Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно. Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има. Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.

 

И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ. Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й. Любовта Й е била съвършена. Тя обичала безмерно Своя Син и Бог, но е обичала и хората с велика любов. И какво е преживяла, когато същите тези хора, които Тя така много е обичала, и на които до края е желаела спасението, са разпънали Нейния Възлюбен Син.

 

Ние не можем да разберем това, защото у нас е малко любовта към Бога и към хората. Както любовта на Майката Божия е безмерна и непостижима, така и скръбта Й е безмерна и непостижима за нас.