този, който полага малко усилие, а Христос ще го увенчае с успех. Заблуда е да вярвате, че сами сте постигнали нещо. Колкото повече човек напредва духовно и се приближава към Христос, толкова повече чувства, че е несъвършен. Фарисеинът, който казва: Аз! Аз съм добър, аз правя това и това – се намира в заблуда, в прелест.

 

превод: Константин Константинов