Господ е казал: “Искайте, и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори” (Мт.7;7). По какъв начин? Ако човек би искал скромно: “Господи, искам, но не мога,-или заради леност, по нерадение, поради липса на силно упование, ето стоя и нищо не правя. Господи, бъди милостив, възбуди в мен ревност. Помогни ми, не допускай да остана и загина, и умра с тази моя вехтост.”

 

Нали ветхия човек е подобен на дявола. “Вие сте деца на дявола”-казва Господ  (Ин.8:44). И ние сме сега деца на дявола, а не деца Божий. Как може децата на дявола да преминат на другата страна, за да станат деца Божий? За това трябва да вярваме в Господа, да изпълняваме заповедите, което можем да правим, а ако не можем-да просим от Господа сили.

 

А ние не искаме, започваме да се оправдаваме. Какво са направили на Запад? Приспособили са Евангелието към себе си, направили са го много удобно, въвели са някои нравствени правила, или морал, при това този морал е така изгладен, че на човека става много лесно, всичко най-трудно е премахнато. А изправяне, очистване от вехтоста няма. Те не вникват в същността, не се борят, при тях това го няма.

 

Те говорят, че човека го спасява само вярата. И ние така казваме, но го казваме тогава, когато вече преминем пътя на борбата, когато познаем колко е немощен човек. Ние се опитваме  да направим нещо, но в края на краищата всичко прави Господ-ако ние се стремим, ако просим, ако плачем за греховете. Да се разбере това, да се разбере цялото значение на слизането на Господа на земята, на Неговото Въплъщение, може само тогава, когато човек се сблъска с нечистотията, бори се със себе си, и нищо не може да направи. Тогава припадаме пред Господа: “Господи, само Ти можеш да ни спасиш.” Ето какъв път преминаваме.

 

Евангелието дава образ на новия човек в заповедите и в самия живот на Спасителя. Ние сме длъжни да следваме заповедите, да ги внедрим в себе си.

 

В какво се състои същността на християнството? Защо Христос е дошъл на земята? Той е дошъл, за да спаси човечеството, достигнало до крайно нравствено и всякакво падение, което е извратило абсолютно всичко. И Господ е поставил задача да изведе човека от това състояние.

 

Често ние не можем да възпитаме едно или две деца, да ги направим добри, порядъчни членове на семейството и обществото. Често израстват пияници, чревоугодници, пушачи, развратници, жестоки хора и тем подобни. А на Господ е било нужно да превъзпита, да преправи цялото човечество, което дошло до такова ужасно състояние.

 

Всеки човек е до крайност повреден. Каква е била целта на сътворяването на първия човек? Да бъде участник в Божествената дейност. Но в лицето на Адам и Ева хората са тръгнали по друг път. По най-лекият, лек в смисъл на себеугаждане. И най-низък, затова и лек. Сега казват: “Ще познаем всичко, ще свалим тайните завеси на природата, ще станем безсмъртни, ще покорим целия космос, цялата вселена, и ще бъдем богове. Ние сме богове.” Тоест хората вървят по съвършено друг път, път на нагло отношение към природата, те свалят печата от нейните тайни, не с цел познание истината, а с цел да се използва всичко за себе си.

 

А Господ предлага друг път. Какъв? Трябва да се очистим от всякаква мерзост: чревоугодие, пиянство, пушене, разврат, гняв, злоба, ненавист, тщеславие, гордост и така нататък. Трябва всичко това да се унищожи. Господ е дошъл на земята и е донесъл вечно Евангелие-в Апокалипсиса е казано: “Ангела имаше вечно Евангелие” (Откр.14:6). Вечно Евангелие, а не за някакъв определен например, четвърти, пети или дванадесети век. Затова всички разговори, че Евангелието за нас не е закон, или че не е осъществимо-са бесовска мисъл. Евангелието е дадено завинаги.

 

Какво представляват евангелските заповеди? Това са свойства на новия човек. Тези свойства са изразени или под вид на евангелски заповеди, или в примера на Самият Спасител. Господ призовавал да се постъпва така, както е постъпвал Сам Той. “Научете се от Мене”, е казал Господ (Мт.11:29). И в наше време всеки човек е длъжен да знае Евангелието и да положи всички усилия за да го осъществи в своя живот, тоест той е длъжен чрез изпълняване на Божийте заповеди да се промени.

