Старецът считаше всеки човек за единствена и неповторима личност и решаваше всеки проблем в зависимост от личните качества на всеки.

 

Затова много често казваше различни неща на двама души, които имаха на пръв поглед еднакви проблеми. У всекиго той виждаше различни предпоставки, затова и на всекиго предписваше различно лекарство за решаването на проблема му. Често ни казваше: “Това, което ви казвам, не го казвайте и на други хора, защото това са лекарствата, подходящи за вас, за вашия случай. Същите неща при друг човек, дори когато има външно същите като вашите сипмтоми, няма да имат тези резултати.”

 

Често пъти се удивлявах на отговорите на безбрачния отец Порфирий по въпроси за брака, съпружеските отношения, родителството и т.н. Отговорите му не бяха клишета, нито неумолими, сурови и “обективни”. Бяха отговори, пълни с любов и истина, нежност и прозорливост, винаги в зависимост от конкретното състояние, нуждите и възприемчивостта на всеки човек в определения момент. Желаейки спасението на хората, той не се стремеше да постави всички в “един калъп”, за да създаде еднакви лица, но като човек изпълнен с Дух Свети ръководеше всекиго според волята на Христос, давайки “на всеки ... според мярката на дара Христов” (Ефес. 4:7), за полза на душата.

 

Със своята простота и достъпност той създаваше у всеки човек, който го доближаваше, атмосфера на уют и доверие, което е абсолютно необходимо за тайнството на покаянието и изповедта. Хора, които се затрудняваха да изповядват греховете си пред други духовници, със стареца Порфирий се чувстваха спокойни и се изповядваха.

 

Той слушаше с голямо внимание всичко, което му говореше всеки един посетител, защото притежаваше способността пастирски да изслушва хората. Слушаше внимателно и след това говореше ­ словото му бе винаги кратко и ясно, като имаше за основен принцип преодоляването на “нивелацията на личността”. За него всеки човек бе единствена и неповторима личност, с неоценима стойност.

 

Старецът Порфирий посрещаше проблемите ни с внимание, чувство за отговорност и с много молитва. По време на изповед бе мълчалив и чувствахме, че се моли и проси просветление от Бога. Характерно бе и това, че не бързаше да даде отговори, за да направи добро впечатление. Понякога ни казваше: “В този момент нямам сведение за това, не мога да ви кажа нищо” и по-късно се връщахме за втори или трети път към същия въпрос.

 

Молеше се денонощно за хората и техните проблеми. И всички, които имаха щастието да общуват с него и да бъдат негови духовни чеда, могат да разкажат за плодовете на тези молитви.

 

Правеше силно впечатление, че по време на изповед старецът Порфирий посочваше като корен на проблема нещо, което на пръв поглед нямаше нищо общо с конкретния случай. Най-често посочваше като причина егоизма, който считаше за основа на всички грехове и човешки проблеми. Много са нещата, които могат да се кажат. Аз искам да спомена само някои от съветите на стареца, които ми се струва, че важат за всички хора.

 

Често му говорехме за децата си и за различните трудности, които срещаме при възпитанието им. А той ни отговаряше по своя характерен начин: “Станете святи и децата ви ще бъдат добре.” Тези думи повтаряше непрекъснато.

 

Що се отнася до възпитанието, подчертаваше да не се оказва натиск върху децата, т.е. възпитанието да не е принудително, защото тогава има противоположни резултати. Това му слово бе наистина ценно и помогна на много родители да променят поведението си към децата, а и на много деца, които страдаха от макар и добронамерения натиск на родителите си, да намерят своя път и да се успокоят.

 

Спомням си един от съветите му за поста. Ставаше дума за едно новобрачно семейство. Съпругът беше свикнал да пости, докато съпругата поради семейното си възпитание нямаше този навик. Не бе негативно настроена, но просто така бе свикнала. Когато споделиха със стареца този проблем, той посъветва съпруга следното: “Ти ще постиш, както винаги досега. Но на жена си никога да не говориш за пости. А по време на пост хладилникът ви да бъде пълен с продукти. Жена ти нека яде каквото иска, а ти ще пазиш постите.”

 

И наистина, както по-късно сподели това семейство, дошло време, когато, следвайки съвета на стареца Порфирий, съпругата последвала съпруга си и в спазването на постите. Често говореше за онова особено състояние на психопринуда, в което се намират много хора ­ състояние, в което човек насилва себе си да прави неща, в които нито вярва, нито го изразяват. Това е странно състояние, голямо душевно объркване, което причинява на човека вътрешен смут и страшно безредие. Старецът помагаше на тези, които имаха такъв проблем, да го осъзнаят и после им даваше съвети как да го преодолеят ­ отдавайки себе си на Бога, чрез молитва и живот според волята Божия.

 

Друго, което искам да споделя, защото вярвам, че интересува всички хора и най-вече християните, е темата за лукавите помисли. Всички познаваме борбата с помислите, която води срещу нас дяволът. От опита си на свещеник и духовен наставник, с което служение Господ ме удостои, знам колко много хора се объркват и истински страдат от това.

 

Когато веднъж попитахме стареца за този проблем, той ни отговори: “Вие следвате своя път. Дяволът идва с помислите и ви дърпа за ръкава, за да ви отбие от пътя. Вие не се обръщайте, за да започнете разговор с него или да спорите. Следвайте пътя си. Той ще продължи да ви дърпа за ръкава, но вие продължавайте да вървите, на него ще му омръзне и ще ви остави.”

 

Бих искал да спомена нещо за учителите. Това са съвети, които старецът даде на една учителка, която току-що бе направила своя професионален избор и скоро щеше да започне работа в едно училище. Той й каза: “Когато отиваш в училището, да казваш тази молитва: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”. Когато влизаш в клас, да чувстваш, че влизаш в църква. Отнасяй се с децата с любов и строгост. Защото като чувстват любовта ти, те ще приемат и строгостта ти и ще те обикнат. Ако някое дете създава по-големи проблеми и предизвиква неприятни ситуации в класа, да дадеш името му на свещеник да го спомене на проскомидията.

 

Из книгата “Старецът Порфирий:­ срещи и свидетелства”