Ще поговорим за лечението на тази болест.
 

Какво предприемат медиците, за да помогнат на хората, страдащи от недъга на пиянството?
 

Общоприето е използването на всевъзможни дезинтоксикационни разтвори; психотропни средства, препарати, предизвикващи отвращение към алкохола посредством изработването на отрицателен условен рефлекс; общоукрепващи средства и витамини, както и много друго. Това е, що се отнася до тялото.
 

Квалифицираният психолог или психотерапевт се опитва да разкрие дълбинните психологически корени на възникването на пиянството, анализира характерологичните особености на човека, неговото семейство и социално-битови условия. След това специалистът дава съвети и препоръки, обучава човека как да се бори със стреса, да преодолява конфликти и т. н.
 

В редица случаи се провеждат различни психотерапевтични процедури, ефектът от които е толкова по-голям, колкото е по-силно съзнателното желание на самия човек да се освободи от това бреме и да се върне към пълноценния живот. Така психотерапевтът става своего рода спътник и помощник на пациента по този сложен път, който той непременно трябва да извърви сам.
 

Алкохолизмът и наркоманията (и други състояния на зависимост, т. нар. „адиктивни състояния") са болест. Но те са преди всичко духовна болест. В основата на пиянството и употребата на наркотици стои духовната опустошеност, неудовлетвореността от живота, загубата на смисъла на битието. Православната църква смята пиянството за тежък грях. Оттук се разбира, че само с медицински методи не може да се помогне на страдащия (в този случай имам предвид класическата медицина, а не онази окултна практика, която сега се е „прилепила" към наркологията и която - поради нейната голяма опасност и духовна пагубност - трябва категорично да се избягва).
 

Убежденията и медикаментите не са всесилни. За преодоляване на недъга е необходимо искрено разкаяние пред Бога в Тайнството на изповедта, в молитва към Пре-света Богородица и светите Божии угодници.
 

Злостното пиянство може да бъде следствие от влиянието на злите духове върху човека. Със Своето пришествие нашият Спасител не е унищожил напълно властта на дявола, а само е отслабил влиянието му върху хората и ни е дал средства да отблъскваме дяволските козни. Тези душеспасителни средства са вярата, призоваването на името на Спасителя Христос, молитвата, постът и, разбира се, светите Тайнства на изповедта и причастието. „Опълчете се против дявола, и той ще побегне от вас" -казва апостол Йаков.
 

Впрочем в състоянието на алкохолен делириум („бяла треска") хората виждат ужасяващи образи (ярки зрителни халюцинации, както тълкува тези явления психиатрията). При това всички виждат едно и също - бесове.
 

Ако в сърцето на болния от алкохолизъм има място за Христовата вяра, то следва да му напомним, че е оплетен в мрежите на греха. Необходимо е да го запознаем с принципите на православната вяра, да му посочим примери на изцеление, което Господ дарява на разкаялия се грешник.
 

За всичко това трябва да говори православният лекар и да призовава Господ на помощ в изцелението на страдащите.
 

Ако родствениците на болния са вярващи хора, те трябва усърдно да се молят за него у дома и в храма, да се погрижат за освещаване на жилището (ако то не е осветено). Трябва да убеждаваме заблудения постоянно да носи нагръден кръст, да чете молитви, с вяра и благоговение да употребява светена вода.
 

Само с вяра и търпение, само чрез покаянието и Божията милост можем истински да се изцелим. Друг път няма.
 

Светителят Тихон Задонски пише: „Привикналият към тази пагубна страст трябва крепко да се въоръжи против нейното мъчителство, да бъде твърд и да не се поддава, да се моли и да призовава всесилната Божия помощ!"
 

Трябва да кажем, че именно така са изкоренявали пиянството в православните общества на трезвеността. Условията за изцеление са били покаяние, молитва, четене на светото Евангелие, църковните Тайнства.
 

Преди революцията само духовенството издавало 32 списания на тема трезвен начин на живот. Известно е колко голям бил приносът в това дело на днес прославения в лика на светиите цар-мъченик Николай II. И днес по молитвите към светия цар-мъченик Николай много страдащи от този недъг получават благодатна помощ и подкрепа.
 

При мен идват хора, наричащи себе си православни, с молба да им помогна да се избавят от пиянството. Но когато стане дума за покаяние, за борба със страстите и пороците, самопреодоляване, стремеж към християнско благочестие, молитва, за съжаление, душите на някои от тях остават глухи и невъзприемчиви. Същевременно постоянно се чуват желания да им назнача „силнодействащи инжекции" или да им предпиша „някакви лекарства против водка"... Но лекарства „против водка" не съществуват!
 

Като правило тези срещи завършват безрезултатно и повторни посещения не се отбелязват. Разбира се, много е жалко, че се случва така.
 

Свещеното Писание за пиянството
 

„...Нито крадци, ни користолюбци, ни пияници ... няма да наследят царството Божие" (1 Кор. 6:10).
 

„Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане и пиянство..." (Лук. 21:34).
 

„...Да се държим благоприлично, без да се предаваме нито на срамни гощавки и пиянство, нито на сладострастие и разпътство..." (Рим. 13:13).
 

„Не бъди между ония, които се с вино опиват... защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят..." (Притч. 23:20,21).

„Вино и жени развратяват разумните..." (Сир. 19:2).
 

„Голямо тегло е предадената на пиянство жена, и тя не ще скрие своя срам" (Сир. 26:10).
 

„Към вино не се показвай храбър, защото виното мнозина е погубило" (Сир. 31:29).
 

„...Виното е тъга за душата, кога се пие много..." (Сир. 31:34).
 

„Излишна употреба на вино увеличава яростта на неразумния до препъване, като намалява якостта му и причинява рани" (Сир. 31:35).