 

Мнозина считат себе се за познаващи Евангелието. Например, протестантите са го научили отлично, тяхната работа е да го познаят теоретично. Те казват: “Ние живеем съгласно онзи възглед, който имаме, според нашия мироглед”. Но заповедите не изпълняват!

 

Евангелието достатъчно ясно говори за всичко. То казва: не съдете, не осъждайте, не се гневете, не прелюбодействайте, не давайте свобода на очите, ушите и т.н., не замърсявайте душата си с никаква суета, не отегчавайте сърцата си с преяждане, пиянство, житейска суета. Всички тези заповеди всеки човек при желание би могъл да ги изпълни. А ние започваме нещо да измисляме само за да се оправдаем и да не направим необходимото. И в края на краищата се получава, че ние нищо не можем: не можем да опазим очите, не можем да удържим езика, за да не празнословим, за да не лъжем, да не се преструваме, да не клеветим ближния и т.н.

 

От нас не се иска това, което са правили древните подвижници. Те са прекарвали цели денонощия в молитва, в трезвение, работили са, сами са се прехранвали, занимавали са се с ръкоделие, например плетели са кошници. През нощта не са спали. Подпирали са се на нещо или се облягали на лактите някъде и будували цяла нощ. Господ не изисква от нас свръхсложното, а изисква по силата на човека, иска човек да осъзнае своето падение, да разбере че е негоден, да разбере, че ако иска да бъде с Господа, е длъжен да се промени. Човек се променя не с помощта на някакви фокуси, а чрез изпълняване на заповедите.

 

Защо са установени постите? Те убиват в човека чревоугодието, пиянството и т.н. Защо Господ изисква даже да не се поглежда жена? Защото този, който е погледнал с пожелание, вече е прелюбодействал в сърцето си (Мт.5:28) ако се е докоснал, ще последва друго, ако не е удържал погледа, вече започва да разглежда, иска да се насити, възникват разни пожелания. Това е все едно спускайки се от планината с шейна, да пожелаеш да спреш по средата. Това се отнася и за всички останали заповеди. Бог е казал, че почти всички заповеди са напълно достъпни за всеки човек, Той не изисква нито особен пост, нито хиляда поклона на ден, нито неспане през нощта, а изисква това, което е по силите, а най-вече човек да се смири, да познае своята прекомерна гордост, да се отнася към ближния ако не с любов, то просто като с човек, с известно съжаление, с каквото може да му помогне. Тези свойства са естествени за човека, дори са заложени в него. Оттук, от любовта към ближния, от такова човешко, милостиво отношение към него се развива и любовта към Бога.

 

А ако е трудно нещо да се направи, то затова винаги е готова помощта Божия: човек не трябва да се надява само на себе си, само на своите сили. Затова е дошъл и Господ на земята, за да помогне. И в голямото и в малкото винаги ни съдейства Божията помощ; което можеш да направиш –прави, само не се гордей с това. Което не си могъл да направиш, в каквото си съгрешил, нарушил си заповедите, покай се, т.е. осъзнай вината си. Не се оправдавай. Да се оправдаваш, казвайки, че Евангелието не е за нас-тази работа е най-опасна, бесовска.

 

Чрез осъзнаването на греха, чрез покаянието, човек сякаш изтиква от себе си, изравя онова, което се е вкоренило в душата му. Например, ако е излязъл цирей, никой няма да оправдава това и да казва, че това е прекрасно. Не, циреят се стараят да го унищожат и излекуват. Така и всеки вътрешен грях не трябва да се оправдава, а да бъде изнесен навън и да бъде излекуван. Защото сме призвани към съвместен живот с Ангелите, със светиите,  призвани сме да бъдем участници в божествения живот. Казано е : ”Всички вие сте богове и синове на Всевишния (Пс.81:6), и Дух Божий живее във вас, ако сте истински християни.

 

Необходимо е да се очисти храма Божий от всякаква мерзост. Ако в храма пуснат машини, то храма би престанал да бъде храм. Трябва всичко това да се премахне, да се очисти храма, да се направи дом за молитва и покаяние. Нашата душа е храм Божий. Амин