В Кирияко, където ходех за бдения и служби, се запознах със свети хора. Чуйте да ви разкажа за един таен светец. Над килията ни, нависоко, живееше един руснак - старецът Дима, в една първобитна килия, сам. Беше много благоговеен. Той живя почти непознат и незабележим през целия си живот. Никой не споменаваше името му и не говореше за дарованията му... И почина непознат. Не, не беше някой егоист. Беше воин. И нямаше никого до себе си да сподели: "Днес направих 500 поклона. Почувствах това...". Беше таен воин. 

 

Това е идеалното, безкористното... Видях наживо един истински светец. Един воин, свят. Горкият - пренебрегнат. Кой знае когато почине след колко време щяхме да узнаем, може би след месеци... Често тези пустинници ги намираха месец-два след успението им.

 

Преливането и излишеството от благодат, излъчвани от него, се предадоха на мен, смирения, когато видях стареца Дима в Кирияко да прави поклони и да се моли покъртително. С поклоните, които правеше, толкова силно го обля благодатта, че се излъчи и към мен. Тогава се изля и върху мен това богатство от благодат. Съществуваше и отпреди, с любовта която имах съм Старците си. Но тогава почувствах благодатта много силно. Ето какво се случи.

 

Една сутрин отидох много рано за Службата преди да ударят клепалото. Никой нямаше още в Църквата. Застанах на едно място откъдето не се виждах и се молех. В един момент се отвори вратата и влезе един висок възрастен монах - старецът Дима. Огледа се, не видя никого и започна да прави поклони, много и бързи, казвайки постоянно: "Господи, Иисуссе Христе, помилуй ме!... Пресвета Богородице, спаси ни!..." След малко изпадна в екстаз. Не мога да ви опиша отношението му към Бога - действие на любов и обожание, на божествен ерос, божествена любов и посветеност. Видях го да стои прав, с разтворени ръце във формата на кръст, както Моисей в морето... Беше вътре в благодатта. Блестеше вътре в светлината. Това беше! Веднага след това ми предаде дара на молитвата (бел на прев.: умната,сърдечната). Веднага влязох в неговата атмосфера. Не ме беше видял. Развълнувах се и започнах да плача. Дойде върху мен, недостойния и смирения, Божията благодат. Как да ви го кажа? Предаде ми благодатта. Т.е. благодатта, която имаше този светец, се излъчваше и в моята душа. Предаде ми духовните си дарове...

 

Това не може да се обясни... Трябва да си достоен за да разбереш...

Старецът Дима ми предаде даровете на молитвата и прозорливостта...

 

 

 

-------------------------------------------------------------

 

 

 

 

"Когато бях в пустинята на Света Гора, живях в килията на двама старци и им оказвах сляпо послушание, и на двамата, и ги обичах много. Веднъж те отидоха извън Света Гора да изповядват хората. Казаха ми, че след като в Неделя няма да имаме служба в килията, да отида да се причастя в Кирияко.

 

Действително, в Неделя отидох и се причастих. Тръгвайки оттам, за да се върна в килията ни, бях толкова развълнуван, толкова радостен, че приех Христос в себе си, че виках: "Слава Тебе, Боже наш, Слава Тебе! Ти, Пресветият, Второто Лице на Света Троица, дойде отново и Те приех цял в себе си, в мен, бедния Никита!"

 

В един миг почувствах как вървя, но не както тук на земята, а както космонавтите в космоса - да стъпвам тук и да се озовавам там, 10 метра по-надалеч. Чувствах, че нямам тегло, като че ли бях от памук. И се уплаших. И както стоях така, погледнах към планината и изведнъж осъзнах, че можех да виждам през нея. Като че ли планината беше стъклена, гледах какво се случва зад нея. Видях старците ми да се завръщат по пътечката. Виждах ги, въпреки че те бяха зад планината.

Казах си: "Какви странни неща се случват днес, Господи" и седнах да чакам да видя дали действително старците ми се завръщат. Исках да се убедя, че действително съм ги видял зад планината. И действително, в един момент ги видях на завоя, от който вече се виждаха от всички."

