Навярно на читателя се е случвало да чува от познати изказвания от рода на: “в Бога вярвам, но на попове - не”, “вкъщи се моля, но на църква не ходя, защото всички свещеници са измамници”, “всички в храма са по-грешни от мене, за какво да ходя там?”. Воинстващите атеисти говорят още “по-убедително”. Една от енориашките на нашия храм, млада майка, ми разказваше, че на четиригодишния син дядо му постоянно му внушавал, както той смятал, жизнеутвърждаваща истина: “Запомни, твоят главен враг е попът”. Майката се съветваше с мене как трябва да се причастява момчето.Защо в света толкова много клеветят представителите на духовенството? Нападките срещу свещениците и подозренията, че животът им е греховен са любимо оръжие на падналите духове. Те го използват в борбата с готвещите се да пристъпят към Светата Чаша. Ако преди Причастие демоните не могат да разколебаят вярата на човека в истинността на Христовите Тайни, те започват да го изкушават относно личността на онези, които извършват свещенодействието.В египетската пустиня при един отшелник идвал презвитер и извършвал за него Евхаристия. 

 

Пустинникът бил посетен от някакъв човек, който му разказал за греховния живот на свещеника и го съблазнил. След време,когато презвитерът дошъл при отшелника, той не му отворил вратата. Свещеникът си отишъл. Отшелникът имал видение. Той видял златен кладенец с необикновено хубава вода. Кладенецът бил собственост на един прокажен, който вадел водата и я наливал в златен съд. Отшелникът изпитвал неутолима жажда, но се гнусял от прокажения и не искал да вземе вода от него. Изведнъж той чул глас: “Защо не пиеш вода? Какво значение има кой черпи водата? Той налива водата в съд”. Отшелникът, като дошъл на себе си, разбрал смисъла на видението и се разкаял за постъпката си. Той повикал презвитера и го помолил както преди да извършва за него Литургията. Кой извършва тайнството Свето Причастие? 

 

Пристъпващият към Светите Дарове не трябва наивно да мисли,че това велико тайнство се извършва благодарение на добродетелите на свещенослужителя. То се извършва от цялата Църква, възглавявана от Христос. Свещеникът, грешен или свят, е само частица от Църквата и без нея или извън нея той не може да свещенодейства. Преподобни Макарий Александрийски разказва, че е виждал по време на Литургия ангел Господен да помага на свещеника да извърши тайнството и с ръката си заедно с ръката на свещеника да раздава на християните Светите Дарове. Тайнственото пресъществяване на хляба и виното в Тяло и Кръв Христови става по молитвите не само на свещенослужителя, а и на всички участващи в богослужението. Един слепец на име Иулиан, подвижник от палестинската обител на преподобни Теодосий Велики, се усъмнил в това дали Иерусалимският архиепископ Макарий е православен.Нещо повече, Иулиан започнал да подозира и служещите в манастира братя. Постепенно обхваналото го съмнение станало толкова силно, че той бил принуден да потърси помощ при авва Симеон Стълпник (†596).Този велик светец от шестгодишен отишъл в пустинята и прекарал там в непрестанни подвизи седемдесет години. Като разбрал за изкушенията на Иулиан, преподобни Симеон му казал: “Не мисли да се отдалечаваш от Светата Църква. В нея по благодатта на Господа Иисуса Христа няма нищо лошо. Освен това, брате, знай, че във вашата обител има старец на име Патрикий. Този старец по време на богослужението стои зад всички, близо до западната страна на храма. 

 

Ако някой от свещенослужителите прегрешава, старецът достойно извършва светата молитва и тя се приема като свята жертва”.През деветнайсети век праведницата Евдокия получила от Бога дивни откровения за съдбата на съвременния свят. На праведницата било казано, че твърде малко от свещениците са достойни за своя сан. Но макар те да не отговарят на своето велико призвание, тайнството Свето Причастие, което извършват, си остава тайнство. Защото ангели Господни го извършват вместо недостойните свещенослужители. В Църквата винаги е имало грешници и духовно хладни хора, но са просиявали велики праведници и пламенни молитвеници. Когато говорим за изкушенията преди Причастие, трябва да кажем, че дори дълбоко вярващият човек може да бъде посетен от хулни мисли, когато се готви за тайнството. Именно неговата душа се опитват да осквернят бесовете, защото вярата му не може да бъде разколебана от никакви съмнения. Какво да правим, ако ни постигне такова изкушение? Да чуем разказа на свещеномъченик Кронид (†1937). Като послушник в Троицко-Сергиевата Лавра, през 1878 година той изпитал много силно хулно нападение. “Хулни думи на неверие и богохулство срещу всичко свято и, страшно е да се каже, дори срещу Светая Светих, тоест според Тайните Христови, ме връхлетяха неудържимо. От мъчителната тъга аз сякаш станах като мъртъв и не можех да си намеря място. Душевната мъка беше толкова силна, че лицето ми съвършено се промени за пет дни. Архимандрит Леонид веднъж ме попита:

 

- Константин! Какво става с тебе? Ти си неузнаваем! Аз отговорих, че не съм добре със здравето. Отивам да се изповядвам при духовния отец, но мислите ме възпират: “Нима ще изповядаш на духовния отец своите пагубни и хулни помисли”. Аз се вслушах в мисления съвет и премълчах за помислите по време на изповедта. Но когато излизах от килията на духовника,почувствах такава силна скръб, че от страшното вътрешно вълнение не можах да сдържа риданията си и плачейки като дете, паднах на дивана. Духовникът се смути и ме попита:

 

- Костя, какво става с тебе?

Тогава му казах моите душевни помисли. Духовникът ме попита:

 

- Утешаваш ли се с тези помисли?

Отговорих му:

 

- Не се утешавам, отче, а страдам неописуемо. Тогава духовникът отново прочете разрешителна молитва и ме освободи. След това ми стана неизказано леко на душата. Не вървях, а летях на крилете на радостта. Всички страшни помисли изчезнаха и аз, грешният, спокойно можех да пристъпя към Светата Чаша”. Ако преди Причастие у вас се появяват хулни мисли за Светите Дарове, трябва да се ръководите от три правила в борбата с тях:

 

а) отделете нечистите помисли от съзнанието си, защото те не са породени в душата ви, а са семена на

демонска злоба, внедрени отвън във вашия ум;

 

б) противодействайте на хулата с молитва към Бога и не давайте на помислите да овладеят ума ви. В никакъв

случай не се впускайте в разсъждения по повод на възникналите мисли. Бесовете само това чакат. Те ще ви

победят в спора, тъй като имат многовековна практика във водене на подобни дискусии;

 

в) разкрийте напълно душата си в изповедта пред духовника. Разкажете му за хулните помисли, които ви

вълнуват. Откровената изповед разрушава всички бесовски козни.