Помненето на Божиите благодеяния
от Свети Силуан Атонски
Както ядем хляб и пием вода всеки ден, а на другия ден тялото отново иска да яде и пие, така и помненето на Божиите благодеяния не уморява душата, но още повече я обръща към Бога. И още: колкото повече дърва слагаш в огъня, толкова повече става жарта така и колкото повече мислиш за Бога, толкова повече се разгаря пламъкът на любовта и ревността към Него.
Ако хората знаеха каква е Божията любов, биха се завтекли вкупом към Христа и Той би съгрял всички със Своята благодат. Неизказано е Неговото милосърдие: от Божията любов душата забравя земното.
Господ много обича каещия се грешник и милостиво го притиска в обятията Си: „Къде беше, чедо Мое? Аз отдавна те очаквам.“ Господ призовава всички към Себе Си с евангелски глас: „Елате при Мене всички отрудени и Аз ще ви успокоя. Елате и пийте от живата вода. Елате и познайте, че ви обичам. Ако не ви обичах, Аз не бих ви призовавал. Не мога да понеса да погине и една Моя овца. И за една добрият Пастир отива в планината и я търси.Елате при Мене, овчици Мои. Аз ви създадох и ви обичам. Моята любов към вас Ме доведе на земята и Аз претърпях всичко заради вашето спасение, и искам вие да познаете любовта Ми и да кажете като апостолите на Тавор: „Господи, добре ни е с Тебе.“