 

Тогава малкият Никита (Св Порфирий) изтича веднага при тях и плачейки им изповяда случилото се. Те го успокоиха и го посъветваха да усили молитвата си. 

 

През 1993 когато отидох до Кавсокаливя, старците от Новия Скит ми показаха мястото на което се е случило чудото. И който седне там за известно време, усеща благоуханието.

 

 

 

 

"Това, което ми се случи, никога не бях мислил за него, нито го бях пожелавал, нито го очаквах. Старците ми никога не ми говореха за тези благодатни дарове. Тази традиция имаха. Не ме учеха с думи. Само с поведението си. Четейки житията на светиите и преподобните, виждах дарованията, които им даваше Бог. Отците не изнудваха, не търсеха чудеса, не искаха дарования. Аз никога не пожелах да получа някакъв благодатен дар от Бога. Никога не помислих за това. И това, което никога не съм и помислял, изведнъж се яви пред мен, и аз никога не му обърнах внимание." - Св Порфирий Кавсокаливит

 

 

 

 

 

Успението на стареца Елпидий беше още едно свидетелство за светостта му.

 

Около седмица беше в кома в Болницата на Червения кръст в Атина. Беше в спешното отделение, на системи, с тръбички в носа и т.н. Държеше в ръка броеницата си. Лицето му беше мирно и дори имаше радостно изражение. И въпреки че беше в кома, прехвърляше един по един възелите на броеницата си бавно-бавно, както когато се молеше.

Попитах един лекар дали разбира. Той ми отговори, че вече е загубил всякаква връзка с обкръжаващата го среда. Попитах го защо тогава прехвърля възлите на броеницата и той ми отговори, че това е чисто механична реакция поради навика който е имал цял живот. 

 

Естествено, приех тези обяснения и си помислих да взема за благословия броеницата му, като поставя в ръцете му друга която имах в себе си. Издърпах броеницата от ръцете му. Тогава той отвори очи, видя ме, протегна ръка и грабна броеницата си, продължавайки да се моли по своя си начин.

 

Докторът загуби ума и дума.

 

Ние тогава - аз бях с един брат, помислихме да направим нещо, което правехме и преди. Когато вършехме нещо, от което старецът оставаше доволен, ни казваше да преклоним глави и ни благославяше. Казахме му: "Отче, дойдохме от Света Гора и ти носим благословията на всички старци там. Ще ни благословиш ли?" Той мръдна главата си в знак на съгласие. Ние тогава се наведохме, а той положи ръка върху главите ни и ни благослови със свещеническа благословия. Всичко това стана в присъствието на лекаря.

 

След това старецът издигна ръце за молитва и се молеше постоянно. 

Когато предаде Богу дух, видяхме на лицето му изражение на човек, който е станал победител в една голяма борба. Бяха толкова силно изразени радостта и удовлетворението, че не остана никакво съмнение във всички, които го видяха мъртъв, че е достигнал до святост. 

 

На всички отци от Новия Скит старецът Елпидий остави впечатлението на един светец, защото действително през целия си живот живя живота на свят монах който се занимаваше само с молитвата, един човек, който остави всичко заради Христос, около Когото се въртеше целият му живот.

 

 

 

 

 

 

Старецът Порфирий свързваше въпроса за духовната борба с лакомията. 

Казваше, че ако човек съумее да яде с програма и логика, тогава Бог се заема да допълни всичките му останали недостатъци. Заради лакомията, казваше, дяволът отне властта на човека и го извади от рая. И Бог призовава човека да се бори, за да вземе обратно загубената си власт. Човекът беше господарят на този свят, но след падението му, господар на този свят стана дяволът.

 

Тогава го попитах:

- Значи толкова важна е борбата с лакомията?

 

Той ми отговори:

- Толкова е важна тази борба за духовния живот на човека, че отците имали обичай по време на приготовлението на храната си да изсипват вътре една чаша нещо горчиво, така че да не изпитват и най-малкото удоволствие от храната.

- И какво се получава в резултата на това, отче?

- Ще ти обясня. Когато човек води такава борба, не успява да вдигне и ръце за молитва, и веднага слиза Божията благодат и пребивава върху него.